Решение по дело №497/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 265
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Аглика Гавраилова
Дело: 20214500500497
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Русе, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова

Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500497 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
СТ. М. К., от гр.Русе, чрез пълномощника си адв.Я.С., от САК, е обжалвала решението
от 24.03.2021г. постановено по гр.д.№5257/20г. на Районен съд – Русе, в частта, в която
първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от нея иск по чл.432 КЗ в размера над
10000лв за разликата до 20000лв. Излага доводи за неправилност на решението в тази част,
поради неправилно приложение на материалния закон и на процесуалните правила и моли
въззивният съд да го отмени и да уважи иска изцяло. Претендира разноски.
ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от изп.директори М. М.- Г. и П.Д., е обжалвало същото решение в частта, с
която искът по чл.432 КЗ е уважен за сумата над 2800лв , ведно със законната лихва, считано
от 04.12.2019г. до окончателното й изплащане, и е осъдено да заплати разноски по делото,
като адвокатското възнаграждение е присъдено с вкл.ДДС.Твърди се, че решението е
неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Моли въззивният съд да го отмени и да постанови ново,
с което да отхвърли иска в размера над 2800лв, при законните последици.Счита, че жалбата
на СТ. М. К., ищца по делото, е неоснователна моли същата да не се уважава.
СТ. М. К., от гр.Русе, изразява становище, че въззивната жалба на ответника по делото
1
е неоснователна.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на СТ. М. К. против ЗК „ЛЕВ
ИНС“-АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на сумата
от 20000лв. представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
претърпени при настъпване на застрахователно събитие, а именно - пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 21.05.2019г. в гр.Русе.
С решението ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 10000лв.
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ – пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.05.2019г. в
гр.Русе, ведно със законната лихва , считано от 04.12.2019г. до окончателното й изплащане
и е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 10000лв. до пълния му размер от
20000лв. С решението е разпределена тежестта за разноските, съобразно уважената/
отхвърлена част от иска, като на процесуалния представител на ищцата е присъдено и
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38ЗА, което е определено по НМРАВ с
включен ДДС.
От данните по Констативен протокол за ПТП с пострадали №334/100 от 21.05.2019г.
изготвен от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, се установява, че на
същата дата в 9,45ч в гр.Русе, на кръстовище между ул.“В.“ и ул.“Ч.в.“, с участник
л.а.“Ауди“, модел А3, с рег.№0800КА, управляван от Н.И.С., който при извършване на
маневра – движение на заден ход, блъска намиращата се на платното пешеходка С.К.. На
водача на МПС е съставен АУАН за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП - Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.С
наказателно постановление от 19.07.2019г. е наложено адм.наказание „глоба“.
От представените медицински документи и приетата съдебно-медицинска експертиза
е установено, че след инцидента К. е откарана с линейка в Центъра за спешна медицинска
помощ. В лист за преглед на пациент, при снемане на анамнезата, пострадалата е споделила,
че е блъсната от автомобил. Пада и си удря главата, гърдите, десния глезен. Загубила
съзнание. Съобщила е за главоболие, гадене и световъртеж. Ищцата е хоспитализирана в
Отделение Неврохирургия при УМБАЛ „Канев“ АД, гр.Русе. След проведени изследвания е
изписана на 25.05.2019 г. с диагноза Контузио капитис/контузия на
главата/; Комоцио церебри/мозъчно сътресение/. Проведено й е медикаментозно лечение.
Назначена е и медикаментозна терапия за дома. В епикриза, издадена на 25.05.2019г. от
отделението по неврохирургия е отразено, че състоянието на С.К. се е подобрило,
раздвижена. Главоболието и световъртежът отзвучали.Изписва се в стабилно соматично и
2
неврологично състояние. Парези и парализи няма. От заключението по съдебно-
медицинската експертиза се установява, че вследствие на инцидента ищцата е получила
контузия в кората на ляв челен и ляв теменен дял на мозъка, колекция от кръв под меката
мозъчна обвивка в ляв челен дял, подкожен хематом в теменна област на шията. Според
вещото лице, при тези увреждания обичайният възстановителен период е около 3 месеца.
Ищцата, която е на 79г., е имала дегенеративно заболяване на централната нервна система и
според експерта, получените от ПТП контузии е възможно да са го влошили. При такива
увреждания, каквито са получени от ищцата, е възможно периодично да се изявява
главоболие.В заключението е посочено, че оплакванията от болки в лява гривнена става
и подбедриците към м.02.2021 г. не са във връзка с установените увреждания
от процесния пътен инцидент.
Свидетелят К.К., съпруг на ищцата, е заявил, че преди инцидента съпругата му била
много добре и се обслужвала сама, а след произшествието – не се чувствала добре с главата,
ръцете, краката и тялото; къпела се с помощта на съпруга си и нищо не помнела. Преди
катастрофата била напълно с акъла си, а сега – „половината мозък го няма“.Сега трудно
вървяла, боляли я ръката, тялото и десния крак, от време на време й се виело свят.
С молба за застрахователна претенция от 03.09.2019г. С.К. е поискала от
застрахователя заплащане на сумата от 20000лв. обезщетение за причинените й болки и
страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието, както и на адвокатско
възнаграждение. В определения в КЗ срок застрахователят е предложил обезщетение от
2800лв.
От показанията на св.С., водач на автомобила, с който е причинено произшествието,
се установява, че жената пресичала наблизо до контейнерите, на 2-3 метра от кръстовище, а
не „от ъгъл на ъгъл“.В същото време там имало камион за сметопочистване.Свидетелят
признава, че и той самият е бил в нарушение, като „дава на заден ход на кръстовище“.Не
можел да мине, заради камиона за сметопочистване и по тази причина дал на заден ход.
Жената явно е била зад колата му, но въпреки че погледнал в огледалотоу, не я видял – била
в мъртвата точка на колата, по средата на улицата. След удара била в паника, не говорела
много. Имала цицина на главата, без кръв. Казала, че я боли главата.
В съдебната автотехническа експертиза е посочено, че при конкретната пътна
обстановка движението на лекия автомобил е могло да се възприеме едва след потеглянето
му на заден ход, след като пешеходката е стъпала на пътното платно. В случай, че е
възприела автомобила при неговото тръгване на заден ход, тя не е имала време за реакция.
Преди потегляне на заден ход водачът също не е имал видимост към пешеходеца чрез
огледалата. От момента на потегляне назад водачът е имал възможност непрекъснато да
наблюдава пътя зад автомобила през огледалата и техническа възможност да предотврати
ПТП, ако е карал назад с безопасна скорост. Според вещото лице основната причина за
възникване на процесното произшествие е движението на заден ход на автомобила с
3
несъобразена скорост, без водачът да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението.Заключението на експертизата е, че при конкретната пътна
обстановка пешеходката С.К. не е могла да предотврати процесното произшествие, тъй като
при потегляне на заден ход на автомобила вече е била навлязла на около 1м на пътното
платно.По делото не е било спорно и от доказателствата е установено, че на процесното
кръстовище няма обозначени пешеходни пътеки. Вещото лице посочва, че при този случай
мястото на пресичане на кръстовището от пешеходците е по продължението на
съществуващите тротоари на двете улици независимо, че няма пешеходни пътеки. Това
очевидно не е сторено от пешеходката.Нещо повече, същата е пресичала близо до работещ
автомобил и явно не е преценила добре и разстоянието до приближаващото превозно
средство – нарушение на чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП /наведено от ответника като довод в
отговора на исковата молба/. Ищцата не е преценила времето, което й е необходимо за
пресичане.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира, че
решението е неправилно в частта, с която е определен размера на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките и страданията, възникнали от произшествието. Болките на пострадалата
не се ограничават само до изживените в момента на удара и последвалите болки,
претърпени в продължителен период на обездвижване и бавно възстановяване, а
продължават и след това. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за
неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили
обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени,а както беше
посочено, ищцата има страдания и към настоящия момент. От друга страна понятието
справедливост не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства са характера на увреждането, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяване и
пр. – ППВС 4-68г., както и социално – икономическите условия и установения жизнен
стандарт, които също се отразяват върху обществените схващания за справедливост – Р
1102-81 ВС. Предвид изложеното съдът приема, че дължимото обезщетение е 15000лв.,
което е съответно на претърпените вреди и определено според критерия на чл.52 от
ЗЗД.
От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства и от
заключението по съдебната автотехническа експертиза е установено възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която
е нарушила предвидените в ЗДвП правила за пресичане на пътното платно в участъци,
в които няма пешеходни пътеки и светофарни уредби.Съдът определя съпричиняването
в размер на 1/5, при което дължимото обезщетение е 12000лв.Решението следва да се
4
отмени в частта, в която искът е отхвърлен в размера над 10000лв за разликата до
12000лв, а в останалата част да се потвърди, като правилно.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищцата общо 1068лв възнаграждение за първоинстанционното
производство, с вкл.ДДС, тъй като същият е регистриран по ЗДДС. С обжалваното
решение са присъдени 996лв или следва да се заплатят още 72лв. Решението на
първоинстанционният съд следва да бъде отменено и в частта, в която ищцата е
осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размера над 532лв за разликата
до 665лв.По сметка на Окръжен съд Русе ответникът дължи държавна такса в размер
на 80лв.
С оглед частичното уважаване/отхвърляне на въззивните жалби , разноските
за въззивната инстанция остават за страните така, както са направени.

Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.3 от ГПК окръжният
съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260295 от 24.03.2021г., постановено по гр.д.
№ 5257/2020 г. на Русенския районен съд в частта, в която предявеният от
СТ. М. К., от гр.Русе иск с правно основание чл.432 КЗ е отхвърлен в размера
над 10000лв за разликата до 12000лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София да заплати на СТ. М. К., от гр.Русе още 2000лв
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от
04.12.2020г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решението и в частта, в която СТ. М. К., от гр.Русе е осъдена
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София деловодни разноски в размера над 532лв за разликата до
5
присъдените разноски в размер на 665лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София да заплати на адв.Я.В. С., от САК, още 72лв
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София да заплати по сметка на Русенския окръжен съд 80лв
държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
В частта, в която ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София е осъдено да заплати на СТ. М. К., от гр.Русе сумата 2800лв
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, решението като
необжалвано, е влязло в сила.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6