№ 176
гр. Сливен, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседА.е на пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. С.
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500214 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 260001/04.08.2023г. по гр. д. № 6646/2017г. по описа за 2017г. на СлРС, с
което:
- е отхвърлено като неоснователно и недоказано искането на А. К. по
чл.349 ал.1 от ГПК, на нея да бъде възложен недв.имот-дворно място, на
административен адрес ** и построената в него жилищна сграда;
- са разпределени на осн.чл.353 от ГПК между съделителите
допуснатите до делба с влязло в сила решение № 986/ 17.09.2019г., вещи по
следния начин:
ДЯЛ I: ПОСТАВЯТ СЕ В ДЯЛ на Т. М. и той става единствен
собственик на:
АПАРТАМЕНТ **, състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор и сервизно
помещение, застроен върху 62кв.м., който при действието на
кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със
заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализира като
самостоятелен обект с идентификатор 67338.546.105.1.8, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 67338.546.105.1.7 и
67338.546.105.1.9; под обекта- 67338.546.105.1.5 и над обекта-
67338.546.105.1.11, ведно с избено помещение №10 с площ 7.48кв.м. и
1
таванско помещение №3 с площ 15.85кв.м., както и 7.48% ид.части от
общите части на сградата.Пазарната стойност на имота е 76 455 лв., както и
на следните движими вещи:
1. микровълнова печка „Шарп", модел R211, бяла, на стойност 24лв.;
2.фурна за вграждане с 4 котлона „Привилег" 20350, черна на цвят и
на стойност 130лв.;
З.абсорбатор „Дипломат", бял, без стойност, тъй като не работи;
4.цветен LCD телевизор „Краун", 32 инча, на стойност 110лв.;
5.хладилник с фризерна част, марка „Горение", бял, модел HK35.1HW
на стойност 90лв.; б.хладилник с фризерна част, марка „Конструкта"
енерджи, бял, на стойност 120лв.; 7.пералня „Аристон" хотпойнт, модел
ARXXF109S,hhokc, на стойност 100лв.; 8.микровълнова печка „Пролукс",
модел MF1702W, бяла и на стойност 30лв.; 9.цветен LCD телевизор „LG",
модел 42PG300, на стойност 120лв. и
10.цветен LCD телевизор „LG", модел 42РТ353, на стойност
150лв.,чиято пазарна стойност е 87'4лв..както и лек автомобил „Мерцедес
Е200", светлосив металик, с ДК№ **, с рама № WDB2100351А104041 и
двигател № 11194200012297, чиято пазарна стойност е 2 142лв.
Стойността на този дял е 79 461 лв..
ДЯЛ II: ПОСТАВЯТ СЕ В ДЯЛ на А. К. и тя става единствен
собственик на: недв.имот на административен адрес ** и **- ДВОРНО
МЯСТО, представляващо имот с пл.№ 2544,2545, образуващо парцел II-
2544,2545 в кв.88 по плана на гр.Сливен от 2001г., с площ 363 кв.м., при
грА.ци: парцел Ш-2546, парц.1-2543, napu.XVII-2540,2541 и улица, заедно с
намиращите се в имота три сгради, които при действието на
кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със
заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализират
като: сграда с идентификатор 67338.503.22.1 с площ 7кв.м., сграда с
идентификатор 67338.503.22.2 и площ 23кв.м. и сграда с идентификатор
67338.503.3 и площ 26кв.м. ; построеното в източната част на имота
„КАФЕ-КЛУБ", с разрешение за ползване № 56/2001г., със застроена площ
85.50кв.м. и обем 214 куб.м., състояща се от кафе-аператив, кухня, склад и
две тоалетни, което понастоящем, при действието на кадастралната
карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-
31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализира като: сграда с
идентификатор 67338.503.23.1 с площ 58кв.м. и сграда с идентификатор
67338.503.23.2 и площ ХЬкв.и. Пазарната стойност на имота е 65 544
де.,както и на следните движими вещи:
1.шест маси с пластмасов плот, сгъваема тръбна конструкция, кафяви
на цвят, всяка с размер 120/70/70см. и на стойност 29лв., общо 174лв.;
2.осемнадесет броя здрави столове от кафява тръбна конструкция, с
тапицирА. седалки и облегалки, всеки на стойност 20лв., общо 360лв.;
2
З.барплот с предна част от метални ламели, с размери 103/314/53см.,
на стойност 235лв., чиято пазарната стойност е 769лв.;
както и левовата равностойност - пазарна оценка, на унищожения-
предаден за скраб, лек автомобил „ОФ" с ДК№ **, тъмно син металик, с
рама № SED5JMWL4SV717611 и двигател № 23DTR0110420-1 961.56лв.
Стойността на този дял е 68 274.56 лв..
- за уравнение на дела на А. К. Т. М. е осъден да й заплати сумата
5593.22лв., както да заплати на държавата, по сметка на Сливенски
районен съд, държавна такса върху стойността на дела му сумата 2 954.71
лв. А. К. е осъдена да заплати на държавата, по сметка на Сливенски
районен съд, държавна такса върху стойността на дела й сумата 2 954.71
лв.
С решението А. С. К. е осъдена да заплати на Т. М. М. на осн. чл. 346
от ГПК сумата 356.31лв., представляваща половината от платените само
от него:1. такса битови отпадъци и 2. данък недв.имоти, за недвижимите
имоти, предмет на настоящата делба - АПАРТАМЕНТ ** и недв.имот на
адрес ** **, в периода 2011г. вкл.- 2017г. вкл. и да заплаща на Т. М., на осн.
чл.346 от ГПК, законната лихва върху всяко негово месечно вземане за
обезщетение в размер на 123.50лв., дължимо съгласно влязлото в сила и
постановено по настоящото дело, решение № 986/17.09.2019г., като тази
лихва се дължи върху всяко забавено плащане, дължимо след датата
17.12.2019г.
С решението е отхвърлена като неоснователна и недоказана
претенцията на А. К. по чл. 346 от ГПК, да бъде осъден Т. М. да й заплати
подобрения, направени от нея в делбения имот КАФЕ-КЛУБ, намиращо се на
административен адрес ****, на стойност 3246.83лв.
Това решение е частично обжалвано от Т. М. М..
Във въззивната жалба се твърди, че решението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и при нарушение на
материалния закон , а също и необосновано. Въззивникът счита, че актът на
районния съд е постановен при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, доколкото императивната разпоредба на
чл. 236 ал.2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви, в които да се
посочат искА.ята и възраженията на стрА.те, преценката на
доказателствата, фактическите и правните изводи на съда. Процесуалните
въпроси по приложение на разпоредбите на чл.348-353 ГПК, са решени в
противоречие с трайната съдебна практика. Атакуваното решение не
съдържа мотиви, в които съдът да е изложил правни изводи въз основа на
възприети и обективирА. в решението фактически констатации. На първо
място първоинстанционният съд не е изложил съображения за подхода при
избора на приложения способ, като най-подходящ да се извърши делбата в
3
съответствие с правилата, уреждащи избрА.я начин за прекратяване на
съсобствеността. В хода на първоинстанционното производство
съделителят Т. М. е заявил искане делбата да бъде извършена чрез публ.
продан, а от А. К. е заявено искане за възлагане по реда на чл.349 ал.2 ГПК
на част от единия от делбените имот , а извършване на делбата със или без
теглене на жребий не е поискано от никои от съделителите.
Разпоредба на чл. 353 ГПК изисква освен съделителят преди делбата
да е билвъв владение на имота, то и кумулативното наличие и на друга
предпоставка, а именно: преди делбата да е направил във владения имот
значителни подобрения или пъккогато може да се породят значителни
спорове между съделителите. В производството по делото не се и твърди да
е постигнато общо съгласие на съсобствениците за разпределение на
ползването върху жилищните имота, а за търговски обект с нот. покана от
01.02.2018г. е заявено искане за ползването му от Т. М., а за подобренията в
този имот претенциите на А. К. са отхвърлени като неоснователни и
недоказА.. Не са съобразени правилата и указА.ята по приложението на
разпоредбата на чл. 353 от ГПК дадени с ППВС № 7/73 г., т. 5, б. "б",
според които способът е приложим при невъзможност за теглене на
жребий (когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се
един от друг по площ, обем или стойност, или са налице обстоятелствата,
които обуславят наличие на
голямо неудобство за разпределение на имуществото посредством теглене
на жребий. В конкретния случай съдът не е съобразил , че в съсобствения
недвижим имот, представляващ дворно място, имот с пл.№ 2544,2545,
образуващо парцел II- 2544,2545 в кв.88 по плана на гр.Сливен от 2001г., с
площ 363 кв.м са построени отделни сгради, които принадлежат на
двамата съделители и тези сгради са самостоятелни обекти сразлично
предназначение - жилищен и търговски, поради което дворното място няма
самостоятелно предназначение, а служи за обслужване и ползване на всички
сгради, т.е. сградите са в положение, сходно на етажната собственост и
собствеността върху общите части следва собствеността върху
отделните самостоятелни обекти.
След като общия брой на недвижимите имоти е три самостоятелни
обекта и е по-голям от броя на съделителите -двама, а към момента на
приключване на делбата броя на - автомобилите е само един от двата
допуснати до делба от автомобилите е невъзможно всеки съделител да
получи недвижим имот от всеки вид съобразно, предназначението и
ползването му/по един търговски обект/. Липсата на еднородност на
допуснатото до делба имущество, с оглед различното предназначение и
начин на ползване - два от имотите са за жилищни нужди, един е за
търговски, а стойността на всеки от имотите е различна налага
изнасянето им на публична продан. Ето защо следва да се приеме, че
необосновано, незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата със
съдебното решение се предоставя в дял А. К. жил. сграда с дворното място,
4
ведно с търг. обект, при положение, че не е заявила искане за възлагането на
търг. обект, а само на жилището и дв. място.Така решението по
разпределенито е неправилно и постановено plus petitum. С възлагането в дял
на този съделител на самостоятелния търг. обект се нарушава
равенството в дяловете между съделителите , предвид експлоатационната
му характеристика а и фактическите отношения между съделителите и
възникващото неравенство за уравняване в пари при допустимост на нова
оценка на делбените имоти.
Лишена от житейска и правна логика е направената от съда
конструкция по отношение на допуснатия до делба л. автомобил „ОФ" с
ДК№ **, рама № SED5JMWL4SV717611 и двигател № 23DTR0110420
включвайки го в дела на К. - като левовата равностойност- 1 961.56лв. -
пазарна оценка, на унищожения-предаден за скраб. По този начин
решението повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо, а би следвало
1/2 част от определената стойност на този автомообил да бъде присъдена
на Т.М.. След като остава само един автомобил за разпределение- л.
автомобил „Мерцедес Е 200", с ДК№ **, с рама № WDB2100351А104041 и
двигател № 11194200012297, това създава допълнително неудобство за
съставянето на равни дялове и съответно налага изнасянето на публична
продан. Твърди се още, че в хода на производството са установени и други
факти и обстоятелства за съществуващите от личен характер отношения
между съделителите - един от който е от съществено значение: С решение
№ 62 /14.12.2017г. на Сл.ОС по гр.дело № 136/2017г., А. К. е осъдена да
заплати на Т. М. сумата 83 375.29 лв. присъдена и получена от ответницата
- А. С. К. за сметка на Т.М. представляваща обезщетение за вреди за
загиналия при ПТП на 04.04.2010 г.техен син , заедно със законната лихва
върху сумата от 83 375.29лв. считано от 06.03.2017г. до окончателното
изплащане. Това решение е представено като доказателство по гр. дело №
6646/2017г. от А. С.К. с отговора на ИМ. По издадения изпълнителен лист е
образувано изп. производство пред ДСИ при Р.С. Сливен под № 2039/2019г. В
процесния случай следва да бъде съобразено обстоятелството, че до
настоящия момент не са постъпили суми за погасяване на задължението.
В обобщение поддържа, че във връзка с принципа, че имотите се делят
в състоянието, в което реално се намират, след като допуснатите до делба
имоти и се различават съществено както по вид, така и по предназначение
и стойност те и те не могат да се обособят в равностойни дялове, делбата
в конкретния случай следва да се извърши по способа, предвиден в чл. 348
ГПК. С оглед неоснователността на претенцията по чл. 349 ГПК, делбата
на процесниите извършена чрез изнасянето на публична продан, всеки
съделител ще получи паричната равностойност на своя дял. Така също и с
оглед позициите на съделителите в делбата едновременно на ищец и
ответник в процеса, които запазват двойственото си качеството във
втората фаза, счита, че при публична продан не може да се получи
дисбаланс за всеки един от съделителите, при запазен стойност еквивалент
5
на дяловете на съделителите на определения дял с решението по допускане
на делбата. Още повече, че на основА.е чл. 354 ал. 1 от ГПК, всеки от
съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имота.
Поради това се иска да се отмени атакуваното решение като неправилно, а
искането на жалбоподателя за приложението на чл.348 ГПК при
прекратяването на съсобствеността съобразно действителното правно
положение да се уважи.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане – да се
приемат 2 бр. изп. листи; удостоверение от ДСИ при РС-Сливен по изп. дело
№2039/2019г.; протокол за отговорно пазене от 13.01.2024г., което съдът е
уважил.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала писмен
отговор, с който се поддържа, че е неоснователна. Посочените във
въззивната жалба съображения, че първоинстанционният съд при
постановяване на решението е нарушил съдопроизводствените правила
доколкото разпоредбата на чл.236 от ГПК изисква, а именно - решението да
съдържа мотиви в които да се посочват искА.ята и възраженията на
стрА.те, не кореспондира с мотивите към решението. Излагат се
аргументи. Следва да се има предвид че са допуснати до делба два
недвижими имота, които могат да удовлетворят стрА.те по делото, при
разпределение тъй като същите се притежават от стрА.те при квоти 1/2
ид.част за всеки от тях. Цитирането във въззивната жалба на
разпоредбата на чл.353 от ГПК изискване, че освен съделителят да е бил във
владение на имота кумулативно се изисква и друга предпоставка, а именно -
преди делбата да е направил във владения имот значителни подобрения е
несъстоятелно, защото разпоредбата на този текст от закона няма
такива изисквА.я. Независимо че в двата имота няма събиране на
доказателства за направени значителни подобрения, но и това не стои като
изискване в разпоредбата на цитирА.ят текст от ГПК. Двата имота,
представляващи апартамент и жилищна сграда и кафе клуб изградени в
имот с кад. номер 67338.503.22, представляват два самостоятелни
жилищни имота. В решение № 140 постановено по гр.д.7627/2013 год. на
първо гр.отд. на ВКС е прието че когато съществува възможност всеки
съделител да получи в реален дял имот, делбата се извършва по реда на
чл.353 от ГПК, като съда разпределя имотите между съделителите, както
е направил Районния съд в своето решение. Задълженията на на
въззиваемата към ищеца не влияят по никакъв начин на разпределението на
имотите от съда. В приетото по делото заключение на 19.01.2023 год. са
обособени два дяла според задачата на в.л. и във втория дял е посочен имота
предоставен с решението по делото на въззиваемата. Никъде в това
заключение не ставало въпрос, че от този имот могат да се обособят два
дяла и така имотите допуснати до делба да бъдат три такива. Поради
това се иска да бъде потвърдено решението. Заявява, че представените с
въззивната жалба писмени доказателства не следва да бъдат приемА., тъй
6
като те не касаят настоящият спор.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искА.я.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Излага подробни
доводи в защита по същество, сходни с тези, релевирА. с въззивната жалба.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, представя договор за
правна помощ, банково извлечение и списък по чл. 80 от ГПК.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се
представлява. С писмена защита процесуалният й представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК моли съда да потвърди атакуваното
решение като правилно и законосъобразно. Развива аргументация,
аналогична на изложената в писмения отговор. Претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изисквА.ята на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувА.я акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – частично недопустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събрА.те пред
двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е
частично неправилно.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща фактическите си мотиви
към нея.
Изложените във въззивната жалба оплаквА.я са частично основателни.
7
По отношение на искането за възлагане на жилищната сграда с
дворното място, направено от А. К., правилно и законосъобразно
първостепенният съд го е счел за неоснователно и го е отхвърлил, като в
тази част няма подадена въззивна жалба.
По повод оплакването касателно избора на способа за извършване на
делбата:
Целта на закона е да осигури дял в натура на всеки от съделителите и
това, в случая, е възможно. Публичната продажба е краен метод и
въззивният съд споделя виждането на първоинстанционния, че в случая не се
налага използването му, въпреки неподеляемостта на всеки един от
имотите, доколкото има 2 недвижими имота с 3 самостоятелни обекта
/два от които – жилищни/ и двама съделители с равни квоти от правото на
собственост. При това положение е нерационално изнасянето им на
публична продан понеже винаги е за предпочитане запазването на вещното
право на собственост. Прилагането на метода за прекратяване на
съсобствеността чрез изнасяне на публична продан на имуществото при
двама съделители и недвижими имоти, надхвърлящи броя им, противоречи
на идеята на закона. Само фактът, че по предназначението си сградите не
са еднородни – две от тях са жилищни, а едната е търговски обект, не е
достатъчен да се прибегне до продажба на цялото имущество за неговото
осребряване, при положение, че единият съделител пребивава постоянно
извън територията на РБ, а другата живее в единия жилищен обект.
Основният способ за извършване на делбата е този по чл. 352 вр. с чл.
350 от ГПК – чрез теглене на жребий след съставяне на разделителен
протокол.
В случая обаче въззивният съд също намира, че е по-удачно да се
приложи субсидиарния способ по чл. 353 от ГПК – разпределяне на имотите
без да тегли жребий, в който случай не се съставя разделителен протокол.
Предпоставката за избора му, визирана в правната норма е когато
съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или
много неудобно – тоест е достатъчно наличието на кое да е от двете
положения.
В съдебната теория и практика понятието „невъзможно” се счита, че
е налице, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се
8
един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на
съделителите са различни. В настоящия случай, въпреки че стрА.те имат
равни квоти от правото на собственост, обособените имоти са различен
брой от броя на съделителителите, различават се по площ, качества,
предназначение и стойност.
Второто препятствие за теглене на жребий, на което правната норма
е придала значение, е това да е „много неудобно”. Тълкувателните указА.я в
тази насока на ВКС, дадени с Постановление №7/1973г., сочат като общ
критерий за неудобство когато преди делбата съделителите са били във
владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни
подобрения и възлагането чрез жребий може да породи значителни
имуществени спорове между съделителите. Приведен към настоящия спор,
този показател намира достатъчно проявление с оглед конкретните
фактически констатации във връзка с това, че съделителката А. К. трайно
и постоянно се е установила в единия жилищен обект, намиращ се във
втория допуснат до делба недвижим имот. Съществуват и индиции, че тя е
извършвала редица подобрения, макар претенцията й по сметки в тая
насока да е отхвърлена като недоказана. От друга страна първият
съделител – Т. М. се е установи като постоянно пребиваващ в Република
Кипър, не е живял и ползвал от дълго време и към момента в никой от
имотите, не е ползвал и някой от допуснатите до делба леки автомобили.
Тъй като преценката се извършва от съда индивидуално за всеки
отделен спор, то в настоящия случай въззивният съд също счита, че
тегленето на жребий е неудобно и вместо да създаде условия за
равноправност между съделителите, може повече да накърни интересите
на едната от тях.
Поради това най-подходящия способ за извършване на делбата е по реда
на чл. 353 от ГПК чрез разпределение на имуществото в дялове от страна
на съда без изготвяне на разделителен протокол и теглене на жребий.
Що се отнася до оплакването, че е постановен свръхпетитум чрез
възлагането в дял на А. К. на втория имот заедно с жилищната постройка и
търговския обект, въпреки че тя не е направила искане за втория, следва да
се посочи, че поставянето в дял на имущество от страна на съда не е
равнозначно на възлагането му по искане на съделител. Искането на А. К. за
9
възлагане такова, каквото е направено, е отхвърлено от съда като
неоснователно. Попадането на същото имущество в дела й е направено по
преценка на съда и той е формирал дела й по различни съображения с оглед
създаване на справедливо и приблизително равностойно положение между
съделителите.
По отношение на оплакването, че не е съобразено от съда наличието на
вземане от Т. М. към А. К. по изпълнителен лист, издаден въз основа на
съдебно решение по гр. д. № 136/2017г. на СлОС, то е ирелевантно към
извършването на делбата, тъй като не касае имущество, част от
прекратената съпружеска общност, съставлява облигационно вземане с
различен произход и не може нито да бъде предмет на съдебната делба,
нито да рефлектира върху извършването й.
Съдът е назначил, изслушал и приел редица съдебнооценителни
експертизи за определяне стойността на допуснатото до делба недвижимо
и движимо имущество. Няма спор относно цената на двата недвижими
имоти и постройките във втория, както и по отношение на обикновените
движими вещи.
По отношение на двата леки автомобила, които са допуснати до делба
с решението на съда № 986 от 17.09.2019г., въззивният състав счита, че
първостепенният съд е постановил недопустимо решение.
Доказано е безспорно, че след постановяване на решението за допускане
на делбата единият автомобил е физически унищожен, тоест – липсва
годен предмет на делба, следователно е невъзможно поставянето му в дял
на когото и да било от съделителите. Без значение са изложените
съображения, че А. К., пред чийто дом се е намирало превозното средство,
била допуснала влошаване на състоянието му до степен, правеща го негодна
за употреба. Също без значение е и по какви причини той е бил предаден за
скрап /отпадък/ от свидетеля Франц. Обективният факт е неговата липса и
е недопустимо да се поставя в дял несъществуваща вещ, още по-малко –
нейната равностойност по пазарна оценка като за автомобил в движение.
Поради това в тази част решението е недопустимо и следва да се
обезсили.
Това налага ново разпределение на имуществото в дялове, като от
общата му стойност се извади сумата, включена от съда като стойност на
10
унищожения лек автомобил – ОФ – 1 961, 56 лв. Така сборът от отделните
стойности на останалото имущество спрямо което е допусната делба, се
явява 145 784 лв., което означава, че стойността на дела на всеки от
двамата съделители, за които делбата е допусната при равни квоти, е в
размер на по 72 892 лв.
Въззивният съд споделя аргументите на първоинстанционния относно
разпределянето на недвижимите имоти и обикновените движими вещи
между Т. М. и А. К., като с оглед стойността на дяловете им от
недвижимите имоти – 76 455 лв. на апартамента, определен за Т. М. с
движимите вещи намиращи се в него на обща стойност 874 лв. от една
страна и от друга - 65 544 лв. за другия имот, заедно с жилищната и
помощните постройки и търговския обект, намиращи се в него – за А. К.,
заедно с движимите вещи в този имот на стойност 769 лв., лекият
автомобил Мерцедес Е200 ДКН СН 0482 КК с пазарна стойност 2 142 лв.
следва да бъде включен към дела на А. К., на която с протокол от 13.01.24г. й
е поверен на отговорно пазене. Може да се отбележи, че само фактът, че
автомобилът е един и не може да има такава вещ в дела на всеки съделител,
не е основА.е да се изнесе имуществото на публична продан.
Така делът на А. К. става на стойност 68 455 лв., а този на Т. М. –
77 329 лв., поради което последният следва да заплати на първата сумата
4 437 лв. за уравнението им.
Държавната такса, дължима от всеки от съделителите върху дела му
е в размер на 2 915, 68 лв.
Относно претенциите по сметки по чл. 346 от ГПК няма постъпили
жалби, и решението в тези части не е предмет на въззивната проверка.
С оглед горното, обжалваното решение следва да се обезсили в
посочената част касателно лекия автомобил ОФ като недопустимо и
съдът да постанови отказ да извърши делба спрямо него.
Решението следва да се отмени в частта, с която е извършено
разпределението на имуществото и е присъдена сумата за уравняване на
дяловете и вместо него се постанови ново, с което се определят дяловете
на двамата съделители както е посочено по-горе, както и да се присъди
новоопределената сума за изравняване на дела на А. К..
11
В останалите, необжалвА. части, първоинстанционното решение е
влязло в сила.
С оглед казаното дотук следва да се измени атакуваното решение и в
частта за разноските, с която е присъдена по 39, 03 лв. повече от
държавната такса, дължима от всеки от съделителите, като то бъде
отменено за сумите над 2915, 68 лв. до присъдените по 2954, 71 лв. за
всекиго от тях.
Всяка от стрА.те е направила искане за присъждане на разноски и
такива следва да се присъдят за настоящото производство съобразно
степента на уважаване на въззивната жалба. За първоинстанционното
производство въззивният съд не следва да присъжда разноски, тъй като
такива не са присъдени с решението на районния съд. СтрА.те е следвало да
поискат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248
от ГПК и в случай на несъгласие с определението на съда – да го атакуват
пред окръжния съд. При положение, че в обжалваното решение няма
произнасяне относно разноските на стрА.те, те не могат да искат
присъждането им от въззивната инстанция.
Така, за настоящото производство, с оглед изхода на спора,
въззиваемата следва да заплати на въззивника разноски в размер на 1 538, 68
лв. за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, а
въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноски в размер на 500 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 260001/04.08.2023г. по гр.
д. № 6646/2017г. по описа за 2017г. на СлРС В ЧАСТТА, с която е
поставена в дял на А. С. К. левовата равностойност по пазарна оценка на
унищожения-предаден за скрап, лек автомобил „ОФ" с ДК№ **, тъмно син
металик, с рама № SED5JMWL4SV717611 и двигател № 23DTR0110420 в
размер на 1 961,56 лв., като НЕДОПУСТИМО.
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 260001/04.08.2023г. по гр. д.
12
№ 6646/2017г. по описа за 2017г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които:
- са разпределени на осн.чл.353 от ГПК между съделителите
допуснатите до делба с влязло в сила решение № 986/ 17.09.2019г.
недвижими имоти и движими вещи;
- е осъден Т. М. М. да заплати на А. С. К. за уравнение на дела й сумата
5 593, 22 лв.;
- са осъдени Т. М. М. и А. С. К. да заплатят по сметка на СлРС
държавна такса върху стойността на дела си за сумата над 2 915, 68 лв. за
всекиго от двамата, като НЕПРАВИЛНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТКАЗВА ДА ИЗВЪРШИ ДЕЛБА на унищожената след
постановяване на решението по допускане на делбата движима вещ - лек
автомобил „ОФ" с ДК№ **, тъмно син металик, с рама №
SED5JMWL4SV717611 и двигател № 23DTR0110420.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основА.е чл. 353 от ГПК останалото, допуснато с
влязло в сила решение № 986/17.09.2019г. до делба движимо и недвижимо
имущество между двамата съделители както следва:
ДЯЛ I: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Т. М. М. с ЕГН: ********** и той става
единствен собственик на:
- апартамент **, състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор и сервизно
помещение, застроен върху 62кв.м., който при действието на
кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със
заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализира като
самостоятелен обект с идентификатор 67338.546.105.1.8, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 67338.546.105.1.7 и
67338.546.105.1.9; под обекта- 67338.546.105.1.5 и над обекта-
67338.546.105.1.11, ведно с избено помещение №10 с площ 7.48кв.м. и
таванско помещение №3 с площ 15.85кв.м., както и 7.48% ид.части от
общите части на сградата, с пазарната стойност 76 455 лв.;
- движимите вещи:
1. микровълнова печка „Шарп", модел R211, бяла, на стойност 24лв.;
13
2. фурна за вграждане с 4 котлона „Привилег" 20350, черна на цвят и
на стойност 130лв.;
З. абсорбатор „Дипломат", бял, без стойност, тъй като не работи;
4. цветен LCD телевизор „Краун", 32 инча, на стойност 110лв.;
5. хладилник с фризерна част, марка „Горение", бял, модел HK35.1HW
на стойност 90лв.;
6. хладилник с фризерна част, марка „Конструкта" енерджи, бял, на
стойност 120лв.;
7. перална машина „Аристон" хотпойнт, модел ARXXF109S,hhokc, на
стойност 100лв.;
8. микровълнова печка „Пролукс", модел MF1702W, бяла и на стойност
30лв.;
9. цветен LCD телевизор „LG", модел 42PG300, на стойност 120лв.
и |
10. цветен LCD телевизор „LG", модел 42РТ353, на стойност 150лв., с
обща пазарна стойност 874 лв.,
Стойността на този ДЯЛ е 77 329 лв.
ДЯЛ II: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А. С. К. с ЕГН: ********** и тя става
единствен собственик на:
- недвижим имот на административен адрес ** ** ** - ДВОРНО
МЯСТО, представляващо имот с пл.№ 2544,2545, образуващо парцел II-
2544,2545 в кв. 88 по плана на гр.Сливен от 2001г., с площ 363 кв.м., при
грА.ци: парцел III-2546, парц.1-2543, парц.Х\/11-2540,2541 и улица, заедно с:
намиращите се в имота три сгради, които при действието на
кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени
със заповед № Pfl-IS-S'U 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се
индивидуализират като: сграда с идентификатор 67338.503.22.1 с площ
7кв.м., сграда с идентификатор 67338.503.22.2 и площ 23 кв.м. и сграда
с идентификатор 67338.503.3 и площ 26 кв.м. и
построеното в източната част на имота „КАФЕ-КЛУБ" , съгласно
одобрен архитектурен проект от 29.08.2000г. и разрешение за строеж
№ 214/10.10.2000г., разрешение за ползване № 56/2001 г., със застроена
площ 85.50кв.м. и обем 214 куб.м., състояща се от кафе-аперитив,
кухня, склад и две тоалетни, което понастоящем, при действието на
кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени
със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се
индивидуализира като: сграда с идентификатор 67338.503.23.1 с площ
58кв.м. и сграда с идентификатор 67338.503.23.2 и площ 18 кв.м, с
пазарна стойност 65 544 лв.;
14
движимите вещи:
1. шест маси с пластмасов плот, сгъваема тръбна конструкция, кафяви
на цвят, всяка с размер 120/70/70см. и на стойност 29лв., общо 174лв.;
2. осемнадесет броя здрави столове от кафява тръбна конструкция, с
тапицирА. седалки и облегалки, всеки на стойност 20лв., общо 360лв.;
З. барплот с предна част от метални ламели, с размери 103/314/53см.,
на стойност 235лв., с обща пазарната стойност 769 лв.,
- лек автомобил „Мерцедес Е200", светлосив металик, с ДК№ **, с
рама № WDB2100351А104041 и двигател № 11194200012297, с пазарна
стойност е 2 142 лв.
Стойността на този ДЯЛ е 68 455 лв.
ОСЪЖДА Т. М. М. с ЕГН: ********** да заплати А. С. К. с ЕГН:
********** за уравнение на дела й сумата 4 437 лв.
ОСЪЖДА А. С. К. да заплати на Т. М. М. направените разноски по
делото в размер на 1 538, 68 лв.
ОСЪЖДА Т. М. М. да заплати на А. С. К. направените разноски по
делото в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15