Р Е Ш Е Н И Е
№ 260481, 02.04.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести граждански състав
на седемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 374 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.Б.Б.
против Решение № 261598/09.12.2020г., пост.
по гр.д.№ 21024/2019, ПРС, с което е признато за установено, че И.Б.Б. дължи на
Е.Б.С. сумата от 14 800лв.- главница, по запис на заповед, издаден на
12.01.2012 г., с падеж- 10.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението- 10.02.2015 г. до окончателното плащане, като
са присъдени и разноски, за които суми е издадена Заповед
№ 857/ 12.02.2015 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1638/ 2015 г. на ПРС, I бр. с-в,
Жалбоподателят И.Б.
поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че представеният менителничен
документ не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. Поддържа, че документът не е автентичен, като диспозитивната част е дописвана
от ищеца, липсват и задължителни реквизити – адрес, ЕГН, номер на лична карта на
издателя, място на плащане. Развива и подробни доводи за погасяване на вземането
по давност. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова,
с което се отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна
Е.Б.С. не е подал отговор на въззивната жалба.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник,
останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който
му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и по предявения иск.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е
издадена заповед по реда на чл.417 от
ГПК. Предвид
приложеното ч.гр.д.№ 1638/15, ПРС,
по което е издадена заповед за изпълнение въз основа на заявление на Е.С. против И.Б. за процесното вземане се доказва
допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че в производството
не са въведени твърдения за наличие на каузални правоотношения между страните,
поради което и претенцията следва да се разглежда като такава за дължимост на
суми по записа на заповед. Приел е, че същият е редовен от външна страна, както
и че не се доказват твърденията за неавтентичност на ценната книга. Изложил е
съображения, че вземането не е погасено по давност с оглед приложение на
нормата на чл.531, ал.1 от ТЗ, предвид ретроактивното действие на предявяването
на иск по чл.422 от ГПК, а именно че същият се счита предявен от момента на
подаване на заявлението. В случая е отчел, че заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК е
подадено преди изтичане на три годишния давностен срок. Приел е, че всички други оспорвания за
антидатиране, неавтентичност и неистинност са останали недоказани и е уважил
предявения иск.
Пред въззивната инстанция са повторени от ответника възраженията направени
в първоинстанционното производство, поради което следва да се обсъдят наново.
На първо място, за да се определи предмета на доказване по делото следва да
се установи основанието, на което се претендира вземането. В исковата молба и в
изрично заявление на пълномощника на ищеца в ОСЗ на 02.06.2020г. се претендира
установяване на вземането по записа на заповед и се подчертава, че не се
въвеждат твърдения за каузалните отношения между страните. Ответникът от своя
страна също не е твърдял такива. Съгл.
разясненията, дадени в т.17 на ТР№4/13, т.д.№ 4/13, ОСГТК, ВКС , в производството по установителния иск,
предявен по реда чл. 422, ал.
1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка,
с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на
които са основани твърденията и възраженията си, свързани със
съществуването на вземането по записа на заповед. В случая
липсват както твърдения от ищеца, така и въведени възражения от ответника,
поради което предмета на делото следва да се ограничи единствено до установяване
съществуването на вземането по записа на заповед.
При проверка на представения запис на заповед се установява, че е налице изписване на
имената на издателя, неговия ЕГН и адрес, посочено е лицето, на което следва да
се плати – посочени са три имена и адрес, сумата, която следва да се плати,
дата на издаване и падеж, място на издаване. В текста на документа се съдържа
изявлението, че издателят се задължава да заплати по този запис на заповед.
Документът е подписан от издателя. При наличието на тези реквизити, съдът
намира, че с оглед нормата на чл.535 от ТЗ е налице редовност на менителницата
от външна страна. Липсата на посочване на място на плащане не е нередовност ,
съгл. чл.536, ал.3 от ТЗ. Това съдържание на документа отговаря и на минимално
необходимото съдържание за запис на заповед, според разясненията, дадени в ТР№
1/2205, т.д.№1/2004, ОСТК, ВКС. Неоснователно е възражението, че липсата на
посочване на ЕГН на поемателя пречи да се индивидуализира лицето, на което
следва да се плати, т.к. липсва законово изискване за посочване на тези данни.
От друга страна, съгласно ЗГР, индивидуализиращи белези за едно лице са трите
му имена, а единния граждански номер служи за административен идентификатор. Ето защо съдът намира, че представения запис
на заповед е редовен от външна страна.
Следващото главно оплакване е, че документът е неавтентичен и дописван. В
тази връзка пред първата инстанция са приети единична и тройна СГЕ, които се
кредитират от съда като компетентни , обективни и взаимно допълващи се. Същите
установяват категорично, че ръкописният текст съдържащ думите „И.Б. ***, както
и подписът и името под него са изпълнени от И.Б.. Ръкописният текст започващ с
думите „Е.Б.С.“*** изписан от Е.С.. Според експертизите не може да се определи
момента на съставяне на този документ чрез анализ на използваната химикална
паста.
При така установеното, съдът приема, че се доказва, че документът е
автентичен и не е подправян, т.к. носи автентичният подпис на лицето, сочено в
него за издател. Няма специално
изискване целият текст да е изписан физически от издателя на записа на заповед.
Достатъчно е установяване на факта, че лицето е подписало документа, за да се
приеме авторство на изявленията в този
документ.
Предвид изложеното съдът намира, че се доказва, че процесният запис на
заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. Така следва да се разгледа и направеното правопогасяващо възражение на
жалбоподателя за погасяване на вземането по давност.
Нормата на чл.531, ал.2 от ТЗ
предвижда исковете по менителницата да се погасяват с изтичане на три годишен
срок от падежа на задължението. Правилата за менителницата се прилагат и за записа
на заповед, според чл.537 от ТЗ, доколкото са съвместими с естеството му. Така,
в случая записът на заповед е с определен падеж – 10.09.2012г. , поради което
исковете по него се погасяват на 10.09.2015г. Поемателят е предявил иск за
установяване вземането си по процесния запис на заповед на 19.12.2019г., като
производството е по реда на чл.422 от ГПК. Нормата на чл.422 от ГПК има ретроактивно действие – този иск се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ако е спазен срокът по чл.- 415, ал.4 от ГПК, т.е. ако е предявен в
месечен срок от уведомлението за постъпило възражение на длъжника. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено на
10.02.2015г., т.е. четири години и десет месеца преди подаване на исковата
молба. Спорът е дали в случая е изтекла погасителната давност по отношение на
иска по менителничния ефект или следва да се зачете ретроактивното действие на
иска по чл.422 от ГПК. Безспорно е, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността и именно
поради това законодателят е въвел ретроактивното действие на иска по чл.422 от ГПК. Съгл. чл.116 от ЗЗД давността прекъсва при признание на вземането от
длъжника, при предявяване на иск и с предприемане на действия по принудително
изпълнение, т.е. или при признание на задължението, или при активно поведение
на кредитора – било, за да установи вземането си или да се снабди с решение,
което има изпълнителна сила, било с действия по принудително изпълнение / а кои
са те е разяснено в ТР№2/2013, ОСГТК, ВКС/. Следователно, ако кредиторът бездейства , то
давностните срокове текат, т.к. в обема на неговата воля е дали да предявява
иск или да събира вземането си. В настоящата хипотеза, кредиторът се е снабдил
със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, при който се издава веднага
и изпълнителен лист. Така кредиторът може да започне изпълнение, като длъжникът
разбира за издадения изпълнителен титул едва при получаване на ПДИ от съдебния
изпълнител. В този момент той може да възрази против вземането и евентуално да
се развие исково производство за установяване на съществуването му. И.Б. е получил ПДИ и е разбрал за издадената
против него заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 07.11.2019г. / видно
от приложеното към ч.гр.д.№1638/2015, ПРС, копие от ПДИ/. В случая кредиторът е
бездействал при своевременно издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
в продължение на повече от четири години. Това поведение не може да не бъде
отчетено в рамките на исковото производство по чл.422 от ГПК като факт с правно
значение, т.к. кредиторовото бездействие, според принципите на ЗЗД, води до
прилагане на погасителна давност. В случая, от датата на падежа по записа на заповед – 10.09.2012г., до
образуването на изпълнителен процес, при който длъжникът да бъде уведомен за
намеренията на кредитора и да се инициира принудително изпълнение, е изминал
период от около седем години. Фактът, че кредиторът се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК преди изтичане на
давността по чл.531 от ТЗ, но е бездействал още над четири години и едва тогава
е образувал изпълнителен процес, при
който длъжникът е узнал за това и е упражнил правото си на възражение, респ. е
било възможно развитието на исков процес, не следва да се тълкува в полза на
кредитора и да се прилага безкритично ретроактивното действие на чл.422 от ГПК.
Напротив, това бездействие е факт с правно значение, който следва да се отчете
при преценката за погасяване на иска по давност. Такива са и разясненията,
дадени от ВКС в цитираното от жалбоподателя решение № 118/12.12.2019,
т.д.№2288/2018, IIт.о., в което е казано : „ ако
заявлението по чл.417 от ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства –
не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува
изпълнително производство въз основа на него, респ. не овластява съдебния
изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин
препятства осъществяване в пълнота на
фактическия състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта,
то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от
ТР№2/26.06.2015г., което не може да има за последица прекъсването на
давността.“ Практиката също приема подобно разрешение на въпроса за
бездействието на кредитора в хипотезите на заповедно производство по реда на
чл.417 от ГПК – напр. Р№1688/30.09.2016, т.д.№7352/2015, СГС, Р№ 260066/18.02.2021,
т.д.№1082/2019, ПдОС..
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая искът за вземането по записа
на заповед се е погасил с изтичане на три годишен срок от падежа
на задължението, т.е. на 10.09.2015г. Предявеният иск за установяване
съществуването на вземането се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, т.к. е постановено при противоположни правни изводи.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените в производството
разноски 296лв. за заплатена ДТ за въззивното производство.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата
страна следва да бъде осъдена на осн. чл.38 от ЗА да заплати на адв. М. сумата
от 974лв. за осъществено процесуално представителство във въззивното
производство и сумата от 974лв. за процесуално представителство в
първоинстанционното производство.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 261598/09.12.2020г., пост. по гр.д.№ 21024/2019, ПРС, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Б.С., ЕГН:
**********,*** против И.Б.Б., ЕГН: **********,***,, иск за признаване за
установено, че му дължи сумата в размер на 14800 (четиринадесет хиляди и осемстотин)
лв.- главница, дължима по запис на заповед, издаден на 12.01.2012 г., с падеж -
10.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението- 10.02.2015 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 857/ 12.02.2015 г., по ч. гр. д. №
1638/ 2015 г. на ПРС, I бр. с-в.
ОСЪЖДА Е.Б.С., ЕГН: **********,***,
да заплати на И.Б.Б., ЕГН: **********,***,
сумата от 296лв. разноски във въззивното производство за заплатена ДТ.
Е.Б.С., ЕГН: **********,***, да заплати
на адв. И.Б.М., ЕГН **********,***, офис 10, сумата от 974лв. за осъществено
процесуално представителство на осн. чл.38 от ЗА на И.Б.Б., ЕГН: **********, във
въззивното производство и сумата от 974лв. за осъществено процесуално представителство
на осн. чл.38 от ЗА на И.Б.Б., ЕГН: **********, в първоинстанционното производство
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: