Р Е Ш Е Н И Е
№293
гр. Бургас, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, в открито съдебно заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря В. ТАШКОВА, като
изслуша докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д. № 1921 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП)
Образувано е по жалба на С.М.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 22-0769-000827/12.07.2022г., издадена от Полицейски
инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171,
т. 1, б. „б“ ЗДвП, временно е отнето свидетелството му за управление на моторно
превозно средство (МПС), до решаване въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е
неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят оспорва констатациите за
употребени наркотични вещества.
Ответникът в производството, Полицейски
инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1, вр. ал. 3 АПК от лице с правен интерес – адресат на оспорения
индивидуален административен акт и пред компетентния да я разгледа съд, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно мотивите на обжалваната
заповед, при проверка, извършена от полицейски инспектори при ОДМВР Бургас на 11.07.2022 г. около 11:20 часа в гр. Бургас на ж.к. ЗОРНИЦА,
до бл. 35 в посока бул. ДИМИТЪР ДИМОВ жалбоподателят управлява собственият си
лек автомобил ФОРД ГРАНД Ц МАКС с РЕГ № А1006РА. При проверка водачът е тестван
за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство
"DREGER DRUG TEST 5000” с фабр. № ARLB-0021, който в 12:14 часа отчита положителен
резултат- "АМФЕТАМИН" с проба № 383. На водача е връчен талон за
изследване № 0065954 и седем броя холограмни стикери с NSA043535.
В административната преписка са
представени съставен на 11.07.2022 г. акт за установяване на административно
нарушение, в който са отразени горните констатации и обстоятелствата са
квалифицирани като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Представен е
талон за изследване, връчен на жалбоподателя в 12,50 ч на същата дата, без
данни за извършено изследване на кръв и урина.
С оглед установяване компетентности
на административния орган наложил мярката, по преписката са представени заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г., както и заповед с № 251з-1821/26.04.2022г.
удостоверяваща компетентност на органите извършили проверката и органа издал
оспорената ЗПАМ.
При така установената фактическа
обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички
основания по чл. 146 АПК, настоящият състав на съда намира следното:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган – Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Бургас, действащ в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение
на ЗДвП, извършено на територията, обслужвана от ОД на МВР - Бургас.
Заповедта е издадена в писмена
форма, с реквизити съгласно чл. 59 от АПК, и съдържа мотиви в съответствие с
изискването на 172, ал. 1 от ЗДвП.
При служебната проверка не се
констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството,
налагащи отмяната на заповедта само на това основание.
Доказателства за наличие на кръвна
проба, опровергаваща резултата от полевия тест не са ангажирани или представени
по делото.
Правното основание за приложената
принудителна административна мярка е чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, според
който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство спрямо водач, който управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съдът приема за безсъмнено
установено при проведената проверка, че водачът С. е управлявал автомобила след
употреба на наркотични вещества – амфетамини, констатирана с Дрегер Drug Test
5000 – техническо средство, работещо с
тест касети.
Наличието на прекратено
административнонаказателно производство предвид висящо и неприключило ДП № 3388
3M-339/2022 Г. 05 РУ при ОДМВР Бургас, за което се установява от приложената
Мотивирана резолюция № 22-0769-М000276/03.08.2022 г., не може да доведе до
оборване на този извод.
Предвид това, изводът на
административния орган, че в момента на проверката С. е управлявал моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози е
обоснован и в съответствие с установените факти. Доколкото при тези
обстоятелства чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП изрично предписва прилагане на ПАМ,
обжалваната заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон.
Не се констатират обстоятелства, от
които да следва извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона.
Целите, които си поставя чл. 171 ЗДвП, са осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.
Мярката, препятстваща управлението на автомобил от страна на лице, употребило
наркотични вещества, напълно отговаря на първата от тези цели, а именно – да се
осигури безопасността на движението, чрез временно отнемане на СУМПС.
Оспорената заповед има самостоятелни
правни последици, различни от административния акт, с който се установява
нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният
акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на
административно наказание с правораздавателен акт на
административно-наказателна юрисдикция (НП) или с влязла в сила присъда за
налагане на предвидено в НК наказание. Всеки от тях обаче има различно предназначение
и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна
дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна
принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна
репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на
водача и изпълнение на превенцията, ПАМ се прилага под прекратително условие -
до решаване на въпроса за отговорността на водача, при наличие на медицинско
изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП. В този смисъл
Решение № 7893 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г., VII Решение
№ 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII.
В случая е приложима разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 АПК и съответствието на ИАА на материалния закон се установява
към момента на постановяването, поради което заповедта се явява и материално
законосъобразна, доколкото има съставен АУАН за горепосоченото нарушение.
Същото може да бъде установено по някой от посочените в нормата на чл. 171, ал.
1, т. 1 и т. 2а ЗДвП начини, които са равностойни - в настоящия случай с полеви
тест. Доколкото се касае за такива вещества, законът не въвежда изискване за
тяхната концентрация, за разлика от наличието на алкохол, поради което
правилото, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи следва да се тълкува стриктно т. е. само по отношение на алкохола, а
не и за наркотичните вещества. Изискването на чл. 174, ал. 4 ЗДвП има значение
само досежно концентрацията на алкохол в кръвта, като нормата на чл. 171 АПК не
изисква да е приключило производството по ангажиране отговорността на
жалбоподателя вкл. изчакване на резултат от назначена експертиза.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че обжалваната заповед не страда от пороците,
посочени в жалбата, и наложената принудителна административна мярка следва да
бъде потвърдена.
Поради липсата на направено от
ответника искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат.
Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК,
Административен съд - Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.С., ЕГН-**********, с адрес: ***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
22-0769-000827/12.07.2022г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас,
сектор Пътна полиция, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, временно
е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (МПС), до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: