ПРОТОКОЛ
№ 703
гр. ХАСКОВО, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
СъдебниД. Г. Т.
заседатели:Г. К. И.
при участието на секретаря Д. Г. П.
и прокурора А. Хр. П.
Сложи за разглеждане докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Частно наказателно дело № 20225600200622 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО се явява
прокурорът А. П..
ОСЪДЕНИЯТ Д. М. Д. се довежда от органите на ОЗ „Охрана” -
Хасково. Явява се адв. М. А. А., определена от Председателя на Адвокатския
съвет на Адвокатска колегия – *** да упражни допуснатата от съда в
предходното съдебно заседание правна помощ.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Ход на делото.
АДВ. А.: Ход на делото. Ще участвам като служебен защитник.
Нямам пълномощно от осъдения Д. М. Д..
ОСЪДЕНИЯТ Д. М. Д.: Да се даде ход. Съгласен съм адв. А. да
бъде мой защитник.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните прецени, че не са
налице процесуални пречки да бъде даден ход на делото. По същото в
качеството на служебен защитник следва да бъде назначена адв. М. А., тъй
1
като осъденият Д. М. Д. не е упълномощил избран от него адвокат и не
възразява за негов служебен защитник да бъде назначена адв. А., а от друга
страна участието на защитник в настоящото производство е задължително.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения Д. М. Д. адв. М.
А..
Сне се самоличността на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ Д. М. Д. – роден на *** г., в гр. ***, ***
гражданин, ***, ***, със *** образование, с ЕГН ***, ***, с адрес в гр. ***,
кв. „***“, бл. ***.
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на осъдения
правата му по НПК.
ОСЪДЕНИЯТ Д. М. Д.: Знам правата си в настоящото
производство, няма необхоД.ст съдът да ги разяснява.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разясни на страните
правото им на отводи против състава на съда, прокурора, защитника и
секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. А.: Нямам искания за отводи.
ОСЪДЕНИЯТ Д. М. Д.: Нямам възражения срещу състава.
Съдът докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението за определяне на едно
общо наказание. Да се приемат доказателствата, които са приложени към
него. Да се приемат материалите от изисканото НОХД №551/2022 г. по описа
на Окръжен съд-Хасково. Нямам други доказателствени искания.
АДВ. А.: Запозната съм с делото. Готова съм със защитата за
днешното съдебно заседание. Да се приложат всички доказателства, които са
към кориците на делото. Доказателствени искания нямам. Считам делото за
изяснено.
ОСЪДЕНИЯТ Д. М. Д.: Да се приемат доказателствата. Нямам
2
искания за доказателства.
Съдът намира, че следва да приеме като доказателства
приложените към предложението на прокурора и служебно изисканите
материали, съдържащи се по НОХД №551/2022 г. по описа на Окръжен съд -
Хасково, с което делото се явява изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към
предложението на прокурора документи, а именно: Справка за съД.ст рег.
№221024005000043977, издадено на 24.10.2022 г. от РС – гр. Първомай – 4 л.
/оригинал/ и заврени копия на: Бюлетин за съД.ст от 29.11.1994 г. по НОХД
№428/94 г., по описа на Военен съд – Пловдив; Бюлетин за съД.ст от
04.02.1998 г. по НОХД №407/97 г., по описа на ХРС; Бюлетин за съД.ст от
05.11.1998 г. по НОХД №87/97 г. по описа на РС – Димитровград; Бюлетин за
съД.ст от 25.04.2000 г. по НОХД №413/98 г., по описа на ХРС; Бюлетин за
съД.ст от 29.11.2001 г. по НОХД №211/01 г., по описа на РС – Първомай;
Бюлетин за съД.ст от 27.06.2002 г. по НОХД №930/01 г., по описа на ХРС;
Бюлетин за съД.ст от 05.11.2002 г. по НОХД №127/2002 г., по описа на РС –
Първомай; Бюлетин за съД.ст от 25.02.2003 г. по НОХД №66/03 г., по описа
на ХРС; Бюлетин за съД.ст от 15.12.2003 г. по НОХД №216/2002 г., по описа
на РС – Хасково; Бюлетин за съД.ст от 26.08.2004 г. по НОХД №518/2002 г.,
по описа на РС – Хасково; Бюлетин за съД.ст от 09.11.2004 г. по НОХД
№565/2004 г., по описа на РС – Хасково; Бюлетин за съД.ст от 25.11.2004 г. по
НОХД №205/2004 г., по описа на РС – Първомай; Бюлетин за съД.ст от
01.07.2008 г. по НОХД №313/2008 г., по описа на ХРС; Бюлетин за съД.ст от
29.12.2009 г. по НОХД №1020/2009 г., по описа на ХРС; Бюлетин за съД.ст от
27.01.2010 г. по НОХД №471/2009 г., по описа на НРС; Бюлетин за съД.ст от
15.06.2010 г. по НОХД №496/2009 г., по описа на ХОС; Бюлетин за съД.ст от
30.12.2011 г. по НОХД №2112/2011 г., по описа на РС – Стара Загора;
Бюлетин за съД.ст от 20.03.2012 г. по НОХД №294/2012 г., по описа на РС –
Хасково; Бюлетин за съД.ст от 20.04.2012 г. по НОХД №116/2012 г., по описа
на ОС – Хасково; Бюлетин за съД.ст от 12.06.2015 г. по НОХД №188/2015 г.,
по описа на РС – Чирпан; Бюлетин за съД.ст от 20.08.2015 г. по НОХД
№3386/2015 г., по описа на РС – Бургас; Бюлетин за съД.ст от 07.10.2015 г. по
НОХД №921/2015 г., по описа на РС – Свиленград; Бюлетин за съД.ст от
3
13.07.2016 г. по НОХД №91/2016 г., по описа на ОС – Хасково; Бюлетин за
съД.ст от 05.01.2017 г. по НОХД №862/2016 г., по описа на ОС – Хасково;
Бюлетин за съД.ст от 05.07.2022 г. по НОХД №232/2022 г., по описа на РС –
Димитровград; Уведомително писмо ЗД №447/2016 от 20.07.2020 г. от
Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвор –
Стара Загора, относно изтърпяно наказание от Д. М. Д., наложено по НОХД
№91/16 и НОХД №862/16 на ОС – Хасково; Уведомително писмо №Р-30/2016
от 27.07.2020 г., от Окръжна прокуратура – Хасково, относно изтърпяно
наказание от Д. М. Д., наложено по НОХД №91/16 и НОХД №862/16 на ХОС;
Придружително писмо изх. №3582/30.07.2020 г. от ОС – Хасково до РС –
Първомай, относно писмо на Окръжна прокуратура – Хасково; Писмо
изпратено чрез ССЕВ от РС – Бургас до РС – Първомай с вх.
№1671/22.06.2022 г.; Уведомително писмо изх. №Пр.433/2015 г. от 30.08.2021
г., от Районна прокуратура – Бургас, относно приведено в изпълнение
наказание „пробация“ на Д. М. Д.; Уведомително писмо изх. №Пр.433/2015 г.
от 16.06.2022 г., от Районна прокуратура – Бургас, относно спиране на
изпълнението на наказание „пробация“ на Д. М. Д.; Уведомително писмо ЗД
№444/2015 г. от 30.12.2015 г., от Министерство на правосъдието, ГД
„Изпълнение на наказанията“, Затвор – Стара Загора, относно изтърпяно
наказание от Д. М. Д., наложено по НОХД №921/15 г. на РС – Свиленград;
Уведомително писмо ЗД №419/2010 г. от 05.04.2011 г., от Министерство на
правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвор – Стара Загора,
относно изтърпяно наказание от Д. М. Д., наложено по НОХД №496/09 на ОС
– Хасково, НОХД №471/09 на РС – Несебър и НОХД №1020/09 на РС –
Хасково; Уведомително писмо ЗД №68/2012 г. от 10.05.2014 г. от
Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвор –
Стара Загора, относно изтърпяно наказание от Д. М. Д., наложено по НОХД
№2112/11 на РС – Стара Загора, НОХД №116/12 на ОС – Хасково и НОХД
№294/12 на РС – Хасково; Придружително писмо изх. №1508/15.03.2017 г. на
ОС – Хасково, относно протоколно определение №99; Протокол от 27.02.2017
г. на ХОС по ЧНД №71/2017 г. – 5 л.; Придружително писмо изх. №2799-
1020-2009-Н-арх от 23.05.2012 г., на РС-Хасково, относно писмо на Районна
прокуратура – Хасково; Уведомително писмо №305/2009 г. от 18.05.2012 г.,
на Районна прокуратура – Хасково, относно изтърпяно наказание на Д. М. Д.
по НОХД №1020/2009 г.; Придружително писмо изх. №518/08.11.2004 г., на
4
РС-Хасково, относно определение №62/14.10.2004 г. по НОХД №518/2003 г.;
Определение №62/14.10.2004 г. на ХРС по НОХД №518/2003 г.;
Уведомително писмо изх. №20/2007 г. от 26.03.2007 г. от МП-Затвора, гр.
Ловеч, относно изтърпяно наказание от Д. М. Д., наложено по НОХД
№216/02 г., НОХД № 518/02 г. и НОХД №565/04 г. по описа на РС-Хасково;
Придружително писмо изх. №581/10.02.2005 г. на РС-Хасково, относно
определение №2/24.01.2004 по НОХД №565/2004 г.; Определение №2 от
24.01.2005 г. на ХРС по НОХД №565/2004 г., ведно с мотиви – 2 л.;
Придружително писмо изх. №5821/02.11.2016 г. на ОС – Хасково, относно
определение №397/13.10.2016 г.; Протокол от 13.10.2016 г. по ЧНД
№564/2016 г. на ХОС – 5 л.; Придружително писмо №921/2015 г. от
13.01.2016 г. на РС-Свиленград, относно писмо №Р-214/2015 г. от 11.01.2016
г. на Районна прокуратура – Свиленград; Уведомително писмо №Р-214/2015
г. от 11.01.2016 г. на Районна прокуратура – Свиленград, относно изтърпяно
наказание на Д. М. Д. по НОХД №921/2015 г. на РС-Свиленград;
Придружително писмо изх. №5726/24.11.2010 г. на ОС-Хасково, относно
определение от 04.11.2010 г.; Определение №221 от 04.11.2010 г. на ХОС по
ЧНД №432/2010 Г.– 2 л.; Придружително писмо изх. №823/17.02.2011 г. на
ОС-Хасково, относно определение №29 от 28.01.2011 г.; Определение №29 от
28.01.2011 г. на ХОС по ЧНД №432/2010 г. – 2 л.; Придружително писмо изх.
№3271/02.07.2012 г. на ОС-Хасково, относно определение №107 от 14.06.2012
г.; Протокол от 14.06.2012 г. на ХОС по ЧНД №341/2012 г. – 2 л.;
Уведомително писмо от Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на
наказанията“, Затвора – гр. Пазарджик, изх. №137/08 г. от 27.10.2008 г.,
относно изтърпяно наказание от Д. М. Д., наложено по НОХД №313/2008 г.
на РС-Хасково; Придружително писмо изх. №7162-313-08-Н от 18.11.2008 г.
на РС-Хасково, относно писмо на Районна прокуратура – Хасково;
Уведомително писмо от Районна прокуратура – Хасково, рег. №204/08 от
10.11.2008 г., относно изтърпяно наказание от Д. М. Д., наложено по НОХД
№313/08 г. на РС-Хасково.
