РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Бургас, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Търговско дело №
20232100900075 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ЕООД, ЕИК –
*********, против Кооперация „ВСЕСТРАННА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ХРИСТО
БОТЕВ““, ЕИК – *********, за краткост Кооперацията, с която е предявен главен иск за
сумата от 48 750 лева, представляваща неустойка, съгласно уговореното в чл.13
„Задължения на продавача“ от сключения договор за покупко-продажба на фуражна
пшеница реколта 2021 г. от дата 17.03.2021 г., ведно с лихвата за забава върху тази сума от
деня на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимата сума. При
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ответникът не дължи уговорената
неустойка на основание разпоредбите на договор за покупко-продажба на фуражна пшеница
реколта 2021 г. от 17.03.2021 г., то сумата от 48 750 лева, представляваща неустойка, се
претендира на основание уговореното в чл.13 „Задължения на продавача“ от сключения
договор за покупко-продажба на фуражна пшеница реколта 2021 г. от 05.07.2021 г., ведно с
лихвата за забава върху тази сума от деня на завеждане на исковата молба до пълното
изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че страните са в трайни търговски отношения. Ищецът
посочва, че през 2021 г. са сключени два договора за покупко-продажба на фуражна
пшеница реколта 2021 г., а именно: договор за покупко-продажба на фуражна пшеница
реколта 2021 г. от дата 17.03.2021 г. за количество от 500 МТ (петстотин метрични тона) +/–
2% от договореното количество – по опция на купувача, при договорена цена за тон от 325
лева; договор за покупко-продажба на фуражна пшеница реколта 2021 г. от дата 05.07.2021
г. за количество от 2000 МТ (две хиляди метрични тона) +/– 2% от договореното количество
– по опция на купувача, при договорена цена за тон от 325 лева. Двата договора нямат
връзка помежду си. С тях ответникът поема задължение да достави договорените количества
фуражна пшеница в уговорените срокове, а ищецът да заплати продажната цена.
Набляга се, че са издадени 16 броя искания за отпускане на материални ценности и
съпътстващите ги кантарни бележки в периода 15.07.2021 г. до 02.08.2021 г. ответникът
доставя общо количество от 2047,1 МТ фуражна пшеница в базата на ищеца, който я
1
приема. За доставеното количество ответникът издава три фактури: от 20.07.2021 г. за
доставено количество 486,580 МТ пшеница за сумата от 158 1378,50 лева; от 28.07.2021 г. за
доставено количество 985,000 МТ пшеница за сумата от 320 125 лева; от 03.08.2021 г. за
доставено количество 575,520 МТ пшеница за сумата от 192 799,20 лева. Сумите по
фактурите са платени. Ищецът твърди, че договорът от 17.03.2021 г. обаче не е изпълнен,
поради което ответникът дължи неустойка, определена в чл.13 от същия договор в размер на
48 750 лева. Дружеството посочва, че с нотариална покА. от 24.02.2022 г. ответникът е
поканен да изпълни поетото с договора от 17.03.2021 г. задължение за доставка на 500 МТ,
като в отговор от 11.03.2022 г. ответникът признава, че между страните е сключен договор
от 17.03.2021 г., но твърди, че е доставил 2047,1 МТ фуражна пшеница, с което многократно
е преизпълнил своето задължение. Ищецът счита, че изпълнен е вторият договор от
05.07.2021 г., защото обемът на доставките и фактурирането се вмества точно – закупени и
доставени са 2047 МТ при договорено количество от 2000 МТ +/– 2% от договореното
количество, което е равно на 2040 МТ. От друга стрА., нито една от трите издадени фактури
не е за количество от 500 МТ. Според ищеца, ако е изпълнен първият договор, остава
неизпълнен вторият. Ответникът с писмо от 17.05.2022 г. изпраща на ищеца проект за
споразумение, като според ищеца с него Кооперацията признава наличието на втори
договор от юли 2021 г.
Ищецът претендира сумата от 48 750 лева, представляваща неустойка по първия
договор, в условията на евентуалност претендира неустойка в същия размер по втория
договор.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който
ответникът на първо място твърди, че исковете са недопустими, тъй като е налице
арбитражна клауза в чл.14 от договора от 17.03.2021 г. В случай, че съдът не прекрати
делото, ответникът потвърждава, че между страните съществуват трайни търговски
взаимоотношения. Ответникът не оспорва сключването и съдържанието на договора от
17.03.2021 г., като твърди, че всички насрещни задължения по него са изпълнени и
погасени. Ответникът също твърди, че в периода 15.07.2021 г. – 02.08.2021 г. е доставил
общо 2047,1 МТ пшеница. Набляга, че за разликата от 500 МТ до 2047,1 МТ отношенията се
основават на плоскостта на неформален договор за търговска продажба на стоки и на
плоскостта на обичайната търговска практика – писмени заявки за доставка на определени
количества фуражна пшеница и доставка, ако са налични, предварително заявени конкретно
определени количества.
Ответникът твърди, че оспорва датата и съдържанието на договор от 05.07.2021 г.
Набляга, че договорът не е подписан нито от представител на кооперацията, нито от
упълномощено лице. Набляга, че подпис е поставен само на последната страница от
договора. Посочва също така, че оспорва автентичността и на подписа в договора на
представителя на ищеца Николай Ковачев. Набляга, че по договора от 17.03.2021 г. ищецът
е неизправна стрА., защото липсват изпратени заявки за доставки. Посочва, че по договора
от 05.07.2021 г. липсват писмени известия (искания) за доставки. Заявява, че ответникът
узнава за съществуването на договор от 05.07.2021 г. едва с нотариалната покА. от
17.03.2022 г. Моли съда да прекрати делото като неподведомствено на съда, в условията на
евентуалност да отхвърли исковете. Правят се доказателствени искания.
В законоустановения срок ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
заявява, че исковете са допустими пред съда, защото липсват съществени реквизити на
арбитражно споразумение. Потвърждава, че ответникът дължи заплащане на неустойка
поради свое договорно неизпълнение. От 2018 г. страните винаги обективират своите сделки
във формални писмени договори. Твърди, че като страна по договора от 05.07.2021 г. и на
основание чл.181 от ГПК за ответника договорът е с достоверна дата. Посочва, че подписът
в договора е положен от Николай Събев. Посочва, че дори ответникът да е разбрал за
договора през 2022 г., не се е противопоставил веднага. Счита за недопустимо оспорването
на чужд подпис, а именно – този на представляващия „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ЕООД. Дори и
подписът да не е положен от представляващия дружеството ищец, договорът е многократно
2
потвърден. Набляга, че извънсъдебните действия на ответника неоспоримо сочат знание,
съгласие и потвърждение на факта за сключен договор от 05.07.2021 г. Ищецът
потвърждава, че известия за доставка на стоки са правени устно по телефон поради
бързината на търговския оборот. Не са изпращани писмени известия за доставка на стоки.
Посочва, че в договорите ясно са установени фиксирани срокове и за всяка стрА. е известно,
че трябва да достави, респективно получи стоките в този предварително установен период.
Поддържа исковете и прави доказателствени искания.
В срок по делото постъпва допълнителен отговор от ответника, с който поддържа
отговора. Заявява, че не е недопустимо оспорването на чужд подпис, защото той изразява
волеизявление. Оспорват се твърденията, че са налице извънсъдебни действия на ответника,
които сочат потвърждение, знание, съгласие на договора от 05.07.2021 г. Поддържат се
доказателствените искания.
С определение № 567/12.06.2023 г. съдът остави без уважение искането на
Кооперацията за прекратяване на производството по делото като неподведомствено на съда
поради наличие на арбитражна клауза. Със същото определение на основание чл. 193 от
ГПК съдът откри производство по оспорване истинността (автентичността) на договор за
покупко-продажба на пшеница реколта 2021 г. от дата 05.07.2021 г. досежно положения от
представляващия Кооперация „ВСЕСТРАННА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ХРИСТО
БОТЕВ““ след думите „За Продавача“ на последна страница на договора подпис.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковата молба, като моли съда да уважи главния иск, а ако същият е неоснователен – да
уважи евентуалния иск, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли както главния, така и евентуалния иск и да присъди на стрА.та сторените по
делото разноски.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа стрА. следното:
На 17.03.2021 г. между Кооперацията, в качеството на продавач, и ищцовото
дружество, в качеството на купувач, се сключва договор за покупко-продажба на пшеница –
реколта 2021 г. (за краткост Договор 1), по силата на който продавачът следва да достави на
купувача 500 МТ +/– 2% фуражна пшеница – реколта 2021 г. при цена от 325 лева за
метричен тон (МТ) без ДДС. Стоката следва да бъде доставена в периода 15.07.2021 г. –
15.08.2021 г. по опция на купувача, 2 дни предизвестие преди доставката. Купувачът
изпраща на продавача писмено известие за доставка на стоката с инструкции за количество,
което трябва да бъде доставено, дата и място на доставка, контролна организация, спедитор
и/или получател на стоката. Според показанията на свидетеля Манолова-Добрева,
обслужвала счетоводно ищцовото дружество, заявките се правят по телефон, а не писмено.
Според т.19.1 от Договор 1 той остава валиден до пълното изпълнение от страните на
задължението им по него. В случай, че продавачът не изпълни задължението си да достави
договореното количество в рамките на договорения период и договореното количество,
купувачът има право да поиска намаляване на цената, както и да поиска неустойка в размер
на 30 % от цената на всеки метричен тон, който не е доставен, съгласно условията на
договора, или стока, която не отговаря на условията на договора, както и да поиска
обезщетение за претърпените загуби и загубата на печалба над фиксирА.та неустойка.
На 05.07.2021 г. между Кооперацията, в качеството на продавач, и ищцовото
дружество, в качеството на купувач, се сключва договор за покупко-продажба на пшеница –
реколта 2021 г. (за краткост Договор 2), по силата на който продавачът следва да достави на
купувача 2000 МТ +/– 2% фуражна пшеница – реколта 2021 г. при цена от 325 лева за
метричен тон без ДДС. Стоката следва да бъде доставена в периода 05.07.2021 г. –
31.07.2021 г. по опция на купувача, 2 дни предизвестие преди доставката. Купувачът
изпраща на продавача писмено известие за доставка на стоката с инструкции за количество,
което трябва да бъде доставено, дата и място на доставка, контролна организация, спедитор
3
и/или получател на стоката. Според показанията на свидетеля Манолова-Добрева,
обслужвала счетоводно ищцовото дружество, заявките се правят по телефон, а не писмено.
Според т.19.1 от Договор 1 той остава валиден до пълното изпълнение от страните на
задължението им по него. В случай, че продавачът не изпълни задължението си да достави
договореното количество в рамките на договорения период и договореното количество,
купувачът има право да поиска намаляване на цената, както и да поиска неустойка в размер
на 30 % от цената на всеки метричен тон, който не е доставен, съгласно условията на
договора, или стока, която не отговаря на условията на договора, както и да поиска
обезщетение за претърпените загуби и загубата на печалба над фиксираната неустойка.
Според заключението на вещото лице по назначената първоначална съдебно-графологична
експертиза подписът в графата „за продавача“ в Договор 2 не е положен от Николай Петров
Събев.
Не е спорно между страните, че са доставени от ответника на ищеца 2047,1 МТ
фуражна пшеница в периода 15.07.2021 г. – 02.08.2021 г., за което са издадени три фактури,
както следва: фактура от 20.07.2021 г. за доставено количество 486,580 МТ пшеница за
сумата от 158 138,50 лева; фактура от 28.07.2021 г. за доставено количество 985 МТ
пшеница за сумата от 320 125 лева; фактура от 03.08.2021 г. за доставено количество 575,520
МТ пшеница за сумата от 192 799,20 лева. Сумите по фактурите са платени. По кой от двата
договора е доставено съответното количество пшеница решава „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ЕООД.
Доставчикът, Кооперацията, не посочва по кой от двата договора доставя пшеницата.
На 24.02.2022 г. дружеството ищец изпраща нотариална покА. до Кооперацията, с
която я уведомява, че Договор 1 не е изпълнен, тъй като не е доставено уговореното
количество фуражна пшеница – реколта 2021 г., поради което я поканва в тридневен срок от
получаване на поканата да достави еднократно или в последователни дни в рамките на срока
цялото количество от 500 МТ фуражна пшеница-реколта 2021 г. Посочва се, че
разплащането на цената от стрА. на купувача ще е съгласно клаузите на Договор 1.
Поканата следва да се счита за известие за доставка. Тя е връчена на 10.03.2022 г. на
представляващия Кооперацията. На 11.03.2022 г. Кооперацията изготвя отговор на покА.та,
в който посочва, че не само е изпълнила Договор 1, но многократно е преизпълнила
уговореното количество, като общо са доставени на купувача 2047,1 МТ пшеница.
На 17.03.2022 г. дружеството ищец изпраща нова нотариална покана до
Кооперацията, с която я уведомява, че между страните има сключени Договор 1 и Договор 2,
като Договор 2 е изпълнен изцяло, като искането за изпълнение касае Договор 1. Отново се
кани Кооперацията в 3-дневен срок от получаване на поканата да достави еднократно или в
последователни дни, в рамките на предоставения срок, цялото количество от 500 МТ
фуражна пшеница по Договор 1, като при неизпълнение Договор 1 ще се счита за развален
поради неизпълнение от страна на продавача. В случай на неизпълнение, Кооперацията се
кани в срок от три работни дни, считано от изтичане на предоставения срок за реално
изпълнение, да заплати на „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ЕООД договорената неустойка в размер на 30
% от цената на всеки недоставен метричен тон пшеница или сума в общ размер на 48 750
лева, съгласно уговореното в чл.13 „Задължения на Продавача“ от Договор 1. Към
нотариалната покана е приложен и Договор 2. Поканата е връчена на 22.03.2022 г. на
представляващия Кооперацията. На 17.05.2022 г. по електронна поща дружеството ищец
получава от Кооперацията проект за споразумение за прекратяване на сключения на
05.07.2021 г. договор за покупко-продажба на пшеница – реколта 2021 г. Такова
споразумение не е подписано.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, заключенията на вещото лице по назначените
първоначална и допълнителна съдебно-графологични експертизи и показанията на
свидетелите Петя Стоянова Манолова-Добрева и Господин Р. Господинов.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
4
Предявените главен и евентуален иск са с правно основание чл.92 от ЗЗД.
По спорния въпрос – има ли действащ Договор 2 съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Безспорно е, че Кооперацията е търговец.
Установи се, че представляващият Кооперацията е получил препис от Договор 2 с
нотариалната покана на ищеца, като не го е оспорил веднага. Нещо повече, Кооперацията
изпраща писмо по електронна поща до ищеца, което съдържа проект за споразумение за
прекратяване именно на Договор 2. Ето защо следва да се приеме, че Кооперацията
потвърждава сключването на Договор 2, т.е. той е действащ между страните. Косвен
аргумент за верността на този извод е и обстоятелството, че ответникът доставя на ищеца
повече количество от предвиденото в Договор 1.
По втория спорен въпрос – кой от Договор 1 и Договор 2 е изпълнен от продавача,
съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а
ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД се
прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. В настоящия случай такава уговорка липсва. Предвиденото в
двата договора „по опция на купувача“ е относимо към количеството доставена пшеница
(дали то да е 2 % над или под 500 МТ, респективно 2000 МТ), а не към правомощие на
купувача да определя по кой от двата договора е налице доставка.
Ето защо, ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от
няколкото еднородни задължения погасява, обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не
е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или
изр. 3 ЗЗД.Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника, а не в интерес
на кредитора. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните –
в този смисъл мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т.
д. № 3/2017 г., ОСГТК.
Видно е от материалите по делото, че Кооперацията има две еднородни задължения
към ищеца – да продаде (достави) определено количество фуражна пшеница с едни и същи
характеристики и на една и съща цена. Установи се от показанията на свидетеля Манолова-
Петрова, че Кооперацията не посочва по кой от двата договора доставя пшеница, но ищецът
приема изпълнението и впоследствие заплаща доставеното.
Доколкото и двете задължения са еднакво обременителни, то на първо място следва
да се погаси най-старото от тях, а именно това по Договор 1, защото то е първо възникнало.
Кредиторът, в случая ищецът, няма право на преценка кое задължение на Кооперацията се
погасява с доставката на конкретна пшеница.
Ето защо Договор 1 е изпълнен от Кооперацията, като са доставени 500 МТ фуражна
пшеница и купувачът е приел това изпълнение, поради което ответникът не дължи
неустойка за неизпълнение и главният иск следва да бъде отхвърлен. Договор 2 остава
неизпълнен, тъй като не са доставени общо 2000 МТ фуражна пшеница. За да изпълни
задължението си обаче, Кооперацията следва да получи „известие за доставка“. Установи се
от показанията на свидетеля Манолова-Добрева, че дружеството ищец „установява“ едва
през 2022 г., че има недоставено количество, т.е. не е налице отправена заявка, която да не е
била изпълнена от Кооперацията.
С двете нотариални покани обаче ищецът кани Кооперацията да изпълни своето
задължение по Договор 1, но не и по Договор 2. В този смисъл нотариална покА. за
изпълнение на Договор 2 не е отправена до Кооперацията – в исковата молба ищецът
5
посочва, че изпълнен коректно е Договор 2. От друга стрА., няма доказателства купувачът
да е отправил искане до Кооперацията последната да му достави неиздължено количество по
Договор 2 нито устно, каквато практика е установена според свидетеля Манолова-Добрева,
нито писмено, както изисква договорът.
На следващо място, както вече се посочи, Договор 2 не е прекратен, защото
споразумение между страните за това не е подписано. Същевременно според т.19.1 от
Договор 2 той остава валиден до пълното изпълнение от страните на задължението им по
него. След като липсва покА. за изпълнение, то Кооперацията не е в забава и неустойка не
се дължи. Ето защо и евентуалният иск следва да бъде отхвърлен. В случая исковата молба
няма функцията на покА., защото с нея не се претендира реално изпълнение на Договор 2,
т.е. доставка на пшеница, а заплащане на неустойка, т.е. парично задължение поради
договорно неизпълнение.
По оспорването на документ:
Оспорването на истинността (автентичността) на договор за покупко-продажба на
пшеница реколта 2021 г. от дата 05.07.2021 г. досежно положения от представляващия
Кооперация „ВСЕСТРАННА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ХРИСТО БОТЕВ““ след
думите „За Продавача“ на последна страница на договора подпис, е доказано. Установи се,
че договорът не е подписан от Николай Петров Събев. Съдът се произнася по оспорването
само в мотивите, но не и в диспозитива – аргумент от т.9 от ТР № 1/04.01.2001 г., по гр. д. №
1/2000 г., на ОСГК.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът, които са в размер
на 6150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
делото, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Съдът е обвързан с размера на претенцията за
разноски, посочена в списъка.
Мотивиран от горното Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ЕООД, ЕИК – *********, против
Кооперация „ВСЕСТРАННА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ХРИСТО БОТЕВ““, ЕИК –
*********, главен осъдителен иск за сумата от 48 750 (четиридесет и осем хиляди
седемстотин и петдесет) лева, представляваща неустойка, съгласно уговореното в чл.13
„Задължения на продавача“ от сключения договор за покупко-продажба на фуражна
пшеница реколта 2021 г. от дата 17.03.2021 г., ведно с лихвата за забава върху тази сума от
деня на завеждане на исковата молба на 01.03.2023 г. до пълното изплащане на дължимата
сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ЕООД, ЕИК – *********, против
Кооперация „ВСЕСТРАННА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ХРИСТО БОТЕВ““, ЕИК –
*********, евентуален осъдителен иск за сумата от 48 750 (четиридесет и осем хиляди
седемстотин и петдесет) лева, представляваща неустойка, съгласно уговореното в чл.13
„Задължения на продавача“ от сключения договор за покупко-продажба на фуражна
пшеница реколта 2021 г. от дата 05.07.2021 г., ведно с лихвата за забава върху тази сума от
деня на завеждане на исковата молба на 01.03.2023 г. до пълното изплащане на дължимата
сума.
ОСЪЖДА „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Кооперация
„ВСЕСТРАННА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ХРИСТО БОТЕВ““, ЕИК – *********,
сумата от 6150 (шест хиляди сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7