№ 188
гр. Стара Загора, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
в присъствието на прокурора М. М. Н.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20245500500257 по описа за 2024 година
Производството се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република
България срещу решение № 241/13.03.2024 г., постановено по гр.д.№
3844/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението на
първоинстанционният съд е неправилно, поради постановяването му при
допуснато съществено процесуално нарушение; постановяването му в
нарушение на материалния закон и необоснованост.
Сочи се, че фактическите и правните изводи на съда за наличието на
претърпени от И. Ч. В. неимуществени вреди и причинно-следствената връзка
между тях и незаконното обвинение не са били направени след съвкупен и
цялостен анализ на събраните по делото доказателства, и са необосновани
поради липсата на доказателства, които да ги установяват при условията на
пълно и главно доказване. В тази връзка се изтъква, че в нарушение на
процесуалния закон съдът е кредитирал свидетелските показания на сина на
ищеца, без да отчете заинтересоваността му от изхода на делото.
Досежно постановяването на обжалваното решение в нарушение на
материалния закон се сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди не е бил съобразен с установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
критерий за справедливост, както и с релевантните обективни обстоятелства,
1
от значение при определянето му. Сочи се също така, че са налице
предпоставките на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.
По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди се
твърди необоснованост на решението, предвид че искът не е бил доказан
пълно и главно чрез ангажираните от ищеца писмени доказателства.
Претендира се отмяна на решението и постановяването на ново, с което
предявените искове бъдат отхвърлени изцяло, а евентуално – частична отмяна
на обжалваното решение, като присъдените обезщетения бъдат намалени.
В законоустановения срок въззиваемият И. Ч. В., действащ чрез адв. П.
К., е подал отговор на жалбата, с който я е оспорил като неоснователна.
Изложил е доводи, че обжалваното решение не страда от твърдените от
въззивника пороци, т.к. е постановено при спазване на процесуалните правила
и в съответствие с материалния закон, а изводите на съда са обосновани.
Сочи, че изводите на съда за претърпени от ищеца неимуществени
вреди са съответни на събраните по делото доказателства, като показанията
на свидетеля Ч. Ч. правилно са били ценени като достоверни, т.к. си
кореспондират с останалите доказателства, а представителят на ответника не
е провел насрещно доказване, посредством което да опровергае
доказателствената им стойност.
Изложил е доводи, че при определянето на подлежащото на присъждане
обезщетение за неимуществени вреди съдът е приложил правилно
материалния закон, съобразявайки принципа на справедливостта.
Досежно оплакването в жалбата, касаещо неприлагането на чл.5, ал.2 от
ЗОДОВ въззиваемият сочи, че такова възражение не е било направено с
отговора на исковата молба, поради което съдът правилно не го е обсъждал.
Освен това по делото не е било установено противоправно поведение на И. Ч.
В. във връзка с ангажиране на наказателната му отговорност, което да
представлява основание за прилагане на този закон.
По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди се
излагат съображения, че изводите на съда са обосновани, т.к. ангажираните от
ищеца писмени доказателства установяват при условията на пълно и главно
доказаване заплащането от И. Ч. В. на адвокатско възнаграждение в размер на
4800 лв, с ДДС, за защитата му от адвокат във воденото срещу него
досъдебно производство.
Претендира се потвърждаване на обжаланото решение иприсъждането
на разноските във въззивното производство.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от прокурор при
Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез когото поддържа въззивната
жалба и пледира за уважаването й, евентуално – за частична отмяна на
обжалваното решение с оглед присъждане на обезщетения в по-ниски
размери. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият –редовно призован, не се явява лично и не се
представлява от процесуален представител.
2
След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз
основа на представените доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е
подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за
обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. Ч. В.
срещу Прокуратурата на Република България, с която са били предявени
кумулативно обективно съединени искове за присъждане на сумите съответно
от 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и от 4800
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
незаконно обвинение по ДП № 98/2018 г. по описа на ОСлО към Окръжна
прокуратура - Стара Загора, пр. пр. № 3359/2017 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Стара Загора, като първоначално разследването се е
извършвало по ДП № 349-зм-70/2018 г. по описа на ОД на МВР – Стара
Загора.
Изложени са съображения, че на 14.05.2019 г. ищецът е бил привлечен
като обвиняем по ДП № 98/2018 г. по описа на ОСлО към Окръжна
прокуратура - Стара Загора, пр. пр. № 3359/2017 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Стара Загора г. за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр.
ал.1, т.3 от НК, като спрямо него е била взета мярка за неотклонение
„подписка“, отменена на 18.11.2020 г. поради изтичане на максимално
допустимия по закон срок на нейната продължителност.
Твърди, че в хода на досъдебното производство са били извършени
множество процесуално-следствени действия с негово участие, а на
25.06.2021 г. наказателното производство е било прекратено.
Ищецът е изложил твърдения, че в следствие на незаконното обвинение
психически и емоционално се изтормозил, чувствал се оскърбен, унизен и
потиснат, изпитвал срам, страх и безпокойство, че може да бъде осъден за
престъпление, което не е извършил.
Обстоятелството, че срещу ищецът се водело наказателно производство
станало достояние на роднинският му и близкият приятелски кръг, както и на
колеги и подчинени, което се отразило негативно на отношенията в
семейството му, както и на отношенията му с познати и приятели.
Негативно въздействие наказателното производство имало и по
отношение на доброто име на ищеца в професионалните му среди, т.к.
обвинението засягало професионалната реализация на И. Ч. В..
Твърди, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял
имещуствени вреди в размер на 4800 лв., представляващи заплатеното от него
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на
досъдебното производство по ДП № 349-зм-70/2018 г. по описа на ОД на МВР
– Стара Загора, а впоследствие и по ДП № 98/2018 г. по описа на ОСлО към
Окръжна прокуратура - Стара Загора.
3
С депозирания отговор ответникът е оспорил предявените искове по
основание и размер, като е изложил възражения за липсата на доказателства
за реално търпени вреди от незаконното обвинение, представляващи пряка и
непосредствена последица от него; за неоснователността на иска за
обезщетение за неимуществени вреди по размер предвид несъобразяването му
с вида, характера и интензитета на упражнената принуда и с икономическия
стандарт в страната за съответния период и утвърдената съдебна практика, а
за обезщетението за имуществени вреди поради недоказаност на извършеното
плащане на адвокатското възнаграждение и прекомерност на заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил исковете
за основателни и ги е в пълните им предявени размери.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
/писмени, гласни и приложено досъдебно производство/ се установява, че на
14.05.2019 г. И. Ч. В. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 98/2018 г. по
описа на ОСлО към Окръжна прокуратура - Стара Загора, пр. пр. № 3359/2017
г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора, с обвинение за
извършено от него престъпление по чл. чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.3 от НК.
При повдигането на обвинението спрямо въззивника е била взета мярка
за неотклонение „подписка“.
При извършването на това процесуално действие И. Ч. В. е бил
представляван от адвокат.
С постановлени еза привличане на обвиняем и вземане намярка за
неотклонение от 26.06.2019 г. И. Ч. В. отново е бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 от НК,
спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“, а при извършването
на процесуалното действие И. Ч. В. е бил представляван от адвокат.
С постановление от 18.11.2020 г. взетата спрямо въззивника мярка за
неотклонение е била отменена поради изтичане на максималния предвиден в
закона срок.
С постановление от 25.06.2021 г. наказателното производство срещу И.
Ч. В. е било прекратено поради липсата на извършено от него престъпление.
За процесуална защита и съдействие в досъдебното производство И. Ч.
В. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв., с ДДС,
съгласно договор за правна помощ и процесуално представителство по ДП №
70/2018 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора и защита на обвиняемо лице
по ДП № 98/2018 г. по описа на ОСлО към Окръжна прокуратура - Стара
Загора.
Уговорено е плащането да бъде извършено в брой д нея на подписване
на договора, за което адвокатът е издал фактура № **********/27.01.2021 г.
От показанията на разпитания свидетел Ч. Ч. – син на въззивника, се
установява, че срещу баща му имало дело за някаква поточна линия, която
дълги години стояла непотърсена в цеха му. По време на воденото
наказателно производство И. В. бил притеснен, че срещу него се води
4
наказателно производство, т.к. никога дотогава не бил имал проблеми с
органите на реда. Станал сприхав и раздразнителен и не искал да се говори по
темата, затворил се в себе си, като това състояние продължило повече от две
години. И. В. имал фирма за машиностроене, в която бил в съдружие с още
двама съдружници. Воденото срещу въззивника наказателно производство
станало достояние на съдружниците му и се отразило негативно на
отношенията помежду им, т.к. понастоящем вече не поддържали никакви
отношения. След прекратяване на делото И. В. продал фирмата си и не искал
повече да се занимава с машиностроене. По време на делото имало и
проблеми в семейството. След прекратяване на делото И. В. се възстановявал
около половин година, но изпитвал угризения.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна, поради
следните съображения:
Решението на Районен съд –Стара Загора е валидно и допустимо, а по
същество е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
Меродавен за преценката на законността на обвинението е актът,
слагащ край на наказателното производство и т.к. в случая наказателното
производство срещу въззиваемият В. е приключило с поради това, че
деянието не представлява престъпление, то е налице незаконност на
обвинението.
Щом актът, с който се слага край на наказателното производство води
до оневиняване на лицето, което е било обвинено в извършване на
престъпление, то са налице основанията за ангажиране на отговорността на
държавата, като според чл.4 от ЗОДОВ тя дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя на базата на критерия на обществото за справедливост, а с оглед
на особеностите на конкретния казус дължимото на увреденото лице
справедливо обезщетение се обуславя от изживените от него негативни
чувства от факта на обвинението, от влошеното му емоционално и
психическо състояние и общо здравословно състояние, от периода през който
е продължило наказателното преследване и от характера на престъплението
по повдигнатото му обвинение, както и от наличието на наложена мярка за
неотклонение, нейният вид и продължителност.
5
В този смисъл следва да се държи сметка, че незаконното обвинение
срещу И. В. е започнало на 14.05.2019 г. с привличането му като обвиняем за
извършено тежко умишлено престъпление, наказуемо с „лишаване от
свобода“ от три до осем години и конфискация на цялото или част от
имуществото, и е продължило до влизане в сила на постановлението за
прекратяване от 25.06.2021 г.
Следва да се има предвид, че вследствие на незаконното обвинение за
период от една година и шест месеца, въззиваемият е бил с наложена мярка за
неотклонение “подписка“ и необходимостта от участието му в процесуално-
следствените действия са накърнили редица негови лични права.
Незаконното обвинение се е отразило в негативен аспект както на
емоционалното и психическо състояние на въззиваемия, така и на
атмосферата в семейството и отношенията му с близки и роднини.
Следва да се отчете и обстоятелството, че И. В. не е бил осъждан,
поради което наличието на образувано срещу него наказателно производство
с обвинение за тежко умишлено престъпление е довело до значителни
притеснения и страхове за неговото и на семейството му бъдеще, причинило е
неудобства, накърняване на честта и достойнството му и опетняването на
доброто му име в обществото.
Предвид това въззивният съд намира, че обезщетение за причинените от
незаконното обвинение в случая неимуществени вреди в размер на 2500 лв.
съответства на справедливостта и в този смисъл възражението на въззивната
прокуратура за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за необоснованост на обжалваното
решение поради недоказаност на исковата претенция.
Съдебната практика по сходни казуси възприема разбирането, че при
наличието на незаконно обвинение срещу дадено лице, и без необходимостта
от събрани нарочни доказателства в тази насока е без съмнение
обстоятелството, че за това лице са произтекли неимуществени вреди, които
следва да бъдат репарирани. / в този смисъл решение № 457/25.06.2010 г. по
гр.д. № 1506/2009 г. на ІV – то г.о. на ВКС и решение № 427/16.06.2010 г. по
гр.д. № 273/2009 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС/.
В настоящият случай тази практика е приложима, като следва да се има
предвид и наличието на събрани гласни доказателства, които установяват в
достатъчна степен част от твърдените от И. В. неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с незаконното обвинение срещу него, а
именно емоционалните и психологически вреди, които му е причинило
обвинението.
Не е налице процесуално нарушение при цененето на показанията на
свидетеля Ч., т.к. наличието на близка родствена връзка със страна по делото
не ги прави априори недостоверни.
Нормата на чл.172 от ГПК изисква съдът да извършва преценка на
доказателствената стойност на свидетелските показания поради възможна
6
тяхна заинтересованост при обсъждането им с останалите доказателства по
делото, но в случая няма събрани никакви други доказателства, които да
сочат на недостоверността на показанията на свидетеля Ч..
