Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12161 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от О.Б.Н. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“
АД да бъде осъден да му заплати сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.08.2016
г. и 2 196.96 лева имуществени вреди, ведно със законните лихви от
изтичане на срока за произнасяне на ответника до окончателното изплащане.
Твърди
се, че на 28.08.2016 г. в гр. София на ул. „Хенрих Ибсен“ и ул. „Козяк“
настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген“, модел „Кади“ с ДК № *******и ищеца,
който управлявал велосипед.
На О.Н.
била оказана спешна медицинска помощ поради оплаквания от болки в областта на
лява раменна става. Извършила се кръвна репозиция и остеосинтеза с плака и
винтове. Три месеца по-късно се извършила нова операция за отстраняване на
остеосинтезния метал. За лечението ищецът извършил разходи на обща стойност 2 196.96
лева.
Водачът
на л.а. „Фолксваген Кади“ имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.
На 05.01.2017
г. ищецът сезирал З. „Л.и.“ АД с искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, но до момента ответникът не определил и изплатил сума, която да
репарира търпените от Н. имуществени и неимуществени вреди.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и
2 196.96 лева обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва исковете. Преди получаване на исковата молба
заплатил на ищеца сумата от 2 196.96 лева обезщетение за имуществени вреди
и 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 05.01.2017 г.
Исковете с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Фолксваген“, модел „Кади“ с ДК № *******и З. „Л.и.“ АД – обстоятелство,
отделено като безспорно между страните с определение от 18.09.2019 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
От
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява,
че при ПТП на 28.08.2016 г. велосипедистът О.Н. е получил изкълчване на
ключично-лопатъчна става. При разкъсване на връзките, държащи ключицата и
лопатката настъпвало частично или пълно изкълчване на акромиоклавикуларната
става. Тази травма се получавала при падане настрани върху рамото или при друг
вид директен страничен удар в областта на рамото.
Лечението
се извършило по оперативен път, чрез открито наместване на изкълчването и
фиксиране на ключицата и лопатката с метални остеосинтези – игли, плаки, винтове.
На
28.11.2016 г. О.Н. отново постъпил в УМББАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за отстраняване
на металната остеосинтеза.
При извършен
на 22.11.2019 г. личен преглед на пострадалия вещото лице д-р С. установил
дълговиден белег по проекция на лява ключица с дължина 10 см на нивото на
кожата. Движението на лявата ръка било с ограничен обем в областта на раменната
става, при повдигане на ръката настрани – при норма от 180 градуса повдигането
достигало ниво около 100 градуса.
Търпените
от О.Н. болки били с по-висок интензитет през първите 30 дни. При прегледа
ищецът се оплакал от болки и при натоварване и промяна във времето.
Негативните
промени в начина на живот на ищеца се установява и от събраните по делото
гласни доказателства. Според показанията на свидетеля М.Т., ищецът е имал нужда
от чужда помощ в ежедневното си обслужване в продължение на месец. Особено
силни болки изпитвал при раздвижване. И към момента не водел предишния си начин
на живот – да се забавлява както преди и особено да управлява велосипед.
Предвид
така събраните доказателства, в приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението е 20 000 лева. При
определянето му съдът съобрази датата на процесното застрахователно събитие –
28.08.2016 г. и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите, възрастта на ищеца към датата на произшествието – 47 г.,
характера на травмата и претърпените две оперативни интервенции за лечението й,
както и трайните негативни последици, изразяващи се в невъзможност за
пълноценно използване на левия горен крайник и свързаните с това ограничения в активността
при упражняване на някои физически дейности.
От сумата
от 20 000 лева следва да се приспадне стойността на изплатеното
обезщетение за неимуществени вреди – 5 000 лева.
Не се
спори, че О.Н. е направил разходи за лечение на стойност 2 196.96 лева,
които са били заплатени от ответника на 04.05.2018 г., заедно с обезщетението
от 5 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че ищецът е сезирал застрахователя на гражданската отговорност на водача на
л.а. „Фолксваген“ на 05.01.2017 г., като е представил всички доказателства, с
които е разполагал и нотариално заверено пълномощно на представителя си.
На
26.01.2017 г. е изтекъл 15-дневния срок за определяне на обезщетение. От
27.01.2017 г. до датата на извършеното плащане – 04.05.2018 г. ответникът дължи
лихва върху сумите от 2 196.96 лева и 5 000 лева. Те възлизат
съответно на 282.55 лева и 643.06 лева.
Върху
остатъка от 15 000 лева З. „Л.и.“ АД дължи лихва от 27.01.2017 г. до
окончателното й изплащане.
В
производството на ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което на адв.
К. Д. се дължи адвокатски хонорар в размер на 1 316.94 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На
ответника се следват разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 400 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска,
на ищеца се дължат разноски на стойност 257.25 лева.
Ищецът е
бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради което З. „Л.и.“
АД дължи да заплати по сметка на СГС 887.88 лева държавна такса и 107.06 лева
депозит за експертиза по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на О.Б.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП на 28.08.2016 г.,
ведно със законната лихва от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лева и за
сумата от 2 196.96 лева обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на О.Б.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 282.55 лева, представляваща законна лихва върху сумата от
5 000 лева за периода 27.01.2017 г. – 04.05.2018 г. и 107.06 лева законна
лихва върху сумата от 2 196.96 лева за периода 27.01.2017 г. – 04.05.2018
г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адвокат К.А.Д., с адрес *** сумата от 1 316.94 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, О.Б.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 257.25 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 887.88 лева държавна такса и 107.06 лева депозит за експертиза по
делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: