Решение по дело №28/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 155
Дата: 2 октомври 2019 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Радослава Симеoнова
Дело: 20191400900028
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 155

 

гр.Враца,02.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на 17.09.2019г.          в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

  

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Христина Цекова

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N28        по описа за 2019  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    С искова молба вх.№145678 от 07.11.2018 г. по описа на СГС са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове  от К.К.Г. ЕГН**********, постоянен адрес *** чрез адв.О.К. вписан в САК,против ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"ЕИК***,със седалище и адрес на управление: София, район ***за сумата 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за търпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Е.К.Г. в резултат на ПТП на 09.11.2013 г. в с.***,общ.Мездра   и иск за законната лихва върху сумата от 09.11.2013 г.-датата на ПТП до окончателното заплащане на обезщетението.

    Сезира съда с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочените по горе суми,като при уважаване на исковете претендира заплащане на деловодните разноски.

        Поддържа се в исковата молба,че при пътнотранспортно произшествие на 09.11.2013г., около 01.50 часа, на ул.***в с.*** ,общ.Мездра,Т.Н.Я. , управлявайки лек автомобил “Фолксваген Шаран” с peг. № ВР **** ВМ,самокатастрофирал в паркиран товарен автомобил „ГАЗ 63”,като в резултат на възникналото пътнотранспортно произшествие е починал пътуващия на предна дясна седалка Е.К.Г. /брат на ищеца/.

        По повод настъпилото ПТП е образувано НОХД № 277/2014г. по описа на ОС - Враца, по което с постановена присъда  16/22.07.2014г. подсъдимият Т.Н.Я. е признат за виновен в това, че на 09.11.2013 г. около 01.50 ч. в с.***, общ.Мездра, при управление на лек автомобил “Фолксваген Шаран" с рег.№ ВР **** ВМ, в пияно състояние, движейки се в дясната част на пътното платно по ул.***е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 95,5 км/ч., вследствие на което не е могъл да изпълни маневра по чл.27 от ЗДвП, като премине от лявата страна на паркиран плътно вдясно, до бордюра срещу адрес №3, товарен автомобил „ГАЗ 63”, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Е.К.Г. - престъпление по чл.343, ал.3, пр.1-во, алт.1-ва, б. „б”, пр.1-во, вр. чл.342 ал.1 от НК.

        Позовава се на чл.300 от ГПК и поддържа,че по безспорен начин са установени  всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД - деянието на Т.Н.Я., неговата противоправност, вината на дееца и пряката причинноследствена връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на Е.К.Г..

        Твърди,че ответникът е пасивно легитимиран по исковете,тъй като към момента на настъпване на процесното ПТП виновния водач е управлявал автомобил “Фолксваген Шаран" с рег.№ ВР **** ВМ, застрахован при ответника и е налице валидно правоотношение по сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” по силата на застрахователна полица №03113002309594.

        Поддържа,че поради смъртта на брат си К.К.Г. търпи ниемуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.Същите се изразяват в морални болки и страдания, които той е претърпял заради загубата на близък и ще търпи до края на живота си.

        Твърди,че с барт си са отраснали в един дом, като са споделяли обща стая; извън времето на задължителните учебни занимания, които всеки от тях е посещавал, те не са се разделяли - заедно са подготвяли уроците си, като Е. е помагал много на брат си К., прекарвали са свободното си време с общи приятели, заедно са отглеждани и възпитавани от своите родители. Тясната фактическа и родствена връзка между тях в периода на израстването им и формирането им като личности е довела и до изключително силна емоционална привързаност между двамата братя. Затова и след кончината на Е. ищецът е психически сломен и съкрушен. Навлизайки в периода на осъзнатия си жизнен път, 18-годишния К. е останал без най-близкия си спътник - неговия брат, и занапред той е безвъзвратно лишен от присъствието, подкрепата и съветите му. Тежка психологическа травма съпътства и досега К., която е все по-осезаема и мъчителна в тежките моменти от живота му.

        При изложеното счита,че за него е налице правен интерес да предяви пряк иск по съдебен ред за изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди по реда на  чл.226 ал.1 от КЗ (отм.). Целта на законодателя,според изложеното е,всяко увредено лице да получи от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

    Позовава се на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа ВКС,според което материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

        Твърди да е активно легитимиран да получи обезщетение,като брат на починалия Е. Г., предвид преживените и понастоящем изпитвани болки и страдания от загубата на неговия брат, с когото е имал изключителна емоционална връзка.

        Излага съображения,че човешкият живот не може да бъде съизмерим с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществените вреди,които търпи, по силата на закона - чл.52 от ЗЗД,следва да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети. Законодателят определя висок нормативен максимум на застрахователно обезщетение за причинените на увреденото лице неимуществени вреди - §27,ал.1, т.1, б.”б” от КЗ, отм., който лимит очертава и рамката на справедливия размер на обезщетенията в конкретната икономическа обстановка.

        Счита,че е справедливо да бъде обезщетен със сума в размер на 30 000 лв.

Сезира съда с искане да постанови решение, с което да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП",ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, да заплати на К.К.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, търпени в резултат загубата на неговия брат Е.К.Г., ведно със законната лихва от датата на ПТП 09.11.2013 г.до окончателното изплащане на сумата.

При уважаване на исковете моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Препис от  исковата молба и приложенията е връчен на ответника и в законоустановения срок по делото е постъпил отговор вх.№2391 от 12.03.2019 г.,който е подаден в срока по чл.367 ал.1 ГПК.

Ответникът признава обстоятелството,че е налице застрахователно правоотношение.ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” е сключило застрахователна полица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с №03113002309594.

Ответникът е въвел възражение,че исковете са погасани по давност.

Твърди, че дори да бъде установено виновно поведение и/или наличие на противоправно действия/бездействие на застрахования водач на МПС в настоящото производство, то настъпването на вредоносния резултат от същото ще е настъпил в период по-дълъг от 5 г. преди датата на завеждането на исковата молба 11.02.2019 г. - вредоносният резултат е смъртта на Е.К.Г., настъпила на 09.11.2013 г.

Позовава се на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 197 от КЗ (отм.), съгласно които правата по застрахователна полица „Гражданска отговорност” се погасяват с изтичането на 5 /пет/ години от настъпване на застрахователното събитие.

Сочи,че давностният срок не може да бъде прекъснат, след като вече е изтекъл.Позовава се на съдебна практика:"Изтекъл преклузивен и давностен срок не може нито да се прекъсва, нито да се новира" и поддържа,че исковата молба е заведена след изтичането на давностния срок на 11.02.2019 г.

Оспорва наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение на ищеца в производството, като счита, че същият не попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди.

Признава,че с TP 1 /2016 г.е разширен възможния кръг на лицата, които имат право да получат застрахователно обезщетение, но това право не е абсолютно.Посочва,че обезщетение се дължи по изключение и ако се установи наличието на особена близост, като тази близост следва да бъде с по-висок интензитет от този на обикновените роднински отношения, което от своя страна да допусне възможността за изплащане на обезщетение по изключение.

Твърди,че в процесния случай,са налице обичайни отношения между брат и брат,които не водят до извода за наличие на емоционални отношения, които са изключителни по своя характер. Счита за такова обстоятелството,че са били в едно домакинство ,като деца  и това не предопределя по-дълбока връзка от тази, която имат братята при равни други условия.

Застъпва становище,че тълкувателното решение не може да урежда отношения, които са заварени, тъй като в случая посоченото ТР 1/2016 г. не води до тълкуване на правна норма, а извежда кръг от правоимащи лица, което действие може да бъде единствено за права породени и възникнали след приемане на тълкувателното решение, съответно не може да води до преуреждане на заварени положения.

Посочва,че с исковата молба е приложен Констативен протокол за ПТП с peг. № 1161 от 17.01.2014 г. за събитие, настъпило на 09.11.2013 г., съставен два месеца по -късно и от лице, което не е било на мястото на ПТП и не е имало възможност лично да възприеме обстоятелства, пряко свързани с причините за настъпване на ПТП, механизма и мястото на самото ПТП, поведение на участниците в ПТП, а оттук и наличие на вина на за настъпването на ПТП от всеки един от участниците.

Оспорва приложения в копие като доказателство Констативен протокол за ПТП с peг. № 1161 от 17.01.2014 г.,като в тази връзка изцяло оспорва твърдението и еднозначният извод, направен от процесуалния представител на ищеца в исковата молба, че вина за ПТП има водачът Т.Я..

Алтернативно застъпва становище,че от анализа на представените писмени доказателства с исковата молба може да се твърди,че Е.К.Г. и сам е създал предпоставки и се е поставил в опасност, както и с поведението си в значителна степен е и допринесъл за случилото се.

Въвежда възражение за съпричиняване от страна на Е.К.Г. в две насоки:

-същият е бил без поставен обезопасителен колан и се позовава на чл.137 а от Закона за движението по пътищата

-водачът на МПС и пострадалият Е.К.Г. са били заедно вечерта преди ПТП, употребили са значително количество алкохол преди да се качат в автомобила, за да транспортират диван след 01.00 часа през нощта на 09.11.2013г.

Поддържа,че пострадалия е допринесъл за увреждането си,като е имал рисково поведение,като се е качил в автомобил управляван от водач употребил алкохол.

Сезира съда с искане ако приеме исковете,с които е сезиран за доказани да намали обезщетението,което ще определи при приложение на чл.51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Оспорва твърдението, че ищецът и пострадалият са имали изградени отношения характеризиращи се с дълбока или изключителна емоционална връзка.

Оспорва предявените искове по размер, като твърди, че същите са прекомерно завишени и не отговарят на реално претърпените от ищецът неимуществени вреди и претендиращото лице не е от кръга на лицата имащи изначално право да получат застрахователно обезщетение.

Сезира съда с искане да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявените искове. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал.8 от ГПК.      При уважаване на исковете и присъждане на обезщетение моли да бъде приложена относимата норма в конкретния случай на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, във връзка с § 96, ал.1 ПЗР на КЗ, както следва: „До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. ”

Оспорва началната дата,от която се претендира законната лихва 09.11.2013 г. счита да е приложим  чл.497 от КЗ, в който изрично е уточнено точно от кой момент застрахователя дължи лихва,както и че не дължи лихва по чл.409 от КЗ.

Въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва.

Препис от постъпилия по делото отговор е връчен на ищеца,който не е упражнил правото си да подаде допълнителна искова молба.

 

Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме,по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове:1/.Иск за заплащане на  застрахователно обезщетение с правно основание чл.226, ал.1/отм/ във вр. с чл.223/отм КЗ и чл.493 ал.4/ДВ бр.101/2018г.вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

        Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

        Възражението на ответника,че ищецът не е активно легитимирани да сезира съда с исковете,тъй като не е от кръга на лицата ,които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди е въпрос на материалноправната му квалификация и е въпрос по същество на правния спор и не касае правото му  на иск.В този смисъл е и Решение №168 от 05.10.2018г.,постановено по т.д.№892/2018г. на ВКС,I -во т.о,по реда на чл.290 ГПК.

        Предвид на това следва да се приеме,че като брат на пострадалия ищецът е активно легитимиран да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди,произтекли от смъртта му.

        Основателността на претенцията с оглед другите релевантни обстоятелства-наличието на емоционална връзка, естеството и  продължителността на търпените болки и страдания и справедливият размер  на обезщетяването им е въпрос по същество.

        Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.

        Съдът прие,че безспорни са обстоятелствата:

        1.На основание чл.300 ГПК,съдът приема,че безспорни са обстоятелствата установени по НОХД № 277/2014г. по описа на ОС - Враца,по което с постановена присъда  16/22.07.2014г.,с която подсъдимият Т.Н.Я. е признат за виновен в това, че на 09.11.2013 г. около 01.50 ч. в с.***, общ.Мездра,движейки се по ул.*** в дясната част на пътното платно и при управление на лек автомобил “Фолксваген Шаран" с рег.№ ВР **** ВМ,е нарушил правилата за движение в чл.21 ал.1 от ЗДвП"При избиране скоростта на движението на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:за категория"В" 50км/ч в населено място",като се е движил със скорост 95,5 км/ч., вследствие на което не е могъл да изпълни маневра по чл.27 от ЗДвП, като премине от лявата страна на паркиран плътно вдясно, до бордюра срещу адрес №3, товарен автомобил „ГАЗ 63” и лекият автомобил с предната си част под ъгъл от около 30 градуса,с насоченост наляво се е врязъл под задната лява част на каросерията на товарния автомобил и от това деяние по непредпазливост е причинил смъртта на Е.К.Г. ЕГН********** ***,пътник на предна дясна седалка,починал вследствие на открита черепно мозъчна травма,причинила остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност,като деянието е извършено в пияно състояние-концентрация на алкохол в кръвта 1.41 на хиляда,установена в Протокол №345/18.11.2013 г. за извършена ХЕ,поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1-во, алт.1-ва, б. „б”, пр.1-во, вр. чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.54 вр.чл.58а от НК е осъден на две години "лишаване от свобода".

        2.Към момента на настъпване на процесното ПТП виновния водач е управлявал автомобил “Фолксваген Шаран" с рег.№ ВР **** ВМ, застрахован при ответника и е налице валидно правоотношение по сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” по силата на застрахователна полица №03113002309594.

        С оглед гореизложеното,съдът прие,че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.

        По всички останали обстоятелства страните спорят:наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, легитимация, интензитет на търпени болки и страдания,заявен размер на исковете,приложение на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, във връзка с § 96, ал.1 ПЗР на КЗ,изтекла погасителна давност относно главница и лихви,начален момент от който се претендира законна лихва.

        Съдът разпредели доказателствената тежест,както следва:

        Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване  на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност,между прекия причинител и застрахователя  както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.

        Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и възражението си,че акцесорния иск за лихви е погасен по давност.

        С т.7 на ТР 1/2014 г. от 23.12.2015 г.  на ОС на ТК е прието  за рисково поведение,пътуването в моторно превозно средство с водач,употребил алкохол,когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения,по отношение на когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск,или в неговото неоправдано игнориране,това поведение съставлява обективен принос,който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,последица от реализирано пътно-транспортно произшествие.

        За да намери приложение чл.51,ал.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза в тежест на ответникът е да докаже знанието на този факт с допустими доказателствени средства.

        В съдебно заседание ищецът чрез пълномощник поддържа подадената искова и допълнителна искова молба.Моли съдът да уважи изцяло предявените искове.Намира че са налице доказателства,които да установят претенцията.Моли да му бъдат присъдени сторените разноски,както и хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.Подробни правни съображения излага в писмена защита представена по делото в срока определен от съда.

        Ответното дружество чрез пълномощник оспорва исковете,моли да бъдат отхвърлени,като намира,че същите са недоказани.

        В проведеното на 17.09.2019г. с.з. ищецът е предприел изменение на иска за главница досежно заявения размер като е предприел увеличение с 50 хил.лв.С протоколно определение,съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК допусна увеличение на предявения от ищеца иск, като вместо предявен за сумата от 30 хил.лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП-то до окончателното изплащане на сумата, да се счита предявен за сумата от 80 хил.лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП-то до окончателното изплащане на сумата.

        От фактическа и правна страна по делото се установява следното:

        Предявен е пряк иск по реда на чл.226,ал.1 от КЗ/отм/,предявим от пострадал против застраховател по застраховка"Гражданска отговорност".Посоченият иск е предявен срещу застраховател и е придружен с иск по реда на чл.86,ал.1 ЗЗД.

        Съдът е разпределил доказателствената тежест и страните не са възразили срещу доклада и разпределената в него доказателствена тежест.

        На основание чл.300 от ГПК ,съдът прие кои факти не се нуждаят от доказване и съдът приема,че Т.Н.Я. е виновен в това, че на 09.11.2013 г. около 01.50 ч. в с.***, общ.Мездра,движейки се по ул.*** в дясната част на пътното платно и при управление на лек автомобил “Фолксваген Шаран" с рег.№ ВР **** ВМ,е нарушил правилата за движение в чл.21 ал.1 от ЗДвП"При избиране скоростта на движението на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:за категория"В" 50км/ч в населено място",като се е движил със скорост 95,5 км/ч., вследствие на което не е могъл да изпълни маневра по чл.27 от ЗДвП, като премине от лявата страна на паркиран плътно вдясно, до бордюра срещу адрес №3, товарен автомобил „ГАЗ 63” и лекият автомобил с предната си част под ъгъл от около 30 градуса,с насоченост наляво се е врязъл под задната лява част на каросерията на товарния автомобил и от това деяние по непредпазливост е причинил смъртта на Е.К.Г. ЕГН********** ***,пътник на предна дясна седалка,починал вследствие на открита черепно мозъчна травма,причинила остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност,като деянието е извършено в пияно състояние-концентрация на алкохол в кръвта 1.41 на хиляда,установена в Протокол №345/18.11.2013 г. за извършена ХЕ.

        Към момента на настъпване на процесното ПТП виновния водач е управлявал автомобил “Фолксваген Шаран" с рег.№ ВР **** ВМ, застрахован при ответника и е налице валидно правоотношение по сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност" със ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” по силата на застрахователна полица №03113002309594.

        С оглед така приетото спорен и подлежащ на установяване пред съда е основно въпросът за наличието на основания ищецът в  лично качество да претендира настъпили за себе си неимуществени вреди.По смисъла на ТР №1/21.06.2018г. по ТД №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица,които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата,посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС,и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.В рамките на посочените постановления като лица,които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди не са посочени братята и сестрите на починалото лице,ето защо,и с оглед твърденията на ищеца,следва да се приеме,че следва да бъде доказана хипотезата на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия,при която първият търпи от смъртта на втория продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

        От Удостоверение за родствени връзки изх.№14852 от 17.10.2018г. издадено от Община Враца се установява,че починалия Е. Г. е неженен,има двама братя  Г. К.Г.-еднокръвен и К.К.Г./ищецът/-брат с постоянен адрес ***  от 16.01.2014г., ул.***5 и настоящ адрес *** Студентски град.

        В светлината на нормата на чл.300 от ГПК,следва да се приеме,че вина за настъпване на смъртта на починалия Е. Г. има Т.Н.Я.,който е нарушил правилата за движение-чл.21 ал.1 от ЗДвП,който му вменява,че при избиране скоростта на движение е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:за категория"В" 50км/ч в населено място",като се е движил със скорост 95,5 км/ч., вследствие на което не е могъл да изпълни маневра по чл.27 от ЗДвП, като премине от лявата страна на паркиран плътно вдясно, до бордюра срещу адрес №3, товарен автомобил „ГАЗ 63” и лекият автомобил с предната си част под ъгъл от около 30 градуса,с насоченост наляво се е врязъл под задната лява част на каросерията на товарния автомобил и от това деяние по непредпазливост е причинил смъртта на Е.К.Г. ЕГН********** ***,пътник на предна дясна седалка,починал вследствие на открита черепно мозъчна травма,причинила остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност,като деянието е извършено в пияно състояние-концентрация на алкохол в кръвта 1.41 на хиляда,установена в Протокол №345/18.11.2013 г. за извършена ХЕ,поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1-во, алт.1-ва, б. „б”, пр.1-во, вр. чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.54 вр.чл.58а от НК е осъден на две години "лишаване от свобода".

        В присъдата се сочи,че подсъдимият е съзнавал,че управлява процесното МПС/лек автомобил/ след употреба на алкохол.

        Вредоносния резултат-настъпилата смърт,както се вижда от изложеното по-горе също е установен.

        От мотивите на присъдата се установява,че в кръвта на пострадалия Е. Г.,иззета от трупа му,се констатира наличие на етилов алкохол в концентрация 1.14 промила,както и безспорното обстоятелството,че подсъдимият и пострадалият употребили алкохол,когато подсъдимият на 09.11.2013г.,около 00:30ч отишъл в дома на бащата на пострадалия в с.Ребърково,за да транспортира/при предварителна уговорка/диван до дома на пострадалия в с.Зверино.

        От назначената по делото комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза се установява,че процесното МПС-заводско изпълнение е било оборудвано с 2 броя предпазни въздушни възглавници-за водача и пътника на предната седалка-на волана за водача на лекия автомобил и в арматурното табло пред пътника на предната дясна седалка,както и е бил оборудван с предпазни колани за водачът и пътниците,триточкови инерционни обезопасителни колани и двуточков/поясен/обезопасителен колан за средна седалка.

        При огледа и аутопсията на пострадалия не са установени охлузвания,рани или други увреждания,които да означават,че Г. със сигурност е използвал обезопасителен колан по време на настъпилото ПТП.

        Експертизата е дала заключение,че в процесния случай пострадалия не е имал възможност да предотврати с използване на обезопасителни колани опасните последици,тъй като скоростта на движение и деформациите на автомобила са били значителни.

        Между страните не е спорно и съдът прие  обстоятелство,че ответникът е бил застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на л.а шофиран от причинителя на ПТП,като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

        Предвид изложеното спорен и подлежащ на установяване пред съда е  основно въпросът за наличието на основания ищецът в лично качество да претендира настъпили за себе си неимуществени вреди.В рамките на Постановление №4 от 25.05.1961,Постановление №5 от 24.11.1969г на Пленума на ВС и ТР№1/21.06.2018г. по ТД №1/2016 г.като лица,които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди не са посочени братята и сестрите на починалото лице,ето защо,и с оглед твърденията на ищеца,следва да се приеме,че следва да бъде доказана хипотезата на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия,при която първият търпи от смъртта на втория продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

    За установяване на дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му брат Е. Г. се събраха гласни доказателства чрез разпит на свидетелите-Ц.М.Г. на - 27г.и С.В.Н. - 23г.

Свидетелят Г. установи,че живее в с.Ребърково и се познава с ищеца К. и пострадалия Е. повече от 15 години, израснали  заедно,били в една компания и от там се познават. К. и Е. били в много близки отношения, винаги са били двамата, във всяко занимание - спорт, за работа, винаги са били заедно и връзката им била много силна. Те учели в едно училище - в с.Зверино.  От сутрин до вечер  били заедно на река, или на басейн през лятото, а вечер излизали заедно. Не е чувал между тях да е имало скандали, за свидетелят всичко е било "идеално", както би трябвало да бъде между двама братя.

Свидетелят присъствал на погребението на Е.. К. много тежко приел смъртта на брат си, бил съсипан, като че ли частица от него си отишла с брат му, тежко приема смъртта на брат си и до днес той избягва темата, и всички гледат да не му припомнят това нещо.

 К. му е казвал, че почитат и той виждал, че почитат паметта на брат му - 6 месеца, година и т.н.Според свидетелят К. не е превъзмогнал смъртта на брат си, все пак това му е брат. Е. бил приятен човек, стабилен, отговорен, сигурен. Можело да се разчита на него. К. също разчитал на него.Е. бил по-голям, помагал му е за уроците, даже е ходил на родителски срещи на К., когато родителите им не са имали възможност да отидат.Е. живял в с.Ребърково. Към смъртта си той живеел в с.Ребърково. По това време Е. работел на много места, той нямал постоянна работа. Другата му къща била в с.Зверино. Преди да се запознаят Е. живеел в с.Зверино. От К. знаел обстоятелствата,че Е. му е помагал да си подготвя уроците, че ходи и на родителски срещи.Свидетелят установява,че е ходил дома К.,тъй като са приятели.

След като ищецът се установил в гр.София,се виждали,когато той си идвал в с.Ребърково и това ствало веднъж седмично. Често се чували с него. Лично не е виждал как Е. помага в уроците на К., това го чувал от К.. Не се интересувал какви са им взаимоотношенията с третият им брат.

 

    Свидетелят С.Н.,установява,че познава ищеца още от малък, с него били в един клас и добри приятели, както и до сега. Познава и Е. - брата на К.. Те били едно цяло - К. и Е., били неразделни, винаги били заедно. С третия си брат - Г. не били в такива отношения, мисли, че не са били толкова близки,не знае точните причини. Г. си живеел отделно от тях, той си имал приятелка, семейство и т.н. К. и Е. живеели в един дом. Преди това те са живяли в с.Зверино, после дошли в с.Ребърково, може би преди около 15-на години дошли в с.Ребърково. От тогава ги познава, сприятелили се и били неразделни.Заедно ходели да ритат футбол, излизали всяка вечер, били заедно. Е. бил" като вечерен час на К.",тъй като родителите им пускали К. да излиза само когато е заедно с Е..К. се съсипал от смъртта на брат си и от това,че не може да възприеме смъртта на брат си. Сега К. живел в София, там работи, скоро си купил там апартамент и почти всяка седмица се виждат с него. Не помни  К. откога е в София. Преди да се появи К. ***, той е живял в с.Зверино ,в къща заедно с братовчедите си. Там ходели доста често, на рождени дни. Не помни точно кога се е появил К. ***.  К. живеел с майка си и с баща си и с брат си на първия етаж в къщата в с.Зверино, а после се преместили да живеят в с.Ребърково - майка му, К. и брат му Е.. Това било преди около 15 години, и от тогава ги познава.И до ден днешен поддържа връзка с К.. Може би 4 пъти в месеца се вижда с К.,заедно ходели на почивка с него. Третият брат - Г. не живеел с тях. Те не били в близки отношения с Г..

Пълномощникът на ответното дружество адв.Б. сезира съда с искане да констатира,че пред съдебната зала адв.П. е давала указания на свидетелите какви показания следва да дадат.     

Свидетелят С.Н. в отговор на въпроса на адв.Б. поясни, че са дадени напътствия от адвоката на ищеца пред залата - как да се отговаря на поставените от съда въпроси и да не отговарят само с "да", или "не".

Съдът приема,че не са налице основания ,които да мотивират съда да не даде вяра на показанията на разпитаните свидетели.

Съдът приема,че не следва да цени показанията на св.Г.,че пострадалият е помагал на ищеца да подготовя уроците си и ходел на родителски срещи,вместо родителите им,когато те били заети,тъй като те са косвени,това бил "чул" от К..

Не е вярно и установеното от този свидетел,че към момента на смъртта си Е. живеел в с.Ребърково.В мотивите на присъдата е посочено,че е живеел в с.Зверино,че преди произшествието е отишъл в дома на родителите си в с.Ребърково,за да вземе и транспортира до неговото жилище в с.Зверино диван,по повод предстоящ събор в с.Зверино.С него е била приятелката му.

Показанията и на двамата свидетели се отнасят до период от детските години на двамата братя,но не и до годините след това.Те не установяват,кога по-големият брат на ищеца,се е отделил от семейството си и е заживял в жилището си в с.Зверино и какви са били отношенията между двамата братя към този момент.

Според приетото с ТР №1/2016 от 21 юни 2018,наличието на особено близка житейска връзка,даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.Обезщетение следва да се присъди само тогава,когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод,че лицето,което претендира обезщетение,е провело пълно и главно докзване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резлутат на неговата смърт сериозни/като интензитет и продължителност/морални болки и страдания.Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,за емоционална подкрепа и доверие,и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Предвид гореизложеното съдът намира,че в производството не е установена силна емоционална връзка между загиналия и ищеца,която да надхвърля нормаланото за тази роднинска връзка.Установява се обикновена връзка между братя.Не се установяват продължителни болки и страдания ,търпени от ищеца от смъртта на брат му,употребяват се общи фрази"ищецът бил съсипан","със смъртта на брат му си отишла частица от него",но не се установява какви промени са настъпили в ищеца от тази смърт.

При гореприетото,съдът приема,че предявените искове като неосноватални и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

В тази хипотеза,съдът не дължи произнасяне по възраженията на ответника.

При този изход на правния спор,на основание чл.78 ал.3 от ГПК,на ответника следва да бъдат присъдени разноски в производството:240лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.-определен на основание чл.78 ал.8 ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ  и съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

С оглед предприетото изменение на иска за главница от ищеца,на адв.Б. беше предоставена възможност да представи доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение,съобразено с този размер,но такова по делото не се представи.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца ,държавна такса в размер на 3 200 лв. и 300 лв. изплатени от бюджета на съда разноски-възнаграждения за вещи лица.

Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                   Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ   предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове  от К.К.Г. ЕГН**********,постоянен адрес-*** чрез адв.О.К. вписан в САК,против ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"ЕИК***,със седалище и адрес на управление: София, район ***за сумата 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за търпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Е.К.Г. в резултат на ПТП на 09.11.2013 г. в с.***,общ.Мездра   и иск за законната лихва върху сумата от 09.11.2013 г.-датата на ПТП до окончателното заплащане на обезщетението,като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА К.К.Г. ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"ЕИК***,със седалище и адрес на управление: София, район ***сторените в производството разноски: 240лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.-определен на основание чл.78 ал.8 ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

ОСЪЖДА К.К.Г. ЕГН**********,*** да заплати по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД-гр.Враца държавна такса в размер на сумата от 3200лв.и 300лв.-изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по назначените в производството експертизи.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                   СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: