РЕШЕНИЕ
№ 17881
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110167163 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. И. Ф. срещу ...........
Ищецът твърди, че с решение на МС № 331/25.05.2022 г. е избран нов
състав на КЗП с 5-годишен мандат, като ищецът е определен за председател
на КЗП и със заповед № КВ-362/27.05.2022 г. на министър-председателя на РБ
е назначен на длъжността. Твърди, че негов работодател се явява КЗП.
С решение № 679/19.09.2022 г. на МС, въз основа на което е издадена
заповед № КВ-779/20.09.2022 г. на министър-председателя ........, ищецът е
освободен от длъжността.
Счита, че прекратяването на правоотношението му с КЗП се явява
незаконосъобразно. В тази връзка излага съображения, че МС не разполага с
правомощие да освобождава членове на КЗП при започнал и неизтекъл
мандат на основания извън предвидените в чл.165, ал.8 ЗЗП такива за
предсрочно прекратяване на правоотношението. Твърди, че решението на МС
не е мотивирано. Твърди че нито едно от основанията по чл.165, ал.8 ЗЗП за
предсрочно прекратяване на правоотношението не е налице, нито е посочено
като основание в решението на МС. По отношение на заповедта на министър-
председателя твърди, че същата единствено констатира настъпилия ефект на
решението на МС, но доколкото не е предвидено издаването на такава като
елемент от фактически състав на прекратяване на правоотношението му, т.е.
издаването й не е необходимо, то последната се явява издадена при липса на
компетентност и поради това – нищожна.
Моли съда да постанови решение, с което: 1) да признае за незаконно
1
уволнението и да го отмени; 2) да го възстанови на предишната му работа.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника КЗП, с който оспорва исковете. Счита, че правоотношението с
ищеца, което се приравнява на трудово, е законосъобразно прекратено с
решение № 679/19.09.2022 г. на МС, въз основа на което е издадена заповед
№ КВ-779/20.09.2022 г. на министър-председателя ........... Излага
съображения, че съгласно чл.19а, ал.2 ЗА правоотношенията с членовете на
колегиални органи, какъвто се явява ищецът, могат да бъдат прекратени без
предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова
преценка, като прекратяването настъпва с издаването на решение на МС в
посочения смисъл. В случая с т.1 на решение № 679/19.09.2022 г. на МС е
отменена т.4 от решение на МС № 331/25.05.2022 г., с т.2 и 3 са освободени
председателят и членовете на КЗП, а с т.4 е определен новият състав на КЗП.
Като основание е посочена нормата на чл.165, ал.2 ЗЗП. По сходен начин е
процедирано при назначаването на състава на КЗП с председател – ищеца, и
освобождаването на предходния такъв.
Счита, че с нормата на чл.19а, ал.2 ЗА е въведено специално основание
за прекратяване на правоотношенията на членовете на колегиални органи,
което изключва приложението на КТ, както и че нормата на чл.165, ал.8 ЗЗП,
в която са предвидени основания за прекратяване на правомощията на
членовете на комисията, не изключва приложението на чл.19а, ал.2 ЗА.
Поддържа, че при прекратяване на правоотношението на основание чл.19а,
ал.2 ЗА не е нужно излагането на мотиви, тъй като освобождаването е по
преценка на органа по назначаването, която е такава по целесъобразност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
С решение № 331 от 25.05.2022 г. на МС на Република България са
освободени, на основание чл.165, ал.2 ЗЗП, председателят и членовете на
КЗП, а именно: ........., ............. и .............., като с т.4 от решението е определен
нов състав на КЗП, както следва: И. И. Ф. (председател), ........... и ............
(членове).
Със заповед № КВ-362/27.05.2022 г. на министър-председателя ..........,
на основание чл.165, ал.2 ЗЗП и т.4 от решение № 331 от 25.05.2022 г. на МС
на Република България, вр. чл.19, ал.1 ЗА, И. И. Ф. е назначен за председател
на КЗП за срок от 5 години.
С решение № 679 от 19.09.2022 г. на МС на Република България е
отменена т.4 от решение № 331 от 25.05.2022 г. на МС на Република България
(т.1), И. И. Ф. е освободен като председател на КЗП (т.2), ........... и ............ са
освободени като членове на КЗП (т.3) и е определен нов състав на КЗП:
.............. – председател, ............ и ............. – членове (т.4).
2
Със заповед № КВ-779/20.09.2022 г. на министър-председателя ..........,
на основание чл.165, ал.2 ЗЗП и т.1 и 2 от решение № 679 от 19.09.2022 г. на
МС на Република България, И. И. Ф. е освободен като председател на КЗП.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Установи се по делото, а не се и спори между страните, че по силата на
решение № 331 от 25.05.2022 г. на МС на Република България и издадена въз
основа на него заповед № КВ-362/27.05.2022 г. на министър-председателя
.......... ищецът е заел длъжността председател на КЗП.
Съгласно чл.165, ал.1 ЗЗП, КЗП е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище София. Тя е колегиален орган към министъра на
икономиката и индустрията с регионални звена на територията на страната.
По силата на чл.165, ал.2, изр.1 ЗЗП КЗП се състои от трима членове, в т.ч.
председател, които се определят за срок 5 години с решение на Министерския
съвет и се назначават от министър-председателя.
Съгласно чл.19, ал.2, т.4 ЗА за органи на изпълнителната власт се
считат и държавните комисии. Съгласно чл.50, ал.1 ЗА държавната комисия е
колегиален орган към Министерския съвет или към министър за
осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по
прилагането на закон или постановление на Министерския съвет.
Председателят и членовете на държавната комисия се определят с
решение на Министерския съвет /чл.50, ал.4 ЗА/, като договорите с тях се
сключват, изменят и прекратяват от министър-председателя /чл.50, ал.5 ЗА/.
Нормата на чл.19а, ал.1 ЗА предвижда, че министър-председателят,
заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите,
посочените в чл.19, ал.4 еднолични органи и техните заместници и членове на
колегиални органи, областните управители, заместник областните
управители, кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските
наместници, заместник-кметовете на общини и на райони имат всички права
по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са
несъвместими с тяхното правно положение.
Легална дефиниция на понятието „работодател“ е дадена с § 1, т.1 от ДР
на КТ, според която това е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Съгласно чл.61, ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на
Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия
спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се
3
създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2012 г. по тълк.
дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, надлежен ответник по исковете по чл. 344,
ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е
сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят,
а не горестоящият спрямо него орган.
Предвид изложеното се налага извод, че възникналото с председателя
на КЗП правоотношение има характер на трудово, като негов работодател,
респ. – надлежен ответник в настоящото производство, се явява КЗП.
В тежест на ответника в случая е да докаже, че законосъобразно е
прекратил трудовото правоотношение.
С оглед заеманата от ищеца длъжност приложение намира нормата на
чл.19а, ал.2 ЗА, според която правоотношенията със заместник-министрите,
областните управители, заместник областните управители, както и с
посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете
на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа,
който ги назначава, съответно определя, по негова преценка.
Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗА е на
основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие по преценка на органа, който ги
назначава, като това основание за освобождаване е специално и преценката не
е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на правоотношението на
това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният
служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 ЗА, за която е
приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен от
оправомощения за това орган. Възможността за прекратяване на трудово
правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите,
съществува и в КТ. На основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да се прекратят
трудовите правоотношения със служителите от ръководството на
предприятието при сключване на договор за управление на предприятието по
икономическа целесъобразност. В този случай съдебната практика приема, че
не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване
на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не
подлежат на съдебен контрол – тъй като изискването за излагане на мотиви е
свързано със случаите, когато те подлежат на съдебен контрол и въз основа на
тях може да бъде проверявана законосъобразността на прекратяването на
правоотношението /в посочения смисъл – решение № 112 от 5.07.2017 г. по
гр. д. № 3433/2016 г. на ВКС, III ГО; решение № 424 от 18.06.2010 г. по гр. д.
№ 388/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. д. №
898/2009 г. на ВКС, III ГО; определение № 567 от 06.07.2022 г. по гр. д. №
220/2022 г. на ВКС, IV ГО/.
С оглед изложеното съдът намира, че в случая се касае за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца по целесъобразност.
4
Законосъобразното му осъществяване не се предпоставя от излагането на
мотиви, съответно – те не се обхващат от проверката на съда. Прекратяването
на трудовото правоотношение е извършено с решение № 679 от 19.09.2022 г.
на МС на Република България и издадената въз основа на него заповед № КВ-
779/20.09.2022 г. на министър-председателя ...........
По тази причина не следва да бъдат обсъждани представените по делото
доказателства във връзка с придобита от ищеца квалификация, доколкото
прекратяването на трудовото му правоотношение не е мотивирано от
евентуална липса на такава, а е по целесъобразност.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че МС не разполага с
правомощие да прекрати правоотношението му преди изтичане на мандата.
Такова произтича от специалната норма на чл.19а, ал.2 ЗА, която изрично
предвижда органът, който назначава/определя попадащите в приложното
поле на нормата лица, сред които – и ищецът, да може да прекратява
правоотношенията им без предизвестие по негова преценка.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца във връзка с
юридическата техника, използвана за прекратяване на правоотношението, а
именно – че с решението на МС ищецът е „отназначен“, а не освободен,
каквото правомощие според него органът няма. С решение № 679 от
19.09.2022 г. на МС на Република България е отменена т.4 от решение № 331
от 25.05.2022 г. на МС на Република България (т.1), с която е бил определен
съставът на КЗП; И. И. Ф. е освободен като председател на КЗП (т.2), ........... и
............ са освободени като членове на КЗП (т.3) и е определен нов състав на
КЗП: .............. – председател, ............ и ............. – членове (т.4). Следователно,
налице е изрично освобождаване на председателя на КЗП и определянето на
нов председател. Що се отнася до издадената въз основа на решението на МС
заповед на министър-председателя, от страна на ищеца се поддържа, че
законът не изисква издаването на такава, което е прави нищожна, които
доводи не могат да бъдат споделени, тъй като посоченото от ищеца
обстоятелство не е от естество да обуслови нищожност на заповедта.
От страна на ищеца се поддържа, че не е налице никое от предвидените
в чл.165, ал.8 ЗЗП основания.
Съгласно чл.165, ал.8 ЗЗП (в редакцията, приложима към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - преди изм. ДВ, бр. 84
в сила от 06.10.2023 г.) правомощията на членовете на комисията се
прекратяват при смърт или предсрочно: 1. по тяхно писмено искане; 2. при
установяване на несъвместимост с изискванията на този закон; 3. при влизане
в сила на съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ характер,
за което органът по назначаване следи служебно; 4. при невъзможност да
изпълняват задълженията си повече от три месеца; 5. при влизане в сила на
акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Нормата
урежда хипотези на предсрочно прекратяване на правомощията преди
5
изтичане на мандата по причини, каквито не се твърди да са били налице в
процесния случай.
Нормата на чл.165, ал.8 ЗЗП обаче не изключва приложението на чл.
19а, ал. 2 ЗА, която се явява специална и с която законодателят е предвидил
право на органа по назначението да прекрати правоотношението на лицата, по
отношение на които тази норма намира приложение, по целесъобразност.
Така изложените съображения обуславят извод за неоснователност на
предявения иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна.
С оглед така формираните изводи, неоснователен се явява и искът по
чл.344, ал.1, т.2 КТ, чиято основателност се предпоставя от незаконност на
уволнението.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищцата няма право на разноски по делото.
Право на разноски има ответникът, който претендира адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 1 440 лв.
От страна на ищеца своевременно е заявено възражение за
прекомерност.
В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС
(определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО,
определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО,
определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.)
безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно
съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва:
на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ - общо една
минимална месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
съобразно материалния интерес.
В случая са предявени два обективно кумулативно съединени иска – за
отмяна на уволнението и възстановяване на работа, за които минималният
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на една МРЗ за страната за
2023 г. – 780 лв. При съобразяване на горното, както и на фактическата и
правна сложност на спора, естеството на уволнителното основание и обема на
доказването, свързан с последното, вида и обема на осъществената правна
защита, броя на проведените по делото открити съдебни заседание – едно
заседание на 18.10.2023 г., съдът намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено, на основание чл.78, ал.5 ГПК, до сумата 780 лв.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. Ф., ЕГН ********** срещу ...........,
БУЛСТАТ ......... искове, както следва:
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за
незаконно на уволнението на И. И. Ф., за което са издадени решение №
679/19.09.2022 г. на МС на Република България и заповед № КВ-
779/20.09.2022 г. на министър-председателя на Република България, и
неговата отмяна;
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на
ищеца на предишната му работа – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. И. Ф., ЕГН ********** да заплати на ......., БУЛСТАТ
........, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 780 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7