Решение по дело №5785/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261200
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20191100105785
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.10.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесет и трета година в състав:

 

                                           председател: С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5785 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            искове с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК:

            Ищецът – „А.Д.“ ООД, твърди, че на 09.07.2014г., в качеството си на ищци - Д.Ц., П. Д., Е.И., Е.С., И.К. и В.К.(наследодател на Б. и Й. Ц..) подали искова молба срещу с вх. № 84696 в СГС, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се признае за установено по отношение дружеството, че ФЛ-а са собственици на недвижим следния имот - идентификатор № 68134.1506.2122, с площ от 4 197 м2 при граници от три страни имот с идентификатор **********.467 който бил идентичен с поземлен имот с пл. № 40019, кад. лист 536,581 по помощния план по чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, находящ се в строителните граници на „Горубляне“ в местността „Празна сакуля“ с площ от 4 234 дка с проектен планоснимачен номер 598, к.л. № 581, кв. 12, местност НПЗ „Искър-юг“.

Физическите лица твърдели, че са собствеността им произтичала от реституция. Позовавали се на решение № 254/14.02.2008г. на ОСЗГ „Панчарево“.

Ищцовото дружество имало инвестиционни намерения за построяването на складова база. Имотът бил получен след апорт на 08.03.2010г. от „М.И.“ ООД. С апортната вноска капиталът на „А.Д.“ ООД бил увеличен и това било вписано под № 20100308113258 по партидата на дружеството в Търговски регистър.

Било образувано гр.д. № 10105/14г. по описа на СГС. В хода на производството В.К.почина и на нейно място били конституирани наследниците щ - Б.П.Ц. и Й.П.Ц.. Производството продължи близо четири години, като искът бил отхвърлен. Решението влязло в сила на 23.06.2018г.

Висящото дело станало причина дружеството да претърпи имуществени вреди в размер на 250 000 лева. Между „А.Д.“ ООД и „Р.“ ООД бил сключен предварителен договор за проектиране, изграждане и продажба на складова сграда на 12.03.2014г., въз основа на който ищецът поел задължение да проектира, изгради и прехвърли на „Р.“ ООД правото на собственост върху складова сграда. Била договорена неустойка, като ищецът отказал да я заплати. По тази причина било образувано в.а.дело № 27/15г., по което било постановено осъдително решение. Впоследствие сумата била платена.

С оглед изложеното, ищецът претендира солидарно същата сума от ответници.

Претендира и разноски.

Ответниците – Д.Н.Ц., П.Я.Д., Е.Д.С., И.Д.К., Б.П.Ц., и Й.П.Ц. (последните двама двамата, като наследници на В.Я.К.), оспорват иска:

- предварителният договор бил симулативен;

- имотът бил обременен с тежести (Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 25.09.2013г. и от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 14.07.2011г.);

- управителя на „Р.” ООД Т.Н.Т.-Ш., била счетоводител на „А.Д.” ООД;

- оспорват обстоятелството, че ищецът действително е заплатил сумата от 250 000 лева, като неустойка по договор от 12.03.2014г.;

- договорът нямал достоверна дата;

- предметът на гр.д. № 10105/2014г. бил имот с проектен идентификатор 68134.1506.2122 с площ от 4 197 м2, който бил различен от източния край на УПИ II-58, кв. 12, м. „Искър-юг”, CO-район „Искър”;

- предварителният договор бил нищожен поради невъзможен предмет.

Такава постройка с посочената застроена площ било недопустимо да бъде изградена поради нормативна забрана на ЗУТ. Процесния имот попадал в зона по Общ устройствен план - Смесена производствени зона, с максимална плътност на застрояване - 55 процента, кинт 1,5 и минимално озеленена площ - 30 процента Процесния имот бил застроен със сгради над 55 процента, поради което ново застрояване в него не се допускало.

Отделно от това ЗУТ и наредбите, издадени за приложението му предвиждали ново застрояване на сграда при спазване на отстояния от съществуващи, вече изградени сгради. При спазване на тези законови разпоредби сграда с площ от 3 500 м2, застроена площ било недопустимо да бъде изградена в процесния имот.

Ответникът - Е.С.И., оспорва иска и се присъединява към доводите, изложени от останалите ответници.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

            С Решение № 2836 от 08.05.2018г. по гр.д. № 10105/2014г. по описа на СГС, искът, предявен от ответниците (тогава ищци) е отхвърлен: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, по отношение на „А.Д.“ ООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***, че са собственици по силата на реституция и наследство на следния недвижим имот: Поземлен имот с пл. № 40019, кад. лист 556, 581 по помощния план по чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, находящ се в строителните граници на Горубляне, в местността „Празна сакуля” с площ от 4.234 дка, при граници/съседи: съгласно означение на вещото лице по адм. д. № 180/2007г. по буквите: К,Л,М,Н,В,Г,З,Ж,К, който имот е с проектен пл. 598, к.л. № 581, кв. 12, местност: НПЗ „Искър - юг”, който е идентичен с имот с проектен идентификатор 68134. 1506. 2122, с площ от 4197 кв.м., при граници /съседи/: от три страни имот с идентификатор 68134.1506.467, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            В мотивацията на цитираното решение се сочи и че: С Решение № 254 от 14.02.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“ е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Ц.А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: Нива от 4.868 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на Горубляне, в местността Празна Сакуля, имот № 40019, кад. лист №  556, 581, при граници (съседи): имоти с № 40012, 40018, Б.Г.Д., Д.П. С., № 40041, 40020, съгласно означение от вещо лице по адм.д. № 180/2007 г. на ІІІ В с-в при СГС по буквите К-Л-М-Н-В-Г-З-Ж-К, заявен с пореден № 12 от заявлението и установен с решение, стр. 2 към решение № 254/14.02.2008 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ОСЗГ „Панчарево“. С посоченото решение е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0.634 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на Горубляне, в м. Празна Сакуля, имот № 40019, кад. лист №  556, 581 на основание чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, поради това, че имотът е застроен с масивна сграда и сервитут към нея/ и подлежи на обезщетение.

                Приложено е и Удостоверение с изх. № 9400-584/14.04.2008 г. на СО, район „Искър“, издадено на наследниците на Д.Ц.А. в уверение на това, че Имот № 40019 - пета категория, в м. „Празна Сакуля“ - Горубляне, кад лист № 556, 581, с площ от 4.234 дка, възстановен с Решение № 254/14.02.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево“ не попада в терен, актуван с Акт за общинска собственост.

            Настоящият ищец и „Р.“ ЕООД, ЕИК *****, на 12.03.2014г. са сключили предварителен договор за изграждане и прехвърляне на складова сграда. Според ТР, управител на купувача е Т.С.Т.-Ш..

            Между „А.Д.“ ООД и „Р.К.“ ООД, чийто управител е Н.И.Ш., на 07.01.2014г. е сключен договор за счетоводно обслужване (§ 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ).

            Г-жа Ш.е изготвила отчета на ищеца за 2016г. (л. 123 и сл.). Договорите за счетоводно обслужване са от 07.01.2014г./05.01.2015г. (л. 202 – този с купувача, а този със самата г-жа Ш.– л. 205).

            В чл. 3.1.2. от предварителния договор е предвидено задължение за продавача да гарантира, че по отношение на имота, че не е обременен с тежести, а и че по отношение на него няма претенции от трети лица.

            Документът е оспорен по реда на чл. 181 от ГПК – че няма достоверна дата. Достоверната дата е тази на визата – 25.05.2015г.

            На 14.09.2014г. е до ищеца е изпратено изявление за разваляне, свързано с иска на настоящите ответници.

            С Решение от 19.02.2016г. на Търговски арбитражен съд „А.Д.“ ООД е осъдено да заплати на съконтрахента си на основание чл. 20.1 от договора неустойка в размер на 250 000 лева.

            С Определение от 17.06.2019г. на САС по ч.гр.д. № 2918/2019г. е взето отношение към установеността на фактическия състав на подобна претенция. Става въпрос за Акт № 1649 от 01.10.2013г. на АГКК (л. 53-4). Дружеството е депозирало възражение още на 11.12.2013г. като сезирането е от наследниците на Д. А..

           

            Разрешение за строеж е издадено на 13.08.2018г.

            С НА № 89/2013г. (л. 129 и по-точно л. 132) са ипотекирани две сгради, заедно с 1/5 ид.ч. от мястото, където са построени, а това е поземлен имот 68134.1506.467.

            С НА № 91/2011г. (л. 134, съответно чл. 136) е ипотекирана постройка, заедно с 1/5 ид.ч. от УПИ № II 58.

            Това означава, че възражението на ищеца, сторено в о.с.з. от. 28.07.2020г., за обратното, е невярно. 2 /5 ид.ч. от земята са ипотекирани.

           

Депозирани са заключения на множество експертизи, приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от 28.07.2020г. от 06.04.2021г., от 12.10.2021г., 13.09.2022г. и се установява, че:

1. СТЕ, изготвена от в.л. М. (л. 172), оспорено от ищеца: според ЗУТ и наредбите, издадени за приложението му, трябва да се спазват и отстоянията от вече съществуващите изградени сгради. При това положение сграда със застроена площ от 3 500 м2 и площ на площадката от 6 363,64 м2 върху, която трябва да се изгради не е възможно. Такава площадка от 6 363,64 м2 в източната част на поземления имот според скица на поземлен имот №15-47210-25.01.2018г. с идентификатор 68134.1506.467 няма. В противоречие на ЗУТ ще се получи презастрояване, което е недопустимо.

Предвид останалите, събрани доказателства, оспорването е основателно.

Става въпрос за издадената строителна виза, която предполага, че общината приема, строежа за юридически изпълним (което впоследствие се е и случило). На различни становища са и други вещи лица.

2. ССчЕ, изготвена от в.л. А. (л. 176): налице е осчетоводяване от „А.Д.“ ООД на заплатени задължения към „Р.“ ЕООД към 10.03.2016 г. по договор за проектиране, изграждане и продажба на складова база от 12.03.2014 г. В тази връзка е представен и тристранен протокол от 21.12.2014г. (л. 195), оспорен по реда на чл. 193 от ГПК относно авторството на подписите. Предвид заключението на СГЕ, изготвено от в.л. Х. (3), приета от съда и неоспорена от страните, оспорването е неоснователно.

Налице е наличност на 10.03.2016г. на сумата 250 000 лева по разплащателната сметка на дружеството в „УниКредит Булбанк“ АД с № *****(извлечение от банковата сметка), превод платежно нареждане (авизо местен превод) с номер на операцията 299FTRO160705P WT/10.03.2016.

След проверка в счетоводството на „Р.“ ЕООД се установи: Налице е осчетоводяване от „Р.“ ЕООД на заплатени задължения-неустойка от „А.Д.“ ООД към 10.03.2016г. но договор за проектиране, изграждане и продажба на складова база от 12.03.2014г.

- Получен превод на 10.03.2016г., счетоводно отразен на същата дата приход по сметка 709 на Главна книга;

- Размера на превода е 250 000 лева;

Налице е извлечение от банковата сметка на дружеството.

„Р.“ ЕООД е предало на АВп изготвения ГФО за публикуване като АВп има правата и задължението за публикуване на годишния финансов отчет за 2016г. Не се установиха данни АВп да е публикувала ГФО за 2016г. на „Р.“ ЕООД.

Сумата на получения приход от заплащане на неустойка от „А.Д.“ ООД по договор за проектиране, изграждане и продажба на складова база от 12.03.2014 г. е осчетоводена на 10.03.2016г. видно от Главна книга сметка 709 на „Р.“ ЕООД.

Направени са възражения за приложените към експертизата доказателства, поради което заключението е оспорено от ответниците (л. 212). Съображението е, че доказателствата не били представени от ищеца своевременно.

Вещото лице следва да се запознае със счетоводствата на дружествата, имащи отношение към договора, като следва и да мотивира изводите си като цитира документация и/или я представи. В тази връзка оспорването по-скоро е неоснователно. Целта на изследването е само да се установи достоверен момент на възникване на търговското отношение и факта, че неустойечната сума е преведена на съответния съконтрахент.

С молба от 04.08.2020г. визата за проектиране от 25.05.2015г. е оспорена по реда на чл. 183 от ГПК. Поискано е и съдът да осъществи косвен контрол относно документа (чл. 17, ал. 2 от ГПК и чл. 120 от КРБ).

Според Решение № 2 от 14.02.2023 г. на КС по к. д. № 1/2022 г., докладчик съдията Красимир Влахов, … съдът намира, че косвеният (инцидентен) съдебен контрол по отношение на актовете и действията на административните органи е форма на съдебен контрол за законност по смисъла на чл. 120, ал. 1 от Конституцията, при който съдът, независимо от вида на разглеждания правен спор и приложимия процесуален ред, извършва преценка за законност на административните актове и действия, когато това е необходимо за осъществяване на правораздаването. При упражняване на тази компетентност според трайната практика на Конституционния съд (Решение № 27 от 15.10.1998 г. по к. д. № 20/1998 г., Решение № 2 от 10.02.2005 г. по к. д. № 9/2004 г., Решение № 14 от 9.10.2018 г. по к. д. № 12/2017 г.) обвързаността на съдилищата от върховния съдебен надзор на ВКС или ВАС е обусловена от приложимия закон, а не от инстанционната компетентност на съответния върховен съд по спора. Независимо дали контролът за законност е пряк по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Основния закон (т. е. осъществяван в производство по обжалване на административен акт, в което се реализира административното правораздаване), или се извършва инцидентно, когато това е необходимо за осъществяване на правораздаването по други правни спорове, по същество дължимата от съда преценка за съответствие на административния акт със закона, произтичаща от необходимостта да се осигури законността в правовата държава, е една и съща. Става въпрос обаче за съществен порок: Решение № 36 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 31/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. Калинова: допустимостта на косвения съдебен контрол върху индивидуалните административни актове, като се има предвид, че при наличие на възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на решение.

Ако се бе установило, че ЗУТ не допуска застрояване на имота, то решаващият орган следваше да не зачете издадената виза (л. 201). Хипотезата обаче е различна.

Предвид, възприетите по делото заключения на СТЕ, последващата виза и обстоятелството, че сградата все пак е изградена, съдът намира, че административният документ не противоречи на императивна материална норма и не е нищожен.

При него има два проблема:

- от една страна, шрифтът действително е много малък – л. 201, като това се отнася и до второто копие, което е още по-нечетаемо – л. 243 (Решение № 458 от 01.06.2010г. по гр.д. № 1299/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС), но стана въпрос за официален документ. Той, както се установява от становището на ищеца от 16.10.2020г. (л. 240), е върнат на общината (Писмо за отказ от виза – л. 244), но е заверен и с „вярно с оригинала“, без реалното наличие на самия оригинал (грубо нарушение на чл. 591 от ГПК, във връзка с чл. 32 от ЗА и чл. 183, ал. 1, изр. 1 in fine от ГПК);

- от друга страна, както бе посочено, това е официален документ. Когато се оспорва истинността на официален документ, тежестта за доказване на неистинността е върху страната, която го оспорва. Същото се отнася и при оспорване подписа под документ, който е официално удостоверен - Решение № 200 от 19.03.2009г. по гр.д. № 5046/2007г., III г.о. на ВКС. Когато страната заяви, че оспорва документа, следва да бъде поканена да уточни конкретния предмет на оспорването, тъй като оспорване изобщо няма - Решение № 1310 от 17.11.2008г. по гр.д. № 4248/2007г., IV г.о. на ВКС; Решение № 191 от 14.01.2015 г. по т.д. № 3046/2013 г., ВКС, II т.о.

Накрая, по аналогия, в случая, по разбиранията на решаващия орган, е приложима и тази практика: Решение № 335/06.07.2010г., по гр.д. № 4764/2008г., на II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; и Решение № 260/14.07.2010г., по гр.д. № 91/2009г., на II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Страната, при добро желание, би могла да се снабди с друго оригинално копие от документа от местната администрация.

Доводи в този смисъл са изложени от страните и в о.с.з. от 15.12.2020г. (л. 304, гръб -5).

Визата е копие на част от оригиналната скица, която се намира в общината. Всеки, който има правен интерес, може да се снабди с идентично копие.

Некоректно е и становището от 16.10.2020г. (л. 240), в което се сочи, че имало преклузия, въпреки предоставеният за това срок от съда (по-долу са изложени допълнителни разсъждения в тази насока).

4. СТЕ, изготвена от в.л. Н. (л. 330), оспорена от ответниците. От него се установява, че въз основа на ОУП на гр. София от 10.12.2001г. и одобрен ПУП но 04.08.2008г. е издадена виза за проектиране на 25.05.2015г. Тя е издадена спрямо всички изисквания на ЗУТ. Следователно сградите, предвидени за застрояване е възможно да бъдат построени.

            Или, сградата, предвидена в тристранния протокол и заданието, може да бъде построена.

            5. СТЕ, тройна, изготвена от в.л.-а Я., Н. и А. (л. 383), оспорено от ответниците: изграждането на сградата е допустимо.

            6. СТЕ, изготвена от в.л. Г. (л. 451): налице е озеленяване в размер на 30 %.

            Нормативните изисквания относно озеленяването са спазени.

            И тази експертиза е оспорена от ответника, като е поискана и допусната допълнителна такава.

            7. ДСТЕ, изготвена от в.л. Г. (л. 512), чието заключение е допълващо и повтарящо предходната. Тя също е оспорена от ответника.

            Поискана е тройна експертиза, която е отказана от съда, като напълно ирелевантна.

            Нито едно от описаните заключения не е нужно, за да се установят релевантните по делото факти. Тази „ненужност“ е в различна степен: експертизите, чийто предмет е дали издадената виза е материално законосъобразна – т.е. дали на подобен терен може да бъде осъществен (а не дали е осъществен) конкретният строеж, биха били относими, при абстрахиране от изложеното в исковата молба и документацията, приложена към нея.

           

 

Частна експертиза ЕОСДВР, изготвена от в.л. М.(л. 412) е недопустимо доказателство, освен ако идеята е, че ищецът да установи само, че е положил предварително грижа да изготви проект, съобразен с всички нормативни изисквания. Тя не установява, че усилието е дало резултат (например: Определение № 334 от 19.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 364/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Т.В.; Решение № 313 от 12.12.2013г. на ВКС по гр.д. № 6769/2013г., I г.о., ГК, докладчик съдията Б.Д.; и Решение № 190 от 18.12.2009г. на ВКС по т.д. № 364/2009г., II т.о., ТК, докладчик председателят Т.В.).

            от правна страна:

            Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45, ал. 1 от ЗЗД). Става въпрос за общата клауза, в която нормативно е закрепено забраната да се вреди другиму (alterum non laedere).

            За да бъде уважен подобен иск, както изрично е посочено в Определение от 17.06.2019г. на САС по ч.гр.д. № 2918/2019г., е необходимо да се установят няколко обстоятелства:

            - знание за неоснователността на претенцията на ответниците (или друга форма на злоумисъл – нарушение на чл. 3 от ГПК),

            - която е навредила материално на ищеца.

Според общоприетото схващане злоупотреба е налице тогава, когато дадено право се упражнява само с намерение да се увреди другата страна. Това схващане е твърде тясно; на практика неговото приемане би означавало да се прехвърли на увредения тежестта да докаже, че правото се упражнява с определен мотив (увреждане както и да обоснове, че у носителя на правото е налице умишлена вина (animus nocendi). По тая причина по-приемливо e разбирането, че злоупотреба право е налице тогава, когато неговият носител го упражнява, за да постигне цели, чужди на същността му. Под „цели“ тук следва да се разбира не само конкретна  правна цел (основанието на сделката, породила правото), а също така и икономическия смисъл на съответната правна връзка (в този смисъл доц. Таков, Банковата гаранция, изд. 1998г., стр. 270-1).

Проф. К.е на подобна позиция (Закон за задълженията и договорите чл.чл. 1-216 систематичен синтез на юриспруденцията, изд. 1948г., стр. 267-9), злоупотреба с право е налице, когато:

а) правото се упражнява, за да се вреди;

б) когато то става по некоректен, несръчен и недостатъчно грижлив начин и

в) когато упражнението на правото е ненужно на този, който го упражнява.

Както е посочено от САС, добросъвестното упражняване на едно право (в случая процесуално право), не е хипотеза на деликт. То е добросъвестно, ако към момента на сезиране на съда ищците са имали основание да предполагат, че претенцията им може да бъде уважена (те са изложили факти, за които са считали за истински и са имали обективни причини за това). Самият принцип за добросъвестност в процеса е излагане на твърдения, за които има знание, че са се осъществили, и оспорване на такива, за които няма знание, но няма и задължение за знание (в тази връзка: Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Доказването на деянието (предявяването на иска) и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК - Решение № 189 от 20.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 5193/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков; и Определение № 725 от 26.06.2017г. на ВКС по гр.д. № 5312/2016г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, като в случая следва да се съобрази основно въззивното решение).

Добросъвестното предявяване на иск, който е неоснователен, води като последица само отговорност за сторените по делото разноски.

1. В исковата молба се твърди (чл. 175 от ГПК), че ответниците (тогава ищци) се легитимирали с Решение на ОСЗГ и удостоверение за наследници. Съгласно чл. 17 от ЗСПЗЗ, съобразено е и предходното решение на СГС относно границите, документацията на ответниците е юридически равнозначна на нотариален акт. Т.е., те имат титул за собственост, издаден от държавен орган (арг. и от Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011г., ОСГК, докладчик съдията Ж.С.). Абсолютно нормално е, след като са установили, че и ищецът има претенции за собственост, те да опитат да защитя правата си.

            Макар да има изрични указания от САС, дори не са изложени твърдения за каквато и да е злоупотреба. Твърденията са само, че искът се отразил на сделка на ищеца, която била развалена

            2. Към 2013г. ищецът е наясно с претенцията на ответниците (за това отново е обърнато внимание от САС), което означава, че към 2014г. когато може би е сключена оспорената сделка, той, а не ответните ФЛ-а, е неодбросъвестен.

            Предвид установената фактическа обстановка, решаващият орган намира, че когато и да е сключена, двустранната сделка (предварителният договор) действително е развален, като впоследствие, с оглед арбитражното решение, е заплатена и неустойка. Не е установено по безсъмнен начин, че става въпрос за симулация (чл. 154 от ГПК), макар да има индиции в тази насока: договорът е сключен с дружество, управлявано от ФЛ, осъществяващо по граждански договор счетоводното обслужване на ищеца (сключен със друго дружество, управлявано от съпруга на счетоводителя). Впоследствие, докато тече арбитражното дело с дружеството на счетоводителя, е осъществено счетоводно обслужване от неговия управител.

            Сделката не е нищожна, тъй като предметът щ не е невъзможен.

            Предметът на делото е имот (този, по отношение на който искът на ответниците е отхвърлен), който най-малкото е част от този, собственост на ищеца в това производство/или има застъпване (становище на в.л. от о.с.з. от 28.07.2020г. – л. 211, гръб), предвид Акта за непълноти и грешки от 01.10.2013г., а и нотариалните актове за ипотеки. Друго не е установено от ответниците.

            Злоупотреба от страна на ответниците все пак е налице и тя се изразява в оспорването на експертните заключение, което всъщност е хипотеза на шиканиране на процеса (може би става въпрос за притеснение от крайния акт на съда, като това е опит евентуалното осъдително решение да бъде забавено във времето). Оспорени са всички експертни заключения, без първото, което очевидно е неправилно – противоречи на становището на общината (сградата впоследствие е и построена) и на останалите, и графологичното (следва да се обърне внимание, че дори последващо потвърждаване на подписите би имало идентичен правен ефект, както и заключението, че подписите са положени от лицата, сочени за техни автори).

Съобразно изложеното, искът е неоснователен.

 

за пълнота следва да се посочи и следното:

С измененията на ГПК (обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.) в ал. 3 на чл. 146 се създаде ново изречение второ, съгласно което, ако в изпълнение на предоставената от съда възможност за становище и ангажиране на доказателства страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК. С това изменение нормативно се закрепи съществуващото и преди това тълкуване на закона, а и създадената вече съдебна практика (Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о.), че окончателната преклузия за ангажиране на доказателства от страните по делото не настъпва преди края на първото съдебно заседание, както и, че същата е свързана със служебното изпълнение на задълженията на съда касаещи дадените в доклада указания и разпределяне на доказателствената тежест.

Изложеното е във връзка с довода – Молба от 16.11.2020г. (л. 280).

Освен това, преклузия не настъпва, ако се ангажира доказателство във връзка с друго такова (или довод или становище), изложено в съответното о.с.з., като е поискан срок за становище. Такъв е даден, а това означава – правен анализ (допустимост и относимост), както и оспорване на самия документ.

            по разноските:

На част от ответниците (л. 170-1 и л. 441 – там като упълномощител е вписан и Й. Цветков) се дължат разноски – 10 000 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

От страна на ответниците не е представен списък по чл. 80 от ГПК.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Д.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, съд.адр.: гр. София, ул. *****, чрез адв. В.Х., e-mail: v*****@abv, срещу Д.Н.Ц., ЕГН **********,***; Е.С.И., ЕГН **********,***, П.Я.Д., ЕГН **********,***; Е.Д.С., ЕГН **********,***; И.Д.К., ЕГН **********,***, и Й.П.Ц., ЕГН **********,***, „*****, всички с общ съд.адр.: гр. София, бул. „*****, чрез адв. М.; и Б.П.Ц., ЕГН **********,***; искове с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК, за солидарно заплащане на сумата от 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева, материална загуба на ищеца – платена неустойка по развален от „Р.“ ЕООД договор от 12.03.2014г., вследствие предявения неоснователен иск от ищците (гр.д. № 10105/14г. по описа на СГС), като НЕОСНОВАТЕЛЕН

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.Д.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, съд.адр.: гр. София, ул. *****, чрез адв. В.Х., e-mail: v*****@abv, да заплати на Д.Н.Ц., ЕГН **********,***; Е.С.И., ЕГН **********,***, П.Я.Д., ЕГН **********,***; Е.Д.С., ЕГН **********,***; И.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***, общ съд.адр.: гр. София, бул. „*****, чрез адв. М., сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, сторени деловодни разноски.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: