№ 78
гр. Тервел , 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20253250100161 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1, във връзка с чл.8 ал.1, т.1 от
Закона за защита от домашно насилие.
Образувано е по по молба вх. №1110 от 14.05.2025 година
подадена от Р. К. К. ЕГН ********** с адрес: хххххххххххххх с искане за
налагане на мерки за защита срещу домашно насилие, упражнявано върху нея
от дъщерята и внучката на молителката – Д. П. Г. ЕГН ********** и М. А с
адрес, гххххххххххххххххххххх.
Към молбата на молителката е приложила и декларация по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН.
По делото има издадена заповед за незабавна защита №4 от 14.05.2025 г.
с наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1, и т.3 от ЗЗДН срещу Д. П. Г. ЕГН
********** и М. А с адрес, гххххххххххххххххххххх.
С молбата се твърди, че на 05.05.2025 г. по повод някакви претенции към
имота на молителката и защо я посещавал синът й, дъщеря и Д. П. Г. и
внучката й М. А дъщеря на Д. нахлули в жилището й, и започнали да я
обиждат и блъскат, попречили и да излезе от домът си, като закривили ключа
на входната врата. Молителката сочи, че дъщеря и Д. и внучката М. не са я
посещавали много години преди това. Твърди, че имала запис от камера със
звук на станалото.
Сочи че се страхува за живота и здравето си и моли да бъде издадена
заповед за защита, без да сочи какви мерки за защита по ЗЗДН иска да бъдат
наложени на двете жени извършили насилието над нея.
По делото бяха призовани служебно в качеството на свидетели двамата
полицейски служители Г. Н. Х. и Н. П. Н., които сочат, че са посетили адреса
по повод подаден сигнал от Д. П. Г., за извършвано домашно насилие. И
двамата свидетели твърдят, че са останали повече от час в домът находящ се в
хххххххххххххх докато доведеният син на молителката не изнесъл багажа си
1
от този дом. От показанията им се установява, че е имало скандал между
молителката - майка и нейните дъщеря и внучка по повод стар спор за
съсобствения им имот по повод допуснатия да живее в същия от страна на
молителката неин доведен син. Свидетелите потвърдиха, че е имало говорене
и спорове на висок тон и заяждания, и сочат за арогантно отношение и обиди
от страна на Д. П. Г. по адрес на доведения син на Р. К. К. и поводът отново е
бил във връзка с ползването от негова страна на съсобствената къща.
Свидетелите не посочиха да са чули внучката М. А да е отправяла някакви
обидни реплики към своята баба – молителката, както и че изобщо не са
установили следи от нанесен побой върху молителката, а и след пристигането
им не е имало физически контакт между тях.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като обективни и
безпристрастни и взаимнодопълващи се, още повече, че същите не се
оспорват.
В съдебно заседание молителката редовно призована се явява лично,
като поддържа молбата, така както е предявена. Отправено е искане за
обезщетение за причинения и тормоз, като да и бъдат заплатени 5000 лева. По
ЗЗДН иска извършителките да не идват в жилището й, да не я доближават
Ответниците редовно призован не се явяват лично, а се представляват от
адв.М. П. чрез който оспорват изцяло молбата и молят за нейното отхвърляне.
По делото са представени и приети следните писмени доказателства
декларация по чл.9 от ЗЗДН, справки за съдимост на лицата и справка за липса
на наложени мерки по ЗЗДН, съдебно техническа експертиза и електронен
носител с видео и аудио записи.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Молбата е депозирана в съда в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от
ЗЗДН, считано от извършване на актовете на домашно насилие.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Съгласно чл. 2. ал. (1) - Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
След анализ на събраните доказателства съдът намира, че действията на
ответника не са осъществили акт на домашно насилие спрямо пострадалата, в
конкретния случай и психическо и физическо насилие.
Описаните в молбата за защита инциденти се подкрепят единствено от
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която в
чл.13, ал.3 от ЗЗДН законодателят е придал самостоятелна доказателствена
сила, но само ако не са събрани други доказателства, а такива оборващи я се
събраха по настоящото производство.
Съдът не дава вяра на изложеното от молителя, тъй като чрез събраните
гладни доказателства от двамата свидетели и от прегледаните от съдебния
състав и страните по делото видео и аудио записи, не се установи да е имало
нанесен побой твърдян от молителката, както и отправени закани за
2
саморазправа и обиди.
Безспорно се установи, че самият сигнал за скандал на телефон 112 е
подала не молителката, а ответницата Д. П. Г..
От изявлението на молителката по съществото на делото става ясно, че
настоящата молба е с оглед желанието на молителката за реваншизъм, по
повод отхвърлен граждански иск предявен от нея срещу Д. П. Г. за имота, в
който живее, поради което е трябвало да заплати 2000 лева разноски.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Не се доказаха действия от страна на ответниците, които да са
осъществили акт на домашно насилие спрямо пострадалата, в конкретния
случай и психическо и физическо насилие. Вярно е, че е имало спор на висок
тон и заплахи, но последните са били в смисъл на предприемане на правни
действия за отстраняването на настанилия се в имата доведен син на
молителката.
Предвид събраните в съдебно заседание по делото доказателства,
кредитирани от съда, съдът намира молбата за неоснователна, поради което
същата не следва да бъде уважена.
Предвид изхода от делото на молителката Р. К. К. следва да понесе
разноските по делото, а именно заплащането на държавна такса по делото в
размер на 25 лева, както и да заплати на ответниците сторените от тях
разноски в размер на 1400 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл. 15 от ЗЗДН, Тервелският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. К. К. ЕГН ********** с адрес:
хххххххххххххх, за налагане на мерки за защита от домашно насилие,
упражнено от Д. П. Г. ЕГН ********** и М. А с адрес,
гххххххххххххххххххххх.
ОСЪЖДА Р. К. К. ЕГН ********** с адрес: хххххххххххххх, да заплати
по сметка на Районен съд - Тервел държавна такса в размер на 25(двадесет и
пет) лева.
ОСЪЖДА Р. К. К. ЕГН ********** с адрес: хххххххххххххх да заплати
на Д. П. Г. ЕГН **********, гххххххххххххххххххххх сумата от 1400 (хиляда
и четиристотин) лева, разноски по заплатено адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ заповед за незабавна защита №4 от 14.05.2025 г. с наложени
мерки по чл.5, ал.1, т.1, и т.3 от ЗЗДН срещу Д. П. Г. ЕГН ********** и М. А
с адрес, гххххххххххххххххххххх.
Препис от настоящото решение и издадената заповед да се връчат на
страните и да се изпратят служебно на РУ на МВР –Тервел.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич в 7 –
дневен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
4