Р Е Ш Е Н И Е  № 18

Гр. Шумен 28.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд в публично заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Окръжен съдия: С. Станчев

При участието на секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия търг.дело № 595 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по глава ХХХІІ от ГПК.

Образувано е след обезсилване на решение № 86 от 16.07.2015 г. по търг. дело № 58/2014 г. на Шуменския окръжен съд и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. К.О.– гражданин на Р., е предявил срещу застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД – Р., чрез местния представител – „Застрахователна компания Уника” АД гр. С., иск с правно основание чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност”, за претърпени вреди вследствие настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застрахованото лице М.Г.Ч..

В исковата си молба до съда, коригирана при повторното разглеждане на делото в първата инстанция, ищецът К.О.излага, че на 30.01.2009 г. на път ІІ-73км 10+200 претърпял ПТП като пътник в товарен автомобил, управляван от М.Г.Ч.. Произшествието било по вина на водача на автомобила. Вследствие събитието, на ищеца били причинени травматични увреждания, квалифицирани като средна телесна повреда и изразяващи се в счупване на капачето на ляв крак, довело до трайно затруднение движението на левия крак за срок от 3-5 месеца, счупване на дясна лопатка, довело до трайно затруднение движението на дясна ръка за срок от 2-3 месеца, контузия на мозъка и бял дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Водачът на автомобила М.Г.Ч. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” от НК, като му било наложено административно наказание по чл. 78а от НК, с присъда № 45 от 10.04.2012 г. по НОХД № 941/2011 г. на ШРС. В хода на производството било установено, че виновното лице М.Г.Ч. е сключил застраховка „гражданска отговорност” с ответника „Уника Асигурари” АД Р. (тогава с наименование „Унита”). На основание изложените обстоятелства, ищецът чрез процесуалния си представител прави искане съдът да осъди ответника застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД Р. да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от станалото на 30.01.2009 г. ПТП в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от 30.01.2009 г. – датата на настъпване на събитието до окончателното й изплащане.

Ответникът застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД Р. е призован по делото чрез застрахователно дружество „Уника” АД гр, С. като местен представител. Застрахователно дружество „Уника” АД гр, С. като кореспондент на „Уника Асигурари” АД Румъния оспорва редовността на призоваването на „Уника Асигурари” АД Румъния чрез „Уника” АД гр, С., както и процесуалната и материалноправната си легитимация по делото. По същество оспорва предявения иск, като прави следните възражения:

- възражение за липса на валидно застрахователно правоотношение;

- възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за обезщетение и за законна лихва;

- възражение за недоказаност на причинната връзка между деянието и получените травматични увреждания;

- възражение за съпричиняване чрез поведението на пострадалия;

- възражение срещу размера на претендираните неимуществени вреди.

Ответникът застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД Румъния се конституира като страна в процеса, представляван от упълномощен адвокат по реда на чл. 32 т. 1 от ГПК. Ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Р. от АК В. Търново, оспорва редовността на участието на „Уника” АД гр. С. като местен представител. Срещу иска прави следните възражения:

- възражение за недопустимост на иска, с оглед приложимостта на реда по чл. 284 от КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, който ред според ответника дерогирал прекия иск срещу застрахователя;

- възражение срещу основателността на иска с оспорване на твърдението на ищеца за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” на водача на автомобила;

- възражение срещу основателността на иска с оспорване на причинно-следствената връзка между деянието и травматичните увреждания на ищеца;

- възражение срещу размера на претендираното обезщетение, с твърдение за съпричиняване, предвид непоставянето на колан от ищеца като пътник в МПС;

- възражение за изтекла погасителна давност на претенциите за лихва.

