Решение по дело №8900/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8369
Дата: 8 май 2024 г. (в сила от 8 май 2024 г.)
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20231110108900
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8369
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110108900 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с молба по чл.250 от ГПК за допълване на поставеното Решение №
1043/18.01.2024г. относно евентуалния ответник Дирекция „КИС“–МВР.
Същата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Насрещните страни не взема становище по искането за допълване на решението.
Съдът счита, че не е необходимо призоваването на страните в открито съдебно
заседание и молбата следва да бъде разгледана и съдът да се произнесе в закрито съдебно
заседание, доколкото липсват факти и обстоятелства, които подлежат на допълнително
изясняване, съответно – необходимост от събиране на нова доказателства.
По делото исковете срещу двамата ответници са били съдениени в условията на
евентуалност. Съгласно теорията и практиката евентуалният иск подлежи на разглеждане
единствено при отхвърляне на главния, същото правило важи при завеждане на иска срещу
предпочитан и евентуален ответник. Тоест, отхвърлянето на главния иск представлява
вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на евентуалния. При уважаване на главния
иск, в случая срещу МВР, съдът не дължи произнасяне по евентуално субективно
съединения иск срещу Дирекция „КИС“–МВР.
Така също следва да се добави, че съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК при отмяна на решението
по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по
които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Тоест, от тази разпоредба пряко може
да се изведе, че първоинстанционният съд не дължи произнасяне по евентуално съединените
искове. От същата следва, че въззивният съд следва да разгледа евентуалния иск при
отхвърляне на главния, независимо от изводите на първостепенния съд. Така се приема в
т.15 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС: „Когато първата
инстанция не се е произнесла по евентуалния иск, с оглед изхода на делото по главния иск,
1
се подразбира, че становището по него, макар и да не е записано в диспозитива на
решението, е в отрицателен смисъл. При въззивното обжалване на решението по главния
иск, въззивният съд се произнася направо по същество по евентуалния, макар и за пръв път,
без да връща делото за ново разглеждане, тъй като този иск е третиран в двуинстанционно
производство.“
В Решение № 159 от 06.11.2012г. по гр.д. № 609/2011г. дори се приема, че е допустимо
в хода на делото във въззивната инстанция ищецът да смени досега сочения предпочитан
ответник с евентуалния. Като излага доводи, че тази замяна не заличава двуинстанционното
разглеждане на спора по иска срещу евентуалния ответник. Отсъствието на изрично
произнасяне в решението на първата инстанция по иска срещу евентуалния ответник не е
равнозначно на неразглеждане на иска, доколкото в хода на първоинстанционното
производство евентуалният ответник е разполагал със същия обем процесуални права, както
и предпочитаният ответник, за да релевира възраженията и доводите си, да ангажира
доказателства, да оспори доказателствата на насрещната страна и изобщо да проведе защита
по насочения срещу него иск.
Следователно евентуалният ответник остава такъв до приключване на производството с
влязло в сила решение. Делото спрямо него не следва да бъде прекратено, както претендира,
тъй като този ответник би могъл да бъде осъден в един последяващ процесуален стадий. Ето
защо е необходимо да му бъде дадена и възможност да участва като пълноправна страна по
делото до приключването му.
По тези съображения съдът намира, че не дължи произнасяне в диспозитива на
решението си относно евентуалния ответник, съответно не следва да допълва същото в
такава насока.
Така мотивиран и на основание чл.250 от ГПК, Софийският районен съд


РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 36546/05.02.2024г., подадена от Дирекция „КИС“–МВР,
за допълване на Решение № 1043/18.01.2024г., постановено по гр.д. № 8900/2023г. по описа
на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3