Р Е Ш Е Н И Е № 624
№
гр. Видин, 22.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински
районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети
декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : Мариела Йосифова
при секретаря К.И. , като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1533 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, съобрази:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 143 и 149 от СК.
Постъпила е искова молба от
Н. В.Ч. ЕГН ********** , като майка и законна
представителка на малолетната С. Ф. К. ЕГН:**********, в която твърди, че
двамата с ответника – Ф.Р.К. са живели
на семейни начала осем години и от съжителството е родено детето С.. Твърди се в молбата , че Ч. и К. са
разделени от повече от една година , като при раздялата се уговорили бащата да
заплаща издръжка на детето, каквато до момента не е изплатил.. Понастоящем
ищцата работела като шивачка в „Тандем”ООД Видин и получава месечно
възнаграждение чисто в размер около 200-250 лева, което не било достатъчно за
задоволяване на потребностите на детето , още повече с оглед обстоятелството ,
че живеят на квартира. Твърди, че ответникът реализира доходи, които биха му
позволили без затруднение да заплаща издръжка в размер на 250лв. Месечно. С
оглед изложеното се претендира ответникът да бъде осъден да заплаща на ищцата
издръжка в размер на 250лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска
до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й и
заплащане на издръжка за минало време – от 01.08.2014г. до 01.08-2014г. в общ
размер на 3000лв.
В срока за отговор на
исковата молба, ответникът оспорва основателността на предявените искове.
Твърди, че след фактическата раздяла с майката на детето е полагал грижи и е
осигурявал необходимото под формата на пари или в натура. Не оспорва, че с
майката на детето са разделени от около една година, като твърди , че за период
около два месеца по време на лятната ваканция детето е живяло при родителите му
и само той през този период я е издържал. Моли да се присъди издръжка в размер
на 90 лева и да се отхвърли иска за присъждане на издръжка за минал период.
Съобразявайки становищата
на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното
удостоверение за раждане, ответникът Ф.Р.К. е баща на С. Ф. К. ЕГН:**********. По делото не се спори, че
родителите на детето са разделени от около една години, през който период непосредствените
грижи по нейното отглеждане и възпитание се осъществявали единствено от майката
Н.В.Ч.. Последната според представеното удостоверение от „Тандем”ООД Видин има
облагаем доход за периода м.юни 2013г. до м. май 2014г. в общ размер на 4059,81
лв. Според представеното удостоверение от ДП НК „ЖИ” поделение
електроразпределение , ответникът от месец септември 2013г. до август 2014г. е
получил доходи 10.09.2013г. в общ размер чисто 6090.53 лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно ал. 1 на чл. 143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние
да осигурява условия на живот, необходими за развитие на детето. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се
търси за период най- много година назад преди завеждане на иска. В процесния
случай се търси издръжка от
майката за бъдеще време в размер на по 250лв. месечно, считано от подаване на
исковата молба, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, както и издръжка за минало време за периода
от 01.08.2014г. до 01.08-2014г. в общ
размер на 3000лв ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът не оспорва
предявения иск за издръжка за бъдеще време по чл. 143, ал. 2 от СК по основание
, а по размер . Оспорва изцяло иска по чл. 149 от СК за издръжка за минало
време.
При определяне размера
на месечната издръжка в рамките на заявената искова претенция и по двата иска,
съдът следва съгласно чл. 142, ал. 1 от СК да съобрази не само нуждите на
детето, но и възможностите на ответника да я дава с оглед неговата работоспособност,
трудова ангажираност, доходи и имущество. Освен това съдът следва да съобрази
размера на месечната издръжка и със законово установените границите в чл. 142,
ал. 2 от СК. Преценявайки нуждите на детето, съдът взе предвид възрастта му –
същото е на 8г. и е
ученичка. Съдът взе предвид и нуждите на детето от храна и облекло, разходите
за учебни пособия и пр., като прие, че общата издръжка, необходима за детето е
в размер на 120лв. Не се доказаха нужди от допълнителни средства извън
основните. Не бяха доказани и други разходи, по-големи от
обичайните.
Предвид гореизложеното съдът намира за
основателен и доказан предявения иск по чл. 143, ал. 2 от СК за издръжка за
бъдеще време до размера от 170 лв.
месечно, която сума ответника следва да бъде осъден да заплаща на детето С. Ф. К. ЕГН:**********, чрез нейната майка
и законен представител Н.В.Ч. ЕГН **********, считано от датата на
подаване на исковата молба -28.07.2014г.
до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от
падежа й до окончателното й изплащане.
Съдът намира, че в
останалата част над уважения размер, предявения иск в размер до 250 лева се
явява завишен и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 149 от СК
за присъждане на месечна издръжка за минало време в размер от по 250лв.
месечно, съдът намира претенцията за недоказана по основание Съображенията на съда за това са следните:
От свидетелските показания
на П. И. К.- майка на ответника се установи, че ответника детето е живяло
през лятото на 2014 година за период около два месеца при нея и всички разноски
през този период са били за сметка на синът и
за нейна сметка. Заявява, че ответника е давал пари на майката, като и
че разходите за подготовко за първия учебен ден са били поделени по равно между
майката и бащата на детето. Твърди, че ответника освен суми давани на ръка е закупувал дрехи на детето , а при нужда и
лекарства. Изводът, който се налага от събраните гласни доказателства е, че
бащата не се е дезинтересирал от месечната издръжка на дъщеря си след
фактическата раздяла с майката. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
искът за издръжка за минал период, една година назад, е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
В тежест на ответника следва да бъде
възложено заплащане на дължимата държавна такса върху присъдената месечна
издръжки в съответствие с чл. 69, ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК.
Мотивиран от горното, Видинският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ф.Р.К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на С. Ф. К. ЕГН:**********, , чрез нейната майка и
законен представител Н.В.Ч. ЕГН **********, на основание чл. 143, ал. 2 от СК
месечна издръжка в размер на по 170лв. считано от датата на подаване
на исковата молба – 28.07.2014г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, считано от падежа й до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част, до пълният предявен размер от 250 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения на
основание чл. 149 от СК иск от Н.В.Ч. ЕГН ********** като майка и
законен представител С. Ф. К. ЕГН:********** срещу Ф.Р.К. ЕГН ********** за месечна издръжка в размер на по 250лв. за периода от
01.08.2014г. до 01.08-2014г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ф.Р.К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Държавата по сметка на Видинският районен съд държавна такса върху присъдената
месечна издръжка в размер на 244,80 лв.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Видински окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: