Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………/…………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 3712 по описа за 2019год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „А.р.и.“ ЕООД ЕИК ********* подадена чрез управителя Татяна
Петрова Стоева против НП № 03-009450/04.04.2018год.
на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция
в размер на 1700лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на
чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка, като се сочи
че констатациите и изводите на АНО били необосновани и не се подкрепяли от
доказателствата. Оспорва се наличието на ТПО с лицето В.М.Д., сочи се че АУАН и
НП не съдържали изискуемите от ЗАНН реквизити, не били посочени конкретни
нарушени законови разпоредби, както и че не бил изследван въпросът за наличието
на вредни последици, в условията на алтернативност се излагат се аргументи
относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, като в заключение се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното
дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено
като излага аргументи в подкрепа на становището си, че доказателства за
извършено адм. нарушение не са налице. Сочи, че
приобщената по делото декларация, въз основа на която АНО гради обвинението си,
представлява частен свидетелстващ документ и не притежава обвързваща съда
материална доказателствена сила.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага
становище, че нарушението е безспорно доказано.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата.
Съдът счете, че жалбата е допустима и в тази връзка напълно
споделя изразеното в нея становище, че в противоречие с предпоставките на чл.58
ал.2 от ЗАНН е било прието, че НП е било връчено и е влязло в сила по този ред,
доколкото видно от доказателствата по делото НП е било изпратено за връчване на
адрес в гр.София и известието за доставяне се е върнало с отбелязване, че
пратката е „непотърсена“/ дори не е отразено, че получателят не е бил установен
на адреса/, при положение, че още на 15.05.2018г., преди отбелязаната в НП дата
11.06.2018г., в Д“ИТ“ е била входирана молба от
представляващата санкционираното дружество, че желае да получи НП на адрес в
гр.Варна, а на този адрес НП не е било изпратено за връчване. Няма никакви
доказателства по преписката преди 19.10.2018г. НП да е било връчено, поради
което съдът приема, че жалбата е
подадена е в срока на обжалване
и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за
разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
На 14.03.2018г., свидетелите Д.И., и двамата служители на
Д”ИТ”-Варна, извършили проверка в обект - офис, находящ се в гр.Варна, ул.”Цар
Симеон” №30 ет.6, стопанисван от въззивното дружество. В хода на проверката проверяващите
установили, че помещението било обособено в два къта (зали) - в едната част се
приемали клиентите, а в другата част били установени около десет лица, пред
всяко от които имало компютър. На бюрата пред лицата имало поставени указания
как да отговарят на телефонни обаждания и как да информират клиентите. В офиса
присъствала и управителката на въззивното дружество. На всички присъстващи
проверяващите предоставили за попълване декларации по образец. В обекта по
време на проверката се намирал и св.В.Д.. Последният имал сключен граждански
договор с въззивното дружество за извършването на консултантски услуги и точно в този момент
бил отишъл в офиса за да получи адрес на който ще извършва оглед с клиенти.
Св. Д. попълнил предоставената му декларация по образец,
като в същата отразил личните си данни, посочил, че работи са санкционираното
дружество на адреса, където се извършвала проверката, от деня преди датата на
проверката – 13.03.2018год., с работно време от 09:00ч. докато си иска, че
отразил, че няма сключен трудов и граждански договор, че е поел ангажимент към
въззивното дружество да извършва консултантски услуги като брокер, че почива
когато си иска, както и че в момента е на обучение и се запознава с базата и
правилата на фирмата като посочил и парични суми за отделни действия – оглед,
консултация по време на оглед и по телефон.
До приключването на проверката за св.Д. не бил представен
трудов договор, като св. Д. приела, че този свидетел престира работна сила за
санкционираното дружество тъй като по време на проверката се намирал в базата
на въззивника.
Резултатите от извършената проверка били отразени в
протокол, като на 28.03.2018г. св.Д. съставила
АУАН срещу от „ А.Р.И.”
ЕООД-Варна за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61
ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ, тъй като приела, че към момента на
проверката, св.Д. е престирал труд в полза на
санкционираното дружество, без да има сключен
трудов договор в писмена форма
между страните по ТПО.
АУАН бил надлежно връчен на представляващата дружеството,
която го подписала без възражения. В срока по ч. 44 от ЗАНН не били депозирани
писмени възражения.
На 04.04.2018г., въз основа на
акта, АНО издал процесното НП като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр.
чл. 1, ал.2 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от НК му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1700лв.
В показанията си пред съда свидетелите Д. и И.
възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка като и двамата сочат, че
управителката на въззивното дружество е оказвала съдействие при попълване на
декларациите.
В показанията си пред съда св. Д. сочи, че е имал
граждански договор с въззивника да ходи когато му е удобно да прави огледи и да
провежда разговори с клиенти. Сочи че е нямал работно място в офиса и работно
време, както и че не е работил с компютър. Сочи, че вписал в декларацията си че
е в обучителен период защото му било обяснено от фирмата, че гражданския
договор е за обучение и след като изтекат трите месеца по него може да мине на
постоянен договор. Заявява, че е работил по гражданския договор около 3 седмици
и после напуснал страната.
Като писмени доказателства към АНП са приложени декларация
по чл. 402 от КТ по чл. 402 от КТ, Заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД на ИА
„ГИТ“, консултантски договор №7/12.03.2018годс. и възлагателен
протокол към него, протокол за извършена проверка № ПР1808954/28.03.2018год.,
идентификационна карта и призовка по чл. 45, ал.1 от АПК.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приети писмо изходящо изх. № 18092854/19.10.2018 година, от Директор ДИТ -Варна
адресирано до Татяна Стоева – Управител на „АКСЕЛ РИЪЛ ИСТЕЙТ“ ЕООД, молба от
Татяна Стоева – Управител на „АКСЕЛ РИЪЛ ИСТЕЙТ“ ЕООД до ДИТ – Варна вх.№
18075479/15.05.2018 г., молба от въззивното дружество „АКСЕЛ РИЪЛ ИСТЕЙТ“ ЕООД
до Директора на ДИТ – Варна вх. № 1812190/18.10.2018 година, сигнал от
Красимира Димитрова Иванова, както и копие от инструктажна книга.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както
писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар изрично да не е посочен в АУАН
и НП размер на договорено трудово възнаграждение, все пак е отразено, че е
прието договорено трудово възнаграждение и формално изискуемите реквизити -
дата и място на извършване на приетото за установено нарушение, обстоятелства,
при които е извършено и елементи на евентуално ТПО - работно място, работно
време, длъжност и т.н. са посочени.
Съдът не споделя и направеното с жалбата възражение, че не
са посочени изрично приетите за нарушени законови разпоредби, тъй като същите
фигурират както в АУАН, така и в НП.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
счете, че НП е било издадено в нарушение на материалния закон по следните
съображения:
С НП на въззивника е наложено адм.
наказание за нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр.
чл. 1, ал.2 за това, че на 14.03.2018год. като работодател е допуснал лицето В.М.Д.
да престира труд в негова полза с определено работно
време, с уговорено трудово възнаграждение с определено място обекта на контрол
– да изпълнява трудовите функции на агент за недвижими имоти (брокер) без да е
сключен трудов договор в писмена форма.
От обективна страна състава на това нарушение изисква
деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал
същото до работа без да има сключен трудов договор в писмена форма.
Съгласно §1, т.1 от КТ "работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа.
В конкретния случай безспорни и категорични доказателства,
които да установят, че към 14.03.2018год. между св.Д. (лицето посочено в НП) и
въззивното дружество е имало възникнали ТПО по делото липсват. Последните
предполагат йерархични отношения, договорени многократност и повторяемост на
дължимите операции, работно време, трудово възнаграждение, отпуски, почивки и
т.н. В случая доказателства в тази насока не са налице. Видно от показанията на
св. Д. депозирани в хода на съдебното следствие същият сочи, че е имал подписан
граждански договор като е нямал определено работно време, работно място и т.н.
Нещо повече този факт е изрично посочен от него в приложената към АНП
декларация.
Според настоящия съд събраните по делото доказателства
сочат, че на това, че в конкретния случай между въззивното дружество и св. Д. е
налице договор за изработка, който договор е консенсуален,
двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита сключен с постигането
на съгласие между страните по него, като създава задължения и за двете страни.
Изпълнителят трябва да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а
възложителят трябва да приеме изработеното и да го заплати. Предмет на
задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат, който може да бъде
постигнат чрез полагане както на физически, така и на умствен (интелектуален)
труд. Изпълнителят по договора за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен
резултат, поради което, ако работата му не даде резултат или при невиновна
невъзможност за изпълнение (чл. 267 ЗЗД), не му се дължи възнаграждение.
В конкретния случай св.Д. е декларирал, че получава
възнаграждение при извършването на оглед или консултация. Заявеното от него се
потвърждава от представените по делото консултантски договор и възлагателен протокол. Следователно същият не получава
възнаграждение, в случай че тези дейности не бъдат извършени от него. Горното
наред с безспорно установения факт на липса на уговорка за работно време,
отпуски, почивки и т.н. мотивира съдът
да приеме, че правоотношението между страните разкрива всички характеристики на
договор за изработка.
Показателни в тази насока са показанията на самия д. който
пред съда заявява, че е нямал определено работно време в което тярябва да ходи както и определено работно място, че са му
плащали на оглед някакви стотинки. Такива факти са описани и в декларацията
попълнена от него към момента на проверката – работно време – „когато си
искам“, почивни дни – „когато си искам“, почивки в работния ден – „когато си
искам“.
В тази връзка няма как да бъде споделено становището на св.Д.,
че е приела наличие на трудово правоотношения защото е заварила св. Д. в офиса
на въззивника. Още по-малко пък може да бъде възприето твърдението й за наличие
на договорено работно време, което също било един от мотивите й да приеме
наличие на ТПО, тъй като такива доказателства (за определено работно време)
досежно св. Д. не са били налице в нито един момент от АНП. Извършването на
начален инструктаж по безопасност и здраве след извършването на проверката
от контролните органи също не може да запълни липсващите елементи на
твърдяното трудово правоотношение.
Без всякакво значение за съставомерността
на вмененото нарушение е наличието на договорки между страните по консултантския
договор, че след изтичане на същия може да бъде сключен постоянен договор
(вероятно трудов), на които акцентира процес. представител на въззиваемата
страна обвързвайки сключения договор с такъв по чл. 235 от КТ – договор за
обучение. И това е така защото ако и да се приеме, че консултантския договор е
такъв за обучение, както счита процес. представител на въззиваемата страна
(макар горното да не се извежда отг съдържанието на
приложения към АНП договор) то този договор също не предполага задължително
наличието на трудови правоотношения. Този договор може да бъде сключен и с лице
което не работи за работодателя, а се обучава с оглед последващо постъпване. По
своята правна природа договорите по чл. 235 от КТ са облигационни договори,
уредени и използвани за целите на трудовото право и за тях няма формални
изисквания.
С оглед на всичко изложено по-горе и приемайки липса на
безспорни и категорични доказателства в подкрепа на адм.наказателното
обвинение съдът счете, че атакуваното НП е издадено нарушение на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 03 –009450/ 04.04.2018 г. на Иван Иванов, Директор на Дирекция “Инспекция
по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр.
с чл.1 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „А.Р.И.” ЕООД-Варна,
представлявано от Татяна Петрова Стоева е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 1700/ хиляда и
седемстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: