№ 159
гр. София , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20201001002328 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството –
„МЕДЕКО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу първоинстанционно
решение № 2685 от 29. 04. 2020 г., постановено от Софийски градски съд,
Гражданско отделение, I-11 състав по гр.д. № 9833 по описа на съда за 2015 г.,
с което е отхвърлен предявеният от ищеца – въззивник срещу П. Ж. Ж. –
бивш управител на дружеството, иск с правна квалификация чл. 145 от
Търговския закон /ТЗ/, за осъждането на ответника да заплати на ищцовото
дружество сума в размер на 71875.63 лв., представляваща обезщетение за
вреди, нанесени на ищеца от ответника, в качеството му на управител на
дружеството, в периода 01. 01. 2011 г. - 30. 09. 2011 г., изразяващи се в
получаване на парични средства в размер на исковата претенция от банковите
сметки на дружеството, без същите да бъдат използвани за дейността на
дружеството и отчетени или върнати, като погасен чрез съдебно прихващане
с вземане на ответника П. Ж. Ж. към ищеца „МЕДЕКО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД,
възникнало на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ в размер на сумата 71 875,63 лева -
1
част от общия размер на вземането му от 372500.00 лева, представляващо
стойност на дружествения дял на П. Ж. Ж., дължаща му се поради
прекратяване на участието му в „МЕДЕКО ТРЕЙДИНГ“ ООД, настъпило с
решение от 06. 01. 2012 г. на общото събрание на съдружниците в ООД за
изключване на ответника Ж. като съдружник, със законните последици по
отношение на разноските в производството.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният
от жалбоподателя иск да бъде уважен в цялост, със законните последици,
претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата оспорва същата.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно по същество, по следните съображения:
Решението, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните правораздавателни
правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му
молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска
2
защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
първоинстанционното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата
му, първоинстанционното решение се явява и правилно по същество.
Неоснователно е първото оплакване в жалбата, базирано на твърдения за
допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, представляващо
неотразяване в диспозитива на обжалваното решение, на ясната воля на съда
относно основателността на предявения иск, в нейната цялост /ако и
доколкото такова несъответствие би било налице, то същото би съставлявало
очевидна фактическа грешка, а не порок, сочещ на неправилност на
решението./ В случая волята на съда в диспозитива на решението му е ясно
изразена, съответства на изложените към решението мотиви и изчерпва
необходимото, императивно законоустановено съдържание на решението по
чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК – решението на съда по съществото на спора е
именно да отхвърли иска, при това в диспозитива ясно е посочено, че същият
бива отхвърлян именно като погасен чрез прихващане, видът на
прихващането, и описание на насрещното вземане – всяко друго съдържание
на диспозитива би съставлявало несъответствие на действителната воля на
съда досежно изхода на спора по иска, с който е сезиран.
В останалата си част оплакванията в жалбата са насочени срещу
извършеното съдебно прихващане на вземането на ищеца, признато от съда за
съществуващо, с насрещно такова на ответника, и така изложените в жалбата
оплаквания, са също неоснователни.
3
Неоснователно е първото от тази втора група оплаквания в жалбата,
базирано на твърдения, че първоинстанционният съд в обжалваното си
решение бил приел, че насрещното вземане на ответника към ищеца –
въззивник, било установено със сила на пресъдено нещо /СПН/ в размера му
от 372500 лв. – в нито един момент и никъде в решаващите си мотиви
първоинстанционният съд не е нито излагал, нито приемал нищо подобно.
Напротив – ясно и безпротиворечиво съдът е посочил в решаващите си
мотиви в тази им част, че предвид предходно изложените от него мотиви за
силата на пресъдено нещо на решението при уважен частичен иск за
субективно материално право, които са изцяло в смисъла, поддържан и от
жалбоподателя, то и съдът намира, че с такава сила по т.д. № 4570/2015 г. по
описа на СГС, VІ-17 състав е разрешен въпросът относно прекратяването на
членственото правоотношение между на ответника в дружеството ищец,
както и за възникване на право за стойността на дружествения дял в размер на
предявения частичен иск от 100 000,00 лева. Оттам-натам, правилно
първоинстанционният съд, изцяло съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от
ТЗ, е възприел, както като момент на прекратяване на членственото
правоотношение на ответника с ищцовото дружество датата, на която е взето
решението на общото събрание на съдружниците за изключването му – факт,
установен и в диспозитива на съдебното решение по частичния иск, така и
обстоятелството, че съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ при прекратяване на участието
на съдружник в дружество той има право да получи равностойността на дела
си въз основа на счетоводен баланс на дружеството към момента на
прекратяване на членството, при което стойността на същия дял следва да се
определя, съобразно и постоянната съдебна практика, въз основа на
балансовата стойност на активите на дружеството, от която се приспада
балансовата стойност на пасивите му, без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат, които не участват при изчисляване размера на т.н. чист
актив.
При така правилно възприетото, първоинстанционният съд е основал
решението си в тази му част не на СПН на предходното решение между
страните по уважения частичен иск до размера му от 100000 лв., а на
приетото в първоинстанционното производство и кредитирано от съда,
заключение на вещо лице /ВЛ/ по допуснатата допълнителна съдебно
4
счетоводна експертиза /ССЕ/, което заключение и въззивният състав
кредитира, като обосновано, основано на специалните знания на ВЛ и
незаинтересовано /обективно/, и съобразно което заключение стойността на
дружествения дял на ищеца към 31. 01. 2012 г. е именно 372 500,00 лева,
изчислена от вещото лице съобразявайки приложимите правила.
При това, съобразно установимите обстоятелства по делото, изцяло
бланкетни и голословни са твърденията в жалбата за неправилно приложение
на нормите, регламентиращи института на злоупотреба с право, каквито
твърдения по делото не са обосновавани, нито пък е налице отново само
декларативно заявяваният в жалбата отказ на първоинстанционния съд да
изследва фактите и доказателствените искания по делото – последните са
подробно и адекватно разгледани и анализирани.
Противно на изложеното в жалбата, че ответникът не е заявявал по
делото, че прави възражение за прихващане от размер на 372500 лв. /стр. 3 –
горе/, с отговора си на исковата молба – л. 121 от първоинст. дело – горе,
ответникът е заявил прихващане на сумата по исковата претенция със същата
сума, като част от равностойността на дружествения му дял в размер на
именно 372500 лв.
Ирелевантно е при това, дали вземането на ответника за остатъка му за
сумата над 100000 лв. до общият му размер от 372500 лв. е погасен по
давност към момента на заявяването в настоящото производство на
възражението на ответника за прихващане /поради което и не е от естество да
се отрази на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
неприемането за разглеждане от страна на първоинстанционния съд, на
релевираното в последното съдебно заседание по делото в първата инстанция,
възражение на ищеца за това погасяване по давност/ – съобразно
разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, прихващането се допуска и след като
вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди
изтичането на давността. Безспорно е установено по делото, че двете
процесни вземания – на ищеца и на ответника, са съществували насрещни и
компенсируеми, преди евентуалното погасяване по давност на което и да
било от тях. Не е предмет на жалбата, но за пълнота на изложението следва да
се посочи и това, че е неоснователно първото възражение на ответника в
5
отговора му на исковата молба – за погасяването на вземането на ищеца по
давност преди завеждането на иска.
Правилно и в отлика от приетото от първоинстанционния съд в
обжалваното му решение досежно давността по чл. 145 от ТЗ /според
първоинстанционния съд давността е петгодишна и в тази им част въззивният
състав не споделя решаващите изводи на състава на СГС в решението му,
поради което и към тази също част на мотивите на съда не се отнася и
препращането с настоящото решение на основание чл. 272 от ГПК към
мотивите на обжалваното такова/, в отговора на исковата молба ответникът
твърди, че давността, с която се погасява процесното вземане на ищеца, е
тригодишна, а не петгодишна /в този смисъл, като най-актуално, но не само,
пр. Решение № 128 от 13. 01. 2021 г. по т.д. № 2167/2019 г., Т. К., І т.о. на
ВКС, и цитираната в него практика на касационната инстанция/. Същата
давност обаче, както това е приемано и в непротиворечивата практика на
касационния съд, с която настоящият въззивен състав следва да се съобрази,
започва да тече не от датата на освобождаването на управителя /което правно
твърдение докладчикът по делото е по-склонен да приеме/, а от заличаването
му в търговския регистър, поради което и към датата на завеждането на иска
същата давност, макар и три-, а не петгодишна, давността не е изтекла.
Неоснователно е оплакването в жалбата, базирано на твърдения за
възможно неоснователно обогатяване на ответника, доколкото бил заявил
насрещни претенции срещу ищеца, базирани все на вземането му по чл. 125,
ал. 3 от ГПК, по няколко отделни дела – дори и същите да бъдат приети за
доказани, сумирането на размерите на така заявените от ответника насрещни
претенции срещу ищеца, части от общото му вземане в размер от 372500 лв.,
включително и частта от същото вземане, с която е извършено процесното
прихващане срещу сумата по исковата претенция на ищеца в настоящото
производство, не надвишават общият, установен по описания по-горе в
настоящите мотиви и в настоящото производство, и посочен непосредствено
по-горе, размер на насрещното вземане на ответника към ищеца.
Всичко изложено дотук сочи на неоснователност на въззивната жалба
срещу първоинстанционното решение, с която настоящият въззивен състав е
сезиран, поради което и обжалваното с нея първоинстанционно решение, като
6
валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено, със
законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл.
272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите и на обжалваното
първоинстанционно решение, с изключение на изрично посочената им по-
горе в настоящите мотиви тяхна част, в която не ги споделя.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски за
въззивната инстанция, а ответникът по жалбата има право на такива, в
установеният по делото /л. 413 от първоинстанционното производство/, да са
реално извършени, техен размер.
Не е налице въззивна жалба на ответника срещу първоинстанционното
решение в частта му за разноските – правилно подадената такава е
квалифицирана и разгледана от първоинстанционния съд, като молба за
изменение на решението в частта за разноските, и е отхвърлена от същия съд,
който е компетентен да се произнесе по нея, с влязло в сила, като
необжалвано, определение по делото от 22. 07. 2020 г.
На свой ред оплакването във въззивната жалба на ищеца досежно
разноските в първоинстанционното производство, също има характер на
молба за изменение на решението в частта за разноските, по която с оглед
обстоятелството, че производство по чл. 248 от ГПК пред СГС не се е
развило, компетентен да се произнесе отново е не въззивният, а
първоинстанционният съд.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2685 от 29. 04. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-11 състав по гр.д. № 9833 по
описа на съда за 2015 г.
ОСЪЖДА „МЕДЕКО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати
на П. Ж. Ж. сумата 600 лв. адвокатско възнаграждение за защита пред
7
въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8