Съдът като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, съобрази следното:

По допустимостта на иска. Съдът намира предявения иск за процесуално допустим. Неоснователно е възражението на ответника „Уника Асигурари” АД Р. за недопустимост на иска, поради наличие на особения ред на чл. 284 от КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение. Разпоредбите на чл. 284 и сл. от КЗ (отм.) са уреждали основанията, при които за Националното бюро на българските автомобилни застрахователи като компенсационен орган възниква задължение да изплати застрахователно обезщетени, но не изключва правото на увреденото лице да търси застрахователно обезщетение от застрахователя. В тази връзка, особеният ред за заплащане на застрахователно обезщетение е правна възможност за увреденото лице, но не дерогира общия исков ред за търсене на застрахователно обезщетение от застраховател при наличие на валиден договор за застраховка. 

По надлежното конституиране на ответника и местния представител. Като ответник по делото е конституирано застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД Р., а като негов местен представител застархователно дружество „Уника” АД гр. С.. Горното е в съответствие с разпоредбата на чл. 269 от КЗ (отм.) и указанията на въззивната инстанция. Дружество „Уника” АД гр. С. е посочено като представител за уреждане на претенции на „Уника Асигурари” АД Р. (www.guaranteefund.org). Независимо че „Уника” АД гр. С. е указано като представител след застрахователното събитие, претенциите към застрахователя могат да бъдат отнесени към местния представител и той следва да се счита надлежно конституиран като представител и по настоящото дело.

 

Установените по делото факти.

Приети са по делото като ненуждаещи се от доказване настъпилото пътнотранспортно произшествие  на 30.01.2009 г. при управление на товарен автомобил „Ивеко” с рег. № ... с прикачено полуремарке  с рег. № B-82-FUY от водач М.Г.Ч. – гражданин на Р.; характера и степента на травматичните увреждания, получени от ищеца К.О., който е бил пътник в товарния автомобил - счупване на капачето на ляв крак, довело до трайно затруднение движението на левия крак за срок от 3-5 месеца, счупване на дясна лопатка, довело до трайно затруднение движението на дясна ръка за срок от 2-3 месеца, контузия на мозъка и бял дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; причинната връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и причинените травматични увреждания; вината на водача на товарния автомобил М.Г.Ч. за настъпилото пътнотранспортно произшествие и причинените с него травматични увреждания. Тези обстоятелства са установени с присъда № 45 от 10.04.2012 г. по НОХД № 941/2011 г. на Шуменския районен съд, влязла в сила на 26.04.2012 г., задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, неоснователно е възражението на ответника и на дружеството кореспондент за недоказаност на причинно-следстевната връзка между деянието и настъпилите травматични увреждания на ищеца. Причинната връзка между деянието и телесните увреждания, имащи характер поотделно и в съвкупност на средна телесна повреда, обуславя противоправността на деянието, изразяваща се в неговата съставомерност като престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” от НК. Поради това, задължителната сила на присъдата относно противоправността на деянието включва и задължителна сила относно установената с присъдата причинна връзка между деянието и настъпилите вредни последици.

Характерът и тежестта на вредните последици се установява от приложената към делото медицинска документация и изготвената комплексна съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза. От приложената към досъдебното производство епикриза от 30.01.2009 г. и история на заболяването, изготвени в МБАЛ „Св. Анна” гр. В. е видно, че пострадалият непосредствено след произшествието е бил приет в състояние на кома, с разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, охлузвания по гърдите, гърба и крайниците. Като диагноза е вписана съчетана травма глава, гърди , крайници; контузия на главата; мозъчна контузия; мозъчен оток; контузия на гръдния кош; счупване на седмо ляво ребро; счупване на ляво колянно капаче; счупване на дясна раменна лопатка (ДП том І л. 93-120). Пострадалият е бил изписан на 17.02.2009 г. за да продължи лечението си в Р.. Бил е хоспитализиран в клиника за спешна помощ Б. от 17.02.2009 г. до 12.03.2009 г. Лечението му продължило в неврологичната клиника в Клуж и в Общинска болница в гр. Т., Р., където болничният му престой продължил от 17.03.2009 г. до 06.04.2009 г. Пострадалият е бил лекуван и в психиатрична клиника в Р. през 2012 г. и в гр. М., И. през 2017 г.

Комплексната експертиза дава заключение за две групи травматични увреждания, получени от пострадалия:

1. Травматични увреждания на физическото състояние на лицето. При произшествието пострадалият е получил черепно-мозъчна травма – тежко контузия на мозъка, субарахноидален хематом, мозъчен оток; гръдна травма – счупване на седмо ребро в ляво, тежка белодробна контузия в дясно, дихателна недостатъчност, охлузвания по гърдите и гърба; травма на крайниците – счупване на дясна лопатка, счупване капачката на ляво коляно, охлузвания по крайниците. Съгласно отговора на втори въпрос от заключението, лечението на физическите увреждания е продължило от датата на инцидента 30.01.2009 г. до 06.04.2009 г. Констатирани са усложнения вследствие пътния инцидент – психоорганичен синдром след черепно-мозъчна травма с тежка мозъчна контузия; състояние след оперирана фрактура на лява капачка с разместване и усложнение – супер инфектиран артрит на ляво коляно (експертиза стр. 44). При освидетелстването от вещите лица е констатирана лека болезненост в областта на лявото коляно при натиск, затруднения при ходене поради слебост на левия крак, и залитане, болка при слизане от стълби, частично ограничаване движенията в колянната става, без то да е напълно възпрепятствано.

2. Настъпило психично разстройства на лицето – посткомоционален синдром (посттравматичен органичен мозъчен синдром след получена черепно-мозъчна травма, субарахноидален хематом, мозъчен отток;  органично налудно (шизофреноподобно) разстройство; частична загуба на паметта преди и непосредствено след травмата. Състоянието на пострадалия е наложило продължително лечение в различни болнични заведения, както и поддържаща антипсихотична терапия. Продължителността на влошеното психично състояние на лицето се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели. Тази времева продължителност (няколко години след инцидента, но с последици и понастоящем) е дала основание на вещите лица да квалифицират състоянието на лицето като „продължително разстройство на съзнанието”.

3. Психологични увреждания: хипопрозексия на вниманието от лека до умерена за концентрация, устойчивост и обем на превключваемост; нарушаване на словесно-логическата памет; нарушения във възприятието, изразяваща се в стесняване на динамичното зрително поле; депресивни симптоми, суицидни мисли и намерения; личностна промяна по посока на несигурност, слабост, снижаване на енергетичния потенциалпсихична неустойчивост, намалени волеви контрол и чувство за отговорност, функциониране на по-ниско ниво и в регрес с потребност от подкрепа и обгрижване.

Тежестта и продължителността на уврежданията се установява и от гласните доказателства по делото. Видно от показанията на свидетелите Ф.О.и Н.З., след произшествието пострадалият е изпитвал силни болки, които са наложили продължително хприемане на болкоуспокояващи медикаменти; затруднения в движението, лесна преумора, значителен физически дискомфорт. Установява се пълна промяна в характера и поведението му, загуба на памет, депресивно състояние. Вследствие претърпяната злополука пострадалият изпаднал в състояние на трайна нетрудоспособност.

Механизмът на причиняване на травматичните увреждания е установен от комплексната съдебно-медицинска и съдебно-психиачнично-психологична експертиза и от автотехническата експертиза. От компплексната експертиза се установява, че травматичните увреждания са могли да бъдат получени в резултат на конкретното ПТП на 30.01.2009 г. при пътник в кабината на товарния автомобил. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че вследствие настъпилото ПТП, тялото на ищеца е извършило полет през отвора на предното стъкло на автомобила и е паднало върху асфалтовата настилка.

Вещото лице по автотехническата експертиза, след анализ на доказателствата, е стигнало до извода, че непосредствено преди ПТП ищецът не е бил с правилно поставен колан, вследствие на което при ПТП краката му са преминали над надбедрената лента на колана и тялото му не е могло да бъде задържано в кабината. Вещото лице К. е категоричен, че при правилно поставен колан при ПТП тялото на ищеца би било блокирано от колана и не би произлязло падане. Фактическият извод за неправилно поставен колан – без поставена диагонална лента на колана, се потвърждава и от изложеното от вещото лице – съдебно-медицински експерт в съдебно заседание. Вещото лице не е констатирало данни за причиняване на т. нар. „коланна травма” на ищеца. В случай на поставен колан, според вещото лице липса на коланна травма може да се дължи на срязване или откопчаване на колана, каквито доказателства не са събрани по делото. Тези доказателства, преценени в своята съвкупност, дават основание за фактическия извод на съда, че при пътнотранспортното произшествие пострадалият не е бил с правилно поставен предпазен колан.

 

От правна страна.

Наличие на застрахователно правоотношение между собственика/държателя на автомобила, с който е настъпило ПТП, и ответното застрахователно дружество. От приложената застрахователна полица (ДП № 191/2009 г. том ІІ л. 313-316) е видно, че за автомобила, с който е настъпило ПТП - товарен автомобил „Ивеко” с рег. № ..., има сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” между собственика на автомобила „Ипмулс лизинг Р. ИФН” АД чрез лизингополучателя „Аустропласт профиле” ООД като застраховано лице, и „Унита виена инсурънс груп” АД като застраховател. В застрахователната полица не е вписан регистрационният номер на автомобила, но е вписана неговата рама ..., която е вписана в регистрационния талон на автомобила (ДП 191/2009, том ІІ л. 302-305). Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че към датата на пътнотранспортното произшествие  е било налице валидно застрахователно правоотношение по между застрахователя „Унита виена инсурънс груп” АД – понастоящем „Уника асигурари” АД Р. Р., и ползвателя на автомобила „Аустропласт профиле” ООД като застраховано лице, по договор за застраховка „гражданска отговорност” във връзка с ползването на товарен автомобил „Ивеко” с рег. № ..., рама ..., при ползването на който е било причинено произшествието.

Неотносимо към отговорността на застрахователя е възражението на представителя на ответника срещу ангажиране на отговорността на застрахователя, поради движението на товарния автомобил с прикачено към него ремарке и неприложимост в тази връзка на чл. 14 (понастоящем отменен) ал. 2 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. Самото позоваване на цитираната наредба е некоректно, защото предмет на уредба на този нормативен акт е методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени НА моторно превозно средство. В конкретния случай се претендират вреди, причинени на физическо лице.

Възражението за изтекла погасителна давност. В първоначалната искова молба от 30.01.2014 г. като ответници са посочени застрахователните дружества „Булстрад Виена иншуърънс груп” АД гр. С. и „Уника” АД гр. С.. В обстоятелствената част на исковата молба обаче е посочено, че ищецът обосновава претенциите си с договор за застраховка, сключен със застрахователна компания „Унита” – Р., която понастоящем е „Уника асигурари” АД Р.. Съгласно решение № 29 от 02.02.2016 г. по в.т.д. № 793/2015 г. на АС Варна, така предявена, исковата молба е била нередовна, тъй като са били привлечени да отговарят по иска страни, различни от посочената страна по материалното правоотношение. За отстраняване на тази нередовност и в изпълнение на указанията на въззивната инстанция, ищецът е депозирал поправена искова молба, в която е посочил като ответник „Уника асигурари” АД Р.. Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването, съгласно чл. 129 ал. 5 от ГПК. Поради това съдът приема, че с поправянето на исковата молба, застрахователно дружество „Уника асигурари” АД Р. е конституирано като ответник на 30.01.2014 г., преди изтичане на давностния срок по чл. 197 от КЗ (отм.). Исковата претенция не е погасена по давност.

Основание за възникване на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. Възникването на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение се предпоставя от наличие на валидно сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” и настъпване на застрахователно събитие. Наличието на договор за застраховка „гражданска отговорност” се установява от цитираната и приложена към досъдебното производство застрахователна полица серия RO/12/S5/...срок на валидност от 26.09.2008 г. до 25.09.2009 г., валидна към датата на застрахователното събитие. Произлязлото застрахователно събитие се установява от доказателствата за пътнотранспортното произшествие, виновно причинено от водача на застрахования автомобил М.Г.Ч., и претърпени от пострадалия телесни увреждания. Поради това съдът приема, че за ответното застрахователно дружество „Уника асигурари” АД Р. е възникнало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.

Определяне размера на обезщетението. Претенцията е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като критерият за неговото определяне е справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД. При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът взе предвид тежките физически увреждания, причинени на ищеца, произтеклите от тях усложнения и влошаване на здравословното му състояние, наложили продължително лечение и довели до силни физически болки и страдания. Съдът взе предвид и установените по делото психични увреждания, причинени на ищеца от произшествието – разстройство на съзнанието вследствие получените мозъчни травми, наложило продължително психиатрично лечение и психологична помощ; разстройство в интелектуалните и волеви процеси, довело до нарушения в поведението му, намалена способност да полага грижи за себе си, изпадане в продължително депресивно състояние. Следва да се отчете и произлязлата в резултат на уврежданията загуба на трудоспособността, което, освен че поставя ищеца в невъзможност да се грижи за себе си, допълнително е влошило емоционално-психичното му състояние. Тези факти дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от застрахователното събитие вреди е 80 000 (осемдесет хиляди) лева.

Възражение за съпричиняване. От фактическа страна съдът е приел за установено, че непосредствено преди и по време на произшествието ищецът е бил с неправилно поставен колан. Според заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, правилно поставеният колан би предотвратил падането на ищеца от кабината на товарния автомобил. От това следва, че с неправилното поставяне на предпазния колан ищецът е допринесъл за настъпването на вредите. Степента на това съпричиняване се определя от съда на една четвърт. Поради това, обезщетението за причинените вреди следва да се намали с една четвърт, като размерът на дължимото обезщетение следва да се определи на 60 000 (шестдесет хиляди) лева.

 

Разноските по делото.

          На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът „Уника Асигурари” АД – Р. следва да заплати на ищеца К.О.разноски по делото в размер на 2430 лева, съобразно уважената част от иска. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът „Уника Асигурари” АД – Р. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 2400 лева и разноски по делото в размер на 2543,55 лева. На основание чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, ищецът К.О.не дължи заплащане на разноски по делото.

          Воден от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

          Осъжда застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД – Р., призован чрез местен представител застрахователно дружество „Застрахователна компания Уника” АД гр. С., да заплати на К.О.– гражданин на Р., сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица серия RO/12/S5/...от 26.09.2008 г., със срок на валидност до 25.06.2009 г., за причинени неимуществени вреди – претърпени физически болки и страдания и психически увреждания, вследствие претърпяно застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на 30.01.2009 г. в Р. Б., област Ш., на път ІІ-73км 10+200, виновно причинено от М.Г.Ч. при управление на товарен автомобил „Ивеко” с рег. № ..., рама ..., установено с присъда № 45 от 10.04.2012 г. по НОХД № 941/2011 г. на Районен съд гр. Ш., влязла в сила на 26.04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

          Отхвърля предявения от К.О.срещу застрахователно дружество „Уника Асигурари” АД – Р. иск с правно основание чл. 226 ал. 1 във вр. с чл. 208 ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) над сумата от 60 000 лева, до пълния предявен размер от 100 000 лева като неоснователен.

          Осъжда „Уника Асигурари” АД – Р. да заплати на К.О.разноски по делото в размер на 2430 лева.

Осъжда „Уника Асигурари” АД – Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 2400 лева и разноски по делото в размер на 2543,55 лева.  

В тежест на К.О.разноски не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апетитен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: