№ 227
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000652 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила
въззивна жалба от БР. БЛ. Й., действащ чрез адвокат П.А., срещу решение
№260325 от 09.07.2021 г. по търг.дело №180/2019 по описа на О.С. П. в
осъдителната му част – за сумата от 6 182,25 лв. платени разноски по изп.дело
№***/**** на ЧСИ М.Ц., както и за сумата от 11 097,22 лв. платена лихва за
забава върху присъдената сума по гр.дело №20658/2014 по описа на СГС.
С постановеното решение е осъден ищецът БР. БЛ. Й. да заплати на
Г.Ф. на основание чл.288,ал.12 от КЗ/отм./ общо сумата в размер на
123 092,97 лв., представляваща изплатени от Г.Ф. на пострадалото лице
Н.П.К. обезщетения по щета №ГФ-**-**** от 10.11.2014 г. и по щета №ГФ-
**-**** от 10.04.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
главници, начиная от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане, като се
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от общо 125 342,97
лв. Присъдени са и разноски.
Жалбоподателят е останал недоволен от постановеното осъдително
1
решение за една негова част, както е посочено по-горе, като моли в тази част
да бъде отменено.
За сумата от 6 182,25 лв. платени разноски по изп.дело №***/**** на
ЧСИ М.Ц. счита, че неправилно е присъдена, като се позовава на
противоречие с мотивите на обжалваното решение, в които е прието, че се
изключва. За сумата от 11 097,22 лв. платена лихва за забава върху
присъдената сума по гр.дело №20658/2014 по описа на СГС счита, че не се
дължи, тъй като ако би представил своевременно изпълнение ответникът не
би следвало да я изплати, а и няма изложени съображения за основателността
и.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника Г.Ф., чрез
процесуалния представител адвокат М., в който се счита същата за
неоснователна и се моли да се потвърди решението в обжалваната му
осъдителна част. Претендират се разноските.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
В случая ищецът Г.Ф. е предявил регресен иск срещу Б.Й. на основание
чл.288,ал.12 от КЗ/отм./, съгласно която разпоредба фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8 за
определяне и изплащане на обезщетение, които са за сметка на виновния
водач. При тази нормативна уредба следва да са налице следните условия, за
да е основателна претенцията на ищеца: да е платил обезщетение на
основание чл.288,ал.1 и 2 от КЗ/отм./ в изпълнение на законовото му
задължение да изплаща обезщетения по задължителната застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите в конкретно посочените случаи,
както и претендираната сума да се равнява на платеното обезщетение плюс
разходите за определянето и изплащането му. Не се спори относно
основателността на предявения иск. Спори се относно присъдения размер.
Установява се, че при ищеца са образувани преписки за изплащане на
обезщетение – за неимуществени вреди и за имуществени вреди щета на
пострадалия при ПТП на 07.11.2013 г. Н.П.К.. Преписките са образувани на
2
основание чл.288,ал.1,т.2,б.а от КЗ /отм./, която хипотеза урежда
възмездяването на настъпили вреди от ПТП, причинени на територията на
Република България от МПС, което обичайно се намира на посочената
територия и за което няма сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите. Няма спор за липсата на посочената
задължителна застраховка, а и този факт е безспорно установен по делото.
По повод ПТП е било образувано НОХД №211/2014 г. по описа на
Р.С.К., приключило със съдебен акт, в който е прието, че виновен за ПТП е
Б.Й. – ответникът в първоинстанционното производство и настоящ
жалбоподател.
По първата преписка - щета №ГФ-**-**** от 10.11.2014 г. е
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42 141,45 лв.,
но тъй като пострадалият не е бил съгласен с определеното обезщетение е
образувал гр.д.№20658/2014 г. по описа на СГС. Въз основа на
постановеното решение са заплатени 50 000 лв. главница, 11 097,22 лв.
законна лихва и 6 182,25 лв. разноски и такси по изпълнението. По втората
преписка - щета №ГФ-**-**** от 10.04.2017 г.е изплатено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 13 672,05 лв.
По делото е назначено вещо лице за посочване на изплатените суми
след справка в счетоводството на Г.Ф. и частния съдебен изпълнител, както и
материалите по делото, чието заключение не е оспорено и е изготвено на база
счетоводни документи. Установява се, че плащанията от Г.Ф. във връзка с
увреденото лице Н.К. от ПТП са общо в размер на 125 342,97 лв., както
следва: 42 141,45 лв. по първата щета, 2 250 лв. съгласно решение на СГС, 67
279,47 лв. по изп.дело, 13 672,05 лв. по втората щета. Сумата от 67 279,47
лв. по изп.дело включва: 50 000 лв. главница, 11 097,22 лв. законна лихва, 6
182,25 лв. разходи. Няма документи ответникът Б.Й. да е извършил
плащания, които да възстановяват плащанията на Г.Ф.. Последният е
заплатил чрез заверяване на сметки, както следва: 42 141,45 лв. по сметка на
Н.К., 2 250 лв. по сметка на СГС, 67 279,47 лв. по сметка на ЧСИ, 13 672,05
лв. по сметка на Н.К.. ЧСИ е разпределила от постъпилата сума 62 755,22 лв.
по сметка на Н.К.. Изплатените суми включват определените
обезщетения, вкл. и по съдебни дела, и направени разноски по съдебни и
изпълнителни дела, като сборуването им формира общия посочен
3
претендиран размер.
Регресното право на Г.Ф. включва платеното обезщетение и
разходите за определяне и изплащане на обезщетението, които са обичайни и
необходими за това, вкл. и по установяване механизма на ПТП, нанесените
увреждания и причинно следствената връзка между тях. Разноските в
изпълнителното производство обаче не са необходими и обичайни разходи за
определяне и изплащане на обезщетение. Те са по повод принудителното
изпълнение и след образуване на изпълнително производство. Следователно
не са пряка и непосредствена последица от деянието на виновния водач, като
не попадат в приложното поле на ал.8 от горепосочения закон. В случая
сумата от 6 182,25 лв. е включена от вещото лице в изплатените разноски, от
които следва да се приспадне. Не същия извод се отнася до заплатената
от Г.Ф. законна лихва за забава, която е във връзка с въз-никналия спор за
размера на обезщетението и се включва в обема на регресното право.
С оглед изложеното, основателни се явяват претенциите за
изплатени суми за обезщетения, както и за лихвата за забавено плащане
върху тях, а неоснователна - претенцията за сумата 6 182,25 лв. - такси и
разноски за изпълнителното производство съобразно въведения предмет на
въззивно обжалване. Тази сума следва да се приспадне от присъдения размер
от първата инстанция 123 092,97 лв. Или остава дължима сумата от 116 910,72
лв.
Ето защо, въззивната жалба се явява частично основателна – за
разликата над 116 910,72 лв. до присъдените 123 092,97 лв. В тази част
обжалваното решение следва да бъде отменено, като се отхвърли исковата
претенция. За разликата над 105 813,50 лв. до 116 910,72 лв. или за сумата от
11 097,22 лв. лихва за забава обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото следва да се отмени решението в частта
му за разноските, след което се присъдят на Г.Ф. разноски по съразмерност
на уважената част за две инстанции, а именно 9 120,87 лв.
Ето защо, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260325 от 09.07.2021 г. по
търг.дело №180/2019 по описа на О.С. П. в осъдителната му част – за
разликата над 116 910,72 лв. до присъдените 123 092,97 лв., представляваща
сумата от 6 182,25 лв. платени разноски по изп.дело №***/**** на ЧСИ М.Ц.,
както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Г.Ф. на основание чл.288,ал.12 от
КЗ/отм./ срещу БР. БЛ. Й. за сумата - разликата над 116 910,72 лв. до
присъдените 123 092,97 лв., представляваща сумата от 6 182,25 лв. платени
разноски по изп.дело №***/**** на ЧСИ М.Ц., изплатени от Г.Ф. по сметка
на ЧСИ.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260325 от 09.07.2021 г. по
търг.дело №180/2019 по описа на О.С. П. в осъдителната му част – за
разликата над 105 813,50 лв. до 116 910,72 лв. или за сумата от 11 097,22 лв.
лихва за забава, която БР. БЛ. Й. е осъден да заплати на Г.Ф. на основание
чл.288,ал.12 от КЗ/отм./, представляваща част от изплатените от Г.Ф. на
пострадалото лице Н.П.К. суми.
ОСЪЖДА БР. БЛ. Й. да заплати на Г.Ф. сумата от 9 120,87 лв.
направени разноски за две инстанции по съразмерност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5