Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 207 17.01.2018 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесети януари
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10842 по описа на ПРС за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, чл. 215 от КТ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът Й.П.Т., ЕГН ********** *** е предявил срещу ответника “Идеал Транс -
БГ“ ЕООД с ЕИК ********* обективно
съединени искове с правно основание член 128, т. 2 КТ и член 215 КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата от общо 2 046,31 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. септември 2015г., м. октомври 2015г., м. ноември 2015г. ,
м. януари 2016г., м. април, май и юни 2016г., както и сумата от общо
12 933 лева – неплатени командировъчни пари за 98 дни по 27 евро на ден за
2015г. и 147 дни по 27 евро на ден за 2016г.,
законна лихва и разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с
ответника от 15.09.2015г. на длъжност „***” (***). Твърди, че работодателят не
му е изплатил дължимите трудови възнаграждения за съответните месеци посочени в
исковата молба, както и че е бил командирован в чужбина – основно в ***и ***,
където осъществявал превози на товари с поверения му от работодателя товарен
автомобил и влекач с рег. № *** за „***“ със седалище в град ***, ***, тъй като
работодателят му имал договорни отношения с тази фирма, като не му били платени
командировъчни за съответните периоди посочени в исковата молба.
В срока за отговор
от ответника е постъпил отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Признава се, че ищецът е
работил по ТПО с ответника на посочената длъжност, както и че е управлявал
посочения в ИМ товарен автомобил. Оспорва се обаче ищецът да е бил командирован
в чужбина за целия посочен от ищеца период, както и да му се дължат
командировъчни пари в посочения размер като се заявява, че ищецът е получил
всички дължими му се труд. възнаграждения и командировъчни за което се представят
писмени доказателства. Претендират се разноски. Оспорва се обаче ищецът да е
бил командирован в чужбина за целия посочен от ищеца период, както и да му се
дължат командировъчни пари в посочения размер. Ето защо се моли исковете да се
отхвърлят.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
За
да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че
през процесния период е работил при
ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото
трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да
установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
За да се уважи
искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е работил
по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е бил
командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените
дестинации за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни
пари, и техния размер. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да опровергае
твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да
докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че
сумите не се дължат на друго основание.
От приложените към
исковата молба писмени доказателства – трудов договор от 15.09.2015г. се
установява, че между страните съществува трудово правоотношение, като ищецът
заема длъжността „*** – * и повече *”, с уговорено основно месечно
възнаграждение 431 лева, като трудовото възнаграждение се изплаща месечно.
Договорът е безсрочен, с 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя.
Работодателят е представил длъжностната характеристика на длъжността заемана от
ищеца, от която е видно, че същата е за ******. Представени са и ведомостите за
заплати, от които се установява начисляването на трудовите възнаграждения за
процесния период, като в тези ведомости няма подпис на ищеца. Приложено е и пълномощното, с което ** на
дружеството – ответник А.Д.е упълномощила ищеца да управлява автомобил с рег. №
***, като това е автомобилът, с който ищецът твърди да е изпълнявал трудовите
си задължения в чужбина и за който автомобил се отнасят тахографските данни.
За установяване
твърденията на ищеца, че в процесния период същият е бил в командировка и е
изпълнявал трудовите си задължения извън страната са представени разпечатки от тахограф, която е
оспорена от ответника, като е бил изслушан един свидетел на ищеца. В
разпечатката от тахограф са посочени датите, касаещи процесния период и МПС,
поверено на ищеца за управление и за което последният да е твърдял, че е извършвал трудовите си задължения. По
смисъла на пар. 1 , т. 1 от ДР на наредба № Н-3 от 07.04.2009г. за необходимите
мерки за изпълнението и прилагането на Регламент № 3821/85 на съвета от
20.12.1985г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението
при автомобилен транспорт и регламент №
561/2006г. на ЕП и на Съвета от 15.03.2006г. за хармонизиране на някои разпоредби
от соц. законодателство, свързани с авт. транспорт за изменение на регламенти №
3821/85 и № 2135/98 на Съвета и за отмяна на регламент № 3820/85 на съвета,
издадена от Министерство на транспорта, обн. ДВ. бл. 31 от 24.04.2009г.
аналогов тахограф е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в
превозно средство, да показва и регистрира автоматично или полуавтоматично
данни за движението на превозното средство и за определени периоди от работата
на водачите, а съгласно член 37, ал. 1 от същата наредба е предвидено, че
информацията записана в паметта на дигиталния тахограф може да бъде извличана с
цел предоставянето й на контролните органи при поискване, което означава, че
законодателят е определил на извлечената от тахографа информация доказ. сила,
която не е била надлежно оборена от
работодателя и доколкото не се установява данните в нея да са били
манипулирани.
