М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 800/13г. по описа на Окръжен съд - Варна
Окръжна
прокуратура – Варна е внесла в Окръжен
съд - Варна обвинителен акт срещу :
М.П.М. ЕГН ********** – за престъпление по чл.343 ал.3 б.”Б” вр. ал.1 б.”В” вр. чл.342 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимият е възведено обвинение в това, че на 17.12.2012г. в гр. Варна, при управление на л.а. Рено
Меган” с рег № В 56 64 НА, нарушил
правилата за движение - чл. 20, ал.1 и ал.2 и чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта
на Иванка Неделчева, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа
изцяло предявеното обвинение и счита
същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага налагане на наказание
“Лишаване от свобода” за срок над минималния по закон, изпълнението на което да
бъде отложено с максимален изпитателен срок. Пледира за налагане и на наказание
“Лишаване от право да управлява МПС”, за
срок от шест години.
Повереника на частния обвинител пледира за налагане на
наказание в максимален размер.
Защитата на подс. М. в лицето на адвокат В.П. *** пледира за
оправдаване на подзащитния си, като счита, че фактическата обстановка по делото
не е била изяснена.
Подсъдимият М.М. не се признава за
виновен и в последната си дума моли да бъде оправдан, като изразява съжаление
за станалото.
От фактическа
страна съдът счита за установени
следните обстоятелства :
Подсъдимият М.П.М. *** и е пенсионер. Женен, с основно образование, неосъждан.
Притежава свидетелство за управление на МПС кат. “В” и “С” от 03.08.1972г..
Наказван двукратно през 2002г. за извършени нарушения за ЗДвП.
Пострадалата Иванка Неделчева – на 65г. живеела в гр. Варна ж.к. “Вл. Варненчик”
заедно със сина си – частния обвинител Н.М.
За
възрастта си била в добро здравословно състояние. На 17.12.2012г. била в дома
си и около 15,00 часа излязла като казала на сина си, че отива на гости у
колежка.
На 17.12.2012г. подсъдимия М. бил на вилното си място
в местност “Планова” край Варна и около 17,00 часа потеглил с личния си
автомобил марка “Рено” модел “Меган” с рег. № В 56 64 НА към дома си на
ул.”Царевец”. Валял слаб дъжд, било тъмно, пътното платно било мокро и карал с
включени къси светлини. Движил се по бул. “Трети март” в посока центъра на
града. На кръстовището на бул.”Трети март” с бул.”Република” спрял на червен
сигнал на светофарната уредба. След светване на зелен семафор продължил пътя си
направо като се движил в лявата пътна лента на двулентовия път по посока
центъра на града. Започнал да ускорява скоростта си, като пред него нямало
други автомобили. В дясно от него в същата посока се движил друг автомобил –
неустановен по делото. Пътното платно било осветено от включеното крайпътно
осветление. По същото време в лявата лента на бул.”Трети март” по посока кв.
“Вл. Варненчик” се движил л.а. “Мазда” с рег № В 94 34 КН управляван от св. Х.М..
Непосредствено след него се движил л.а. марка “Ленд роувър” с рег № В 40 40 СН управляван от св. Р.Ц.. Св. М.
забелязал силует на пресичащ подтичвайки
пътното платно човек от дясно на ляво по посока на движението си. Пред
свидетеля нямало автомобили и той възприел пресичащия човек от около 100 метра.
Преценил, че човека спокойно ще пресече пред него и без да намалява скоростта
си продължил движението на автомобила си. По същото време пострадалата
Неделчева пресякла пътните ленти предназначени за движение на пътни превозни
средства по посока кв. “Вл. Варненчик” и навлязла в лентата за движение в която
се движил подсъдимия. Последния към момента се движил със скорост от около 50
км/ч. и не възприел пресичащата пешеходка. На
около 5 метра и 14 см. преди поставен на тротоара двустепенен светофар с жълта мигаща светлина
над който имало поставен пътен знак Д 17 “Пешеходна пътека” последвал удар
между автомобила на подсъдимия и пресичащата пешеходка. В този момент тялото на
пострадалата било в гръб и ляво към автомобила като удара попаднал в областта под
и около коляното на левия крак /под центъра на тежестта/ от което тялото се качило на капака /налице е
деформация на капака в посока отгоре – надолу/ след което главата
достигнала до предното панорамно стъкла
и последвал удар и с него. В момента на
удара подсъдимия предприел аварийно спиране, автомобила известно време “носил”
пострадалата и в резултат на възникналата преносна инерционна сила тялото се
отделило от автомобила и паднало напред и в ляво от него в лентата
предназначена за движение на насрещно движещите се автомобили. В този момент
св. Х.М. възприел летящ от ляво към неговия автомобил предмет за който по-късно
разбрал, че е човешко тяло и предприел
аварийно спиране като направил и завой на дясно и предотвратил удар с тялото на
Неделчева. Движещия се зад него свидетел Р.Ц. видял, че предния автомобил рязко
спира и завива на дясно и в този момент му се открила видимост. Видял пред себе
си паднало на земята човешко тяло и също
предприел спиране и маневра на дясно. След като слязъл св. Ц. отишъл до тялото
на пострадалата и видял, че няма признаци на живот. Тъй като от неговата посока
за движение – от центъра на града в посока кв. “Вл. Варненчик” идвали
автомобили и било възможно отново да прегазят падналата жена свидетеля изтеглил
автомобила си на бордюра за да освободи движението и поставил конус пред тялото и. След това
подал сигнал на тел.112. Подсъдимия стоял до автомобила си като започнал да се
вайка след което влязъл в колата и изчакал пристигането на служители на МВР.
По – късно пристигнали служители на полицията които
запазили местопроизшествието. Екипът на Бърза помощ само констатирал смъртта на
Иванка Неделчева. Бил извършен оглед на местопроизшествие, който започнал в
19,15 часа и изготвен фотоалбум.
Съобразно заключението на назначената в хода на
досъдебното производство СМЕ, прочетено от съда, защитено от вещото лице в с.з.
и неоспорено от страните, което съдебния състав цени като обективно и
компетентно дадено в резултат на претърпяното ПТП пострадалата Иванка Неделчева
е получила съчетана травма :
1.
Черепно – мозъчна
травма – счупване на черепни кости в ляво слепоочно и по черепната основа,
контузия на мозъка, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, обширна контузно -
разкъсна рана в лява теменно - слепоочна област, ожулвания и кръвонасядания по
лицето.
2.
Гръдна травма : счупване на ІІІ – VІІІ ребра в
ляво, контузия на ляв бял дроб, травматично разкъсване на част от аортата с
кръвоизлив в сърдечната торбичка.
3.
Травма на
крайници : открито счупване на голям и малък пищял на левия крак в близост до
коляното
Смъртта на Иванка Неделчева се дължи на съчетана травма изразена с контузия на мозъка,
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузия на ляв бял дроб и разкъсване на
аортата. Всички увреждания са получени преживе.
Съобразно заключението на назначената в хода на
досъдебното производство САТЕ, заключението на което съдът цени като обективно
и компетентно, скоростта на движение на лекия автомобил към момента на
удара е била около 50 км/ч. Скоростта на
движение на пострадалата пешеходка е 6,2 км./ч - 1,72 м/с. Подсъдимият е имал
възможност да възприеме пешеходката на пътното платно от разстояние от около
79,9 м., а е имал техническа възможност
да спре на 43,6 метра /при движение със скорост от 50 км/ч./ след възникване на
опасността.
С оглед на необходимостта вещи лица специалисти по
автотехнически експертизи и съдебна медицина да отговорят на допълнителни
въпроси по делото бе назначена Комплексна автотехническа и съдебно - медицинска
експертиза. Съобразно заключението на същата, прието от съда за обективно и
компетентно дадено и защитено в съдебно заседание местоположението на удара
между автомобила управляван от подсъдимия и тялото на пострадалата се намира на
4,95 метра от десния бордюр /по посока на движение на автомобила/ и на 5,14 м. преди светофар с две секции с
мигаща жълта светлина и знак Д 17 “Пешеходна пътека”. Експертите считат, че
първоначално при движението си подсъдимата се е намирала с дясната страна на
тялото си към автомобила и в последния момент преди удара се е завъртяла
наляво. Вещите лица по комплексната експертиза потвърждават изводите на
първоначалната АТЕ досежно скоростта на движение на ППС – около и над 50 км/ч,
опасната зона за спиране която е с дължина 43,6 метра и разстоянието на което
подсъдимия е имал възможност да възприеме слязлата на пътното платно пешеходка
– 79,9 метра.
За да приеме гореизложената фактическа обстановка като
безспорна съдът изцяло кредитира събраните в хода на наказателното производство
гласни доказателства – частично обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите Р.Ц. и Х.М., писмените доказателства – протокол за оглед
на местопроизшествие с приложен фотоалбум, съдебно автотехническа и медицинска експертизи, комплексна САТМЕ справки
за съдимост, с характеристични данни, от НИМХ филиал Варна и такава от сектор
“КАТ” при ОД на МВР – Варна. Гореописаните доказателства са последователни и
непротиворечиви и водещи до единствено възможен
извод за виновността на подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия в частта им
относно скоростта му на движение, светлините на фаровете на автомобила му и
факта, че видимостта е била ограничена се приемат от съдебния състав като
добросъвестни и отговарящи на обективната действителност. Твърденията му, че за
пръв път е видял пешеходката на предното стъкло на автомобила съдебния състав
си обяснява единствено и само с липса на внимание спрямо пътната обстановка.
Безспорно установено по делото е, че пред подсъдимия не са се движели други
автомобили, като до момента на удара /след потеглянето му от светофара на бул.
“Трети март” и бул. ”Република”/ не се е разминавал с други автомобили. Първия
насрещно движещ се автомобил е този на св. Х.М.. Това води съда до извода, че
не е било възможно непосредствено преди удара с пешеходката да е бил заслепен
от фарове на разминаващ се с него автомобил. Освен това от събраните по делото
гласни доказателства се установява, че макар и да е валял слаб дъжд и пътното
платно е било мокро видимостта за водачите на МПС в резултат на работещото
крайпътно осветление е била достатъчно добра за да възприемат пресичащ
пешеходец. Доколкото свидетеля М. е възприел пресичащата пешеходка от момента
на стъпването и на пътното платно и е съобразил скоростта си на движение за да
я пропусне, така и за подсъдимия не е имало пречка също да възприеме
пешеходката и да изпълни предписаното в закона за движение по пътищата – да
намали скоростта или да спре когато възникне опасност за движението. Съгласно
трайно установената съдебна практика началния момент от който е възникнало
задължението на подсъдимия да предприеме мерки за безопасност е този в който
той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движението – т.е. на
79,9 метра преди мястото на удара. В този смисъл е ТР № 28/83г. по н.д. 10/84г.
на ОСНК на ВС, както и Р 645/ 26.11.2007г. по н.д. № 365/2007г. на ІІ-ро н.о.
на ВКС.
По
възраженията на защитата :
На първо място защитата оспорва свидетелските
показания в частта им, че местопроизшествието е било добре осветено, като се
аргументира с факта, че св. Р.Ц. не е възприел станалото произшествие.
Подобно съждение не се споделя от съдебния състав.
Безспорно установено, е че св. Ц. е управлявал автомобила си зад този на св. М. и доколкото подсъдимия се е
движел срещу тях той не е имал техническа възможност да възприеме
произшествието доколкото видимостта му е било препятствана от предния
автомобил. По отношение на осветеността на местопроизшествието следва да се
обърне внимание на показанията на св. Ц. който на въпроси на защитата заявява
“Автомобила го спрях на осветено място на бордюра - в дясно. В моето платно
имаше осветление…..Докато управлявах автомобила дъждът и тъмнината според мен
не оказваха влияние по отношение на видимостта ми. Аз виждах ясно пътното
платно, съобразявайки се със скоростта и условията”. На въпроси на съда същия свидетел уточнява
“От моята страна имаше осветеност, защото аз слязох от колата, паркирах я на
бордюра и беше доста осветено, защото много мои познати като минаваха ми се
обаждаха по телефона, че са познали колата. Имаше улично осветление. Има и пешеходен
тротоар с две светлини които се сменят”.
Твърдението на защитата, че за
движението на пешеходката по пътното платно няма никакви данни по делото също
не се споделя от съдебния състав. Показанията на св. М. са достатъчно ясни в
тази насока, че той е възприел силует на пресичащ човек от дясно наляво по
посока на движението му. От друга страна самия подсъдим на въпроси на съда
посочва “За мен в първия момент от лявата ми страна видях този неодушевен
предмет. Аз го видях буквално на стъклото изневиделица”. Логично се налага
извода, че пешеходец пресичащ от дясно наляво спрямо движението на св. М. за
насрещно движещия се подсъдим ще идва от лявата му страна. Щетите по автомобила
също са в предната му лява част, което изключва варианта пешеходката да е
преминала пред автомобила отдясно наляво. Доколкото не са налични доказателства
на пътното платно да се е намирал друг човек освен пресичащата отляво надясно
спрямо посоката на движение на подсъдимия пешеходка съдебния състав намира за
неоснователни възраженията на защитата и в тази им част.
Становището на защитата, че пешеходката се е движила
извън зоната на осветяемост на левия фар на автомобила на подсъдимия, от една
страна изключва предходното възражение /че няма данни за движението и на
пътното платно/, а от друга не се подкрепя от каквото и да било доказателства.
Въпроса дали подсъдимия като водач на МПС е имал видимост само в зоната на
осветяемост на фаровете на автомобила би бил релевантен в случай, че
местопроизшествието бе настъпило на място където е нямало друг източник на
светлина който да способства на водача да
възприеме предвидимо препятствие на пътното платно. В случая освен
фаровете на автомобила източници на осветление в районна на местопроизшествието
са били и фаровете на движещия се вдясно от подсъдимия автомобил, фаровете на
насрещно движещите се автомобили които също осветяват пътното платно,
работещото улично осветление и постоянно мигащия със жълта светлина двустепенен
светофар сигнализиращ за налична пешеходна пътека. Затова и осветяемостта от
левия фар на автомобила на подсъдимия в случая е ирелевантна за отговорността
му като водач на МПС. С оглед изложеното исканията на защитата за назначаване
на повторна АТЕ с въпроси в тази насока бяха оставени без уважение.
Гореизложените установени обстоятелства водят до
следните правни изводи:
След преценка на всички доказателства по
делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната
съвкупност съдът счита, че подсъдимият М.П.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо
по чл. 343 ал.1 б.”В” от НК, тъй като на
17.12.2012 г. в гр. Варна на бул. „Трети
март", при управление на МПС - лек автомобил „Рено Меган" с per. № В 56 64 НА, нарушил правилата за движение по пътищата
установени в ЗДвП, а именно чл. 20 (2) „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, ......., с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението." и причинил по
непредпазливост смъртта на Иванка Колева Неделчева на 65 години.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние е
изразено в действие – подсъдимият е управлявал МПС и е нарушил правила за
движение установени в чл.20 ал.2 от ЗДвП. Това е така защото избраната от подсъдимия скорост за движение – 50 км/ч.
в процесния случай се явява несъобразена с обстоятелствата визирани в чл.20
ал.2 от цитирания нормативен акт.
По делото са събрани
доказателства, които са налагали движението в случая да се извършва със значително
по-ниска скорост. На първо място това са събраните гласни доказателства –
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите от които безспорно се
установява, че пътната настилка е била мокра, валял е дъжд и видимостта е била
намалена. В тази насока е и справката от НИМХ при БАН – филиал Варна. Участъка
от пътя е бил добре познат на подсъдимия, включително и наложените с пътни
знаци правила за движение. Същият е приближавал пешеходна пътека обозначена със
светофар със жълта мигаща светлина чиято цел съгласно легалната дефиниция на
чл.37 от ППЗДвП гласи “Жълта мигаща светлина подавана от светофар, или от друго
устройство означава “Внимание”. Водачите и пешеходците могат да продължат
движението си, но са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи”. Наличието на
пешеходна пътека е било указано и с поставен над светофара пътен знак Д 17 . На
подсъдимият е било известно и че след
пешеходната пътека има спирка на градския транспорт. Наличието на пешеходна
пътека и спирка на градския транспорт са били сигурна индиция за подсъдимия, че
в района пресичат пешеходци към които той е бил длъжен за бъде особено
внимателен и предпазлив.
Изложените факти обуславят
извода, че избраната от подсъдимия скорост за движение, макар и разрешена от
закона, се явява очевидно несъобразена със атмосферните условия, с характера и
интензивността на движението /произшествието е станало в пиков час и е имало
колони от автомобили/ и с конкретните условия за видимост. Изброените по-горе
неблагоприятни условия за движение са обуславяли необходимостта подсъдимия да
се движи със скорост значително по-ниска от максимално разрешената за населено
място 50 км/ч. Евентуално движение със съобразена скорост щеше да даде на
подсъдимия възможност да изпълни задълженията си по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП –
да намали скоростта или да спре когато е възникнала опасност за движението и по
този начин да предотврати ПТП с пешеходката Неделчева. Движейки се с максимално
разрешената за този район скорост, подсъдимия сам се е поставил в невъзможност
да предприеме необходимите действия за да запази живота на пешеходката.
Съдебния състав счита, че
подсъдимия не е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, тъй като по делото
не се събраха доказателства той да е губил контрол върху автомобила си при
управлението му.
Съдебния състав отчете, че релефа на
местността, състоянието на пътя и на
превозното средство и превозвания товар от страна на подсъдимия не са в
причинно – следствена връзка с избиране на скоростта на движение и с
настъпилото ПТП поради което частично оправда подсъдимия в частта на
обвинението за нарушаване на чл.20 ал.2 от ЗДвП в тази му част.
Съобразно заключението на
Комплексната САТМЕ първоначалния удар между управляваното от подсъдимия ППС и
пешеходката е на 5,14 м. преди светофар с мигаща жълта светлина и поставен над
него знак Д17 “Пешеходна пътека”. Безспорно установено, е че на
местопроизшествието няма положена хоризонтална пътна маркировка. Съдебния
състав изцяло се солидаризира със становището на вещите лица по тази
експертиза, че района на пешеходната пътека е заключен между двата светофара с
мигаща жълта светлина – предназначени да укажат началото на пешеходната пътека
за насрещно движещите се автомобилни колони, и е с дължина 3,9 метра. Следва да
се отбележи и че пътния знак Д17 поставен над светофара в посоката на
движението на подсъдимия е валиден за цялата широчина на платното за движение
предназначено за движение в съответната посока – чл.41 ал.1 от ППЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл.117 ал.1 от Наредба 18/22.07.2001г. за
сигнализиране на пътищата с пътни знаци /обн. ДВ бр.73/2001г./ “Пътен знак Д17 “Пешеходна пътека” се
използва за сигнализиране на място извън
кръстовище, в което пешеходците пресичат платното за движение” ал.2 “
Допуска се при липса на видимост пътен знак Д 17 да се използва и за
сигнализиране на пешеходна пътека в кръстовище”. С оглед на изложеното както и отчитайки, че пътните знаци имат
действие след мястото на което са поставени съдебния състав счете, че
местопроизшествието е извън пешеходна пътека и подсъдимия следва да бъде
оправдан в частта на обвинението произшествието да е настъпило в района на
пешеходна пътека и да е налице квалифициращия състав на чл.343 ал.3 б.”Б” от НК.
С оглед на приетото, че
произшествието е настъпило извън района на пешеходна пътека съдът оправда
подсъдимия и по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП –
да не е пропуснал стъпил, или преминаващ по пешеходна пътека пешеходец.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината непредпазливост – деецът не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Могъл е да предвиди, че с оглед на скоростта на движението му и
опасността от поява на пешеходец на пътното платно може да настъпи ПТП.
Накърнени са обществените отношения свързани с реда на функциониране на
транспорта в страната.
Причина за извършване на деянието е нарушаването на
императивни разпоредби в ЗДвП – чл.20 ал.2.
Настоящият състав счете, че не са налице доказателства
за да приложени на привилегированата
разпоредба на чл.343А ал.1 б.”Б” от НК спрямо подсъдимия. Свидетелските
показания /Ц. и М. / сочат, че след настъпване на произшествието
подсъдимия е изпаднал в шок, стоял е до
колата си и не е предприел никакви действия за да окаже помощ на пострадалата.
Св. Ц. се е обадил на тел.112 и е
поставил конус за да предотврати ново ПТП.
За да определи вида и размера на наказание
удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на
престъпното посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите
осъществяването му подбуди.
Степента на обществена опасност на
деянието настоящият състав намира за
невисока спрямо обикновените случаи на престъпления по горецитирания
законов текст.
Степента
на обществена опасност на дееца е също
невисока – човек в напреднала възраст,
неосъждан, с добри характеристични
данни.
За да определи
вида и размера на наказанието съставът отчете :
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства :
- липса на съзнание за противоправността на стореното от
него
Като
смекчаващи такива съдът прецени :
- примерен водач на МПС – има наложени само две
наказания за нарушения на ЗДвП и то през 2002г.
- липса на
предходна съдимост
С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито едно единствено, но изключително по своя характер и следва
наказанието да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК и да бъде
определено по вид като “Лишаване от свобода”.
Определяйки размера му настоящия състав
на ВОС счете, че следва да прояви
снизходителност и да определи наказание
в минималния законов размер. Като подходящ такъв размер съдът прие налагането на наказание “Лишаване от свобода”
за срок от 2 години.
Съдът счете, постигане на целите на
наказанието – най - вече личната превенция могат да се постигнат без изолиране
на подсъдимия от обществото, поради което отложи изпълнението му, като определи
изпитателен срок от 4 години.
Съдебния състав счете, че следва да лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок малко по-дълъг от този на лишаването от свобода
поради което и на осн. чл.343Г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години.
Съдът намира, че така определения размер на наказанието
ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще
се въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и
предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще
бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи
съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :