№ 1209
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000500906 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК, образувано по
въззивна жалба № 372025/30.12.2021 г. на ответника в първоинстанционното
производство ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, подадена чрез процесуален
представител адвокат Х., надлежно упълномощена с пълномощно приложено
на л.23 от делото, срещу решение № 266908 от 09.12.2021 г., постановено по
гр.дело № 13354/2020 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, 2 състав, в частта, с която предявения от С. С. А. срещу ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди от телесни увреждания получени при ПТП, настъпило на 11.10.2018 г. в
гр.София, е уважен за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над
сумата от 20 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
да постанови друго, с което да намали размера на присъденото обезщетение,
като приложи и процент принос от страна на ищцата за настъпване на
вредоносния резултат. Претендира присъждане на направените по делото
1
разноски и адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции,
изчислени съобразно решението, както коригиране на разноските на
насрещната страна.
Твърди се неправилност на решението в обжалваната му част, поради
противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че сумата от 20
000 лв. обезщетение е справедлива и в съответствие със събраните
доказателства по делото. Поддържа се, че първоинстанционният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения, неправилно е приложил
материалния закон и е кредитирал избирателно събрания доказателствения
материал, не вземайки предвид приложените по делото доказателства в
тяхната съвкупност, неправилно е интерпретирал същите. Въззивникът-
ответник твърди, че при определяне на действителния размер на търпените
неимуществени вреди, решаващият състав изобщо не е приложил един от
задължителните критерии за определяне на справедливия размер на
застрахователно обезщетение, а именно социално-икономическата обстановка
в страната. Поддържа се, че при съпоставяне на исканата сума като
обезщетение и периода, в който ищцата е търпяла болки и страдания, се
получава месечно обезщетение от 5 000 лв., което надхвърля около 10 пъти
минималната работна заплата за страна и около 4,2 пъти средната месечна
работна заплата за страната за процесния период. Поддържа невярност на
извода на първоинстанционния съд, че ищцата е била бременна към момента
на настъпване на ПТП, което обуславя повишена чувствителност и
емоционална ранимост. Твърди, че този извод на съда почива на твърдения,
обективирани в исковата молба, но не и на доказателствата, събрани в хода на
процеса, от които се установява, че към момента на ПТП и по време на
възстановяването на ищцата същата не е била бременна. Твърди, че съдът
неправилно не е отчел приноса на ищцата досежно търпените от същата
вреди. Поддържа, че в хода на процеса се е доказало наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в навлизане от
страна на ищцата на платното за движение, без да се огледа, несъобразяване с
разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение и по
този начин е попаднала в опасната зона за спиране.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ищцата С. С. А. чрез нейния процесуален
представител адвокат М., надлежно упълномощен с пълномощно приложено
2
на л.4 от първоинстанционното дело.
Счита въззивната жалба за неоснователна с твърдението, че
първоинстанционният съд правилно е възприел установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на нея, след задълбочен анализ на всички
събрани по делото писмени, гласни доказателства и съдебна експертиза е
достигнал до законосъобразен извод за основателност и доказаност на
предявените претенции. Оспорва наведените във въззивната жалба твърдения
за липса на справедливост на така присъденото обезщетение, съпричиняване
от страна на ищцата.
Моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана въззивната
жалба и да потвърди решението в обжалваната му част, както и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ и съдействие пред АС-София.
С оглед предмета на настоящото въззивно производство, решение №
266908 от 09.12.2021 г., постановено по гр.дело № 13354/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 2 състав в частта на
уважения иск в размер на сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от
04.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата е влязло в сила на
05.01.2022 г., поради необжалването му.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник поддържа
въззивната си жалба в писмено становище. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
В открито съдебно заседание възиваемият-ищцата А. оспорва
въззивната жалба чрез процесуалния си представител и моли съда да
потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ. Заявява възражение по чл.78, ал.8 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивника.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка
по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
3
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от С. С. А. против
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
С одобрено от съда протоколно определение от 26.09.2019 г. по н.о.х.д.
№ 15152/2019 г. по описа на СРС, НО, 12 състав Г. В. И. е признат за виновен
в това, че на 11.10.2018 г. около 08,20 часа в гр.София, при управление на
л.а.м. „Ауди А3“ с рег.№ ********, по пътното платно на ул. „Крум Стоянов“,
с посока на движение от ул. „Богданци“ към ул. „Йосиф Щросмайер“, в
района на кръстовището с ул. „Пловдив“, на пешеходна пътека, обозначена с
напречна пътна маркировка М8.1. от ППЗДвП и с пътен знак Д17 от
ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.116, чл.119, ал.1 от
ЗДвП, като не пропуснал и не осигурил преминаването на пресичащата от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка С. А.
С., като последва удар с предната част на автомобила в лявата странична част
на тялото на пешеходката и по непредпазливост й причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил на лявата
голямопищялна кост и счупване на лявата малопищялна кост, които
увреждания в съвкупност, както и поотделно са реализирали трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник за период по-голям от
30 дни и деянието е извършено на пешеходна пътека.
Между страните не е било спорно, че към 11.10.2018 г. за лек автомобил
марка „Ауди А3“, с рег.№ ******** е имало валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/23/118002341527 с валидност
от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г.
След произшествието ищцата е настанена за болнично лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, което продължило до 15.10.2018 г., по време на
което е осъществено консервативно лечение, изразяващо се в наместване на
счупването на костите на лява подбедрица под местна упойка и поставяне на
гипсова имобилизация. При изписването на ищцата от болницата, й е издаден
болничен лист за временна нетрудоспособност 35 дни. В последствие са
издадени още два болнични листа /л.79 и 80 от досъдебното производство/, с
който отпускът за временна нетрудоспособност на ищцата е продължен до
4
13.01.2019 г., включително. В епикризата, издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ е посочено, че при УЗД-без данни за бременност в момента,
контрол след 7 дни. Видно обаче от епикризата издадена от Клиника
„Патология на бременността“, СБАЛ по Акушерство и гинекология-„Майчин
дом“ ЕАД София /л.77 от досъдебното производство/, на 24.11.2018 г., малко
повече от един месец след претърпяното произшествие, ищцата постъпва в
клиниката по повод на генитално кървене и болки ниско в корема.
Установено е, че е налице втора по ред бременност, като последната редовна
менструация е била на 13.09.2018 г., приключила със завършен аборт. Ищцата
е изписана на 27.11.2018 г.
С неоспореното от страните заключение на приетата пред
първоинстанционния съд комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че в пряка
причинна връзка от произшествието ищцата е получила следните
увреждания: закрито счупване на външната издатина на големия пищял на
лява подбедрица, счупване на малкия пищял на лява подбедрица, увреда на
вътрешната странична връзка на лява колянна става. Установява се, че при
нормално протичане на лечебния процес без усложнения, периодът на
възстановяване при такъв вид травми е около шест месеца.
Установява се още, че ПТП е настъпило през светлата част на
денонощието и видимостта е била нормална и за двамата участника в
произшествието. Вещото лице сочи, че пешеходката е имала възможност да
възприеме приближаващия автомобил.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от
ищците неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на И. В.
К.-свекърва на ищцата и П. В. К.-съпруг.
Свидетелката К. установява, че към датата на катастрофата ищцата
имала две деца, работела, грижела се за тях, нямала проблеми. След
произшествието ищцата възприемала станалото зле, имала много болки,
ревяла. Свидетелката й помагала за децата и това продължило около 6-7
месеца. Имала болки и през нощта, психиката й била разбита. Свидетелката
установява, че след свалянето на гипса, ищцата провела рехабилитация около
15 дена в Пирогов. Ходела с помощта на патерици. В момента, когато се
промени времето има болки в крака.
Свидетелят К. установява, че съпругата му след произшествието се
5
променила. Нощно време сънувала кошмари и се налагало съпругът й да я
успокоява. Имала много болки и не можела да се грижи за децата. Грижите за
децата за период от около 6-7 месеца били поети от бабите. Едното дете е от
предишен брак на свидетеля К., а другото от предишен брак на ищцата, но
двамата полагат грижи за тях. Свидетелят установява, че лично той
придружавал съпруга си за рехабилитации в Пирогов. Понастоящем ищцата
има болки в коляното и когато се променя времето я боляло и слага наколенка
и шина. След произшествието ищцата не се къпела сама, а по-късно ходела с
патерици.
От доказателствата по делото не се установи извършено от
застрахователя извънсъдебно плащане на обезщетение от 7000 лв. с преводен
документ от 09.10.2020 г., тъй като видно от удостоверение на ПИБ АД /л.137
от първоинстанционното дело/, банковата сметка, по която е преведена
сумата е закрита на 12.12.2019 г., т.е. преди датата 09.10.2020 г., на която
ответникът твърди да е осъществил превода.
При така установената по-горе фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че са налице са предпоставките за
уважаването на исковете. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът е отчел конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането и практиката на по-
високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи. За установените неимуществени вреди от болки и
страдания, следствие на закрито счупване на външната издатина на големия
пищял на лявата подбедрица, счупване на малкия пищял на лявата
подбедрица, увреда на външната странична връзка на лявата коленна става,
болнично лечение за периода от датата на произшествието до 15.10.2018 г., по
време на което на ищцата е била поставена локална анестезия, след което
счупените кости са били наместени и е била извършена имобилизация на
крака чрез поставяне на гипс, в отпуск поради временна неработоспособност
до 13.01.2019 г., изпитвала болки вечер, сънувала е и кошмари, докато се е
възстановявала, за децата се е грижила нейната свекърва, изпитвала болки
при промяна на времето, станала е по-затворена и плашлива, че към момента
на ПТП ищцата е била бременна, състояние, което обуславя по-голяма
емоционална ранимост и чувствителност първоинстанционният съд е счел за
справедлив размер на дължимото обезщетение сумата от 35 000 лева, но е
6
присъдил сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, до
който размер е поискана с исковата молба. Приел за неоснователно
въведеното с отговора на ответника възражение за принос от страна на
ищцата.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 04.10.2019 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 06.01.2020 г. (първият работен ден след изтичане на
срока в неприсъствен ден), ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение. По съображения изложени по-горе, въззивният
съд приема, че ответникът и на 09.10.2020 г. не е извършил плащане на
обезщетение в размер на 7 000 лв. Исковете са предявени пред
първоинстанционния съд на 04.12.2020 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явяват процесуално
допустими.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
7
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение, доколкото и
предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 20 000 лв.
застрахователно обезщетение, между страните със сила на пресъдено са
установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право.
По възраженията, въведени от въззивника с въззивната му жалба.
Неоснователни са въведените от въззивника-ответник възражения
срещу правилността на извода на първоинстанционния съд за недоказаност на
въведените от него с отговора основания за принос от страна на пострадалата
с твърдението, че същата е имала обективна възможност да възприеме
автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с
които да предотврати настъпване на ПТП, без да се огледа е навлязла в
платното за движение, като не се е съобразила с разстоянието до
приближаващото МПС и неговата скорост на движение и е попаднала в
опасната зона за спиране.
В т.6 от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ВКС, ОСНК, е
прието, че наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност
на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да
намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
8
Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но
сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява
при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
В конкретния случай безспорно се установява, че ищцата като
пешеходка и в момента на удара вече е била на пешеходната пътека, т.е.
преминавала е през нея. Това обстоятелство е установено и със одобреното от
съда споразумение и то е съставомерен елемент от състава на престъпление,
за което е осъден делинквента, поради което и на основание чл.300 от ГПК е
задължително за гражданския съд.
От доказателствата по делото не се установява ищцата в качеството си
на пешеходка да е нарушила правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. На първо
място тя е предприела пресичане на платното за движение по пешеходна
пътека, т.е. на разрешено за това място. Установява се, че първоначално,
когато ищцата е стъпила на пешеходната пътека, за да пресече пътното
платно, не е имало взаимна видимост, поради спрели автомобили. В момента
обаче, в който за водача на лекия автомобил е имало видимост, т.е. той
обективно е могъл да възприеме пешеходката, той е отстоял от мястото на
удара на 25,73 метра, при опасна зона около 12 метра, т.е. той е бил длъжен и
е могъл да предприеме спиране, при което ударът не би настъпил. С оглед на
горното не се установява внезапно навлизане от страна на ищцата на платното
за движение, още повече че безспорно по делото е установено както е
посочено и по-горе, че преди да започне да пресича пешеходната пътека, нито
ищцата, нито водачът на увреждащия автомобил са могли да се възприемат
взаимно, поради което и няма как да се вмени във вина на пешеходката и
несъобразяване с приближаващото се пътно превозно средство.
Ето защо и предвид гореизложеното настоящият въззивен състав
намира, че хода на процеса ответникът не е доказал главно и пълно обективно
поведение на ищцата, което да се намира в пряка причинна връзка с
настъпилото произшествие, т.е. да е допринесло за настъпването му,
съответно да е допринесло за увеличаване на обема на претърпените от нея
вреди, поради което и възражението на въззивника, че първоинстанционният
съд неправилно не е отчел приноса на ищцата досежно търпените от същата
вреди, се явява неоснователно.
9
По отношение на размера на присъденото от СГС обезщетение.
Настоящият въззивен състав намира, че справедливият размер на
обезщетение на ищцата за претърпените от нея имуществени вреди възлиза
на сумата от 30 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
10
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 26 години към датата на произшествието е получила две телесни
увреждания по едно счупване на двете кости и разкъсване на връзки, като
видно от показанията на вещото лице Симеонов в проведеното на 11.06.2021
г. открито съдебно заседание, разкъсването на връзките се припокрива със
счупването, като безспорно последното е по-тежката увреда, което е
наложило и поставянето на гипс, счупванията при ищцата не са с тежък
характер, тъй като не са наложили оперативно лечение с поставяне на
метални остеосинтези. Проведено е консервативно лечение с местна
анестезия за период от четири дни. Увредите да довели до временна
нетрудоспособност за 95 дни до 13.01.2019 г., включително, а
възстановителният период е приключил в рамките на около шест месеца, при
липсата на доказателства за по-дълга продължителност. Установява се, че в
този период ищцата е имала нужда от помощ и подкрепа, включително и във
връзка с грижите за двете й деца, в който период тя е била подпомагана от
своето семейство-баби и съпруг. Провела е рехабилитация за около 15 дни.
Не се установяват усложнения вследствие на уврежданията, нито възможност
за бъдещо влошаване на състоянието, нито остатъчни негативни последици от
уврежданията.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер на 30 000 лв. не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2018 г., така и със съдебната практика по аналогични казуси.
11
Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на
присъденото обезщетение, тъй като при съпоставяне на исканата сума като
обезщетение и периода, в който ищцата е търпяла болки и страдания, се
получава месечно обезщетение от 5 000 лв., което надхвърля около 10 пъти
минималната работна заплата за страна и около 4,2 пъти средната месечна
работна заплата за страната за процесния период. Неправилно е
икономическата конюнктура да се преценява само през призмата на
минималната работна заплата към 2018 г. Следва да се съобрази, че съгласно
официалните данни от сайта на НСИ (препращащ към ИС Инфостат),
потребителският паричен разход средно на лице за четвъртото тримесечие на
2018 г. възлиза на сумата от 1 492,40 лв., с оглед на което присъденото
обезщетение не се явява прекомерно.
Следва да се посочи, че неправилно и при определяне на дължимия
размер на застрахователното обезщетение, първоинстанционният съд е отчел
обстоятелството, че ищцата към момента на ПТП е била бременна, състояние,
което обуславя по-голяма емоционална ранимост и чувствителност. Това е
така, защото ищцата нито в исковата си молба, нито в допълнителната такава
се е позовала на това обстоятелство и не е твърдяла този факт.
Това обстоятелство обаче не се отразява на размера на дължимото
обезщетение, защото видно от мотивите на първоинстанционния съд той е
счел дори, че справедливият размер е 35 000 лв., но не го е присъдил, тъй като
не е претендиран от ищцата.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника се явява
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната му
част правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото разноски на въззивника не се дължат.
Както с отговора на въззивната жалба, така и в хода по същество
адвокат М. е заявил искане да му бъде определено и присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, с оглед
оказаната от него безплатна правна помощ на въззиваемата.
Обжалваемият материален интерес е в размер на 10 000 лв., с оглед на
което и на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
12
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 830 лв.
Предвид горното въззивникът и на основание чл.38 от ЗА ще следва да
бъде осъден да заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение в размер на
830 лв. за оказаната от него безплатна правна помощ на въззиваемата-ищца.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266908 от 09.12.2021 г., постановено по
гр.дело № 13354/2020 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, 2 състав, в частта, с която предявения от С. С. А. срещу ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди от телесни увреждания получени при ПТП, настъпило на 11.10.2018 г. в
гр.София, е уважен за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над
сумата от 20 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв., ведно със законната
лихва от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7 да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат А. В.
М., гр.София, бул. „Витоша“ № 28, ет.3, офис 6 адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 830
лв./осемстотин и тридесет лв./
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14