Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
гр.Стара Загора, 31.01.2024
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и трети януари
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретаря Стефка Христова
и
в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от ИРЕНА
ЯНКОВА адм.дело № 239
по описа за 2023 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на Н.В.Т. и С.В.Т.
против заповед № 10-00-354/27.02.2023 г., издадена от кмета на Община Стара
Загора, с която е наредено Н.В.Т. и С.В.Т. да премахнат преместваем обект: „2
броя слънцезащитни съоръжения и сглобяем басейн", находящ се в УПИ III- 511, кв. 93А, по действащия регулационен план
на гр. Стара Загора, ПИ с идентификатор
68850.518.511 пo KKKP на гр. Стара Загора с административен адрес: гр. Стара
Загора, ул. „Ангел Кънчев" № 1, ет. 2, aп. 1 /в секция „А" — буква „A/.
Жалбоподателките релевират доводи, че
оспорената заповед е неправилна, издадена в нарушение на закона, при липса на
мотиви, респективно в противоречие със закона и фактите no случая. Неправилно е
възприето, че процесните обекти следва да се премахнат. Оспорва извода на
административния орган за липса на съгласие на етажната собственост. B случая
такова било представено и се намирало в коментирания от кмета на Община Стара
Загора Протокол от Общото събрание на собствениците на имоти, в който е взето
решение за „изграждане на тента и поставяне на басейн с лечебна цел". He било
ясно защо издалият обжалваната заповед игнорирал въпросния документ и неговото съдържание, a
същевременно е приел, че съгласие за изграждане на процесните обекти липсва.
Неправилно били тълкувани и нормите на ЗУТ, касаещи процесните обекти, както и
неправилно се вменявало в задължение на
Терзиеви да представят инвестиционни проекти за горните обекти. Моли оспорената
заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът – кмет на Община Стара
Загора, чрез надлежно упълномощения процесуален представител – юрисконсулт, пледира за отхвърлянето на жалбата и
потвърждаване на атакуваната с нея заповед като законосъобразна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно приложения по делото
нотариален акт за покупко-продажба № 96, том. 3, рег.№ 3520, дело № 385 от 2019
по описа на нотариус Христо Спасов, Н.Т. е собственик на апартамент в сграда,
построена в поземлен имот с
идентификатор 68850.518.511 по КККР и с административен
адрес гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ №1 ,ет..2 ,ап.1.
От доказателствата по делото се
установява, че е бил подаден сигнал от
лицето Георги Йорданов с вх.№
10-03-871/27.07.2022 година за извършено строителство в обща част на жилищен блок
с адрес ул. „Ангел Кънчев“ №1. Последвала
е проверка на служители на Община Стара Загора, като от жалбоподателките са изисквани
документи за собственост и документи за законността на строежите - слънцезащитните съоръжения и
сглобяемия басейн. В обясненията си С.Т. уведомява административния орган, че е
поставила два броя тенти и басейн с лечебна цел. Представила и протокол от
проведеното общо събрание на собствениците и обектите в жилищна сграда, наоходяща
се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ №1, блок 1. С молба от 30.08.2022 година С.Т. *** да й
разреши изграждане на временно съоръжение тип пергола в апартамента на горния адрес, собственост на Н.Т..
Началото на административното производство
било поставено с издаването на констативен акт № 40/26.10.2022 г. от служители
на техническите служби в Община Стара Загора. Те извършили проверка на място и
установили изграждането на временен преместваем обект: „2 броя слънцезащитни съоръжения
и сглобяем басейн", находящ се в УПИ III-531, кв. 93а по плана на гр.Стара Загора. Установено е, че Временен преместваем обект 1 представлява „Слънцезащитно съоръжение №
1" с приблизителни размери в 5,60 м/4,50 м и с приблизителна височина в
най-високата част на конструкцията h=3,00м., разположено е върху озеленен покрив
на кота +3,70 в западната част на сграда с идентификатор 68850.518.511.1.Съоръжението
е изпълнено от метална конструкция и сгъваем покрив. Слънцезащитното съоръжение
е монтирано към стоманобетонната плоча на кота +3,70 посредством метални планки.
2 Временен преместваем обект: „Слънцезащитно
съоръжение № 2" е с приблизителни
размери в план 3,00 м/8,75 м и с приблизителна виcoчинa в най-високата част на
конструкцията h=3,00м, разположено е върху плосък покрив на кoтa +3,70 в западната
част на сграда с идентификатор 68850.518.511.1. Съоръжението е изпълнено oт метална конструкция и сгъваем
покрив. Cлънцeзaщитнoтo съоръжение е монтирано към стоманобетонната плoчa на
кота +3,70 и към западната фасада на покрив от апартамент № 1 посредством
метални планки. Под него e разположено оборудване за хранене: маса, столове,
мивка и шкафове.
3 Временен преместваем обект: „Сглобяем
басейн" с шестоъгълна форма и
приблизителни размери в план 3,65 м и с приблизителна височина в най-високата
част на конструкцията h=1,20 м, разположен върху озеленен покрив на кота+3,70 в
западната част на сграда с идентификатор 68850.518.511.1.
В срока
по чл. 57а С.Т. е подала възражение срещу
констатациите на констативния
акт, като е твърдяла, че процесните обекти не представляват преместваеми
обекти, поради което не следва да се започва процедура по тяхното премахване
или отстраняване.
Въз основа на съставения
констативен акт и събраните в административното производство доказателства е
издадена оспорената пред съда заповед № 10-10-354/27.02.2023 г. на кмета на
Община Стара Загора, с която е разпоредено на жалбоподателките да премахнат
обектите. Цитиран е нотариалният акт, с
който Н.Т. се легитимира като собственик
на поземления имот. Местонахождението, размерите на преместваемите обекти са описани детайлно. Цитирано е съставянето
на констативен акт № 40/26.10.2022 г., който е основание за започване на
административно производство по реда на чл.
57а, ал. 1 от ЗУТ, както и че срещу акта е постъпило възражение, което е намерено за неоснователно.
Поради това административният орган на основание чл.
57а от ЗУТ е наредил слънцезащитните
съоръжения и басейнът да се премахнат. Като допълнителен аргумент е записано,
че обектите са разположени върху покрив обща част, с която се разпорежда
етажната собственост. Липсвало съгласие на етажната собственост.
По делото е назначена
съдебнотехническа експертиза, от която се установи, че на покрива на жилищната
сграда, построена в УПИ ІІІ-ОДО в кв. 93 са поставени два броя слънцезащитни
съоръжения и преместваем басейн под едното от тях. Тези съоръжения според вещото
лице не са трайно свързани с терена. Достъп до покрива, където са поставени
трите съоръжения, има единствено
собственикът на апартамент № 1, ет.2. Вещото лице е установило, че слънцезащитно
съоръжение № 1 се намира в северозападната част на покрива и е с размери 5, 65м /4,44 м и с височина 2,80 метра. Изградено е с 4 броя
метални колони с размери 15.6см/16см и 4
броя метални греди с размери 16см/40 см, над които е монтиран подвижен покрив
от текстилна основа тип хармоника на метална релса. Слънцезащитното съоръжение
е монтирано на покрива посредством метални планки и болтове. Слънцезащитно
съоръжение № 2 се намира в източната част на покрива и е с размери 8,97 м/3,10метра
/север/ и 2,60 /на юг/ и с височина 2,15 метра. Изградено е с 3 броя
метални колони с
размери 8см/9,5 см и 4 броя метални греди с размери 12см/6 см, над които е монтиран
подвижен покрив от текстилна основа тип хармоника на метална релса.
Слънцезащитното съоръжение е монтирано на покрива посредством метални планки. Под
слънцезащитно съоръжение № 1 е поставен сглобяем басейн с шестоъгълна форма - всяка една от страните е с дължина 1,75
метра. Басейнът представлява дървено корито със стени и дъно, което е с дъски с дебелина 2 см и
височина 12,5 см. Басейнът е преместваем, свободно стоящ и не е монтиран към
покрива.
Заповедта е връчена на жалбоподателките
на 06.04.2023 година чрез залепване на входната врата на апартамент № 1 по реда на § 4/2,3/ от ДР на ЗУТ.
Жалбата против нея е подадена
на 18.04.2023 г.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от активно
процесуално легитимирани лица, чиито права и законни интереси са засегнати от
оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано
в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.
149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 215
от ЗУТ, с оглед на което съдът приема същата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Във връзка със
задължението на съда на основание чл.
168, ал. 1 АПК да извърши цялостна проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав установи, че той е издаден от компетентен орган – кмета
на община Стара Загора, по чл 57а,ал.3 от ЗУТ и в предписаната от закона форма.
При постановяването й е
спазена и относимата административна процедура по издаването й. Изготвен е
констативен акт по смисъла на чл.
57а, ал. 2 ЗУТ от служителите по чл.
223, ал. 2 ЗУТ. Същият акт е връчен на упълномощен представител на собственика
на имота, като е предоставена възможност в 3-дневен срок за запознаване с
констатациите в акта и за депозиране на възражение. Такова е депозирано и е
обсъдено в мотивите на оспорения административен акт.
Съдът намира, че
оспореният административен акт противоречи на приложимите материалноправни
разпоредби.
Процесната заповед е
издадена на основание чл.
57а, ал.1, т.1 и т.
2 ЗУТ във вр. с чл.
56, ал. 2 и ал.
5 ЗУТ - за премахване на два броя слънцезащитни съоръжения и сглобяем
басейн, находящи се върху покрив,
квалифицирана като "преместваем обект", поставен без разрешение за
поставяне по чл.
56, ал. 2 ЗУТ и без съгласие на етажната собственост
В съответствие с нормата
на чл.
56, ал. 1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми
увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни
средства, както и други елементи на градското обзавеждане
(спирки на масовия
градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци,
чешми, фонтани, часовници и други). Съгласно легалното определение за
"преместваем обект" (§ 5,
т. 80 от ДР ЗУТ) такъв е обектът, предназначен за увеселителна, търговска
или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и
от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството,
без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя.
Настоящият съдебен
състав намира, че с оглед характеристиките на слънцезащитните съоръжения и басейна, установени от съдебно-техническата експертиза, слънцезащитни съоръжения и басейн не са преместваем обект чисто фактически и
конструктивно, поради което заповедта на посочените основания се явява
незаконосъобразна. Дадените в съдебно заседание от страна на вещото лице
пояснения, че същите могат да бъде премахнати, без да се наруши целостта или
предназначението на плоския покрив, върху който са поставени, не води до
извода, че те съставляват преместваем обект.
Процесните слънцезащитни
съоръжения и басейн не съставляват преместваем обект по смисъла на чл. 56
и чл.
57 ЗУТ и поради обстоятелството, че макар тези две законови разпоредби да
не изброяват изчерпателно видовете преместваеми обекти, същите изчерпателно
определят функционалните характеристики на един обект, които следва да са
налице, за да се квалифицира той като "преместваем обект". Процесните
съоръжения не притежават нито една от функциите и предназначението на
преместваемите обекти, предвидени в цитираните по-горе законови текстове -
същата не е нито преместваем увеселителен обект, нито преместваем обект за
търговска или друга обслужваща дейност, нито е елемент от градското
обзавеждане, нито е рекламен, информационен или монументално-декоративен по
предназначението си обект.
С оглед обстоятелството,
че процесният обект не попада в легалната дефиниция на §5,
т. 80 от ДР ЗУТ, спрямо него са неприложими и нормите на чл.
56, ал. 2 ЗУТ, изискваща издаване на разрешение за поставяне при спазване
на ред, установен с наредба на общинския съвет и чл.
56, ал. 5 ЗУТ, изискваща наличието на изрично писмено съгласие или писмен
договор за наем със собственика на имота. Поради това не е налице нито едно от
двете основания, на които се е позовал административният орган при издаване на
оспорената заповед. С оглед гореизложеното заповедта е издадена на неотносими
към предмета на същата фактически и правни основания, поради което противоречи
на материалния закон. Жалбата се явява основателна, а заповедта -
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
Единствено за пълнота на
мотивите следва да бъде отбелязано, че щом
описаните "обекти"
не представляват "преместваем обект" по смисъла на § 5,
т. 80 от ДР ЗУТ и по изложени в предходния абзац мотиви за тяхното
поставяне са неприложими специалните правила, уредени в чл. 56 ЗУТ, то отношенията със собственика на имота, който е засегнат от процесния
"обект", следва да се уредят според правилата, въведени от
гражданските закони - Закона
за собствеността (ЗС) и Закона за управление на етажната собственост
(ЗУЕС).
От събраните по делото
доказателства се установи, че слънцезащитните съоръжения и басейнът, които са квалифицирани от административния
орган като "обект", са поставени върху покрив. В съответствие с императивната правна норма на
чл.
38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските
и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати
на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване. В съответствие с тази норма покривът безспорно съставлява обща част на
етажната собственост, чието управление е в правомощията на Общото събрание на
етажната собственост, което взема решение за отдаване под наем или за
предоставяне за безвъзмездно ползване на общи части на сградата при спазване на
нормите за пожарна и аварийна безопасност (арг. чл.
11, ал. 1, т. 10, б. "б" ЗУЕС). В съответствие с тази правна
норма, с решение от 08.04.2022 г. Общото събрание на етажната собственост на
жилищна сграда в гр. Стара Загора, улица
„ Ангел Кънчев“ бл.1 е взело решение ползването на общите части на сградата,
достъпът до които съгласно одобрените проекти е възможен единствено от
прилежащото жилище към него, да се
предостави безвъзмездно на собственика на апартамент № 1 при спазване на нормите за пожарна и аварийна
безопасност. От съдебно-техническата експертиза се установи, че достъпът до
плоския покрив е възможен единствено през имота на жалбоподателката Н.Т., поради което неговото ползване от страна
на жалбоподателката попада в
обективните предели на решението на Общото събрание на етажната собственост.
Решението по чл.
11, ал. 1, т. 10, б. "б" ЗУЕС засяга въпроси, свързани с управлението
на общи части на сградата - етажнасобственост, не попада в нито една от
хипотезите по чл.
17, ал. 2, т. 1-6 ЗУЕС, поради което при приложение на нормата на чл.
17, ал. 3 ЗУЕС е налице валидно формирана воля на колективния орган при
наличие на обикновено мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални
части от общите части на етажната собственост, което условие в процесния случай
е изпълнено. Неправилен е изводът на административния орган, обективиран в мотивите
на оспорения административен акт, че решението следва да се вземе с единодушие, тъй като се
касае за разпореждане с общи части. В случая не се касае за ограничено вещно
право по смисъла на чл. 56 и
сл. ЗС, което е абсолютно по своя характер и е противопоставимо на всяко
трето лице, включително и на собственика, поради което и решението за неговото
учредяване е обусловено от наличието на единодушие на всички етажни
собственици. В процесния случай с решението не е учредено ограничено вещно право на
ползване по смисъла на чл. 56
ЗС, а е взето решение за използване на общите части на сградата по чл.
11, ал. 1, т. 10, б. "б" ЗУЕС. Касае се за облигационно право, по
силата на което приобретателят се легитимира като държател на имота, а не като
титуляр на субективно вещно право на ползване. Поради изложеното е налице
валидно взето решение на компетентния орган на етажната собственост за ползване
на покрива от страна на жалбоподателката
Т..
Предвид горното, дори
хипотетично да бъде прието становището на административния орган, че е налице
"преместваем обект" и следва да бъдат изпълнени изискванията на чл.
56, ал. 5 ЗУТ, то в процесния случай е било изпълнено първото от двете
алтернативни изисквания - налице е изрично писмено съгласие от собственика.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена при
неправилно приложение на материалния закон, поради което се явява
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на спора
своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателите
за присъждане на разноски следва да бъде
уважено и Община Стара Загора следва да им заплати направените по делото
разноски в размер на 710 лв. за всяка една от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - гр. Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Н.В.Т. и С.В. Тер зиева заповед
№ 10-00-354/27.02.2023 г., издадена от кмета на Община Стара Загора, с която е
наредено премахването на преместваем обект: „2 броя слънцезащитни съоръжения и
сглобяем басейн", находящ се в УПИ III-
511, кв. 93а, по действащия регулационен план на гр. Стара Загора,
ПИ с идентификатор 68850.518.511 пo KKKP
на гр. Стара Загора, с административен
адрес: гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев" № 1, ет. 2, aп. 1 /в секция
„А" — буква „A/.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати Н.В.Т. направените
по делото разноски в размер на 710 /седемстотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на С.В.Т.
направените по делото разноски в размер на 710 /седемстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно на
основание чл.
215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.
СЪДИЯ: