Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 21.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 10800 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 37165 от 11.02.2019
г. по гр.д. № 603 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 46-ти състав е
осъден К.И.К. с ЕГН ********** да заплати на И.Х.З. с ЕГН *********
на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 1444, 33 лв., с която
ответникът К.И.К. се е обогатил за сметка на И.Х.З. за извършени ремонтни дейности
и подобрения в недвижим имот /ап. № 13, находящ се в гр. София, ж.к. „******/
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 07.01.2014 г. до
окончателно изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния
предявен размер от 4534 лв. Със същото решение е признато за установено на
основание чл. 108 ЗС по отношение на К.И.К., че И.Х.З. е собственик
на хладилник „Електролукс“ и пералня машина „Индезит“, като е отхвърлен
искът за осъждането на К.И.К. да ѝ предаде владението върху тези вещи. Отхвърлен е и предявеният от И.Х.З. срещу К.И.К.
иск с правно основание чл. 59, а. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
на ищцата сумата сумата от 2200 лв., представляваща обезщетение за лишаването
ѝ от полчване на собствените ѝ хладилник „Електролукс“ и перална
машина „Индезит“ за периода от 01.02.2012 г. до 30.11.2013 г. С
първоинстанционното решение на основание чл. 59 ЗЗД К.И.К. е осъден да
заплати на И.Х.З. сумата от 279 лв., представляваща стойността на електрически
бойлер, монтиран на адрес в гр. София, ж.к. „Западен парк“, ******, с която
сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба на 07.01.2014г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от
280 лв.К.И.К. е осъден да заплати на И.Х.З. сумата от 230, 53 лв. – съдебни
разноски съразмерно на уважената част от исковете, а И.Х.З. е осъдена да
заплати на К.И.К. сумата от 277, 78 лв. съдебни разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Постъпила въззивна жалба с
вх. № 5039742 г. от ищеца И.Х.З., подадена чрез адв. П.Т., против
първоинстанционното решение в частта, с която искът с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата за извършени ремонтни дейности и
подобрения в недвижим имот /ап. № 13, находящ се в гр. София, ж.к. ******/ е
отхвърлен над уважения размер от 1444, 33 лв. до пълния предявен размер от 4534
лв., в частта с която искът с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен по
отношение на осъждането на К.И.К. да ѝ предаде владението на хладилник
„Електролукс“ и пералня машина „Индезит“ и в частта, с която е отхвърлен
искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на К.И.К. да ѝ заплати
сумата от 2200 лв., представляваща обезщетение за лишаването ѝ от
ползване на собствените ѝ хладилник „Електролукс“ и перална машина
„Индезит“ за периода от 01.02.2012 г. до 30.11.2013 г. Въззивницата счита, че в
обжалваните части решението е неправилно поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост.
По отношение на иска за заплащане на ремонтните дейности сочи, че
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод относно извършването им и
стойността им, но неправилно е отхвърлил иска до пълния предявен размер.
Твърди, че ответникът К.И.К. е допуснал ищцата и семейството ѝ да живеят
в апартамента му, т.е. те са получили фактическата власт върху него, като това
е станало в резултат на проведен разговор относно намерения на ответника да
продаде имота на ищцата. Навежда твърдения, че между страните имало съгласие за
сключване на предстояща сделка и тя очаквала, че направените от нея подобрения
в имота ще бъдат съобразени при формиране на продажната цена. По отношение на
ревандкиационния иск, счита, че съдът неправилно не е осъдил ответника да
ѝ предаде движимите вещи хладилник „Електролукс“ и перална машина
„Индезит“, за които е признал, че са нейна собственост. Сочи, че от показанията
на свидетеля К.И. се установява, че процесните вещи останали в имота на К.И.К.
след като ищцата и семейството ѝ го напуснали и са налице предпоставките
за постановяване на осъдителен диспозитив. В тази връзка поддържа и
основателността на осъдителния иск за присъждане на обезщетение за лишаване от
правото ѝ на ползване на собствените ѝ вещи хладилник „Електролукс“
и перална машина „Индезит“, чиято основателност също следвала от преценката на свидетелските
показания на свидетеля И.. Въз основа на изложените съображения иска
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части, предявените
искове да бъдат уважени в пълен размер и да ѝ се присъдят сторените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 5130167/02.08.2019 г. на К.И.К.,
подаден чрез адв. Л. Божилова, в който се поддържа, че същата е неоснователна и
иска да бъде оставена без уважение. Въззиваемият твърди, че решението в
обжалваната от ищцата част е правилно и следва да бъде потвърдено. Счита за
установено от фактическа страна, че по делото никога не са водени преговори за
покупко-продажба на апартамента, а когато е напуснала жилището ищцата е изнесла
всички свои вещи, включително и пералнята и хладилника по отношение на които
претендира да е била лишена от ползване. Поддържа и че показанията на свидетеля
К.И. не следва да се кредитират с доверие, тъй като свидетелят е заинтересован
от изхода на делото. Иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваните от ищцата части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба
с вх. № 5031461/22.02.2019 г. от К.И.К., подадена чрез адв. Л.Б., срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати на И.Х.З.
на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 1444, 33 лв., с която се е обогатил за
сметка на ищцата за извършени ремонтни дейности и подобрения в недвижим имот
/ап. № 13, находящ се в гр. София, ж.к. „******/, както и в частта, с
която е осъден да заплати на И.Х.З. сумата от 279 лв., представляваща
стойността на електрически бойлер, монтиран на адрес в гр. София, ж.к. „Западен
парк“, ******, ведно със законната лихва върху двете от завеждане на исковата
молба на 07.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се
съдържат оплаквания за неправилност на решението в атакуваните части. Поддържа
се, че между страните по делото никога не са били водени преговори за
закупуване на процесния имот, а ищцата е била наясно, че той е предмет на
съдебен спор и ответникът не е негов собственик. Според жалбоподателя доводите
и претенциите на И.Х.З. са изцяло недоказани. По отношение на сумата, присъдена
за стойността на монтирания в имота бойлер, сочи, че именно той закупил
процесната вещ което се установявало и от представените от него писмени
доказателства – служебна бележка от продавача „Технополис“ и гаранционна карта.
Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 5074918/30.04.2019 г. на И.Х.З.,
подаден чрез адв. П. Тренев, в който се поддържа, че жалбата на ответника е
неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение.
В открито съдебно заседание,
проведено на 12.11.2020 г., жалбоподателката И.Х.З. се явява лично и се
представлява от адв. Тренев, жалбоподателят К.И.К. се явява лично и се
представлява от адв. Божилова. Процесуалния представител на въззивницата адв.
Тренев поддържа жалбата, счита, че поведението на ответника, с който е
обсъждано закупуването на имота, е създало очаквания у ищцата и е в причинна
връзка с всички направени от нея разходи и липсва каквото и да е друго
основание, което да я е мотивирало да ги предприеме. Претендира разноски и
представя списък. Процесуалният представител на К.И.К. - адв. Божилова сочи, че
исковете срещу доверителя ѝ са неоснователни, а претенциите на ищцата са
недоказани.
Страните по делото са
представили писмени защити, в които са аргументирали доводите си по същество на
спора.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба с вх. № 168/07.01.2014 г., уточнена с молба от 10.04.2014
г. и молба, представена в открито съдебно заседание на 20.02.2018 г., на И.Х.З.
против К.И.К., с която са предявени четири обективно кумулативно съединени
осъдителни иска, както следва: 1/ за осъждането на ответника да заплати на
ищцата сумата от 4534 лв., представляваща стойността на извършени ремонтни
дейности в собствения му апартамент в гр. София, с която сума ответникът се е
обогатил, а ищцата е обедняла; 2/ за признаване на установено, че ищцата е
собственик на пералня „Индезит“ и хладилник „Електролукс“ и осъждането на
ответника да ѝ предаде тези движими вещи; 3/ за осъждането на ответника
да ѝ заплати сумата от 2200 лв., представляваща обезщетение за лишаването
ѝ от ползване на пералнята „Индезит“ и хладилника „Електролукс“ за
периода от 01.02.2012 г. до 30.11.2013 г.; 4/ за осъждането на ответника да
ѝ заплати сумата от 280 лв., представляваща цена на закупен от нея
бойлер, поставен в имота на ответника. И.Х.З. е навела твърдения, че К.И.К. е
собственик на апартамент в гр. София, кв. ******. В периода от 05.01.2012 г. до
31.01.2012 г. той предоставил на нея и семейството ѝ описания имот за
ползване. Сочи, че когато получила фактическата власт върху имота от ответника
е заявила намерение в бъдеще да придобие чрез покупко-продажба апартамента, за
което ответникът е изразил принципно съгласие и е посочил, че това може да
стане след като се изяснят отношенията с възможни претенции на трето лице към
имота. Тъй като имотът бил в лошо състояние се наложило ищцата да извърши в
него ремонтни дейности. Поставен е ламиниран паркет в две от стаите с обща площ
от 27, 50 кв.м. на стойност 669 лв., поставена е масивна метална входна врата
тип „блиндирана“ в комплект с касата към нея на стойност 289,00 лв., поставени
са нови PVC дограми с цветни стъкла на
прозорците на две от стаите /спалня и детска/ и на банята за сумата от общо
2176 лв., извършено е художествено оформяне на вътрешната стена на детската
стая чрез изрисуване с маслени бои на пейзаж от джунгла на стойност 1200 лв.,
подменена е електрическата инсталация за стойността от 200 лв. Твърди, че
изброените дейности са извършени със знание и без противопоставяне на ответника,
който почти всеки ден посещавал имота. Твърди, че след смяната вратата
предоставила ключ на ответника, а лично той изнесъл старата дограма. В същия
период ищцата закупила хладилник „Електролукс“ за сумата от 598,05 лв., пералня
„Индезит“ за сумата от 739,60 лв. и бойлер за сумата от 280 лв., които били
поставени в имота, предоставен от К.И.К.. И.Х.З. твърди, че след 31.01.2012 г.
достъпът на нея и семейството ѝ до имота бил преустановен, а закупените
движими вещи останали в имота. Сочи, че ответникът като собственик на имота се
ползва от подобрения, извършени в него, както и от закупените движими вещи,
поради което ѝ дължи обезщетение. На 01.10.2013 г. И.З.Х. изпратила
нотариална покана до К.И.К., с която го поканила да ѝ заплати стойността
на подобренията, да ѝ предаде движимите вещи и да ѝ заплати
обезщетение за ползването им, но плащане не постъпило, а с нарочен отговор
ответникът отрекъл претенциите ѝ.
В срока по чл. 131, ал. ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника К.И.К., подаден чрез
адв. Л.Б.. Поддържа се, че предявените искове са недопустими, тъй като не е
собственик на процесния имот и никога не е твърдял такова обстоятелство пред
ищцата. Навежда твърдения, че имотът бил собственост на баба му и дядо му,
които пред 1992 г. продали собствените си 2/3 от него на родителите му Т.Г.Д.и И.К.Т.,
които след развода им през 2002 г. се легитимирали като съсобственици на имота
при следните квоти 1/3 ид.ч. за Т.Д.и 2/3 за И.Т.. Със саморъчно завещание от
2004 г. баща му И.Т. се е разпоредил с всички движими и недвижими вещи, които
притежавал преживе, в полза на И.Й.И.и Л.Д.Й.. Баща му починал на 10.10.2011 г.
и ответникът бил конституиран като негов законен наследник във висящ спор по
гр.д. № 8961/2011 г. по описа на СГС, II-в с-в. С влязло в сила решение по посоченото дело процесният апартамент бил
поставен в дял на И.и Л.Й.. Поради изложените обстоятелства твърди, че никога
не бил собственик на процесния имот. Твърди, че всички тези обстоятелства били
известни на ищцата И.Х.З. и на К.И., с когото тя живеела на семейни начала, тъй
като двете семейства на ищцата и ответника били семейни приятели. Твърди, че
през декември 2011 г. ищцата му споделила за лични проблеми с партньора ѝ
и се оплакала, че няма къде да отиде заедно с децата ѝ. Тогава ѝ
предложил да се настани временно в дома му в кв. Суходол, но тя поискала да
ѝ предостави достъп до апартамента в кв. „Западен парк“, който за кратко
щели да ползват, а после да го напуснат. Поддържа, че никога не е давал
съгласие за извършените от ищцата подобрения, като нееднократно ѝ е
сочил, че апартамента не е негов и всички разходи, които тя е извършила за
подобрения в чужд имот следва да останат за нейна сметка. Твърди, че никога
ищцата не е го е уведомявала за намеренията си да извърши претендираните в
имота подобрения, нито е искала съгласието му. Впоследствие при напускането на
обекта, накарал ищцата да демонтира ламината и да си го вземе. Твърди още, че
ищцата и семейството ѝ напуснали апартамента не към края на януари 2012
г., а през месец септември 2013 г., когато тя е изнесла всички свои вещи,
включително претендираните пералня машина и хладилник, както и други вещи,
които са се намирали в имота, но не били нейни. Поддържа, че не е собственик на
имота, както и че никога не е давал съгласие за извършване на процесните
подобрения, поради което исковете следва да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими, евентуално да бъдат оставени без уважение като неоснователни и
недоказани. Поддържа още, че никога фактически не е ползвал имота, нито
находящите се в него вещи. Сочи, че художественото оформление на една от стаите
е извършено в чужд имот без съгласие и на риск на ответницата. Оспорва
претенциите за движимите вещи, като твърди, че бойлерът е придобит от негово
име и за негова сметка, което било видно от приложената по делото служебна
бележка. А претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на
ползване е неподкрепена с никакви доказателства.
Прието като доказателство е
удостоверение за наследници на К. Т.Ц.– дядо на ответника, от което е видно, че
същият е починал на 21.01.1971 г. и е оставил като законни наследници Г.М.Ц.–
починала, А.К.Т.– син, И.К.Т. – син и П.К.Т.– дъщеря.
Приет като доказателство е Нотариален
акт № 155, том ХХII, дело
№ 3754/1964 г. за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 – г ЗПИНМ,
издаден в полза на Г.М.Ц.и К. Т.Ц.за придобиване чрез покупка от Софийски
народен съвет – СУ „Жилищно строителство“ на апартамент № 13, находящ в гр.
София, кв. ******. От приетия Нотариален акт № 74, том LXVII, дело № 16562/1992 г. от 21.10.1992 г. се установява,
че А.К.Т.и П.К.Г.продават на брат си И.К.Т. собствените си 2/3 ид.ч. от
апартамент № 13, находящ в гр. София, кв. ******.
Прието като доказателство по
делото е саморъчно завещание на И.К.Т., с което той е завещал цялото си движимо
и недвижимо имущество на И.И.Й.и Л.Д.Й.
Като доказателства по делото са
приети Решение от 12.01.2006 г. по гр.д. № 8324/2002 г. по описа на Софийски
районен съд, 52 с-в, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на
основание чл. 34 ЗС между И.К.И. и Т.Г.Д.на апартамент № 13, находящ в гр.
София, кв. ******, при следните квоти: 1/3 ид.ч. за Т.Г.Д.и 2/3 ид.ч. за И.К.Т.,
както и Решение от 07.01.2011 г. по гр.д. № 8324/2002 г. по описа на Софийски
районен съд, 52 с-в, постановено във втората фаза на съдебната делба, с което
на основание чл. 292 ГПК /отм./ в дял на И.К.Т. е разпределен апартамент № 13,
находящ в гр. София, кв. ****** и той е осъден да заплати на Т.Г.Д.сумата от
21082,33лв. за уравнение на дяла ѝ. Върху двете решения не са поставени
щемпели, от които да се установява, че са влезли в сила. Приложено е и Решение
№ 18296/14.11.2014 г., постановено по възз.гр.д. № 8961/2011 г. по описа на
Софийски градски съд, II-В с-в,
с което е отменено Решение от 07.01.2011 г. по гр.д. № 8324/2002 г. по описа на
Софийски районен съд, 52 с-в и вместо него на основание чл. 30 ЗН по предявения
от К.И.К. е намалено универсалното завещание на И.К.Т. от 19.10.2004 г. в полза
на И.И.Й.и Л.Д.Й., обявено с протокол от 14.10.2011 г. от нотариус К.С.по нот.д.
№ 23/2004 г. в размер на ½ от наследството и е възстановена запазената
част на К.И.К. от наследството на И.К.Т. в размер на ½ част от
наследството. Със същото решение, поставено в започаналото между бившите
съпрузи производство по съдебна делба, във втората му фаза на основание чл. 292 ГПК /отм./ в общ дял на И.И.Й.и Л.Д.Й., конституирани по делото на основание
чл. 120 ГПК /отм/ на мястото на починалия И.К.Т., е поставен в дял апартамент №
13, находящ в гр. София, кв. ******. Върху решението е поставен щемпел за
влизането му в сила на 11.05.2016 г.
Приложен като доказателство е
Договор № 73/04.12.2011 г., сключен между И.Х. З.и „Б.“ ЕООД за проектиране и
остойностяване на поръчка за входна врата, доставка и монтаж на адрес в гр.
София, кв.“******за сумата от 289 лв. с ДДС, договорът е подписан от
представител на изпълнителя „Б.“ ЕООД, както и приемо-предавателен протокол №
73 от 12.01.2012 г., видно от който изпълнителят „Б.“ ЕООД е доставил входна
врата, описана в посочения договор и я е монтирал на 12.01.2012 г., документът
отново е подписан единствено от представител на изпълнителя.
Приложен като доказателство е
Договор № 268/04.12.2011 г., сключен между И.Х. З.– възложител и „Б.“ ЕООД - изпълнител
за проектиране и остойностяване на
поръчка за дограма, доставка и монтаж и остъкляване на адрес в гр. София, кв.“******за
сумата от 727 лв. с ДДС, договорът е подписан от представител на изпълнителя „Б.“
ЕООД, както и приемо-предавателен протокол № 268 от 09.01.2012 г., видно от
който изпълнителят е доставил дограмата и я е монтирал, документът отново е
подписан единствено от представител на изпълнителя. Приложено е копие от касова
бележка.
Приложен като доказателство е
Договор № 274/11.01.2012 г., сключен между И.Х. З.– възложител и „Б.“ ЕООД - изпълнител
за проектиране и остойностяване на поръчка за дограма, доставка и монтаж и
остъкляване на адрес в гр. София, кв.“******за сумата от 1449 лв. с ДДС,
договорът е подписан от представител на изпълнителя „Б.“ ЕООД.
Приети като писмени
доказателства са стокови разписки с № 006113, 06119 за закупуване на паркет от
04.01.2012 г. и 07.01.2012 г. на обща стойност 669 лв.
По делото е приложена касова
бележка за интернет продажба от 24.01.2012 г. за сумата от 739, 60 лв., с копие
от документи с подател „Техника.БГ“ и получател И.Х.З.. Приложена е и Фактура №
********* от 24.01.2012 г., в която е посочен получател И.З. с адрес ***, и
доставчик „Технополис България“ ЕАД за закупуване на хладилник „Електролукс“ и
обработка и транспорт в общ размер на 598,05 лв. с ДДС, ведно със спецификация
на поръчка.
Приета като доказателство е
служебна бележка от 11.01.2012 г., издадена от „Технополис“ ЕАД на К.И. за
продукта PRO R80HЗК /бойлер/, въз
основа на която да се издаде гаранционна карта, както и касова бележка за
сумата от 279 лв.
Като доказателство по делото е
приета Нотариална покана от И.Х.З. до К.И.К., в която подателката е заявила, че
ползвала имота в кв. „Западен парк“ в периода от 05.01.2012 г. до края на месец
януари, а след напускането му в апартамента останали значителен брой нейни
вещи, които получателят на поканата отказва да ѝ предаде, а именно
хладилник, пералня, бойлер, като е поискала връщането им в едномесечен срок от
получаване на поканата и заплащане на обезщетение за лишаването му от
ползването им. Освен това в поканата се сочи, че И.Х.З. била извършила редица
подобрения със знанието и съгласието на К.И.К. и го е поканила да ѝ
заплати стойността им. Поканата е връчена на получателя К.И.К. на 10.10.2013 г.
в Нотариалната кантора на нотариус Румен Димитров, с район на действие
РС-София.
Като писмено доказателство е
приет и отговор на нотариалната покана, изпратен от К.И.К. до И.Х.З., в който
се съдържа изявление на подателя, че с негово знание и съгласие семейството на З.
е ползвало апартамента в гр. София, кв. „******, но същият бил освободен от тях
през септември 2013 г. Твърди се , че имотът бил оставен изцяло опразнен от
имуществото на З., като били изнесени и вещи, находящи се в него. Подателят
сочи още, че всички ремонтни дейности – поставяне на дограма, демонтирането на
нова входна врата, изрисуване на стена, демонтиране на портална врата, са
извършени без негово съгласие, а ламинираният паркет е демонтиран и изнесен от
имота лично от З. при напускането на апартамента. Заявено е, че при напускане
на имота същият е оставен в негодно за живеене състояние.
По делото е прието за ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че И.Х.З. е живяла в имота без да са
съществували договорни отношения между страните.
Приета като доказателство по
делото е съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от страните, в чието
заключение при анализ на приложените по делото писмени документи и при ползване
на методи за оценка, вещото лице е посочило, че за срока от 01.2012 г. до
30.11.2013 г. обезщетението за ползване на движимите вещи – хладилник „Електролукс“
и перална машина „Индезит“ възлиза на 613, 03 лв.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите К.И. – живеещ във фактическо
съжителство с И.Х.З., Ц.Е.К.– съпруга на ответника К.И.К. и И.К.И. – син на
ответника. С оглед фактическа обвързаност на свидетелите със страните по делото
съдът следва да цени показанията им по чл. 172 ГПК.
Свидетелят И. дава показания, че
с ответника К.К. се познават от 2002-2003 г. и са били приятелски семейства. С
ищцата И. живеели на семейни начала от 2003 г., като живеели при родителите
ѝ, но искали да бъдат отделно семейство и да живеят отделно. К. им
споделял, че има апартамент в Западен парк, а те искали да го купят и да го
изплащат на вноски. Свидетелят не е проверявал собствеността на апартамента по
документи, а се доверил на думата на К.. Не е знаел, че баща му бил оставил
завещание в полза на трето лице. Първоначално К. казвал „ще видим“, „ще
помисля“, а през декември 2011 г. „почти се бил съгласил да им го продаде“.
Спомня си, че И. е ходила да го огледа и му споделила, че апартамента бил хубав,
но в много лошо състояние. Тях ги устройвало да го купят и да направят ремонт.
После и той ходил да го огледа и се разбрали И. да поръча дограма, всичко било
съгласувано с К.. Ответникът често посещавал апартамента и знаел, че
семейството на ищцата ще започва ремонт. За дограмата специално много добре
знаел, тъй като си закарал старата дограма в Суходол. Дали му ключ от новата
врата, за да влиза, когато си пожелае. Монтирането на вратата и дограмата било
извършено в началото на януари. И. финансирала полагане на ламинат, през
интернет поръчала хладилник и пералня, дала пари на К. да купи бойлер.
Ответникът купил бойлера, защото работата на свидетеля била свързана с често
пътуване и не можел да иде да го закупи той. След като се разбрали да закупят
апартамента свидетелят предложил първата вноска да направи през януари, като
бъдат съставени съответни документи, а К. отвърнал „ще видим“ и спрял да ги
посещава толкова често. Тогава свидетелят усетил, че нещо не е наред и се
изнесли от апартамента, вместо да влагат повече пари. Не били взели нищо от
електроуредите, взели си багажа и се изнесли към края на януари. След около два
месеца предложил на К. да отидат до апартамента да си вземат нещата и да се
разберат какво ще правят с дограмата и вратата, но той казал, че няма да им ги
плати. Те предложили да възстановяват старата врата и дограма, която К. да
докара от Суходол, но той не се съгласил. Сочи, че майката на ответника му била
заявила в телефенонен разговор, че „повече нищо няма да видят от този
апартамент“. Металната врата впоследствие била подменена от К.. Свидетелства
още , че И. предприела художествено оформление в една от стаите, която искали
да ползват като детска и на стената били изрисувани животни от художник, като
си спомня, че му били платени 1200 лв. Сочи, че двамата с ищцата били ползвали
имота само през януари 2012 г. Когато се изнасяли от него не си взели пералнята
и хладилника, тъй като живеели в 2 стаи четирима възрастни и две деца и нямало
къде да ги сложат.
От показанията на свидетелката
Крумова се установява, че двете с И. били приятелки. Спомня си, че тя се обадила
на съпруга ѝ и му споделила за нейни семейни проблеми, като помолила да я
подслонят. Той я поканил в Суходол, а тя отвърнала, че предпочита да е сама и
пожелала да отиде в Западен парк. Тъй като семействата на страните по делото
били приятели, ищцата и партньорът ѝ знаели за делата и съдебните
спорове, които ответниците водили. И. знаела за завещанието на бащата на К.,
както и дори познавала хората, в полза на които той е направил завещание.
Свидетелката не знае И. да е имала намерение да закупува имота. И. се нанесла в
имота през декември 2011 г. и почти две години го ползвала до септември 2013 г.
К. много пъти подканвал ищцата да се изнесе от апартамента във връзка с
водените съдебни дела, огледите и извършваните процесуални действия. И.
първоначално заявила, че е там само за малко, докато се оправят отношенията с
мъжа ѝ, но все е отлагала да се изнесе. Понеже И. искала да остане в
апартамента, все се оправдавала, че не са си били оправили отношенията с мъжа
ѝ. Преди това те и децата им живеели в жилище, заедно с майка ѝ.
Свидетелката сочи, че ищцата напуснала апартамента, когато трябвало в него да
влезнат вещи лица и да го опишат през септември 2013 г. Когато дошли вещите
лица апартаментът бил изпразнен, в него нямало електроуреди и обзавеждане.
Свидетелката си спомня, че на ищцата ѝ предоставили бойлер и печка, за да
може на първо време да се чувства добре с децата. Била си взела печката. Сочи,
че дограмата била сменена от И., а когато вещите лица дошли ламината го нямало.
Не са сменяли вратата и на апартамента е стояла металната врата. Свидетелката
била посетила апартамента единствено, когато закарали И. и след това чак през
2013 г., когато били дошли вещите лица. Спомня си, че мъжът ѝ казвал на И.
да не предприема нищо в жилището, защото същото е в процес на делба. Той
посещавал апартамента много рядко, само когато тя го е викала, но е видял
подобренията и е споделил за тях на съпругата си. Свидетелката сочи, че след
нанасянето на И. в апартамента отношенията им се променили. Те я пуснали в
апартамента на добра воля, за да ѝ помогнат, но предприетите от нея действия
по ремонт показвали, че намеренията им са други. Съпругът ѝ не е бил
собственик на имота, а след приключване на съдебния спор собственици станали
наследниците по завещание.
Свидетелят И.И. дава показания,
че познава И. и семейството ѝ като приятели на родителите си. Знае, че И.
е живяла в апартамента в Западен парк, тъй като имала семейни проблеми и
престояла там около 2 години. Спомня си, че като посещавал веднъж апартамента
заедно с баща си видял, че в него има пералня, която работи. И. се е изнесла
през септември 2013 г., когато я предупредили, че в апартамента ще ходят вещи
лица да оценяват имота и следва да го освободи. Когато си тръгнала, И. си взела
движимите вещи. Той също присъствал на огледа от вещите лица, но стоял на
вратата. Апартаментът бил изпразнен. Спомня си, че И. знаела, че апартаментът
не е на баща му и не знае да имала намерение да го закупува. Металната врата си
стояла на апартамента и знае, че И. я е слагала, имало и поставен ламинат от
нея, не знае в стаите да има картини или стенопис. Сочи, че баща му не е
получавал никакви суми от И.. Не е посещавал апартамента често, през 2013 г.
ходили два – три пъти с баща му да кажат на И. да се изнесе. Не знае за
разговори за уреждане на разходите във връзка със закупените неща.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби са допустими
–подадени от легитимирани страни в процеса с правен интерес да обжалват
първоинстанционното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед подадените въззивни
жалби от страна на ищеца и ответника в първоинстанционното производство предмет
на обжалване е първоистанционното решение изцяло. Същото е валидно и допустимо,
но неправилно в частта, с която исковете на И.Х.З. са уважени. Мотивите за това
са следните:
За да се произнесе съдът по
основателността на предявените искове следва да се отговори на въпросите на
какво основание ищцата З. се е намирала в имота и какви права върху него е
притежавал ответникът К..
Първоинстанционният съд правилно
е приел, че ползването на процесното жилище в кв. „Западен парк“ представлява
„търпими действия“, а не се основава на правна сделка. При търпимите действия
фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика или владелеца,
като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на
добрите междуличности отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради
което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го
извършва няма никакво право. За да се определи дали действието, което едно
трето лице упражнява върху един чужд имот, е между тия, които са само търпими,
нужно е да се има предвид, както волята на лицето, което упражнява действието,
така и волята на собственика/владелеца, върху имота на когото се извършва то.
Ако им волята /изрична или предполагаема/ е свързана единствено с
междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са налице
единствено търпими действия – в този смисъл Решение № 122/03.12.2020 г. по гр.д.
№ 3549 по описа за 2019 г. на ВКС, I г.о.
Видно от събраните по делото
доказателства процесното жилище е било собственост на родителите на ответника К.
- И.К.И. и Т.Г.Д.. Като по време на брака им баща му е придобил наследствените
части на своите брат /А.К.Т./ и сестра /П.К.Г./ по силата на договор за
покупко-продажба. Ето защо и придобитите 2/3 ид.ч. по силата на тази сделка са
придобити от родителите на ответника К.К. при условията на съпружеска
имуществена общност, а останалата 1/3 ид.ч. е била лична собственост на бащата
на ответника. Видно от приложените съдебни решения между родителите на
ответника се е водило производство по съдебна делба, като след смъртта на баща
му на 10.10.2014 г. като страни в производството са конституирани наследникът
по закон К.И.К. и наследниците по завещание И.И.Й.и Л.Д.Й..
Страните не спорят, че имотът е
предоставен за фактическо ползване на ищцата в периода декември 2011 г. –
януари 2012 г., т.е. към този момент в качеството си на наследник по закон за К.И.К.
е възникнало правно очакване да получи в наследство притежаваното от баща му
право на собственост върху процесния имот. Не е спорно, че именно К. е допуснал
ищцата и семейството ѝ да обитават процесния имот. Макар да не може да
бъде проведено докрай обосноването в какво качество е предоставил достъпа,
доколкото правото му в съсобствеността на апартамента е оспорено от
наследниците по завещание, житейски логично и обосновано е той да е имал достъп
до имота, притежаван в съсобственост от неговата майка и баща и с оглед
установените по делото приятелски отношения между страните, да е решил да го
предостави за временен подслон на ищцата, още повече предвид твърденията му,
подкрепени от свидетелските показания на съпругата и сина му, че в същото време
тя се е намирала в житейски несгоди.
За да се уважи предявеният иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъдат установени следните предпоставки по
делото: 1. Обедняване на ищцата; 2. Обогатяване на ответника и 3. Връзка между
обедняването и обогатяването. В случая е спорно дали ищцата е извършила
разходите за подобрения в имота със съгласието и одобрението на ответника. По
делото се установи, че тя действително е направила разходи за смяна на дограма,
поставяне на нова метална врата и смяна на паркет. Поради което и същата е
обедняла със съответните суми за извършването на тези подобрения, но не
ответникът се е обогатил с тях. Както беше посочено по отношение на процесния
апартамент е съществувал спор за собственост, като след смъртта на бащата
съсобственик на негово място по делото са конституирани наследниците по закон и
наследниците по завещание. Изводът на първоинстанционния съд, че в периода от
смъртта на И.Т. до влизане в сила на делбеното решение съсобственици на имота
са били Т.Д.– майка на ответника,
ответникът К.И.К. и наследниците по завещание И.И.Й.и Л.Д.Й. е неправилен. Делбеното
решение е влезнало в сила като е разрешен спорът за собственост, включително и
като съдът се е произнесъл по правата на ответника по чл. 30 ЗН. Поради това и
не може да се приеме, че ответникът се е обогатил с извършените от ищцата
подобрения в имота. Той не е собственик на процесния имот, в който са били
извършени те, нито е бил негов собственик по наследство към минал момент. При
това положение следва да бъде направено заключението, че липсва елемент от
фактическия състав на претенцията за неоснователно обогатяване на ответника от
направените от ищцата подобрения, а именно не се установява К.И.К. да се
обогатил за сметка на И.Х.З., поради което и искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 4534 лв., представляваща стойността на извъшени ремонтни
дейности в апартамент в гр. София следва да бъде отхвърлен без да се разглежда
наличието на другите предпоставки и без да се изследва стойността на
подобренията, с които се твърди да се е обогатил ответникът.
По отношение на
ревандикационните искове за връщане на вещите хладилник „Електролукс“ и
пералня машина „Индезит“ настоящият състав намира, че правилно са отхвърлени
в осъдителните им части за осъждането на К.И.К. да ги върне на И.Х.З. и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част на основание чл.
272 ГПК. Съдът не кредитира с доверие показанията на разпитания свидетел К.И. в
частта, с която заявява, че заедно с ищцата оставили придобитите от нея вещи
там при изнасянето от апартамента. Действително всички разпитани свидетели са
заинтересовани от изхода на спора поради близките им връзки със страните по
делото, но показанията на свидетеля И. са противоречиви и житейски нелогични.
Необосновано би било да се приеме, че след като семейството на ищцата е живяло
само месец в процесния имот и е направило немалки разходи, за да го подобри
като среда за живеене и след като се е оказало, че трябва да напуснат жилището,
ще оставят в имота новозакупените от тях уреди и така ще осъществят още
по-голям разход. Дори да не е имало къде да съхраняват тези вещи в обитаваното
от тях жилище, след като в междуличностните отношения между страните по делото
е настъпил разрив, нелогично е уредите да се оставят на съхранение на добра
воля в процесния имот, за който ищцата е считала, че е собственост на
ответника. Освен това показанията на свидетеля И.И. напълно съвпадат с
наведените твърдения от страна на ответника, че от имота са изнесени всички
вещи, притежавани от ищцата И. и семейството им, а дори и вещи част от
обзавеждането на жилището. Поради изложеното и с оглед липсата на каквито и да
било доказателства, че хладилник „Електролукс“ и пералня машина „Индезит“ се
държат от ответника по делото, предявените искове са неоснователни и решението
на първоинстанционния съд в тази част е правилно и обосновано.
Правилно е и решението по иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползването на електроуреди хладилник „Електролукс“ и пералня машина
„Индезит“ и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния и в тази част. Разрешението по този иск е обусловено от
разрешението по ревандикационните искове. Доколкото по делото не се установява
посочените вещи да се намират в имота, до който е предоставен достъп на ищцата
от ответника, то претенцията за обезщетение е неоснователна. Липсват
доказателства ответникът да е държал електроуредите и да си е служил с тях,
като същевременно да е лишил ищцата от правото ѝ на ползвана.
Настоящият състав намира искът с
правно основание чл. 59 ЗЗД за
присъдждане на стойността на монтирания от ищцата И.Х.З. бойлер в процесния
имот за неоснователен и недоказан, поради което и първоинстанционното решение в
тази част следва да бъде отменено. Изводите на съда, че бойлерът е закупен от
името и за сметка на ищцата не се подкрепят от приетата като писмено
доказателство разписка за издаване на гаранционна карта. Единствено в
показанията на свидетеля К.И. се съдържат данни, че бойлерът е закупен със
средства на ищцата, но както вече съдът посочи свидетелят е заинтересован от изхода
по делото, поради което и при наличие на писмено доказателство в противен
смисъл, съдът не кредитира с доверие изложеното от него. Липсва и житейска
логика ответникът да посочва своето име като лице, на което да се издаде
гаранцията, ако не той е собственик на вещта и не той ще се ползва от нея. Дори
да е вярно, че е извършил услуга на ищцата като фактически е закупил бойлера,
то не е логично при това положение, като купувач да бъде посочена именно тя и
тя да реализира бъдещи гаранционни права във връзка с ползването на вещта. В
противен случай при необходимост тя пак би имала нужда от съдействието на
ответника. Поради изложеното съдът намира, че решението по този иск е
неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед изложените мотиви в
заключение следва да бъде посочено, че решението на първоинстанционния съд в
частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
сумата от 1444, 33 лв., представляваща стойността на извъшени ремонтни дейности
в апартамент в гр. София следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен
изцяло, поради което и решението в частта, с която същият е отхвърлен следва да
бъде потвърдено. Следва да бъде отменено
и решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата
от 279 лв., представляваща стойността на монтиран в апартамента бойлер.
Решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени
ревандикационните искове в частта им за осъждане на ответника да предаде на
ищцата пералня „Индезит“ и хладилник „Елктролукс“ е правилно и следва да бъде
потвърдено, както и решението в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на
ползване на вещите.
По разноските
С оглед изхода на производството
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от ответника по делото разноски пред първоинстанционния и въззивния
съд. Пред СРС К.И.К. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв., видно от представения договор за правна защита и съдействие и
същите следва да му бъдат присъдени. Пред въззивния съд е направил разноски в
общ размер на 353, 88 лв., представляващи сбора от платена държавна такса в
размер на 53.88 лв. и 300 лв. – адвокатско възнаграждение и същите следва да му
бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 37165 от
11.02.2019 г. по гр.д. № 603 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 46-ти
състав в частта, с която на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД К.И.К. с ЕГН ********** е осъден да
заплати на И.Х.З. с ЕГН ********* сумата от 1444, 33 лв., с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищцата
за извършени ремонтни дейности и подобрения в недвижим имот /ап. № 13,
находящ се в гр. София, ж.к. „******/, ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба на 07.01.2014 г. до окончателно изплащане, както и в
частта, с която на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД К.И.К. е осъден
да заплати на И.Х.З. сумата от 279 лв., представляваща стойността на
електрически бойлер, монтиран на адрес в гр. София, ж.к. „Западен парк“, ******,
с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба на 07.01.2014г. до окончателното изплащане
на вземането, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Х.З. с ЕГН ********* против К.И.К. с ЕГН **********
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както следва: за осъждането
на ответника да заплати на ищцата сумата от 1444, 33 лв., представляваща
стойността на извършени ремонтни дейности от И.Х.З. в недвижим имот - апартамент
№ 13, находящ се в гр. София, ж.к. ****** и за осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 279 лв., представляваща стойността на
закупен от И.Х.З. бойлер, монтиран в
недвижим имот - апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к. ******.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37165 от
11.02.2019 г. по гр.д. № 603 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 46-ти
състав в останалата част.
ОСЪЖДА И.Х.З. с ЕГН ********* да заплати
на К.И.К. с ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лв. – съдебни разноски пред СРС и 353,88
лв. – съдебни разноски пред СГС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2