РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Русе, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520105826 по описа за 2022 година
Р. Л. К. заявява, че по повод намерение да изтегли банков кредит установил, че в ЦКР
е записана негова кредитна задлъжнялост към „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Пояснява, че не му е
известно кога ответникът е изкупил негово задължение към „Уникредит Булбанк“ АД.
Твърди, че към 20.11.2017г. не е имал дълг към банката, факт установен с банково
удостоверение №0601/0061/20.11.2017г. Уведомил „ЕОС Матрикс“ ЕООД за това
обстоятелство и поискал задължението му в размер на 1772.57 лева да бъде отписано от
ЦКР. В отговор ответникът му съобщил, че в дружеството не е постъпила информация от
страна на банката, поради което не може да удовлетвори искането му за заличаване на
задължението, произтичащо от Договор за издаване на банкова карта „Кредо“, сключен на
04.05.2005г. с „Уникредит Булбанк“ АД.
Молителят поддържа, че към 20.11.2017г. е погасил задължението си към банката.
Счита, че дори да съществува такова задължение, то същото е погасено по давност.
Предвид невъзможността да получи банков кредит моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков –
Казанджията“№6, сграда Матрикс Тауър, че не дължи сумата 1772.52 лева по Договор за
банков кредит с „Уникредит Булбанк“ АД поради ликвидиране на задължението към
20.11.2017г., а в условията на евентуалност – поради погасяването му по давност и да
задължи ответника да отмени това задължение от ЦКР.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
1
Заявява, че вземането по отношение на ищеца е придобито въз основа Договор за
цесия, сключен на 23.07.2009г. с „Уникредит Булбанк“ АД. Към 07.02.2022г. нямало данни,
дългът в размер на 1772.57 лева, да е погасен от ищеца.
Ответникът намира за логично към 17.11.2017г. Р. К. да не е длъжник на банката, тъй
като дългът му бил цедиран през 2009г.
Поддържа, че с поведението си не е дал повод за предявяване на иска, тъй като по
отношение ищеца не са предприети никакви действия с цел удовлетворяване на вземането.
Твърди, че предвид дейността, която развива, дружеството е длъжно да подава
информация в ЦКР относно задълженията на длъжниците си.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 20.11.2017г. „Уникредит Булбанк“ АД е удостоверило, че Р. Л. К. е клиент на
банката и към 17.11.2017г. няма кредитни задължения към „Уникредит Булбанк“ АД.
Според „Удостоверение за кредитна задлъжнялост“, изготвено на 30.11.2021г. има
просрочена главница в размер на 1773 лева.
В отговор на отправена от Р. К. до „ЕОС Матрикс“ ЕООД молба за отписване от ЦКР
на задължение, произтичащо от сключен с „Уникредит Булбанк“ АД договор, ответникът
пояснил, че на 23.07.2009г. банката прехвърлила на дружеството задължение на ищеца в
размер на 1772.57 лева, основано на Договор за издаване на банкова карта „Кредо“, сключен
на 04.04.2005г., което към 07.02.2022г. не било погасено. Уточнил, че не е постъпила
информация от цедента за погасяването му. Предложил извънсъдебно решаване на спора и
евентуално разсрочено плащане на задължението.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с отрицателен установителен иск.
Съобразно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно субективно право, или на едно
правно отношение, когато има интерес от това. В случая ищецът обосновава правния си
интерес от предявяване на иска с подавана от ответника информация в Централния кредитен
регистър към БНБ за кредитна задлъжнялост, поради неплащане вземане от 1772.57 лева,
която сума твърди, че е заплатил, а в условията на евентуалност, че вземането е погасено по
давност.
Съдът счита, че с наличието на така заявеното вземане от ответника, за ищеца е
налице правен интерес от установяване недължимостта на спорната сума. С подаване на
информация в Централния кредитен регистър, дружеството е декларирало в публичното
пространство кредитна задлъжнялост на ищеца, при което същият се обективира като
ненадлежен платец и с това се накърнява неговия кредитен авторитет. Р. К. има правен
интерес да установи по съдебен ред погасяването на процесното задължение на сочените
основания (своевременно заплащане или изтекла погасителна давност), тъй като с
действията си кредиторът го е компрометирал като неизряден платец.
2
По силата на чл.10, ал.1 от Наредба №22/16.07.2009г. за Централния кредитен
регистър, всяка кредитна институция е длъжна да събира и подава информация за всички
кредити на своите клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното
им погасяване. Тоест всяко едно погасяване на задължението представлява изменение по
кредита, за което се дължи подаването на информация в ЦКР. Следователно ищецът има
правен интерес от предявяване на иска за установяване настъпилото погасяване на
вземането, доколкото с това се обосновава настъпилото изменение по кредита.
Отделно от това с уважаването на иска ще се осигури защита за ищеца срещу бъдещи
действия по принудително събиране на процесното вземане и ще се препятства смущаването
на правната му сфера от извънсъдебно поведение на кредитора.
В случая ищецът не е ангажирал доказателства за извършено погасяване на сумата,
предмет на иска, чрез плащане.
Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Началото на
давностния срок е деня, от който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане действия за
принудително изпълнение, а от прекъсването на давността, съобразно разпоредбата на
чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Ответникът твърди, че цедираното на 23.07.2009г. вземане произтича от Договор за
издаване на банкова карта „Кредо“, сключен на 04.04.2005г. между ищеца и „Уникредит
Булбанк“ АД. Исковата молба е подадена на 17.11.2022г. До тази дата липсват
доказателства, водещи до извод, че са извършвани действия по изпълнение, прекъсващи
давността. Вземанията за главница по договори за кредит се погасяват с изтичането на
общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради което претенцията за недължимост
на вземането в размер на 1772.57 лева – главница следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото. В случая ищцовата страна не е представила
списък по чл.80 ГПК, не е ангажирала доказателства за разноски по делото и не е
претендирала такива.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо
Петков – Казанджията“№6, че Р. Л. К. , ЕГН ********** с адрес: гр.Р., ул.“А. г.
т.“№...............не дължи на дружеството сумата 1772.52 лева по Договор за банков кредит,
сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, фигурираща като дължима в „Централен кредитен
регистър“ поради погасяване вземането по давност.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4