№ 224
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Теодора Св. И.
в присъствието на прокурора Д. Ив. И.
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100600902 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба
от подс. С. Д. А. срещу присъда № 121 постановена на 06.06.2022г. по НОХД № 2959/21г.
по описа на РС- Варна, VІ състав, с която подс. С. Д. А. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 144 ал.3 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на
което е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата първоинстанционният съд осъдил подс. А. да заплати на гр.ищец и
ч.обвинител М. Ж. А. сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението -
26.05.2020г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърлил предявения граждански
иск за горницата над 3000 лева до 7000 лева.
С присъдата районният съд се е произнесъл за ВД по делото и съдебно-деловодните
разноски, както и разноски по адвокатско възнаграждение в полза на гр.ищец и ч.обвинител
М. Ж. А., като е определил и съответната държавна такса върху уважения граждански иск.
С въззивната жалба се излага несъгласие с размера на наложеното наказание и
размера на гр.иск, като жалбоподателят моли въззивната динстанция да се произнесе.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът изразява становище, че
присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена. Счита, че наложеното наказание е в минимален размер, а гражданският иск е
справедлив.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на гр.ищец и
ч.обвинител М. Ж. А. – адв. С. поддържа изцяло становището на представителя на
обвинението. Счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, постановена
1
при спазване процесуалния и материалния закон, поради което моли присъдата да бъде
потвърдена. Представя договор за правна помощ и претендира сторените разноски пред
въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. С. А. се представлява и
защитава лично.В хода по същество изразява своите доводи, като в правото си на последна
дума моли въззивния съд да бъде оправдан.
След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314
от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.
От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. С. А. и свид. М. А. били съпрузи от 1983г. Двамата живеели в жилище,
находящо се в град Варна, ж.к. „Вл. Варненчик" бл. 402 вх.17 ет.1 ап.310. С течение на
годините отношенията между тях се влошили, като през 2020г. подс. А. станал по-
раздразнителен. Това оказало своето въздействие върху пострадалата свид. А., която
започнала да се стреми да не се поддава на настроенията му, тъй като се страхувала да не й
посегне физически. В един момент подс. А. започнал да ревнува съпругата си, като я
обвинявал, че си има любовник, правел й забележки, че си купувала дрехи за любовника,
укорявал я, че не върши добре домакинската работа в дома им. Същият станал вербално
агресивен, обиждал я, ругаел я, докато се стигнало до момент, в който той започнал и да я
заплашва. Така на неустановена дата през месец април 2020г. свид.А. се прибрала от работа
в дома им. Тъй като била изморена отишла в хола на жилището, където решила да си
отпочине. В един момент тя отишла в кухнята, където заварила подс. А.. При влизането на
свид.А. в кухнята, подсъдимият с груб тон я попитал дали го следи. Свид. А. предусетила
раздразнителното му поведение и не му отвърнала нищо, за да не го предизвика. Това обаче
ядосало подс. А. и той се обърнал към нея, като и казал, че ще я прати в моргата, ако
продължава да го следи. Свид.А. се върнала обратно в хола като отново не отвърнала нищо
на съпруга си, за да не ескалира поведението му.
На неустановена дата от началото на месец май 2020г. до 26.05.2020г., подс. А. и
свид. А. отново били в дома си. Било почивен ден и свид. А. решила да отиде на гости в
дома на майка си. Същата започнала да се облича в хола на жилището. Подсъдимият видял,
че тя се приготвя да излиза и я попитал дали блузата била закупена от любовника й. Свид.А.
замълчала и нищо не му отговорила, тъй като се страхувала да не я удари. Подс. А. обаче
продължил с репликите към нея, като започнал да я заплашва. Казал й, че ще я убие, ако
отива при любовника си. От страх и за да него предизвика, свид.А. отново не му отвърнала
нищо, а бързо излязла от апартамента. С времето тя все по-често се стремяла да избягва
срещите си с него, тъй като се страхувала, че подс.А. може да осъществи заплахите си за
физическо насилие спрямо нея.
На 26.05.2020г. подс. А. бил на лозето си, а свид.А. останала в дома им. След като
приключила с домакинските си задължения легнала на дивана в хола да си почине. Около
обяд подсъдимият се прибрал от лозето и влязъл в кухнята. Видял, че няма хляб и се ядосал.
Гневен той отворил вратата на хола, като ръката му била свита в юмрук и започнал да дири
сметка на свид. А. защо няма хляб. Виждайки изражението му и свитата в юмрук ръка
последната се изплашила, че ще я набие и се свила на дивана прилепяйки главата си към
коленете. Подсъдимият отишъл при нея и започнал да я удря по гърба и врата, като й викал,
че ще я убие, ще я заколи и ще й изкопае гроба. Свид.А. била толкова изплашена, че не
2
могла да реагира по никакъв начин, а стояла свита на дивана и понасяла ударите на
подсъдимия. Малко след това подс. А. отишъл в кухнята, взел кухненски нож и отново се
върнал в хола при свид.А.. В момента, в който видяла ножа в ръцете му тя станала от
дивана, излязла на терасата и започнала да вика за помощ. Виковете й били чути от свид.
Ж.С., която живеела на втория етаж. Същата излязла пред входа, за да разбере какво се
случва и видяла свид.А. на терасата на първия етаж, която била изключително изплашена.
Свид.С. позвънила по мобилния си телефон на свид.К.К., който живеел на семейни начала с
една от дъщерите на подсъдимия и свид. А.-свид. С. Д.а. По телефона свид. С. обяснила на
К., че свид.А. е на терасата и вика за помощ. Свид.К. веднага се свързал по телефона със
свид. Д.а и й съобщил за това. Последната веднага се отправила към дома на родителите си,
като натам тръгнал и свид. К..
През това време свид.С. се опитвала да успокои свид. А., а последната плачейки
успяла да й разкаже, че съпругът й искал да я заколи, тъй като тя не била купила хляб. През
това време подс. А. се показал на терасата, в близост до вратата и казал на свид. А. да се
прибира вътре иначе ще й отреже глава. Тази му реплика не била чута от А., която била в
паника- плачела и треперела, но била възприета от свид.С.. Малко след това в жилището
дошла дъщерята на подсъдимия и свид. А.- свид.Д.а. След като свид. Д.а влязла в
коридора, свид. А. се прибрала от терасата в жилището и отишла при дъщеря си. В това
време от кухнята се появил и подс. А.. Свид. Д.а пожелала да разбере защо баща й иска да
заколи майка й, но подсъдимият посегнал да удари и нея. Същият крещял, оправдавайки
поведението си с това, че А. имала любовник и пр. В това време пристигнал и свид.К.,
който заварил тримата в коридора на жилището, където подс. А. гонел дъщеря си от
жилището, а на съпругата си казвал да се прибира вътре. Свид.К. се намесил и поискал от
Д.а и А. да не остават в жилището, а да тръгнат с него. Свид.А. набързо си взела чантата и
тримата напуснали жилището, като в него останал само подсъдимия А.. От този ден свид. А.
повече не се върнала да живее в общия им дом, а заживяла самостоятелно. Междувременно
сигнал за инцидента между подсъдимия и свид. А. на тел. 112 подал и свид. К.. Същият бил
уведомен от свид. С. за това и лично чул свадата идваща от жилището на подсъдимия. На
място пристигнал полицейски екип, но заварили там само подс.А., тъй като съпругата му
вече била напуснала жилището. На подсъдимия бил съставен протокол за предупреждение
по ЗМВР, а за посещението била изготвена докладна записка.
От заключението на назначената в хода досъдебното производство съдебно-
психиатрична експертиза по отношение на свид. М. А. било установено, че побоят и
заплахите са били стресова ситуация за нея, като психичният тормоз, упражняван с години
спрямо нея от страна на подс. А. изиграл роля на хронична психотравма. Съгласно
заключението на вещото лице психиатър свид. А. все още не е в състояние да преработи и
рационализирала стресовата ситуация от 26.05.2020г., и не се е освободила от
болестотворното й въздействие.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза изготвена по отношение на подс. С. А. се
установява, че същият не страда от психично разстройство, че е склонен към агресия и/или
насилие, насочено предимно към съпругата му /физическа/, и косвена и вербална и спрямо
роднинския кръг, акумулираните от него неудовлетворени емоции и подозрителност спрямо
съпругата му се били трансформирали във физическа агресия спрямо нея, стигаща до ярост
и застрашаваща живота й. Същият не е бил в състояние на „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието", като е могъл да разбира свойството и
3
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Първоинстанционният съд е обсъдил заключенията и на двете горепосочени
експертизи изготвени в хода на досъдебното производство, като ги приобщил към
доказателствата по делото.
Районният съд е възприел фактическата обстановка, такава каквато е изложена в
обвинителния акт, като я е намерил за установена по несъмнен начин въз основа на
събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства-
показанията на всички разпитани по делото свидетели - М. А.- включително дадените в
хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК, С. Д.а, К. К.,
Ж.С., К. К., К.П. и Н.Н., показанията на вещите лица д-р Бояджиева и Румяна Георгиева,
заключенията по назначени съдебно психиатрична и комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертизи, запис от НС 112, докладна записка, протокол за предупреждение,
доклад за проверени лица и превозни средства, справка за съдимост.
Въззивната инстанция споделя становището на първата инстанция, която е
кредитирала показанията на всички свидетели, като е преценила, че същите са
непротиворечиви, житейски логични и последователни. Правилно са били кредитирани и
показанията на свид. А., като съдът е подходил към тях с особено внимание и същите са
били подложени на анализ, съпоставяйки ги с други доказателства по делото.
Правилно са били кредитирани и всички писмени доказателства по делото подробно
обсъдени от районният съд, като не следва да бъдат преповтаряни от въззивната инстанция.
Правилно не са били кредитирани от първоинстанционния съд обясненията на подс.
А., който отрича всичко изложено в обвинителния акт. Правилно районният съд е приел, че
същите са негова защитна теза, доколкото твърденията му се опровергават по безспорен
начин от целия събран по делото доказателствен материал.
Въззивният съд от извършената служебна проверка намира, че при събирането и
проверката на доказателствата не са допуснати нарушения от първоинстанционния съд.
Събраните доказателства са анализирани поотделно и в съвкупност, като съдът е изложил
подробни съображения кои от събраните гласни доказателства кредитира и кои не, като е
посочил мотивите си за това, които изцяло се споделят от настоящия състав.
Изведените от съда правни изводи относно квалификацията на деянието и
авторството му, за обективната и субективна съставомерност на действията на подс. А., са
правилни и обосновани.
По отношение на размера на наказанието въззивната инстанция намира, че същото е
определено справедливо при приложение на чл. 54 от НК, като са били отчетени наличието
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
В този смисъл въззивният съд намира, че наказанието ще изпълни целите на чл. 36
от НК.
Що се касае за предявения граждански иск същия е бил правилно уважен по
основание и размер. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че гр.иск в размер на
7000 лева е завишен, като по справедливост е отсъдил обезщетението, което следва да бъде
заплатено от подс. А. за претърпените от пострадалата А. болки и страдания в резултат на
престъплението извършено от подсъдимия да бъде в размер на 3000лв., ведно със законната
лихва от датата на престъплението 26.05.2020год. до окончателното изплащане на сумата.
Правилно са били определени и разноските, което следва да бъдат заплатени от подс.
А. на основание чл. 189 ал.3 от НПК, като е била и определена държавна такса върху
уважения граждански иск.
Правилно първоинстанционният съд е осъдил подс. А. да заплати на частния
4
обвинител и граждански ищец М. Ж. А. разноски общо в размер на 600лв. за адвокатско
възнаграждение, която сума е била доказана от приложения към делото договор за правна
защита и съдействие.
Правилно районният съд се е произнесъл и какво да бъде сторено с ВД.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, като не са налице
други основания за отменяване или изменяване на съдебния акт, поради което и на
основание чл. 338 от НПК същият следва да бъде потвърден.
По отношение направеното искане от страна на повереника на частния обвинител и
граждански ищец М. Ж. А. за присъждане на съдебни разноски пред въззивната инстанция и
с оглед представения договор за правна защита и съдействие № 10/ 28.09.2022г. съдът
намира, че на основание чл. 189 ал.3 от НПК следва да възложи разноските на подс. С. Д. А..
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 121 постановена на 06.06.2022г. по НОХД № 2959/21г.
по описа на РС- Варна, VІ състав.
ОСЪЖДА подс. С. Д. А. да заплати на частния обвинител и граждански ищец М. Ж.
А. сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция
съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5