РЕШЕНИЕ
№ /19.06.2019
г.
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
Павлова
въззивно търговско дело №
732 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Трансфер ТВ" ООД срещу решение № 1423/08.04.2019г. по
гр.д. № 10400 по описа на ВРС за 2018 г., с което е отхвърлен предявения от
„Трансфер ТВ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна против Ж.Г.В. ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 2652
лв., представляваща неустойка по чл.12 договор за посредническа дейност по
наемане на работа в чужбина от 02.06.2017г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 3308/16.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6902/2018 г.,
по описа на ВРС.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е незаконосъобразно
и неправилно. Конкретните оплаквания са свързани с липсата на мотиви на съда,
формирани въз основа на събраните по делото доказателства, като счита искът за
доказан по основание и размер. Настоява се за отмяна на постановеното решение и
постановяване на друго, с което се уважи предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна, чрез назначения й особен представител, депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
В с.з. по
същество, въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и
моли за отмяна на първоинстанционното решение.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощника
си, моли за потвърждаване на решението.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и
е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на
иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания
относно обжалваната част от решението.
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на
„Трансфер ТВ" ООД срещу Ж.Г. В., с която първоинстанционния съд е сезиран
с искане за приемане на установено дължимостта на сумата от 2 652 лева,
претендираната от ищеца като неустойка по чл.5 по договор за посредническа дейност
по наемане на работа в чужбина от 06.02.2017 год., за която сума е и издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. В проведеното по делото първо
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
уточнява, че твърдяното от него нарушение на договора е такова по чл.4.1 от
договора, касаещо отказ да отпътува или отказ да се сключи договор, с което се
постига и съответствие между сезиралото заповедния съд заявление и исковата
молба по чл.422 ГПК. Така и въззивният съд приема, че както в сезиралото
заповедния съд заявление, така и в настоящото установително производство,
ищецът твърди, че ответникът като търсещ работа в чужбина му възложил
посредническа услуга с договор от 06.02.2017 год., съгласно който договор
покредникът е заплатил разходите на ответника за придобиване на свидетелство за
управление категория „С", медицински прегледи и обучение по немски език в
общ размер от 1 356 лева, от които сумата от 456 лева е стойността на курса по
немски език, сумата от 820 лева е стойността на шофьорския курс, включително с
таксите за изпита и сумата от 50 лева - стойността на медицинския преглед,
необходим за снабдяване за снабдяване с шофьорска книжка категория „С",
които суми са заплатени от ищеца.
Излага, че след завършване на курса ответникът е получил
потвърждение от осигурения от посредника немски работодател, отпътувал е за
Германия, но при пристигането си не се е явил при осигурения му работодател.
Позовавайки се на неизпълнение на поетото задължение, изрично посочено в чл. 4 от
договора за посредничество, което ангажира и отговорността на ответника,
обезпечена с неустойката, уговорена за този случай в чл. 4.1 от договора в
двойния размер на получената сума.
Така издадената заповед за изпълнение е
връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя и
допустимостта на установителния иск.
Не е спорно между страните, а и това се установява от
представените доказателства, включително от проведената съдебно графилогична
експертиза, потвърждаваща автентичността на положения на въззиваемия подпис, че
последният е възложил на въззивното дружество безвъзмездно посредничество,
изразяващо се в предоставяне на информация и консултация при насочването му към
конкретен работодател в Германия и подпомагане за започването на работа по
сключен конкретен договор. Съгласно договореностите между страните,
възложителят се е задължил да осигури постигането на определени, изисквани от
работодателя умения, конкретно правоспособност за управление на МПС категира
„С" или „СЕ" и немски език, като посредникът е приел за своя сметка
да осигури такъв вид обучения, съответно след приключване на курсовете в 10
дневен срок да замине за Германия на свои разноски, където да започне работа по
сключения чрез посредника трудов договор. Изрично е уговорен в чл.4.1, че
горните разходи следва да се дължат в двоен размер при неизпълнение на
задължението на възложителя да отпътува за Германия в указания 10 дневен срок,
начиная от приключване на всички курсове и неоснователно откаже да сключи
договор, за който посредникът е посредничил. Представен е и допълнително
сключен на 08.03.2017 год. анекс към договора, с което е договорена
възстановяване на разходите в двоен размер и ако въззиваемият преустанови
работата си в Германия преди изтичане на изпитателния срок от шест месеца.
Според установената практика на състава, процесиите
правоотношения биват уредени от Закона за насърчаване на заетостта и
предвидената в него Наредба за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа, уреждаща по императивен начин както условията и
редът за временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по
заетостта в Република България, която нормативна уредба изключва събиране на
пряко или косвено възнаграждение от лицето търсещо работа и изрично договаряне
на условията, при които се поражда отговорност за неизпълнение. Именно на тази
уредба съответства и съдържанието на посредническия договор, който свързва
отговорността за компенсиране на разходите, направени от посредника по
осигуряване на обучението с неотпътуване за Германия и отказ за сключване на
договора с работодателя, осигурен от посредника. Поради горното и при
съобразяване на чл.2, ал.1 т.З от Наредбата, че безплатната посредническа
услуга включва само насочване към обучение, но не и самото обучение, съдът
следва да прецени доколко допълнителните уговорки за безвъзмездното поемането
на разходите от посредника са съответни на закона и добрите нрави. Основание за
подобна престация обаче не се разкрива в конкретния случай, тъй като видно от
представеното потвърждение за назначаване на ищеца като предложен от посредника
работник се изисква завършен курс по немски език, организиран от самия
работодател като ангажимента за приемане на кандидата за 1 година е обвързан с
успешното завършване на курса. Последното сочи, че поетият от посредника
ангажимент за финансиране не е обвързан с конкретен негов личен интерес, а с
ангажимент към работодателя, за негова сметка. Съдът приема, че от събраните
гласни доказателства се индицира, че ответникът е преминал организираното му
обучение и че е бил приет на работа в Германия,. Поради
горното и се налага извода, че икономическият интерес на
посредника е осъществен, а разходите за обучение следва да се отчитат по
правоотношението му с работодателя, а не с работника. В този смисъл, съдът
приема, че уговарянето на възстановяването на разходите, фактически извършени
за сметка на работодателя, в различните хипотези, включително и неустойки,
представлява недопустимо от закона възлагане на плащания за посредническата
услуга. Като противоречащо на закона обаче /чл, 32 ал.2 от Наредбата/ тази
клауза е нищожна.
Дори да се приеме, че процесната договорка е действителна
искът се явява недоказан по размер. Както се посочи, от събраните пред първа
инстанция доказателства се установява, че при пристигането си в Германия
ответникът не се е явил на работа, но по делото не са ангажирани доказателства
за размера на сторените от ищцовото дружество разходи, така както се
претендират по пера в исковата молба. Действително, с исковата молба са
представени три броя фактури, по които получател е ищцовото дружество, с
отразена в тях сума за обучение, както и фактура за шофьорски курс на
определена стойност, но липсват доказателства както за реалното им провеждане /индиция
за преминат курс на обучение от ответника се съдържа само в показанията на
свидетеля Ж.А./, така и за реалното им заплащане, въпреки изрично предприетото
оспорване в депозирания по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор. Единственото
представеното платежнто нареждане е за сумата от 650 лева, към АСМП Медицински
център Медици ООД, без обаче да се пояснява да е видна връзката с ответника и
сключения с него договор за посредничество.
Прочее, дори и договарянето да се приеме за действително, поради
недоказаност на фактическия състав, пораждащ вземането за неустойка, искът е
неоснователен.
Макар и по различни мотиви, като краен резултат
първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
Разноски
не се следват на страните.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
|
|
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1423/08.04.2019 год., постановено по гр.д. № 10400 по описа на ВРС за 2018 год.
|
|
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи
на обжалване.