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за неправилно
приложение на материалния закон във връзка с определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Изискването за справедливост е изцяло спазено, като се има предвид
сравнително дългата продължителност на воденото срещу въззиваемия
наказателно производство / две години и един месец/ в аспекта на тежестта на
самото обвинение, и при съобразяване с икономическата конюнктура в
страната през времетраенето на производството, т.к. остойностени спрямо
размерът на минималната работна заплата за страната за периода на
продължителност на наказателното производство неимуществените вреди на
въззиваемия се оценят на малко над 4 средни минимални работни заплати
/размер на МРЗ за периода 14.05.2019 г. - 25.06.2021 г. е 15140 лв. или средно
месечно – 605,60 лв. /.
Въззивният съд не обсъжда направеното от Прокуратурата възражение
за съпричиняване по чл.5 от ЗОДОВ, т.к. същото е направено едва с
въззивната жалба и не е било предмет на първоинстанционното производство,
поради което се явява недопустимо.
По отношение на присъденото с обжалваното решение обезщетение за
имуществени вреди оплакванията във въззивната жалба също са
неоснователни.
Съгласно указанията по приложението на закона, дадени с ТР №
1/11.12.2018 г. по тълк.д.№ 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, заплатеното в
наказателния процес от обвиняемия, респ. признатия за невиновен подсъдим,
адвокатско възнаграждение представлява имуществена вреда от незаконното
обвинение, която може да бъде обезщетена по реда на ЗОДОВ.
Налице са и задължителни указания по прилагането на закона,
обективирани в ТР № 6/2013 г. по тълк.д№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съобразно които заплащането на адвокатското възнаграждение следва да бъде
доказано в зависимост от отразения в договора начин на плащане – ако е в
брой, то вписването за направеното плащане в самия договор е достатъчно и
има характера на разписка.
В настоящия случай в представения от въззиваемия договор за правна
защита е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение се заплаща
в деня на подписване на договора, като адвокатът издава данъчна фактура за
заплатената сума.
Съдът приема, че плащането на адвокатското възнаграждение е
уговорено в брой, поради което и самият договор го удостоверява.
Индиция за плащането представлява и издадената от адвоката –
пълномощник на основание договора за правна защита и процесуално
представителство данъчна фактура от 27.01.2021 г.
Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, т.к. не
7
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената спрямо въззиваемия процесуална принуда и усилията и труда,
които адвокатът е положил при осъществяването на защитата.
В тази връзка следва да се има предвид, че упълномощеният от И. Ч. В.
адвокат е участвал в наказателния процес като негов пълномощник още от
18.12.2018 г., когато е започнало извършването на процесуално-следствени
действия с участието на въззивника, макар формално той да е бил привлечен
като обвиняем на 14.05.2019 г.
С участието на И. Ч. В. и неговия пълномощник-адвокат са извършени
множество процесуално-следствени действия, от които нито едно не
представлява неправомерно упражняване на права от страна на обвиняемия.
Ето защо въззивният съд намира, че адвокатско възнаграждение в
размер на 4000 лв., какъвто е размерът без дължимият за същото ДДС, не е
неразумно несъответен на обичайния размер ва адвокатското възнаграждение
в подобни случаи, поради което приема, че взнаграждението в пълния му
размер представлява пряка и непосредствена вреда от незаконното
обвинение.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на
Районен съд – Стара Загора е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемият има право на разноски в
настоящото производство по силата на чл.78, ал.3 от ГПК.
Такива следва да му се присъдят в размер на 1596 лв., с начислен ДДС
за платеното адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, т.к. възнаграждението е съответно на
фактическата и правна сложност на делото, при правилно включване на
дължимия от адвоката ДДС.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК Окръжен
съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 241/13.03.2024 г., постановено по гр.д.№
3844/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Прокуратурата на
Република България, БУЛСТАТ № ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ***, представлявана временно от изпълняващият длъжността главен
прокурор Б.Б.С. да заплати на И. Ч. В., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ***
сумата от 1596 лв. / хиляда петстотин деветдесет и шест лева/ - съдебно-
деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция за платено
8
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9