№ 1099
гр. София, 21.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501067 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Д. Д. К. срещу определение
07.02.2022г. на СГС, ГО, II Е въззивен състав, постановено по ч.гр.д. №
255/22г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу действия на
ЧСИ и производството е прекратено.
Жалбоподателят излага, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Излага,че е платил дълга си по изп.д. № 1951/21г., което
е образувано по молба на взискателя „Юробанк България“ АД. На
25.10.2021г. е погасил задължението си. На 27.10.2021г. от ЧСИ е изготвена
покана за доброволно изпълнение. Взискателят не е уведомил съдебния
изпълнител за постъпилото плащане. На 05.11.2021г. жалбоподателят е подал
молба за прекратяване на изпълнителното дело поради обстоятелството, че
задължението е заплатено преди образуването му. На 08.11.2021г. ЧСИ е
изпратил съобщение за дължим остатък по изпълнителното дело. На
10.11.2021г. жалбоподателят е подал втора молба до съдебния изпълнител за
прекратяване на делото. На същата дата то е прекратено, но вместо на
основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, на основание чл.433, ал.2 от ГПК.
Подменено е основанието, на което жалбоподателят е посочил, че иска да
бъде прекратено изпълнителното дело. След това е установил, че макар
делото да е прекратено, не са възстановени всички събрани чрез запорите
суми. Като е посочила чл.433, ал.2 от ГПК като основание за прекратяване,
1
ЧСИ е избегнала постановяване на отказ, който той да може да обжалва.
Съдебният изпълнител е възстановил само 2 347, 59 евро, вместо платените от
„Уникредит Булбанк“ АД 3 544, 48 евро. Сочи, че начинът, по който
съдебният изпълнител е определил размера на дължимите такси и разноски е
неясен и не му дава възможност да упражни правата си по чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК. Жалбоподателят не е получил сметка по чл.79 от ЗЧСИ. С подадената
жалба срещу съобщението за прекратяване на изпълнителното дело е изразил
несъгласие срещу начислените разноски. За него няма друг начин да се
защити срещу тях. Счита, че сумите, определени като разноски по
изпълнителното дело са задържани неправомерно от ЧСИ.
Затова моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото
за произнасяне по жалбата.
„Юробанк България“ АД не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните намира частната жалба
за допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок за
обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че
жалбата на Д. К. е недопустима, тъй като не се обжалва изпълнително
действие, което да попада в приложното поле на чл.435, ал.2 от ГПК.
Видно от приложеното изпълнително дело е, че то е образувано по
молба на „Юробанк България“ АД и изпълнителен лист, издаден на
16.07.2021г. от СРС, с който жалбоподателят е осъден да заплати парични
суми на банката. С разпореждане от 21.10.2021г. ЧСИ е образувал
изпълнително дело. В него Д. К. има качество на длъжник.
Не е спорно, че на 22.10.2021г. длъжникът е платил изцяло дълга си. С
разпореждане за приключване от 10.11.2021г. изпълнително дело №
1951/21г. е приключено като са вдигнати всички възбрани и запори.
Разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК изчерпателно изброява кои
действия на съдебния изпълнител могат да се обжалват от длъжника. В ал.3
на същата разпоредба е признато правото му на жалба срещу постановлението
2
за възлагане, но само на две основания: наддаването при публичната продан
не е извършено надлежно и имуществото да не е възложено по най- високата
предложена цена. Длъжникът няма правна възможност да обжалва
прекратяването на делото, а още по- малко основанието, на което то е
прекратено. Неоснователен е доводът в частната жалба, че търси защита
срещу разноските, определени от ЧСИ, доколкото в жалбата, по което е
образувано ч.гр.д. № 255/22г. няма изложени такива доводи.
Съгласно т.2 от ТР № 382015/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС няма
изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител да трябва да
се произнесе по разноските. Това се дължи на особеностите на
принудителното изпълнение. Размерът им се променя с извършването на
всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Затова изразът
„постановление за разноски“ следва да се тълкува като всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за
разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата
за доброволно изпълнение. Затова на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от
ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера
на задължението на длъжника за разноски. Видно от изпълнителното дело е,
че до него е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени
разноските, които дължи по принудителното изпълнение, както и съобщение
за дължим остатък. Това са все актове на ЧСИ , с които той се е произнесъл
по разноските.
Поради липса на правна възможност за обжалване на определението за
прекратяване и основанието, на което изпълнителното дело е прекратено
жалбата срещу обжалваното действие на ЧСИ е недопустима.
С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна.
Обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 07.02.2022г. на СГС, ГО, II Е въззивен
състав, постановено по ч.гр.д. № 255/22г.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4