От показанията на
свидетеля Н.М.М., бивш * на ищеца се установява, че в процесния период е виждал
Й. по паркингите в *** и **с * ремарке на фирмата „Анфа логистик“, като разбрал
от Й., че работи за тази фирма. Свидетелят споделя, че дружеството
превозвач било некоректно, тъй като не
плащало командировъчни и заплати. Ищецът е сигнализирал НАП Пловдив за
нередности във фирмата превозвач, свързани с негови накърнени имущ. интереси,
като тази преписка е изискана и приложена по делото. В преписката се съдържат
изявления на ищеца, че за периода септември 2015г. до декември 2015г. ищецът
осъществявал превози за дружеството „ANFA Logistika“, което дружество
имало сключен договор за транспортни услуги с работодателя на ищеца,
като това дружество превело по сметка на
ответника сумата от 9407 евро, а в периода февруари 2016г. до юли 2016г. ищецът
осъществявал превози за „SISE“
LTD град ***, ***,
която превела на работодателя на ищеца сумата от 12 168 евро за
транспортни услуги. Данни за сключени трудови договори между тези дружества и
ищеца не се съдържат, като ищеца е твърдял, че е извършвал превозите за тези
фирми по заповед на работодателя си, като по време на осъществяване на тези
превози ищецът е имал сключен трудов договор с ответника, за което му е била
начислявана и заплата.
При извършената
проверка на документацията НАП Пловдив не е установила съществуващи договор за
превоз с „Анфа логистик“, град ***, както и извършени преводи на парични суми от тази фирма по сметки на
дружеството – работодател, но е установено, че за посочения период от време е
извършена транспортна услуга на фирма „RESPOTASCIRCUITOS“, притежавана от същия собственик, като преводите по сметките на ответника са
извършени от това дружество. В подкрепа на сигнала ищецът е представил на
данъчните органи ЧМР, издадени от дружеството „Анфа логистик“, град *** в ***.
От изслушаното
заключение на допуснатата ССЕ на в. л. З. М., което съдът кредитира като
обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че за
периода м. февруари – м. юли 2016 година в счетоводството на ответника са били
осчетоводени дан. фактури за постъпили приходи в размер на 17 014,12 лева
от“ SISE“ LTD, дружеството за което ищецът е
извършвал превози с камион на ответника и по време на съществуващо между
страните ТПО.
Установява се също
така, че на вещото лице не са били представени заповеди за командировки на
ищеца, като такива не са били и изготвяни.
Пълномощникът на ответника е изразил становището, че съгласно
утвърдените вътрешни правила за заплащане на командировките, приложени по
делото, плащането на командировъчни пари се осъществява при изготвен отчет от *
на разходваните суми и доколкото ищецът не е изготвил и представил такива
отчети не му се дължат и командировъчни. Това възражение е неоснователно, тъй
като не намира опора в закона. Такова възражение би имало процесуален ефект и
смисъл, ако от страна на работодателя имаше направено възражение за прихващане
или иск срещу ищеца за ангажиране и осъществяване на имуществената му
отговорност.
От приетото по
делото заключение е установено, че по банковата сметка на ищеца, открита в
„Алианц България“, след завеждане
на делото на 31.08.2017г. са извършени два превода в
размер на общо 2415,61 лева за покриване на трудовите възнаграждения. При
изслушване на заключението пълномощникът на ищеца е възразил, че труд.
възнаграждения не са били получени от ищеца, тъй като сметката, по която са
превеждани сумите за заплати е била закрита. При така стеклите се
обстоятелства, в тежест на работодателя е било да установи, че сметката на
ищеца е била заверена, за да настъпи погасителния ефект. Такава задача не е била поставяна на вещото лице, а доколкото
тежестта на доказване за този факт е на работодателя, а той не го е доказал,
съдът намира, че трудовите възнаграждения не са били платени на ищеца и че
такива се дължат.
При
така установените факти, съдът достигна до следните изводи:
Безспорно
доказано по делото е, че за целия период на съществуване на ТПО ищецът е
изпълнявал служебните си задължения по трудовия договор и с оглед недоказаното
плащане на трудовите възнаграждения за процесния период такива следва да му се
присъдят.
Безспорно
доказано по делото е, че за целия период на съществуване на ТПО ищецът е
изпълнявал служебните си задължения извън страната, поради което
командировъчните пари му се дължат, независимо дали работодателят е издал или
не командировъчна заповед. Това се установява от една страна от длъжностната
характеристика на ищеца, в която изрично е записано, че ищецът е международен ***и
работата му включва извършване на ***, от друга – от факта на начисляване на трудови възнаграждения от
неговия работодател и предоставянето на служебни аванси, и от трета – от показанията на свидетеля Ц.,
видно от които трудовите задължения на ищеца са изпълнявани изцяло извън
страната при извършване на *** в страни от Европейския съюз при условията на
единична езда.
Съгласно чл. 31 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина персоналът на сухоземните
транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
Приложение № 3. Съгласно т. 1 от Приложение № 3 на Наредбата, командировъчните
пари на персонала на сухоземни превозни средства при условията на единична езда
са в размер на 27 евро на ден при автомобилни превози за шофьорите. Доколкото
между страните липсва писмена уговорка за по-голям размер на командировъчните
пари, то на ищеца следва да се присъдят командировъчни в посочените в това
приложение размери - по 27 евро, общо 6615 евро, с левова равностойност 12 933
лева. Според вещото лице платените от работодателя командировъчни са в общ
размер 8500 лева, което обаче е невярно, доколкото посочените в заключението
суми от 3000 лева са платени с РКО от 25.01.2016г. с посочено основание –
авансово плащане, а сумата от 400 лева е за служебен аванс. Вещото лице не е
посочило в заключението си платените от работодателя суми от 200 лева, за които
са представени писмени доказателства, а именно: вносна бележка от 21.02.2016г.
с основание командировъчни за м. февруари.
Касателно преведените суми за
служебен аванс, следва да се подчертае, че по дефиниция
служебният аванс е сума, която следва да покрие разходите на работодателя във
връзка с командировката на водача – пътни и винетни такси, такси за
преминаване, гориво, ремонти, други такси и разходи, и ако е изрично уговорено
и посочено – авансово заплащане на командировъчни на водача. В последния случай
обаче следва работодателят да разчете всяка от сумите какво представлява и на
какво основание се превежда на работника, за да има яснота каква част от същата
следва да бъде ползвана от него само за служебни цели и каква – за своите лични
нужди като командировъчни пари. В конкретния случай изрично не е посочено кои
суми са платени като командировка и кои – като служебни аванси, ето защо съдът
намира, че тези суми не се отнасят за командировъчните на ищеца.
Ето защо съдът намира, че
искът за заплащане на трудови възнаграждения ще се уважи в пълния му размер от
2046,31 лева, а искът за командировъчни ще се уважи за сумата от 7633 лева,
неплатен остатък от командировъчни пари,
като за разликата до 12 933 лева искът ще се отхвърли. Вземанията
са лихвоносни и исковата молба има характер на покана, и законна лихва е
претендирана. Ето защо такава ще се присъди от завеждане на исковете до
окончателното плащане на дължимите суми.
С оглед изхода на спора всяка
от страните има право на разноски по съразмерност. Ищецът претендира разноски
по делото, като доказва да е извършил такива в размер на 1850 лева платено адв.
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете на същия се следва
сумата от 1195,43 лева – разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ответната страна има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Същата претендира и
доказва такива да са извършени в размер на 1075 лева. Съразмерно с отхвърлената
част от иска й се следват разноски в размер на 387 лева, които следва да се
възложат в тежест на ищеца.
Предвид
дотук изложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважената част от исковете, като
същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, възлиза на 387,32 лева, от които 82 лева ДТ по иска по чл.
128, т. 2 от КТ и 305,32 лева ДТ по иска
по чл. 215 от КТ. В негова тежест следва да се възложат и направените от
бюджета на съда разноски за ССЕ в размер на 75 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Идеал Транс - БГ“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Й.П.Т., ЕГН ********** *** следните
суми: сумата от 2046,31 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение
за периода: м. септември 2015г., м. октомври 2015г., м. ноември 2015г. , м.
януари 2016г., м. април, май и юни 2016г м. януари 2014г. ; както и сумата от 7633 лева,
представляваща неплатени командировъчни пари, по 27 евро на ден за осъществена
командировка в страни от Европейския съюз в периодите 16.09.2015г. до
22.12.2015г. и 12.02.2016г. до 07.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците от подаването на исковата молба – 13.07.2017г. до окончателното им
плащане, както и сумата от 1195,43 лева разноски по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 215 от КТ за разликата над сумата от 7433 лева до пълния претендиран
размер от 12933 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Й.П.Т., ЕГН ********** *** да заплати
на „Идеал Транс - БГ“ ЕООД с ЕИК
********* разноски по съразмерност от 387 лева.
ОСЪЖДА
„Идеал Транс - БГ“ ЕООД с ЕИК *********
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПРС сумата от 387,32 лева дължима държавна такса върху исковете, както и сумата
от 50 лева (петдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от
бюджета на съда.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала: Ц.Т.