ПРИЛАГА по делото материалите, съдържащи се в НОХД
№551/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, уважаеми съдебни
5
заседатели, поддържам така направеното предложение. Установено е, че
осъденият Д. М. Д. е бил осъден с две влезли в сила присъди, а именно по
НОХД № 551/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на 13.10.2022
г., по което дело е бил осъден на шест години „лишаване от свобода“ и
„глоба“ в размер на 50 000,00 лв., за престъпление по чл. 242, ал. 2 вр. чл. 18,
ал. 1 от НК и наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като му е било определено
едно общо наказание, а именно шест години „лишаване от свобода“ и „глоба“
в размер на 50 000,00 лв., като тези деяния са били извършени на 03.06.2022 г.
По НОХД № 232/2022 г. на РС - Димитровград, влязло в сила на 28.06.2022 г.
е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като деянието е било
извършено на 12.03.2022 г. Престъпленията по горните дела са били
извършени от осъдения Д. М. Д. преди да е била влязла в сила присъда по
което и да е от тях, поради което са налице и предпоставките на чл. 25, ал. 1
вр. чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на тези наказания, в размер на най-
тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ в размер на шест години,
което да изтърпи при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като на
основание на чл. 23, ал. 3 от НК, към това наказание следва да се присъедини
и наказанието „глоба“ в размер на 50 000,00 лв. На основание чл. 59, ал. 1, т.
1, и ал. 2, чл. 25, ал. 2 следва да се приспадне времето, през което осъденият
Д. М. Д. е бил задържан по ЗМВР, с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ или изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по което и да е
от включените в съвкупността дела. Считам, че в случая следва да бъде
приложена и разпоредбата на чл. 24 на НК за увеличаване на така
определеното общо наказание „лишаване от свобода“. Мотивите ми за това
са, че в случая е налице осъден с изключително висока степен на обществена
опасност и за своите *** г. Д. е бил осъждан общо 25 пъти, като е започнал да
върши престъпления още от 1994 г. Осъждан е през годините за
противозаконно отнемане на МПС, управление на МПС след употреба на
алкохол, кражби, прокарване в обръщение на подправени парични знаци,
грабежи, блудство, изнасилване, държане на огнестрелно оръжие без
разрешение и други, като многократно е бил в затвора, очевидно без ефект.
Увеличаването на наказанието при извършване на множество престъпления е
въпрос на преценка от съда, дали най-тежкото общо наказание ще постигне
6
целите предвидени в чл. 36 на НК, а именно да се оправи и превъзпита
осъденото лице, както и да се въздейства предупредително и възпиращо по
отношение на другите членове на обществото. Аз не считам, че с оглед
справката на съД.ст, отразените осъждания и множеството извършени
престъпления, ще се постигне първата цел, а именно ще се поправи и
превъзпита осъденото лице, който близо 1/4 от съзнателния си живот е
изкарал по затворите и очевидно не се е превъзпитал, а не виждам и да има
такова намерение. Но считам, че с увеличаване на това общо наказание, ще се
въздейства поправително и възпиращо по отношение на другите лица, които
биха решили да извършват престъпление. Не е без значение и факта, че
настоящото престъпление, по което е бил осъден, по НОХД № 551/2022 г. по
описа на Окръжен съд - Хасково е извършено на 03.06.2022 г., малко след
като е извършил другото престъпление, по което е осъден по делото на
Районен съд - Димитровград и въпреки, че е извършил това престъпление, че
е имало образувано срещу него наказателно производство, че тогава е била
поискана мярка за неотклонение „задържане под стража“, която РС -
Димитровград тогава не му е взел и вероятно, ако беше взета тази мярка,
нямаше да се стигне и до делото на Окръжен съд - Хасково, и въпреки всичко
е продължил с престъпната си дейност и е извършил отново две
престъпления, а именно опит за контрабанда на наркотични вещества и
управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Бих казал
дори, че това престъпление е извършено с изключителна наглост, тъй като
няма книжка и не стига че управлява МПС, но е тръгнал и да минава
границата в това състояние. Ето защо считам, че в случая по отношение на
това лице следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, но с оглед
все пак забраната, че общото наказание не може да надвишава сбора от
отделните наказания, предлагам общото наказание от шест години да бъде
завишено с 11 месеца, а не както е направено предложението – 1 година.
Считам, че с така увеличеното общо наказание, все пак би се направил опит
да се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК. Колко ще бъдат постигнати
е друг въпрос. В този смисъл моля за Вашето решение.
АДВ. А.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, поддържам становището на Окръжна прокуратура – Хасково
досежно групиране на наказанията по двете наказателни от общ характер
дела, които са описани в предложението, депозирано до Вас, тъй като същото
7
е изцяло в интерес на Д.. Още повече, че са безспорно налице основанията,
визирани в българския НК, за да бъде приложено въпросното групиране на
двете наказания, които са „лишаване от свобода“. В този ред на мисли считам,
че наистина следва да бъде приложена разпоредбата и да бъде приложено и
изтърпяно общото и най-тежко наказание „лишаване от свобода“, в размер на
шест години. Моля да бъде приспаднато времето, през което Д. е бил
задържан с мярка „задържане под стража“, както и да бъде приспаднато и
времето, което вече е изтърпяно по влезлите в сила присъди. Относно
предложението от страна на представителя на Окръжна прокуратура -
Хасково за приложение нормата на чл. 24 от НК, моля същата да не бъде
приложена и да не уважите молбата в тази насока. Считам, че определеното
общо и най-тежко наказание в размер на шест години „лишаване от свобода“
е достатъчно тежко, като отговаря на степента на обществена опасност на
дееца, както и степента на обществена опасност на деянието по последните
наказателни от общ характер дела. Считам, че ако бъде уважено искането и
съответно бъде постановено увеличаването, ще се получи едно общо
наказание, което ще бъде прекомерно тежко и несъразмерно и съответно няма
да се рефлектира в положителна насока и положителен смисъл, с оглед
реализирането на целите на наказанието, които са по чл. 36 от НК, и то преди
всичко с оглед на личната превенция – възпитаваща, възпираща. В тази
насока, моля за съдебен акт и за произнасяне, като извършите исканото
групиране и не увеличите наказанието с 11 месеца, така както каза
представителят на Окръжна прокуратура - Хасково.
ОСЪДЕНИЯТ Д. М. Д.: Поддържам казаното от адвокатката.
Нямам какво да допълня.
Съдът предостави последна дума на осъдения.
ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Д. М. Д.: Ако може да се
направи пълна кумулация. Мисля, че 6 години не е малка присъда. Що се
отнася до миналото ми, г-н Прокурорът да види колко пъти съм осъден със
100% доказана вина. Моля да не се увеличава наказанието.
Съдът се оттегля на съвещание.
След тайно съвещание, в което бяха обсъдени изложените от
страните доводи и най-вече събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
8
Спрямо осъдения Д. М. Д. са били постановени общо 25 на брой
осъдителни присъди, с които са му налагани наказания за разнородни по
характер престъпления. Част от наказанията са „лишаване от свобода“ и са
изтърпени ефективно. По осъжданията, които не са предмет на настоящото
предложение на прокурора, са определяни общо 9 на брой съвкупности,
отчитащи най-благоприятното съчетание за осъдения при извършените и
възможни кумулации. Ревизия на предходните съвкупности в случая не се
налага, защото престъпленията, посочени от прокурора в предложението, са
извършени след влизане в сила на всяка една от предходните 23 на брой
присъди, съответно след извършване на групиранията на наложените
наказания по тях.
В този смисъл следва да бъдат разглеждани условията на чл. 23,
ал. 1 от НК единствено по отношение на присъдите, предмет на
предложението, а те са следните: Със споразумение № 60 от 28.06.2022 г.,
одобрено по НОХД № 232/2022 г. по описа на Районен съд - Димитровград,
на Д. М. Д. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца
за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено на 12.03.2022 г., а със
споразумение от 13.10.2022 г., одобрено по НОХД № 551/2022 г. по описа на
Окръжен съд - Хасково, Д. М. Д. е осъден на шест години „лишаване от
свобода“ и на „глоба“ в размер на 50 000,00 лв. за две престъпления (по чл.
242, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 2 от НК), извършени на
03.06.2022 г.
Изложеното сочи, че тези две осъждания касаят деяния, които са
извършени преди да има влязла в сила присъда, в случая споразумение, за
което и да е едно от тях, поради което групирането им е допустимо, съответно
на изискването по чл. 23, ал. 1 от НК и във всички случаи в интерес на
осъдения. Затова по двете присъди следва да бъде определено едно общо
наказание в размера на по-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от шест години и „глоба“ в размер на 50 000,00 лв., като първото от
двете наказания следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
„строг“ режим и от него на основание чл. 25, ал. 2 от НК следва да бъде
приспадната изтърпяната част, по което и да е от двете наказания, включени в
съвкупността.
На следващо място, съдът намира, че искането на прокурора за
9
увеличаване на така определеното общо наказание, на основание чл. 24 от
НК, е неоснователно. Първоначалното предложение за увеличаване на
общото наказание с една година очевидно противоречи на забраната
определеното общо наказание да не надвишава сбора от включените в него
отделни такива. Днес прокурорът не поддържа това свое искане, но пък
предлага общото наказание да бъде увеличено с 11 месеца. Това предложение
съдът също намира за неоснователно, тъй като то не отчита смисъла на
съвкупността, т.е. ако наказанието бъде увеличено с 11 месеца, кумулирането
на двете наказания би било безпредметно и равнозначно на отделното им
изтърпяване.
На трето място, не се налага увеличение на общото наказание и с
по-малък от предложения от прокурора размер, тъй като съотношението
между двете санкции, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест
години и „лишаване от свобода“ за срок 11 месеца, не налага извод, че
увеличаването би било в съответствие със смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК за
поглъщането на по-леката санкция и в същото време със смисъла на чл.24 от
НК, предполагащ завишаване на общия размер или при множество наказания,
включени в съвкупността или при близки по своя размер еднородни
наказания.
В този смисъл доводът, че в случая увеличението се налага заради
утежненото съдебно минало на осъдения е неоснователен, защото
предходните осъждания на Д. са били отчетени от съда, а и от прокурора, при
сключване на споразумението по НОХД № 551/2022 г. по описа на Окръжен
съд - Хасково. Отчетени вероятно са били и степента на обществена опасност
на извършените две деяния, предмет на това дело, както и личната опасност
на осъденото лице в контекста на необходимите превъзпитателни мерки.
Затова тези въпроси, имащи отношение към индивидуализацията на
наказателната отговорност за деянията, за които е налице влязла в сила
присъда, е както недопустимо, така и несъотносимо към предмета на
производството по чл.23-25 от НК.
Ето защо и мотивиран от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ на
10
осъдения Д. М. Д., с ЕГН ***, едно общо наказание, по споразумение № 60 от
28.06.2022 г., одобрено по НОХД № 232/2022 г. по описа на РС -
Димитровград и споразумение №46 от 13.10.2022 г. по НОХД № 551/2022 г.
по описа на Окръжен съд - Хасково, в размера на по-тежкото от двете
наложени по тези споразумения наказания, а именно „лишаване от свобода“
за срок от шест години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване
и „глоба“ в размер на 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК, ПРИСПАДА от така определено
общо наказание изтърпяната част, по което и да е едно от двете осъждания,
включени в съвкупността.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд – Пловдив в 15-дневен срок, по реда на глава XXI от НПК.
На адв. А. ДА СЕ ИЗДАДЕ копие от протокола от съдебното
заседание за прилагане към отчета на служебната защита.
Заседанието приключи в 10:30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11