РЕШЕНИЕ
№ 867/16.12.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети ноември, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина
Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Цвета
Пазаитова………..........……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №793 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник група
„ОДПКПД“ в Сектор „Пътна полиция“ - Хасково, против Решение №212 от 12.07.2022
г., постановено по АНД №394 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд e неправилно, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. От
събраните по делото писмени доказателства не се доказвали изложените от
жалбоподателя оплаквания. Наказателното постановление съдържало всички
необходими реквизити, изискуеми по закон съгласно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН.
С оглед приложените по делото писмени доказателства, извършеното от
жалбоподателя нарушение на ЗДвП било надлежно документирано. В тази връзка се
считат за неправилни изводите на районния
съд, че наказателното постановление не удостоверявало по надлежен начин
извършеното нарушение като се твърди, че са направени при превратно тълкуване
на законовите разпоредби. От представените доказателства по делото категорично се
установявали всички обстоятелства от значение за правилното и законосъобразно
провеждане на административнонаказателното производство в случая. С оглед
изложеното се твърди, че обжалваното решение е необосновано. При провеждането
на административнонаказателното производство за установеното нарушение на ЗДвП
не били допуснати процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. От друга страна се счита, че мотивите на
съда са изведени при наличието на краен формализъм при тълкуването и
прилагането на относимите законови разпоредби. Поддържането на пътната мрежа в
гр. Х. било задължение на собственика на пътя, възложил
тази дейност на съответната фирма, което било удостоверено с писмени
доказателства по делото. В този смисъл, делото следвало да бъде разгледано
по-задълбочено и в насока, в която да бъдат постигнати целите на индивидуалната
и генерална превенция на пенитенциарното право. Във връзка с изложеното се
счита, че преценявайки доказателствата по делото и съобразявайки се с
разпоредбите на закона, съдът направил необосновани изводи, които не
кореспондират с материалния закон, допуснато било съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и била налице необоснованост на постановеното
решение, поради което се моли същото да бъде отменено. Претендира се на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.23 т.1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ да се присъдят в полза на ОДМВР – Хасково разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Ответникът, Г.А.Ю., чрез пълномощник моли да бъде
потвърдено решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд –
Хасково за правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил
НП №21-1253-002822/20.12.2021г., издадено от Полицейски инспектор към ОДМВР –
Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Г.А.Ю., за нарушение на
чл.178 ал.1 т.7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.178 ал.1 т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2000 лв. С оглед този резултат е осъдил ОДМВР – Хасково да заплати на Г.А.Ю.
сумата в размер на 370 лв., представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен адвокат.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление се
констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат
отмяна на санкционния акт. Съдът е обсъдил съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение и е посочил, че макар да е възприел
описанието на твърдяното нарушение, наказващият орган вписал преди това, че
жалбоподателят действал и в качеството си на водач на лек автомобил, каквото качество
не му било приписано в акта, а то не се и налагало с оглед изискванията на
фактическия състав на нормата, под която било подведено деянието.
По-същественото обаче било това, че наказващият орган посочил в обстоятелствата
и различно конкретно място на деянието – Община Хасково, извън пътна мрежа и
път без номер.С отправянето на такива твърдения, наказващият орган въвел нова фактическа
обстановка за пръв път едва със санкционния акт относно качеството на субекта
на нарушение и точното място на извършване на нарушението, за които липсвало
повдигнато административно-наказателно обвинение. По този начин било допуснато
процесуално нарушение, което следвало да се квалифицира като съществено. Наред
с това, за да бъде съставомерно деянието, следвало да бъдат включени твърдения
за неизпълнение на задължения, свързани с вземане своевременно на мерки за
отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или
неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността
на движението. Така внесеното противоречие водело до извод за допуснато
съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на
санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество. Въпреки това, за
пълнота съдът е изложил и съображения по същество, като е приел, че не е доказано
виновно поведение от страна на жалбоподателя, което било в тежест на наказващия
орган да установи по делото.
Настоящата инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно.
Изводите на районния съд за отмяна на
наказателното постановление са обосновани, кореспондират с доказателствата по
делото и се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 (към настоящия
момент чл.42, ал.1, т.4) и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение, съответно наказателното постановление, трябва да
съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Безспорно в АУАН и в НП следва да бъдат описани всички обстоятелства по
извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна
подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били
нарушени, без да е налице разминаване или неяснота, тъй като посоченото
нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по
делото. В конкретния случай, АУАН с бл. №229678, Серия АВ от 15.12.2021г., е
съставен срещу Г.А.Ю., за това, че на 15.12.2021г. около 08:00 часа в гр. Х. на
пътен възел в ж.к. ***като длъжностно лице, назначено от Община Хасково,
отговарящо за поддръжката на пътната мрежа на територията на гр. Х., не е осигурил безопасно и сигурно преминаване, не е взел необходимите
мерки да бъде обезопасен пътя при зимни условия (заледен пътен участък) на
пътен възел в ж.к. ***, вследствие на което настъпва верижно ПТП между 3
броя МПС (индивидуализирани в акта) с материални щети, с което е прието, че е
нарушил виновно чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП. В издаденото въз основа на така
съставения акт НП е описано, че се издава срещу Г.А.Ю., за това, че на
15.12.2021г. около 08:00 часа в Община Х., на
път извън пътна мрежа № път без номер, като водач на лек автомобил, в гр. Х., по пътен възел в ж.к. ***като длъжностно лице, назначено от Община Х., отговарящо за поддръжката на пътната мрежа на територията на гр. Х. не е осигурил безопасно и сигурно преминаване, не е взел необходимите
мерки да бъде обезопасен пътя при зимни условия (заледен пътен участък) на
пътен възел в ж.к. ***вследствие на което настъпва верижно ПТП между 3 броя МПС
(индивидуализирани в НП) с материални
щети, с което извършил следното: длъжностно лице не е взело своевременно мерки
за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствия на пътя
или неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат БД, с
което виновно е нарушил чл.178, ал.1, т.7 от ЗДвП.
Съгласно
чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на
общините контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и
регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни
превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за
движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се
по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените
инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана.
От направеното в акта и в НП описание на
санкционираното деяние не става ясно коя от всички хипотези по чл.167, ал.2,
т.1 от ЗДвП е имал предвид актосъставителят, респ. АНО. Изложените фактически
обстоятелства по извършване на твърдяното нарушение не дават яснота в тази
насока. От друга страна, дори да се приеме, че се касае за хипотезата на
неконтролиране състоянието на пътната настилка с оглед посоченото „не е взел необходимите мерки да бъде обезопасен
пътя при зимни условия (заледен пътен участък)“, то следва да се отбележи, че
разпоредбата не визира поведение на длъжностно лице, поради което не става ясно
как тя е съотнесена към разпоредбата на чл.178,
ал.1, т.7 от ЗДвП.
Съгласно чл.178, ал.1 от ЗДвП, наказва се с глоба
от 2000 до 7000 лв.: 7. длъжностно лице, което не е взело своевременно мерки за
отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя или
неизправност на пътните принадлежности, които могат да застрашат безопасността
на движението. От така разписаното е видно, че за наказуемо по реда на чл.178,
ал.1, т.7 от ЗДвП е обявено само поведението на съответното длъжностно лице,
което не е взело своевременно мерки за отстраняване на препятствие по пътя или за
отстраняване на неизправност на пътна принадлежност на пътя, или не е взело
своевременно мерки за сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя
или неизправност на пътните принадлежности, като и в двата случая е необходимо
същите да могат да застрашат безопасността на движението.
При така дадената правна регламентация се налага
извод, че конкертното санкционирано деяние е неясно и непълно описано, още повече като се имат предвид дадените в §6, т. 37
от ДР на ЗДвП и в § 1, т.4
от ДР на Закона за пътищата дефиниции за „препятствия на пътя“ , съотв. за „пътни
принадлежности“.
Описанието на нарушението следва да е достатъчно
ясно и пълно, като следва да е направено по такъв начин, че да съдържа всички
съставомерни признаци на посоченото в закона нарушение, които да са
конкретизирани чрез съответното им проявление в случая - конкретно извършените
от лицето действия или осъществените от него бездействия. В тежест на
административнонаказващия орган е да опише всички фактически основания,
обуславящи отговорността, а това изискване в случая не е спазено.
Предвид санкционния характер на производството,
описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните
по преписката. По този начин се ограничава съществено възможността на
наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение се ангажира
административнонаказателната му отговорност, съответно се ограничава правото му
на защита, тъй като лицето не е наясно срещу какво конкретно нарушение да
организира защитата си.
С оглед изложеното, правилна е преценката,
направена от районния съд, че са допуснати процесуални нарушения от категорията
на съществените, ограничили правото на защита на наказаното лице и достатъчни
да обосноват отмяна на санкционния акт.
Предвид опорочаването на
административнонаказателната процедура, не е необходимо да се обсъжда
правилността на НП, респ. извършено ли е административно нарушение и дали е
извършено виновно. В тази връзка, като е отменил наказателното постановление,
районният съд е постановил правилно решение.
Касационните оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на
районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на нарушения на
съдопроизводствените правила и съответстващо на материалния закон, поради което
следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото, следва да
бъде уважено направеното от пълномощника на ответника в настоящото производство
искане за присъждане на разноски. От представения по настоящото дело договор за
правна защита и съдействие от 01.11.2022г., (л.29) е видно, че е договорено и
заплатено възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212/12.07.2022
г., постановено по АНД №394 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 година.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да
заплати на Г.А.Ю. ***, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.