№ 523
гр. Разград, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100237 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. чл. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Образувано е по предявен иск от „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална
зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния директор Михаел
Ковачев, чрез пълномощника му ст. юрк. Ипек Юмерова, срещу Е. А. Е. с
ЕГН-**********, се моли съдът да приеме за установено, че същият дължи на
ищцовото дружество следните суми по издадена Заповед за изпълнение по
ЧГД № 2158/2024 г.: 361,82 лв. – главница за доставена (потребена) топлинна
енергия и такси за услугата „дялово разпределение" за периода от 01.11.2023 г.
до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до окончателното
изплащане; при условията на кумулативност 34,01 лв., представляваща
обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва, начислена за периода
от 31.12.2023 г. до 21.11.2024 г. Претендират се разноските по заповедното и
всички направени по исковото.
Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на
топлинна енергия за територията на Община Разград на основание издадените
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с
№ Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът
твърди, че е продавал (доставял) на ответника топлинна енергия за битови
нужди при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба №
ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация –
Разград“ ЕАД гр. Разград, на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от
КЕВР и по цени, определени от Комисията, в жилище - етажна собственост с
1
централно топлоснабдяване. Твърди се, че за отчетен период м. ноември 2023
г. – м. април 2024 г. по партидата на името на ответника абонатен номер 13532
били начислени 1,75223 Мвтч прогнозна топлинна енергия на стойност 255,02
лева с ДДС при цена на топлинната енергия 144,540 лв/МВтч (без ДДС),
определена от КЕВР. С такса партида в размер на 11,67 лева и такса
разпределители в размер на 9,33 лева се получавала крайна прогнозна сума в
размер на 276,02 лева с ДДС. Сочи се, че след извършен отчет на уредите за
дялово разпределение от „Бруната“ ООД било установено, че реално
потребената топлоенергия за посочения период е по-голяма – 1,84919 МВтч
или 269,13 лева с ДДС. С начислените такса за партида и такса
разпределители, такса смяна на ампула, общата сума за реално доставената
енергия възлизала на 361,82 лв. с ДДС. За изравняване на прогнозно
дължимото спрямо стойността на реално доставената топлоенергия, било
издадено дебитно известие на стойност 30,61 лв. с ДДС. Твърди се, че
ответникът не е платил нито едно от прогнозните задължения. С оглед липсата
на изпълнение в срок ищецът на основание чл. 32, ал. 6 от ОУ и чл. 86 ЗЗД
начислил обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден забава или за
периода 31.12.2023 г. до 21.11.2024 г. в размер общо на 34,01 лв. Твърди се, че
ответникът потребил, но не е заплатил дължимите суми за потребената
топлинна енергия за топлофициран имот на адрес: гр. Разград, ***, което
наложило подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК, а след разглеждането му съдът издал заповед ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 361,82 лв. за потребена и
незаплатена топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение“ за
периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от
22.11.2024 г. до окончателното и изплащане; сумата в размер на 34,01 лв.,
представляващи лихва за забава (законната лихва) по чл. 86 от ЗЗД, начислена
върху дължимите суми за периода от 31.12.2023 г. до 21.11.2024 г., ведно и с
разноските – заплатена ДТ в размер на 25,00 лева. Поради връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
ищеца било указано предявяване на иск за установяване на задълженията по
заповедта. Така ищцовото дружество обосновава правния си интерес.
В осигуреното право на отговор ответникът чрез назначения му особен
представител изразява становище за допустимост и вероятна основателност на
предявените искове. Сочи, че от представените писмени доказателства може
да се направи заключение, че ответникът като собственик на жилище в гр.
Разград, ***, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Сочи, че
представените извлечения и отчета на „Бруната“ удостоверяват доставена
топлинна енергия за времето от м. ноември 2023 г. до м. април 2024 г. Сочи
като вероятно основателно и твърдението, че същата не е заплатена от
потребителя. Осъзнава, че назначаването на експертиза би натоварило с
допълнителни разноски ответника, но счита, че това е единственият начин да
се отсее спорното от безспорното.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
Ищецът представя доказателства, че ответникът е собственик на
жилище – ап. 3, находящо се гр. Разград, ***, вх. В, ***.
Не е предмет на спор обстоятелството, че ищецът е дружество,
лицензирано за дейността по пренос на топлинна енергия. Относно Общите
2
условия на дружеството е налице положително становище от страна
на Комисията за защита на потребителите, същите са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране –ДКЕВР, видно от приложеното
решение на ДКЕВР и са станали приложение към лицензията на дружеството
за дейност по пренос на ел. енергия, поради което същите обвързват клиентите
на дружеството.
Видно от приложените по делото доказателства, включително формуляр
отчет, изготвен от Бруната (неоспорени от ответника), последният е абонат на
дружеството-ищец за топлоснабдяване на обект, находящ се на адрес: гр.
Разград, ***, абонатен номер 13532, а за процесния период са начислени
дължими суми за доставена топлинна енергия за отоплителния сезон
2023/2024 г., а именно периода м. ноември 2023 г. – м. април 2024 г. След
дялово разпределение е определена дължима сума от 361,82 лева. Начислена е
лихва за забава в размер на 34,01 лева за периода от 31.12.2023 г. до 21.11.2024
г.
Според заключението по назначената през отоплителния сезон
2023/2024 г. ищецът е осигурил топлинна енергия в етажната собственост на
адрес: гр. Разград, ***, вх. В, респективно е отоплявано и жилището на
ответника. Ответникът е потребил енергия чрез щранг лира с проектна
мощност от 550Вт при потребена енергия от 0,59636 МВч на стойност 104,15
лева с вкл. ДДС, както и потребена енергия, отдадена от сградната инсталация
от 1,25283 мВч на обща стойност 218,81 лева. Вещото лице е установило, че
незаплащанията на предоставената топлинна енергия 1,84919 мВч са на
стойност 322,96 лева и начислени такси в размер на 38,86 лева или общо
361,82 лева, а за периода 31.12.2023 г. до 21.11.2024 г. законната лихва е в
размер на 34,01 лева. Посочените изчисления са направени след анализ на
приложените от ищеца писмени доказателства, а законната лихва е съобразена
с договорения гратисен период за плащане.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
исковете за допустими.
Разгледани по същество същите се явяват основателни.
Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право
или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството
възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на
3
облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се
презюмират от закона. Ответникът е титуляр на партидата. Събразно
посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г., собствениците дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената и. В хипотезата на чл. 78, ал. 7 от
Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването, облигационното
правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия в съответната сграда – етажна собственост, не се прекратява
по силата на закона (ex lege). При неизпълнено задължение на
топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06. 04.
2007 г. за топлоснабдяването, клиентите на топлинна енергия дължат цената за
топлинната енергия за сградна инсталация. Според събраните доказателства
абонатната станция е работила, снабдявайки с топлинна енергия етажната
собственост. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на II т.о. на
ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово
правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части
на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено
сключването на индивидуални договори между всеки потребител и
топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна
енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл.
150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни
за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при
Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената справка по делото,
за имота има открита партида, водеща се на ответника, който е в
облигационно правоотношение с ищеца по силата на влезлите в сила и сега
актуални общи условия, като по делото не са налице доказателства, че от
етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските
отношения с ищеца. Ответникът не е оспорил доказателствата по делото
относно дяловото разпределение. Ответникът като собственик на имота е
ползвал топлинна енергия. В сградата на блока, където се намира имота на
ответника са били извършвани ежемесечни отчитания на показанията на
общия топломер, намиращ се в абонатната станция. В ежемесечните отчети на
общия топломер са отчислявани в съответствие с нормативната уредба
количества топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция.
Не се твърди и не е установено обстоятелството ответникът да е заявил
надлежно възражение срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3 от
Общите условия в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Съдът взе
предвид и посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г.
Няма данни ответникът да е заплатил исковите суми. В този смисъл и
съобразно доказателствата същият дължи сумата от 361,82 лева,
представляващи стойността на доставена топлинна енергия и незаплатени
такси за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г.
4
до 31.03.2024 г. за жилище, находящо се в гр. Разград, ***, абонатен номер
13532, за което са издадени фактури в периода от 30.11.2023 г. до 12.08.2024 г.
В чл. 32, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Тъй като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична
престация, той е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това
обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава върху
главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а именно 34,01 лв. за периода от
31.12.2023 г. до 21.11.2024 г., както и за периода от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че ищецът е доставил
посочените количества топлоенергия на ответника по отношение на
процесния имот, отразени във фактурите, което ангажира договорната му
отговорност.
Предвид основателността на иска, ищецът има право на разноски в
пълен размер. Ищецът претендира разноски от заповедното и исковото
производства (за заплатена държавна такса, възнаграждение за особения
представител), като представя списък.
Воден от гореизложеното, Районен съд - Разград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.
415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал.1
от ЗЗД, в отношенията между страните, че Е. А. Е. с ЕГН-**********, с
установен по делото настоящ и поС.ен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл.
Разград, ***, дължи на „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“,
представлявано от изпълнителния директор Михаел Ковачев, следните суми
във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 1073 от 25.11.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско
дело № 2158 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград: 361,82 лв.
(четиристотин деветдесет и пет лева и 82 стотинки), представляващи
стойността на доставена топлинна енергия и незаплатени такси за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г.
за жилище, находящо се в гр. Разград, ***, по партида с абонатен номер
13532, за което са издадени фактури в периода от 30.11.2023 г. до 12.08.2024 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на заявлението на 22.11.2024 г. до окончателното
плащане; както и 34,01 (тридесет и четири лева и 1 стотинка),
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 31.12.2023 г. до 21.11.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е. А. Е. с ЕГН-**********,
с установен по делото настоящ и поС.ен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл.
Разград, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200,
Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от Михаил Николаев
5
Ковачев:
- сумата от 75,00 (седемдесет и пет) лева за направени разноски по
заповедното производство по Частно гражданско дело № 2158 по описа за
2023 г. на Районен съд – Разград и
- сумата от 745,00 (седемстотин четиридесет и пет) лева за направени
разноски по настоящото исково производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се приложи
по Частно гражданско дело № 2158 по описа за 2024 г. на Районен съд –
Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6