Р Е Ш Е Н И Е
№ 37 30.01.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение,
II състав,
на двадесет и осми януари две
хиляди и двадесета година,
в публичното заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар : Катерина Маджова
Като разгледа докладваното от
съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело N 1691 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е на основание чл.267,
ал.1, изр.1 и 2 във вр. с чл.153- 164 и 178- 183 от ГПК и във вр. с чл.232,
ал.2 и чл.111- 116 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.250, ал.1 от ГПК Въззивна
жалба вх.№ 32531/14.11.2019г. от ищцата Т.Н.Н. от ***, против изцяло
негативното за нея Решение № 1375/23.10.2019г. по гр.д.№ 304/2019г. по описа на
РС- Ст.Загора, като счита Решението
за неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на закона. Според нея давността започва да тече от момента, в
който е заплатено чуждата задължение и съгласно чл.111 от ЗЗД тя била общата 5- годишна.
Тя била
сигнализирала органите на
прокуратурата и полицията, за да се потърси отговорност на ответниците по процесния иск и те в дадени от тях
обяснения били признали вземането й през 2016 година,
което прекъсвало давностния срок. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмените Решението на РС- Ст.Загора, и да уважи иска й
изцяло. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този
смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- адвокат пред настоящата
въззивна инстанция.
В законоустановения 2- седмичен срок по
чл.263, ал.1 от ГПКв постъпилия писмен Отговор на в.жалба първата въззиваема -
ответницата З.Н.З. от *** сочи, че атакуваното първоинстанционно Решение било
изцяло правилно,
законосъобразно и мотивирано, че различните възражения
във въззивната си жалба били неоснователни, недоказани и немотивирани, тъй като не само наемите, но и платените консумативи се погасяван не с общата 5- годишна давност, а с кратката 3- годишна такава
по по чл.111 от ЗЗД. Поради което моли да се потвърди обжалваното първоинстанционно Решение на
РС, със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания
пред въззивния съд. Моли чрез назначения си особен представител- адвокат пред
настоящия въззивен съд да се потвърди атакуваното първоинстанционно Решение,
със законните последици от това.
В законоустановения 2- седмичен срок по
чл.263, ал.1 от ГПК в писмения си Отговор на в.жалба вторият въззиваем- ответника
Г.К.Г. от *** твърди, че изводите
на РС били правилни, съобразени
със закона и със събраните по делото доказателства, като правилно РС бил
приел, че предмет на делото са вземания, за
погасяването на които се прилага разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като давностният срок за вземанията за наем, лихви и
други периодични плащания бил краткия 3- годишен и започвал да
тече от датата на изискуемостта на съответното вземане- тоест от 15-то до 25-то число на текущия месец. А
вземанията за разходите от ползването на вещта възникват и стават изискуеми от
датата, на която е възникнало и станало изискуемо вземането на доставчика на
комуналните услуги спрямо наемодателя - до 10-то число на месеца, следващ
месеца на потреблението. Поради което счита, че задълженията на ответниците- въззиваеми за наемна цена за м.октомври, ноември и декември 2015г. са били погасени на 25.12.2018г., а задълженията за консумативните разходи за ел.енергия и вода до м.12.2018г., включително, тъй като за тях давностният срок бил изтекъл на 10.01.2019г., а Исковата
молба била подадена в РС едва на 11.01.2019г. Поради което моли да се отхвърли изцяло въззивната жалба,
като неоснователна и недоказана, и да се потвърди напълно изцяло
отхвърлителното Решение на РС, със законните последици от това. Претендира адв.
възнаграждение пред въззивната инстанция. В този смисъл е и пледоарията на
процесуалния му особен представител- адвокат пред въззивния съд.
Въззивният ОС- Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери в обжалваното негативно първоинстанционно
Решение, събраните по делото писмени доказателства пред първата инстанция, като обсъди становищата на страните, като взе предвид
приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за
установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следното по делото :
Атакуваното първоинстанционно Решение е валидно постановено, процесуално
допустимо и мотивирано от външна страна.
Пред РС- Ст.Загорая са били предявени
обективно и субективно съединени облигационни искове от ищцата/наемодателка/ за
осъждане на двамата ответници/наематели/ да й заплатят общо сумата 1 275, 23
лв. главница, от които 500 лв. задължение за наем по писмен договор от
13.06.2015г., 576. 49 лв. за консумирана и неплатена ел. енергия и 198. 74 лв.
за консумирана и неплатена вода, ведно със законната лихвавърху главницата от
общо 1 275, 23 лв. от датата на завеждането на исковата молба в РС-
Ст.Загора/11.01.2019г./ до окончателното изплащане на сумата, като претендира и
разноските си по делото.
Разгледано по същество, в атакуваното
първоинстанционно Решение обосновано, законосъобразно и правилно РС е установил и приел, че заплащането на наемната цена за
исковия период е един
положителен факт, който следва
да се докаже от ответната страна, каквото
доказване по делото не е било извършено, поради
което следва да се приеме, че наемната цена не е заплатена от наемателите/ответници/ на
наемодателката/ищца/, като същото важи и за направените и доказани разходи за
консумирана вода и ел.енергия през процесния период от време, за които наемателите/въззиваеми/ не са представили никакви доказателства за заплащане, каквито обаче са представени от ищцата- въззивница.
Също така напълно обосновано и
правилно РС е приел от правна
страна, че въпреки установените и доказани по
делото пред РС факти
и обстоятелства за липса на
плащане на договореното наемно възнаграждение и на свързаните с ползването на
вещта консумативни разходи, същите не се явяват
дължими поради изтекъл законен давностен срок с
оглед на направените своевременно от назначените особени
представители- адвокати на двамата ответници/въззиваеми/ възражения в тази насока.
В тази връзка напълно обосновано, доказано
и правилно РС е приел, че предмет на делото са парични вземания, за
погасяването на които е приложима нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, съгласно
която погасителния давностен срок за вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания/каквито на всички процесни/ е 3 годишен, който започва да
тече от датата на изискуемостта на съответното вземане, което предвид изрично
уговореното между стрините в процесния договор, вземането за наема е ежемесечно
и е изискуемо от 15-то до 25-то число на текущия месец.
Съответно вземанията за разходите от
ползването на наетия недвижим имот възникват и стават изискуеми от датата, на
която е възникнало и станало изискуемо вземането на доставчика на съответните комуналните
услуги спрямо наемодателя, което е до 10-то число на месеца, следващ месеца на
извършеното потребление, като за тези задължения е без значение дали
наемодателят е платил цената на услугите на доставчика или не я е платил. Поради
което се явяват погасени с 3- годишна давност задълженията на двамата
ответници/въззиваеми/ за наемна цена за м.октомври, ноември и декември 2015г.,
тъй като за тях давностният срок за предявяване на иска вече е бил изтекъл още
на 25.12.2018г. Погасени с кратката 3- годишна давност са и задълженията на
двамата наематели/въззиваеми/ за консумативните разходи за ел. и вода до
м.12.2018г, включително, тъй като за тях давностният срок е изтекъл 1 ден по-
рано, съответно на 10.01.2019г./четвъртък/, а в конкретния случай Исковата
молба е подадена от ищцата/наемодателка/- въззваемата в РС на следващия ден 11.01.2019г./петък/.
Не се установи и доказа нито пред
първата, нито пред настоящата въззивна съдебна инстанция твърдението на
въззивницата, че двамата й наематели били направили признание на задълженията
си към нея, тъй като по делото липсват данни нейното Предизвестие от
14.12.2015г. да е било връчвано по някакъв начин на наемателите й, в
представеното прокурорско Постановление от 17.08.2016г. липсват каквито и да са
такива податки.
В тази връзка настоящия въззивен
съд счита, че напълно обосновано и правилно първоинстанционният РС е
обсъдил релевантните за спора събрани пред него писмени доказателства и е дал отговор на направените ищцови искания
и възражения. Същевременно видно от протокола от първото о.с.з. по делото, по
отношение доклада на РС по делото не
са направени абсолютно никакви възражения от страна на въззивницата- ищца/наемодателката/.
Предвид гореизложеното, въззивният
ОС в настоящия си състав напълно споделя и поддържа мотивите на РС в
атакуваното му Решение, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към тях в
настоящото свое въззивно съдебно Решение.
Настоящото
въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно касационно обжалване пред ВКС- София съгласно нормите на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.267, ал.1, изр.1 и 2 във вр. с чл.153- 164 и
178- 183 от ГПК и във вр. с чл.232, ал.2 и чл.111- 116 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1375/23.10.2019г. по
гр.д.№ 304/2019г. по описа на РС- гр.Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :