РЕШЕНИЕ
№ 11225
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110171430 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „И. Ф.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Т.“, ж.к.
„И. В.“, ул. „Б.“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. Н., в качеството му на
управител, срещу П. С. Т., ЕГН: **********, със съд. адрес гр. София, ул. Г.С.
Р. № 165, ет. 2, чрез адв. Л..
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за установяване вземането на ИЗИ ФИНАНС
ЕООД срещу П. С. Т. за сумата от 1 499,99 лева (хиляда четиристотин
деветдесет и девет лева и 99 стотинки), представляваща главница за периода
27.02.2024 г. – 24.10.2024 г., ведно със законна лихва за период от 07.10.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата 241,84 лева (двеста четиридесет и един
лева и 84 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 28.01.2024
г. до 24.09.2024 г., за които суми е издадена заповед от 16.10.2024 г.,
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 60010/2024 г. Вземането
произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние Номер: 459680/30.10.2023 г. В исковата
молба са налице твърдения, че на 30.10.2023 г., ищцовото дружество сключва,
1
в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на
кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
459680. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия
договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите,
сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с
общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това
кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация
за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на
личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване.
Потвърждаването става по следния начин: клиентът получава чрез съобщение
по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен,
уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален
линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По
принцип преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане
на посочен от него телефонен номер, разговорът се записва. По този начин той
отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние.
Сключването на договора чрез електронната платформа е годно
доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18,
ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод
дефиницията на това какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. По
този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит
от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го
уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. В
хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си
карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Изпратена е
снимка тип „селфи“ с личната си карта. Вижда се, че лицето от личната карта
и този, който я държи, са едно и също лице. Доколкото няма сигнал, че
документът за самоличност е откраднат, то е явно, че именно ответникът е
предоставил снимките. Следователно ответникът е изпълнил процедурата по
кандидатстване, а не друго лице. Има приложен и вайбър профил, от който е
2
видно, че ответникът е ползвал този номер при сключване на договора. По
този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит
от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го
уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което
на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 2 000.00 лв. /две хиляди
лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 договора за кредит е рефинансиращ. С част от
сумата е погасен предходен договор за кредит - № 456861 от 06.10.2023г.
Сумата, с която погасеният кредит е рефинансиран, е в размер на 1 725.00 лв.
Това е станало счетоводно, като с отпуснатата сума е приспадната остатъка по
погасения договор за кредит. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора останалата
сума в размер на 275.00 лв. следва да се преведе по банкова сметка на
кредитополучателя или касово. В случая тя е преведена на ответника по
посочен от него начин, а именно: касово на каса на „И. п.“ АД.
При изплащане на вноските по кредита клиентът трябва да преведе
освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не
търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в
Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвеният процент е в размер на
40.15 %. Погасена е договорна лихва за периода 30.10.2023г. - 28.01.2024г.
Затова ищецът претендира договорна/възнаградителна лихва за периода
28.01.2024 г. до 24.09.2024 г. в размер на 241.84 лв.
Ответникът П. С. Т., чрез адв. Л., е депозирала писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва наличието
на договорно правоотношение между страните, като твърди, че не е давала
съгласие за сключване на договор за кредит. Оспорва договорът да е подписан
с електронен подпис, както и да е получавала условията за сключване на
договор от разстояние. Оспорва да е подавала електронна заявка за сключване
на договор.
На следващо място намира, че договорът за кредит не съдържа
реквизитите по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК, поради което е нищожен.
ГПР е посочен като процент, но не и като съдържание на данните, които го
формират. Оспорва в него да са включени договорна лихва и неустойки.
Намира тези клаузи за нищожни като неравноправни.
С молба от 20.02.2025 г. ищецът на основание чл. 232 от ГПК е оттеглил
3
исковете за главница за разликата над 50 лв., представляващи част от
дължимата вноска с падежна дата 24.10.2024 г. с пълен размер на вноската
166.63 лв. и вземането за договорна лихва за размера над 5.51 лв. за периода
24.09.2024 г. – 24.10.2024 г., а с молба 01.04.2025 г. ищецът е оттеглил изцяло
иска за договорна лихва. По този начин и след постановените по делото
прекратителни определения, предмет на делото е останал иска за главница за
разликата над 50 лв., представляващи част от дължимата вноска с падежна
дата 24.10.2024 г. с пълен размер на вноската 166.63 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорно правоотношение по договор за заем и
изпълнението на задълженията си по него, че е предоставил на длъжника
уговорената сума, респ. че е рефинансирал задълженията му с уговорената
сума, че е изпълнил задължението си да представи необходимата
преддоговорна информация на ищеца, както и че сключената сделка между
страните е валидна, а по иска за договорна лихва – че такава е валидно
уговорена, периода на задължението и размера му. Ответникът следва да
докаже възраженията си против исковете, включително тези за нищожност на
договора, респективно договорните клаузи, предвид изложените в отговора на
исковата молба твърдения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено, се
установява, че на 30.10.2023 г. между П. С. Т., в качеството й на
кредитополучател и „Изи Финанс" ЕООД, в качеството му на кредитодател е
сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние номер:
459680/30.10.2023 г., с който е рефинансиран валидно сключен предходен
договор с № 456861/06.10.2023 г. Вещото лице потвърждава, че ищцата е
кандидатствала за кредит на интернет страницата на ищеца и че е изпълнила
всички стъпки за даване на валидно съгласие за обвързване от договорите.
Влязла е на сайта на ищеца, задала е параметрите на кредитите, попълнила е
4
въпросник, съгласила се е личните данни да бъдат обработвани, получила е
необходимата преддоговорна информация и е изпратила предварително
искане за предоставяне на кредит от разстояние. След това ответницата е
създала личен профил на сайта, в който е попълнила лични данни и е качила
снимка на личната си карта и своя снимка за сравнение.
Договор за заем № 456861/06.10.2023 г. е бил одобрен, сключен и
потвърден от кредитополучателя с личен код, изпратен на SMS, на 6.10.2023 г.
Ответницата е получила електронно писмо, с което е била уведомена, че е
одобрена за заем в размер на 1600 лв. и което съдържа преддоговорна
информация и линк, водещ към договора за заем. Последният е бил подписан
чрез въвеждане на код, получен на SMS на личния номер на
кредитополучателя, което по съществото си разкрива характеристиките на
полагане на електронен подпис по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ.
Кредитополучателят е получил и уведомление по SMS и имейл, че му е
преведена сумата по кредита в размер на 1600 лв. по банкова сметка. Към дата
30.10.2023 г. кредитът е със статус в информационната система на ищеца
„Одобрено рефинансиране, потвърдено рефинансиране и предсрочно
изплатен“.
По отношение на Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
459680/30.10.2023 г. за рефинансиране на предходния кредит е изпълнена
същата процедура. Той е бил заявен, одобрен, сключен и потвърден с личен
код на 30.10.2023 г. Сумата по кредита е преведена на същия ден.
По делото е представен и аудиозапис на телефонен разговор между
служител на ищеца и ответницата, от който се установява, че тя е потвърдила
сключването на договор № 459680/30.10.2023 г. за рефинансиране, като се е
съгласила 1725 лв. от сумата по настоящия кредит да бъдат платени за
погасяване на предходния, а 275 лв. да бъдат преведени по сметка в Изи
Пей.
В случая се касае за договор, сключен от разстояние по смисъла на чл. 6
ЗПФУР – “договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация от разстояние –
5
едно или повече”. Дефиницията на “средство за комуникация от разстояние” е
дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР – това е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Видно е от представените писмени и веществени доказателства, както и
от заключението на съдебно-техническата експертиза, че надлежно е
изпълнена процедурата по сключване на два договора за кредит от разстояние
по смисъла на чл. 6 ЗПФУР между ищеца и ответницата, като последната е
била надлежно идентифицирана в рамките на поредица от стъпки,
гарантиращи самоличността , както и е разполагала с необходимата
преддоговорна информация, за да може да даде валидно и информирано
съгласие за обвързване от договорите.
Видно от представения Договор за предоставяне на кредит от
разстояние номер: 459680/30.10.2023 г. страните са уговорили ищецът да
отпусне на ответницата кредит в размер на 2000 лв. за рефинансиране на
непогасени задължения по Договор за кредит № 456861/06.10.2023 г., а тя се е
задължила да го върне на 12 равни месечни погасителни вноски в периода
29.11.2023 г. – 24.10.2023 г., всяка от които включваща главница в размер на
166,67 лв. (166,63 лв. за м. октомври) и фиксирана годишна лихва в размер на
40,15%, общо 2428,82 лв. Посоченият в договора ГПР е равен на 48,30%.
Съгласно чл. 3(1) от договора кредитополучателят се задължава в срок
до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически
лица, всяко от които да отговаря на определени в договора изисквания или
безусловна банкова гаранция с бенефициер - кредитора, за размера на
дължимата от кредитополучателя сума по кредита със срок на валидност 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Уговорено е в
чл. 3(2) от договора, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 883,26 лева. Неустойката се
заплаща от кредитополучателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като към размера на първите шест вноски се добавя сума в размер на
147,21 лв., при обща дължима сума 3312,08 лв.
От приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза се
6
установява, че отпуснатият кредит по Договор № 459680/30.10.2023 г. в
размер на 2000 лв. е бил усвоен от ответницата, като с 1725 лв. са
рефинансирани нейните задължения по предходния договор за кредит №
456861/06.10.2023 г., а 275 лв. са били преведени по Изи Пей, за което е
предоставена разписка. Посочените задължения са погасени изцяло. Вещото
лице потвърждава въз основа на справка и разписка от Изи Пей, че сумата от
275 лв. е била изплатена на ответницата, т.е. е усвоена от нея.
Съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на кредит, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения кредит да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за кредит, са използвани за цели извън
професионалната и търговска дейност на потребителите, а представеният по
делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на
правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това
число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи служебно.
Ответникът се позовава в отговора на исковата молба на противоречие
на съглашението с императивни правни норми, като счита, че при сключване
на договора за кредит кредиторът не е съобразил поведението си с нормата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
7
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Несъмнено уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение
представлява по своята същност разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит, който е известен на кредитора още към момента на
сключване на договора и като такъв следва да бъде включен в ГПР. В случая
видно от клаузата на чл. 3, ал. 1 и 2 от договора, още със сключването на
договора страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с
дължимите месечни вноски.
Процесните клаузи въвеждат възникването на неустоечно задължение за
заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за
връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова –
непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката
е близо половината от стойността на отпуснатия заем. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за кредит. Видно е, че неустойката не зависи от
вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от това неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение
всъщност не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
Освен това съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
8
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, че обезпечението става почти
невъзможно. По този начин неустойката има за цел единствено да служи като
скрито оскъпяване на кредита и да доведе до неоснователно обогатяване и до
увеличаване на подлежащата на връщане сума.
При това положение посоченият в договора ГПР от 48,15% е неправилно
изчислен, тъй като в него не е включена неустойката за непредоставяне на
обезпечение. Действително приложеният по правоотношението ГПР,
включващ този разход, се равнява на близо 200%, т.е. значително надвишава
допустимия за периода ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, равняващ се на 65,6%.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Недействителност е налице не само
при пълна липса на посочване на ГПР и/или обща сума, дължима по кредита,
но и при посочване на некоректно изчислена и подвеждаща стойност на ГПР.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителния
ГПР в договора за кредит, който значително надвишава допустимия по закон,
кредиторът – ответник по иска, е нарушил изискванията на закона и не може
да се ползва от договора.
Изводът за неравноправност на клаузата за неустойка се потвърждава от
приложеното по делото писмо на КЗП, като признанието на този факт от
9
страна на ищеца е ирелевантно за настъпването на последиците от
неравноправността на тази клауза и за прогласяването на пълната нищожност
на договора поради извършеното нарушение на закона.
Предвид изложените съображения и установеното в производството
противоречие на кредитното съглашение с императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и направения извод за недействителност следва да се
прогласи нищожността на Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
459680/30.10.2023 г., сключен между ищеца и ответника. Последиците от
обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
По делото не са представени доказателства за извършени плащания от
страна на ответницата и доколкото след извършеното частично оттегляне на
иска ищецът претендира вземане за главница в размер на 50 лв.,
представляващи част от дължимата вноска с падежна дата 24.10.2024 г. то
търсената сума за главница следва да се присъди на ищеца в пълен размер.
По разноските:
При този изход от делото право на разноски имат и двете страни, като се
вземат предвид и първоначално претендираните от ищеца суми преди
частичното оттегляне на исковете. В заповедното производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса - 32,30 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
26 от Наредбата за правната помощ в размер на 50 лв. – общо 82,30 лв. С оглед
уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 2,36 лв. В
исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 50 лв. и депозит за експертизи в размер на 800,00 лв., като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100,00 лв.,
съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 950 лв. С оглед уважената част от
исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото
производство в размер на 27,27 лв.Ответникът претендира разноски за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба
1/2004 съдът определя справедливо възнаграждение в размер на 400 лв., като
съобразно отхвърлената част от иска и прекратената част по делото следва да
10
бъдат присъдени на адвоката на ответника 388,52 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че П. С. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Р. К.“ № 12, вх. А, ет. 2, ап. 4 дължи на „И.
Ф.“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.“, ж.к.
„И. В.“, ул. „Б.“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. Н., сумата 50 лева,
представляваща вземане за главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 459680/30.10.2023 г., представляващо част от дължимата вноска
с падежна дата 24.10.2024 г. с пълен размер на вноската 166.63 лв., ведно със
законната лихва, считано от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 32540 от 16.10.2024 г. по ч.гр.д. № 60010 от 2024 г. на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА П. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Р. К.“ № 12,
вх. А, ет. 2, ап. 4 да заплати на „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „Т.“, ж.к. „И. В.“, ул. „Б.“ № 17, ап. 1, представлявано
от Б. Н. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 27,27 лева,
представляваща сторени разноски в настоящото исково производство, както и
сумата от 2,36 лв., представляваща сторени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 60010 от 2024 г. на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н „Т.“, ж.к. „И. В.“, ул. „Б.“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. Н. да
заплати на адв. М. Л., ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗА сумата от 388,25 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11