Решение по дело №539/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от К.Ж. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0271-000075/21.04.2023г., издадена от Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, за временно отнемане на СУ МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Принудителната мярка била приложена в резултат на извършена проверка на 21.04.2023г., като било установено с тест с техническо средство наличие на канабис-25. Жалбоподателят не употребявал канабис и оспорил резултата, като пожелал да даде кръв и сторил това в медицинско заведение, като бил придружен от полицаите. При оспорения резултат от техническото средство, според жалбоподателя определящи били стойностите от медицинското изследване. Бил задържан и за 24ч., а след това в първия работен ден направил тест в две лаборатории, като резултатът от тях бил отрицателен. Освен това посоченият в мярката срок не бил определен законосъобразно, тъй като създавал несигурност и трябвало да бъде тълкуван при прилагане. Не били изложени фактически основания за прилагането на мярката. Не били налице основанията по чл.171, т.1, б.Б и не било уточнено коя хипотеза от посочените била приложима. Липсата на мотиви било съществено нарушение.

Иска оспорената заповед да бъде отменена, както и ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Ответната страна – Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, взема становище по оспорването в придружително писмо, като се сочи, че изложените в жалбата обстоятелства не следвало да се вземат от съда предвид и жалбата не следвало да бъде уважена. Възразяват относно прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.04.2023г. в гр.Харманли, С .С.– мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, в присъствието на свидетели, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с бланков №901632, на К.Ж.Г., за това, че на същата дата, в 15,30ч. в Харманли, по бул.България, пред магазин Автограф, в посока Хасково, управлява собствения л.а.БМВ 318И, рег.№ ********, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дрег Друг Тест 5000 с фабричен номер 0022, като с тампон на тест касета му е взета натривка от устната кухина в 15,55ч. техническото средство отчита наличие на Канабис -25, издаден талон за изследване – 100323, поради което е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на съставения АУАН е иззет Контролен талон №6903808 АУАН е връчен на жалбоподателя на 21.04.2023г. Приложен е Талон за изследване с бл.№ 100323 от 21.04.2023г.

Видно от представената разпечатка на резултати от извършени с техническо средство Дрег Друг Тест 5000 отчитания на 21.04.2023г. в 15,55ч. е бил отчетен резултат положителен резултат за Канабис-25.

От Мл.автоконтрольор Живко Колев Иванов, ОД МВР Хасково, сектор Пътна полиция, е издадена и обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №23-0271-000075/21.04.2023г., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН с бланков №901632 от 21.04.2023г., като са възпроизведени обстоятелствата, отразени в съдържанието му.

Жалбоподателят представя резултата от проведени изследвания в Синево и Рамус лаборатории от 24.04.2023г. с отчетени негативни резултати за тест за наркотици.

Видно от представената по делото Съдебно химико-токсикологична експертиза рег.№И-7074/01.08.2023г. при изследване на проби стикер 100323 е доказана употреба на тетрахидроканабинол - наркотично вещество, съдържащо се в марихуана, канабис и т.н.

Заповедта е връчена на адресата си срещу подпис на 21.04.2023г., видно от приложената към същата разписка.

Видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена чрез административния орган на 28.04.2023г. до Административен съд Хасково.

По делото е представена Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД на МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и държавните служители от звената ПП в РУ при ОД МВР Хасково, каквато няма спор е длъжността на издателя на заповедта.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД на МВР Хасково, като това не е спорен момент по делото.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице неяснота относно правното основание на извършеното нарушение, тъй като е посочена само т.2, но не е конкретизирано коя от хипотезите в нея е приета за квалификацията на нарушението. В словесното изписване на нарушението обаче ясно е посочено, че водачът на МПС е управлявал след установена употреба на наркотични вещества или техни аналози, като няма формиран спор относно употреба на алкохол. Изрично е посочено в заповедта, че се издава на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, като това се установява както в титула на заповедта, така и в самия диспозитив, а по отношение на посоченото правно основание няма неяснота или разминавания. При конкретното описание действително е пропуснато да се посочи изрично, че нарушението е по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, но с оглед и на пълното фактическо описание и тъй като това е посочено в представения и описан в ЗППАМ АУАН, то са изпълнени са изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК за издаване на фактически и правно обоснован административен акт.

Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Изрично е посочено в заповедта, че се издава на К.Ж.Г., за който не е спорно, че бил водач на МПС и е управлявал при извършената проверка л.а. БМВ 318И, рег.№ ********. В случая ПАМ е приложена във връзка с установеното управление на МПС от жалбоподателя, при което е установена употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят не оспорва извършената му проверка с установеното при нея наличие на наркотични вещества, но твърди, че не е употребявал наркотици, като в тази насока счита, че следва да се вземат предвид резултатите от лабораторни изследвания, изговени 3 дни след проверката по негова инициатива. Доколкото обаче по делото се установи категорично наличието на употреба на наркотични вещества от водача, а това е резултатът от съдебна химико-токсилогична експертиза на последващо изследване на проби, взети непосредствено при извършената проверка, то съображенията на жалбоподателя не следва да бъдат споделени, а следва да бъдат приети единствено резултатите от извършеното изследване след представения по делото талон за изследване. Няма допуснато нарушение при определяне срока на ПАМ, доколкото определеният срок е законосъобразен, не създава несигурност за страните, както и не се търси и възприема различно тълкуване на срока на действие на мярката. Административният орган е посочил срокът съгласно закона – до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца, т.е. с оглед на законовата регламентация, като така в случай на окончателно решаване на въпроса за отговорността на лицето в рамките на 18 месечния период, мярката ще бъде преустановена, а ако отговорността не бъде установена в този 18 месечен срок, то именно поради последното мярката ще преустанови своето действие.

Принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. Жалбоподателят не оборва тези констатации, а АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, като без значение в настоящото производство е обстоятелството дали административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена, тъй като производството по прилагане на ПАМ и това по ЗАНН имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. В този смисъл съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, поради което и обжалваната заповед е съобразена с материалния закон.

Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона, и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. В хипотезата на чл.171 от ЗДвП административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на забраната да се управлява ППС от водач, който е употребил наркотични вещества или техните аналози, а така и да се осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като водач на МПС в допустимите от закона граници.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните правила.

При този изход на производството на жалбоподателя не се дължат разноски.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Ж. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0271-000075/21.04.2023г., издадена от Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, за временно отнемане на СУ МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.

	Председател: