№ 158
гр. Сливен, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200327 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от В. С. Н. с ЕГН ********** от
гр. Сливен, чрез процесуален представител, против НП № 25-0804-000555 от
10.02.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с
което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни
точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от процесуален
представител на жалбоподателя, в което изразява становището си по съществото на
делото, моли обжалваното НП да бъде отменено и да им бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, не изпраща процесуален
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено
становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява
становище по съществото на делото, моли издаденото наказателно постановление да
бъде потвърдено и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
1
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.01.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1361274 против
жалбоподателя за това, че на 22.01.2025 год. около 21,23 часа в гр. Сливен, по бул.
„Панайот Хитов” до № 21 в посока Новоселски мост управлява собственият си лек
автомобил „Рено Клио” с рег. № ***** като по време на движение не използвал
обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС. В акта било посочено, че е
нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя на 22.01.2025 год. (л. 16 от делото).
На 28.01.2025 год. в РУ - Сливен постъпило възражение от В. С. Н., чрез
процесуален представител, против съставения АУАН. Във възражението се твърди, че
била налице хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а именно физическото
състояние на водача не му позволявало да използва обезопасителен колан и моли да
бъде отменен съставения АУАН и да бъде прекратено образуваното
административнонаказателно производство (л. 22 - 27 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804-000555 от
10.02.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с
което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били
отнети 10 контролни точки. В НП било отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата
обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите
участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на 24.02.2025 год.
(л. 17 от делото).
От приложените към жалбата медицински документи се установява, че в
издадената на жалбоподателя Епикриза, болничен лист и два броя амбулаторни
листове, последният от които от дата 20.12.2024 год., няма отразено лекарско
предписание, че физическото му състояние не позволява използването на
обезопасителен колан (л. 11 - 14 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че
жалбоподателят е извършил описаното в акта нарушение, което от своя страна води до
2
ангажиране на административнонаказателната му отговорност. От показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта е видно, че на датата, посочена в него –
22.01.2025 год. около 21,23 часа в гр. Сливен жалбоподателят е управлявал лек
автомобил без поставен обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС. С оглед на
което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП
административнонаказателна отговорност.
Възражението в жалбата, че била налице хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП е неоснователно. Съгласно посочената разпоредба водачите и пътниците в МПС,
когато са в движение, могат да не използват обезопасителни колани, ако физическото
им състояние не позволява. В настоящия случай не бяха представени надлежни
писмени доказателства, съдържащи лекарско предписание, че физическото състояние
на жалбоподателя към датата 22.01.2025 год. не позволява използването на
обезопасителен колан. В представените медицински документи, такова лекарско
предписание не фигурира, а и видно от същите последният медицински преглед на
жалбоподателя е бил на 20.12.2024 год., т.е. повече от месец преди датата на
нарушението. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай доказателствената сила
на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай не следва да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. В настоящия случай не са налице данни, от които да се приеме, че
тежестта на нарушението не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
ЗДвП урежда обществените отношения свързани с правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване и правата и задълженията на участниците
в движението, като целта е да бъде опазен живота и здравето на същите.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано
извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона
размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
обосновано.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на
3
жалбоподателя за присъждане направените разноски в производството е
неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0804-000555 от
10.02.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с
което на В. С. Н. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. на МВР са отнети 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски в производството като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4