№ 1338
гр. Велико Търново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110101981 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ХР. Й. ХР. срещу Д. ХР. П., с която се
иска на ищцата да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на малолетния Д. Д. П., при която да бъде и неговото местоживеене, да бъде определен
режим на лични отношения с бащата и последният да бъде осъден да заплаща издръжка за
детето – за напред и за минал период. С молбата се иска още съдът да замести съгласието на
бащата за напускане пределите на Република България от страна на малолетния Д. Д. П.,
както и за издаване на задграничен паспорт на детето.
Ищцата твърди, че с ответника са живеели на съпружески начала и че от съвместното
си съжителство имат едно дете – малолетният Д. Д. П.. Заявява, че след раздялата им тя
полага грижи за сина им, както и че ответникът напълно се е дезинтересирал от детето,
включително че не е давал средства за издръжката му, въпреки наличието на споразумение в
тази насока. Смята, че притежава необходимите родителски качества за отглеждането и
възпитанието на детето, че същото е силно привързано към нея и към мъжа, с който
понастоящем живее, както и с общото им дете. Твърди, че с ответника не могат да постигнат
съгласие относно въпроса за пътуването на детето в чужбина и за издаването на задграничен
паспорт.
Ответникът не спори, че между страните е сключено споразумение относно
родителските права, личните отношения и издръжката за детето, но заявява, че това
споразумение не се изпълнява от ищцата, която му отказва възможността за лични контакти
със сина му. Оспорва твърдението, че ищцата може да се грижи добре за детето, като твърди,
че същата няма постоянно местоживеене и работа, за да изпълнява пълноценно родителската
отговорност към сина си. Заявява, че липсва изрична покана за даване на разрешение за
пътуване на детето в чужбина и заявеното желание в тази насока не е основание съдът да се
произнася по такова искане. Твърди, че договорената издръжка е изплащана на ръка, без
присъствието на свидетели, както и че ищцата отказва да се прави документ за плащането.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба,
като счита същата за доказана. В писмена защита развива допълнителни аргументи в
подкрепа на заетата позиция.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване, като заявява,
че при постановяване на решението си съдът следва да вземе в предвид постигнатото
споразумение между страните. Счита, че искането за даване на разрешение за издаване на
задграничен паспорт на детето и за заместване съгласието на бащата същото да пътува в
чужбина следва да бъде отхвърлено. В писмена защита развива допълнителни аргументи в
подкрепа на заетата позиция.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представения препис от удостоверение за раждане се установява, че страните са
родители на малолетния Д. Д. П., роден на 16.9.2015 г. в гр. Плевен.
От изготвения социален доклад става ясно, а и не се спори между страните, че след
раздялата на родителите и към момента основните грижи за детето са поети от майката,
която понастоящем отглежда сина си в жилището на своите родители в гр. Велико Търново.
В доклада се сочи, че жилището предлага много добри условия и че в същото живее бабата
по майчина линия, която подпомага дъщеря си при отглеждането на малолетния Д..
Отразено е, че майката съжителства с друг мъж, от когото има дъщеря на 11 месеца, както и
че семейната среда е ангажирана с потребностите на детето, което получава нужните грижи
и закрила. По повод на бащата е посочено, че същият обитава жилище под наем в гр.
Велико Търново, в което живее заедно с 16-годишния си син от друга връзка и с настоящата
си съжителка и двете й деца. Дадено е заключение, че в интерес на детето е да поддържа
взаимоотношения и с двамата си родители.
Според показанията на св. Д. Х. – сестра на ищцата, след раздялата на родителите
грижите за детето са поети изцяло от майката, която понастоящем живее в къщата на
родителите си, където за детето има самостоятелна стая и всички необходими удобства. Св.
Х. заявява, че детето не познава баща си, който пък не е имал интерес към сина си и едва
два-три пъти е давал издръжка за него. Сочи, че в момента сестра й живее с друг мъж, който
се държи към детето като негов истински баща и на когото племенникът й казва „татко“.
Св. С. Г. – сестра на ищцата, потвърждава, че след раздялата на страните грижите за
детето са поети от майка, която определя като грижовен родител. Заявява, че по информация
на ищцата бащата е давал издръжка за сина си едва два-три пъти, като това е ставало в
първите месеци след раздялата на страните. Твърди, че мъжът, с който сестра й живее
понастоящем, помага в грижите за детето, както и че условията за неговото отглеждане са
много добри.
Св. И. П. споделя за случай от 2018 г., при който майката е отказала на бащата да види
детето на рождения му ден. Заявява, че от ответника знае, че последният не е виждал сина си
от три години, тъй като няма възможност.
Св. Ш. К. определя ответника като сериозен и отговорен човек, който никога не е
отказвал помощ за детето, както и че ищцата го търси само, когато има нужда от него. Също
заявява, че от ответника знае, че последният не е виждал сина си от три години, като
изразява увереност, че това се дължи на ищцата, която определя като нагъл, подмолен и
безотговорен човек.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
2
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката им, този спор се разрешава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Решението за предоставяне упражняването на
родителските права на единия от родителите следва да се основава най-вече на интересите
на децата, както и съобразно родителските качества, полагането на грижи и уменията за
възпитание от родителите, социалното им обкръжение и битовите условия, възрастта на
децата, привързаността им към родителите и помощ от трети лица, както и всички други
възможни фактори за отглеждане на децата в подходяща семейна среда.
Съвкупната преценка на изложените от страните твърдения и събраните доказателства
налага извод, че към момента майката на детето е по-пригодният от двамата родители за
осъществяване на родителската власт върху него, респ. че в интерес на малолетния е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея. За да достигне до този
извод, съдът съобразява, че след раздялата на страните ищцата е родителят, който е полагал
и понастоящем полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
малолетния Д. П.. Същата е успяла да изгради една сигурна и спокойна семейна среда, в
която потребностите на детето се задоволяват адекватно, като при полагането на грижите за
сина си ищцата е подпомагана от своята майка и от мъжа, с който живее на съпружески
начала. Между детето и майката съществува емоционална връзка, а и трайно установеното
фактическо положение изисква родителските права да й бъдат предоставени. В тази връзка,
безспорно значение има и обстоятелството, че от около три години бащата не е поддържал
контакт със сина си и реално емоционалната връзка между тях е прекъсната. Последното
обстоятелството се установява както от показанията на водените от ищцата свидетели, така
и от показанията на свидетелите, водени от ответника, а и не е спорно между страните.
Предоставянето на родителските права на ищцата и липсата на доказателства, налагащи
детето да живее на различно място от това на своята майка, налагат безспорния извод, че
местожвиеенето на детето следва да бъде определено при майката.
Възлагането на родителските права на майката предпоставя уреждането на подходящ
режим на лични отношения между детето и бащата, доколкото право на всяко дете, а и
негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. Неговият интерес налага
осигуряването на възможност за най- пълноценни контакти с онзи от родителите, който не
упражнява непосредствено родителските права, за да може същият да има възможност
пълноценно да изразява своята обич и да полага грижи за детето. Конкретният режим на
лични отношения следва да отчита спецификите и конкретните обстоятелства на случая,
включително и относно необходимостта от определянето на защитни мерки.
Анализът на събраните доказателства налага извод, че понастоящем следва да бъде
определен ограничен режим на лични отношения между бащата и детето, доколкото
установената липса на контакт в продължение на около три години безспорно е породила
емоционална дистанция между бащата и детето. От друга страа, правилното възпитание на
последното и израстването на детето като зряла и пълноценна личност изискват то да
общува с всеки от родителите си и следователно е в негов интерес да възстанови
прекъснатата връзка с бащата. Последното предполага по реда на чл. 59 ал. 8 СК за
определен период от време личните контакти между тях да се осъществяват в присъствието
на социален работник от ДСП, гр. Велико Търново, като постепенно времето за контакт да
се разширява, а присъствието на служителя - да отпадне (в този смисъл Решение №
331/1.11.2013 г. по гр. д. № 2181/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 36/20.3.2015 г. по гр. д.
№ 4794/2014 г. на ВКС, III г.о. и др). Емоционалната привързаност между детето и майката
и между детето и роднините от нейния семеен кръг, както и обстоятелството, че майката и
бащата са в изострени отношения налагат в преходния период личните контакти между
3
бащата и детето да се извършват не само в присъствието на социален работник, но и в
присъствието на друго пълнолетно лице от семейството на майката. Именно предвид
влошените отношения между родителите присъствието на самата майка по време на личните
отношения между бащата и детето не е в интерес на малолетния Д..
При съобразяване на гореизложеното и с оглед сравнително ниската възраст на детето,
съдът намира за адекватен следния режим на лични контакти: през първите четири месеца,
считано от влизане на решението в сила, бащата може да вижда детето всяка първа и трета
събота месеца за времето от 10:00 часа до 13:00 часа в присъствието на служител на ДСП,
гр. Велико Търново и на друго пълнолетно лице от семейството на майката; в следващите
четири месеца бащата може да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца за времето
от 10:00 часа до 13:00 часа в присъствието само на друго пълнолетно лице от семейството на
майката, а след този период бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 10:00 часа до 19:00 часа. В тази връзка следва да се
подчертае, че в интерес на детето е двамата родители да спазват предписанията на съда за
личните отношения между страните, като при разногласие същите следва да търсят първо
пътя на диалога, а при необходимост - и услугите на ДСП, гр. Велико Търново. На двамата
родители и на техните близки следва да бъде разпоредело да оказват съдействие на
служителите при ДСП, гр. Велико Търново при осъщестяване на горните мерки.
Относно дължимата издръжка, съдът намира следното:
Нуждите на детето понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от средства за
храна, облекло, здравеопазване, образование, както и такива, свързани с поддържането на
вече създадените нормални битови условия за живот и възпитание. По делото има данни, че
понастоящем бащата работи, като от служебно изисканата справка е видно, че същият е
страна по трудово правоотношение, заемайки длъжността „готвач“. Според представеното с
отговора на исковата молба удостоверение, ответникът получава нетно възнаграждение
около минималното за страната. От социалния доклад пък става ясно, че ответникът има
още едно ненавършило пълнолетие дете, което живее при него, като семейството му
включва също жената, с която живее на съпружески начала и нейните две деца. При тези
констатации съдът намира, че издръжка от 200.00 лева месечно, която е малко над
определения законов минимум, е адекватна, имайки в предвид финансовите възможности на
бащата, но и обстоятелството, че майката е родителят, който е пряко ангажиран с
ежедневните грижи за детето, което пък несъмнено е свързано с допълнителни ежедневни
разходи. Тук следва да се отбележи, че при определяне размера на издръжката приоритет
безспорно следва да имат нуждите на детето, но пък и не могат да не бъдат отчетени
възможностите на бащата, като при съпоставка на двете обстоятелства съдът намира за
адекватен именно горепосочения размер на издръжката.
Искът за издръжка за минало време в размер от 180.00 лева месечно обхваща период от
една година преди подаване на исковата молба, като с оглед приетия от съда размер на
издръжката, който намира за адекватен и за въпросния период, претенцията за минало време
е основателна, имайки в предвид, че ответникът не е ангажира доказателства, че за този
период е давал издръжка за сина си.
Съгласно чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаване на необходимите документи за това, се решават по общо съгласие на родителите,
4
като при липсва на такова съгласие, спорът между тях се разрешава от районния съд по
настоящия адрес на детето. В случая наличието на спор по смисъла на чл. 127а СК се
извежда от категоричното изявление на бащата в проведеното открито заседание, според
което към момента същият не е съгласен на детето да бъде издаван задграничен паспорт и
същото да пътува в чужбина. В настоящото производство, което има характер на спорна
съдебна администрация, съдът, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай,
следва да прецени дали те обосновават наличието на нужда за детето да пътува в чужбина,
ръководейки преди всичко от критерия за висшия му интерес. Даването на исканото
разрешение не е предпоставено от наличието на конкретна и непосредствена необходимост
за пътуване извън границите на страната, а е достатъчно да е налице разногласие по този
въпрос между родителите, както е в случая, за да е допустима намесата на съда в тези
отношения.
Анализът на събраните доказателства налага извод, че в интерес на детето е същото да
може да пътува извън пределите на Република България, доколкото посещението на други
държави и опознаването на други народи безспорно ще се отрази благоприятно на
социалното и културното му развитие и ще способства за съзряването му като личност. От
друга страна, отхвърлянето на направеното искане би ограничило правата на свободно
придвижване на детето, гарантирано както от Конституцията Република България, така и от
ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето. Тук следва да се има в предвид, че бащата не
споделя за наличието на основателни причини, поради които искането следва да бъде
отхвърлено – например, че майката има намерение да изведе детето в държава, в която
застрашени биха били неговите живот и здраве, или че има намерение да изведе детето
извън страната и да се установи с него трайно в чужбина и пр. Не са и ангажирани
доказателства в тази насока. Предвид на това съдът приема, че липсата на съгласие от
страна на бащата се дължи не на опасения в посочения смисъл, а на влошените
взаимоотношения между него и майката, които обаче не могат да бъдат причина за
отхвърляне на искането.
По тези съображения съдът намира, че са налице законовите основания за даване на
исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, чрез което да се замести липсващото
съгласие на бащата, още повече, че в съвременния мобилен свят решенията за пътуване все
повече придобиват ежедневен и битов характер (Решение № 295/4.12.2015 г. по гр. д. №
3212/2015 г. на III г.о. на ВКС).
Съдът намира обаче, че не е в интерес на детето срокът, за който ще му се разреши да
пътува извън страната, да е до навършване на пълнолетие, както иска майката. Съгласно
задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/3.7.2017 г.
по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави респ.
държави, чийто кръг е определяем, или за неограничен брой пътувания, през определен
период от време, но също до определени държави. На следващо място, разрешението за
5
пътуване не може да бъде дадено за прекалено дълъг период, тъй като с течение на времето е
възможно да настъпят промени, непредвидими към датата на първоначалното му определяне
(Решение № 244/3.7.2014 г. по гр. д. № 953/2014 г. на IV г.о. на ВКС). Единствено наличието
на изключителни извънредни обстоятелства могат да обусловят даването на разрешение за
по–продължителен период (Решение № 253/20.7.2015 г. по гр. д. № 7336/2014 г. на ВКС).
Такъв характер биха имали причини от здравословно естество, налагащи пътувания на
детето в чужбина с цел опазване на живота и здравето му, но в случая нито се твърди, нито
се установява наличието на подобни обстоятелства. Изобщо ищцата не е обосновала в
молбата си кои обстоятелства смята, че обуславят даването на разрешение за пътуване за
срок до навършване на пълнолетие, а като такова обстоятелство не може да се разглежда
неполагането на грижи от бащата и неосигуряването на средства за издръжката на детето,
нито обстоятелството, че съжителят на майката понастоящем работи в чужбина. В исковата
молба не е посочено и до кои държави се иска да може да пътува детето, поради което съдът
намира, че разрешението следва да се даде за страните от ЕС, Великобритания и Швейцария,
приемайки че това са сигурни държави, при престоя в които живота и здравето на детето
няма да са застрашени. При необходимост от пътуване до държава/и извън посочените,
ищцата може да отправи ново, този път конкретно искане.
Предвид на горното и при съобразяване, че понастоящем детето е на 6 години съдът
намира, че разрешението за пътуване следва да бъде дадено за срок от 5 години, т.е.
съгласието на бащата за пътувания в чужбина следва да се замести за срок от 5 години, в
който период детето ще има право да пътува до всички държави-членки на ЕС,
Великобритания и Швейцария, без ограничение в броя на пътуванията, с продължителност
до 10 дни при всяко пътуване, придружено от майка си или от друго упълномощено от нея
пълнолетно лице. Даването на исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, което
да замести липсващото съгласие на бащата, предпоставя даване на разрешение и за
снабдяването на детето със задграничен паспорт само по молба на майката по реда на
Закона за българските лични документи.
По разноските:
Искането на ищцата за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. В
производство по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а СК общото правило за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в първата инстанция, който извод
следва от вече споменатия характер на производството на спорна съдебна администрация, в
което липсва типичното съдържание на квалификацията на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение в настоящото производство, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интереса на детето, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
В тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавната такса върху
определените издръжки в общ размер от 374.40 лева.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д.
П., ЕГН ********** на майката ХР. Й. ХР., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Д. П., ЕГН ********** при неговата майка
ХР. Й. ХР., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Д. ХР. П., ЕГН ********** и
детето Д. Д. П., ЕГН **********, както следва:
- през първите четири месеца, считано от влизане в сила на решението, бащата може да
вижда детето всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 13:00 часа в
присъствието на служител на ДСП, гр. В. Търново и и на друго пълнолетно лице от
семейството на майката по местоживеенето на детето;
- в следващите четири месеца бащата може да вижда детето всяка първа и трета събота
от месеца за времето от 10:00 часа до 13:00 часа в присъствието само на друго пълнолетно
лице от семейството на майката по местоживеенето на детето;
- след този период бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота
от месеца за времето от 10:00 часа до 19:00 часа, както и всеки друг път при постигнато
между родителите взаимно съгласие.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Велико Търново да осигури
подходящ социален работник за изпълнение на горните мерки.
РАЗПОРЕЖДА на родителите ХР. Й. ХР., ЕГН ********** и Д. ХР. П., ЕГН
**********, както и на техните близки, да оказват съдействие на служителите на Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. Велико Търново при осъщестяване на горните мерки.
ОСЪЖДА бащата Д. ХР. П., ЕГН ********** да заплаща на Д. Д. П., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител ХР. Й. ХР., ЕГН **********, месечна издръжка
в размер от 200.00 (двеста) лева, считано от подаване на исковата молба – 1.7.2021 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА бащата Д. ХР. П., ЕГН ********** да заплати на Д. Д. П., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител ХР. Й. ХР., ЕГН **********, издръжка за
период от една година преди подаване на исковата молба – от 1.7.2020 г. до 1.7.2021 г, в
размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева месечно, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 1.7.2021 г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която исковете за
издръжка са уважени.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата Д. ХР. П., ЕГН **********,
за издаване само по искане на майката ХР. Й. ХР., ЕГН ********** на задграничен паспорт
7
на детето Д. Д. П., ЕГН **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата Д. ХР. П., ЕГН **********,
детето Д. Д. П., ЕГН ********** да пътува до всички държави – членки на Европейския
съюз, Великобритания и Швейцария без ограничения в броя на пътуванията, с
продължителност на всяко пътуване до 10 (десет) дни, за срок от пет години, считано от
датата на влизане на решението в сила, придружено само от майката ХР. Й. ХР., ЕГН
********** или от упълномощено от нея друго пълнолетно лице.
ОСЪЖДА Д. ХР. П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 374.40 (триста
седемдесет и четири лева и четиридесет ст.) лева, както и 5.00 (пет) лева – в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8