О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№294
град Велико Търново, 7.07.2023 г.
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 233/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбоподателят,
търговското дружество „Сиконт“ ЕООД – Горна Оряховица, чрез процесуалния си
представител ***Г. от ВТАК, е оспорило като незаконосъобразна заповед
№18-2888/18.03.2022 година на Началника на СГКК - Велико Търново. Поддържа, че
е заинтересовано лице, което не е уведомено за производството по издаването на
заповедта, като същата е незаконосъобразна, доколкото липсват сочените в нея
непълноти и грешки. В представената по делото писмена защита на процесуалния и
представител се развиват подробни аргументи за допустимостта и основателността
на жалбата, като се иска отмяната и, както и присъждане на разноските.
Ответникът,
Началникът на СГКК – Велико Търново, в представеното по делото становище, имащо
характер и на писмена защита, отрича допустимостта, евентуално и
основателността на жалбата. Моли за разноски.
Заинтересованата
страна, Е.К.Д., чрез представителя си ***Н. от ВТАК, отрича допустимостта,
евентуално основателността на жалбата, като развива подробни аргументи в
представените по делото писмени бележки. Моли за разноски.
Делото
е образувано, след като с решение №4783 от 7.04.2023 година, постановено по АД
№10760/2022 година по описа на ВАС, е отменено решение №280/3.10.2022 година,
постановено по АД №202/2022 година по описа на АСВТ. Видно от дадените в
решението указания, ВАС е приел, че липсват релевантни писмени доказателства
/схеми на заличени чрез процесната заповед самостоятелни обекти и схема на
новия самостоятелен обект/ които да установяват в какво се състои изменението,
разпоредено със спорната заповед, и които могат да обосноват извод за това дали
заповедта е законосъобразна, както и извод дали дружеството – жалбоподател е
заинтересовано лице, легитимирано да я оспори. Указано е събирането на
въпросните писмени доказателства.
След
приобщаването на представените от ответника 4 схеми на самостоятелни обекти
/три заличени и един новообразуван/, съдът с определение е закрил съдебното
дирене, дал е ход на делото по същество и е обявил, че ще се произнесе с
надлежен акт в срок.
При
анализа на посочените доказателства, както и на доказателствата, представени от
дружеството жалбоподател досежно легитимацията му, съдът констатира, че
неправилно е дал ход на делото по същество, тъй като жалбата на дружеството е
недопустима.
Видно
е от съдържанието на самата заповед, че с нея е одобрено изменение в КККР на
гр.Велико Търново, одобрени със заповед №РД-18-86/18.09.2008 година на ИД на
АГКК, състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР, както следва: схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.9.43, като
едновременно с това се заличават три обекта на КККР, както следва: схема с
идентификатор 10447.514.239.9.11; схема на самостоятелен обект с идентификатор
10447.514.239.9.12 и схема на самостоятелен обект с идентификатор 10447.514.239.9.25.
Видно
е от представената схема №15-424364 от 20.04.2023 година /лист 76 от делото/,
че е заличен самостоятелен обект с идентификатор 10447.514.239.9.11, който е с
площ от 89, 41 кв.м. и е собственост по данни от КРНИ единствено на дружеството
„Центробилд“ ООД. Съответно, от представената схема №15-424378 от 20.04.2023
година /лист 77 от делото/ се установява, че е заличен самостоятелен обект с
идентификатор 10447.514.239.9.12, който е с площ от 72, 20 кв.м. и е
собственост по данни от КРНИ единствено на „Центробилд“ ООД. От представената
схема №15-424395 от 20.04.2023 година /лист 78 от делото/ се констатира най –
сетне, че е заличен обект с идентификатор 10447.514.239.9.25, който е с площ от
35, 38 кв.м и е собственост по данни от КРНИ единствено на дружеството
„Центробилд“ ООД.
От
представената схема – проект на самостоятелен обект с идентификатор 10447.514.239.9.43
се установява, че всъщност на мястото на тези три самостоятелни обекта се
нанася един нов самостоятелен обект, който обединява площите им, като никакъв
друг самостоятелен обект в сградата не се засяга от изменението на КККР.
Видно
е от представените от жалбоподателя нотариални актове, че той е придобил от
дружеството „Центробилд“ООД следните недвижими имоти, представляващи от гледна
точка на ЗКИР самостоятелни обекти, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.514.239.9.3; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.514.239.7.5; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.514.239.9.4; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.514.239.9.5; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.7.6;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.9.6; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10447.514.239.7.7, като са придобити и идеални
части от поземлените имоти, в които са построени сградите, в които са
въпросните самостоятелни обекти, както и идеални части от самите сгради, които
са подробно описани в актовете.
Съгласно
разпоредбата на чл.54, ал.4, изречение второ от ЗКИР “Заповедта за одобряване
на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на
заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението.“. Разпоредбата
на чл.54, ал.6 от ЗКИР предвижда следното: „Заповедите по ал. 4 и 5 могат да се
обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния
съд по местонахождение на имота.“.
Логическото
и систематичното тълкуване налага извод, че правото на обжалването на заповедта
по чл.54, ал.4 от ЗКИР принадлежи на заинтересованите лица, посочени в
разпоредбата на чл.54, ал.4, изречение второ от закона. Според дефиницията на
§1, т.13 от ДР на ЗКИР „заинтересовани лица" са собствениците и носителите
на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права
на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата;“. От
самата структура на нормата следва, че качеството на заинтересованост на
съответното лице се обуславя от негово вещно право върху недвижим имот, който е
предмет на изменението на КККР. Според разпоредбата на чл.23, т.3 от ЗКИР, за целите
на прилагането на този закон недвижим имот – обект на кадастъра е самостоятелен
обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура.
В
конкретният случай предмет на измененията на КККР са самостоятелни обекти в
сграда, които по силата на цитираната специална правна норма имат статут на
недвижими имоти. Представените нотариални актове не установяват някакви вещни
права върху заличените три обекта на кадастъра,
нито върху нанесения в резултат на изменението на КККР нов обект.
Действително те установяват идеални части върху сградата и върху поземления
имот, в който се намира тази сграда, но в случая изменението не касае сградата
или поземления имот, а отделни и самостоятелни недвижими имоти, които са
независими обекти на кадастъра. Върху
тези самостоятелно обект, както вече се отбеляза, жалбоподателят няма вещни
права.
Следователно
оспорващото дружество няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на
§1,т13 от ДР на ЗКИР в конкретното административно производство и не е
легитимира да оспори заповедта на началника на СГКК-Велико Търново.
Посоченото
налага съдът да отмени определението си, с което е дал ход на делото по
същество и да остави без разглеждане жалбата.
На
основание чл.143, ал.3 и 4 от АПК във връзка с чл.226, ал.3 от АПК досежно
направените пред ВАС разноски от заинтересованата страна, следва на ответника,
както и на заинтересованата страна, да се присъдят сторените от тях разноски
пред настоящата инстанция и пред ВАС.
Водим от
горното Великотърновският административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколното си определение от 29.06.2023 година, с което делото
е обявено за изяснено и е даден ход по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Сиконт“ ЕООД – Горна Оряховица, ЕИК
*********, против заповед №18-2888/18.03.2022 година на Началника на СГКК -
Велико Търново и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА „Сиконт“ ЕООД – Горна Оряховица, ЕИК *********, да заплати на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър разноски в размер от 1180 лева.
ОСЪЖДА „Сиконт“ ЕООД – Горна Оряховица, ЕИК *********, да заплати на Е.К.Д.
***, ЕГН **********, разноски по делото
в размер от 1470 лева.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: