Решение по дело №376/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директор на ТД Митница София при А. М. против решение № 1301/29.12.2023 г., постановено по АНД № 4452/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № BG2023/5800-65/НП от 15.05.2023 г., издадено от директор на ТД Митница София при А. М..

Жалбоподателят намира, че решението на районния съд е неправилно, поради необоснованост и нарушаване на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Твърди, че при съставянето на акта за нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно са посочени нарушените разпоредби. Твърди се, че допълването в наказателното постановление от фактическа страна на съставомерните признаци на деянието не е нарушение, което да води до неговата отмяна. Иска се оспореният съдебен акт да бъде отменен, като бъде потвърдено или изменено наказателното постановление. Алтернативно иска да се отмени решението и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно уведомен, чрез упълномощен представител, поддържа касационната жалба. Моли да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционният съдебен акт.

В писмен отговор ответникът – Галва метал България ЕООД, оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Излага съображения, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Твърди, че поради липса на описание на съставомерни признаци на деянието остава неизяснено обвинението. Не се претендират разноски в касационното производство.

В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не се представлява. Постъпила е писмена защита от упълномощения представител, в която се иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е отменено наказателно постановление № BG2023/5800-65/НП от 15.05.2023 г., издадено от директор на ТД Митница София при А. М., с което на Галва метал България ЕООД, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на основание чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 43 724,76 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания за стоките, предмет на извършеното нарушение.

За да постанови съдебения акт първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Посочил е, че в акта за установяване на нарушението не е направено пълно и точно описание на нарушението и не е посочено изпълнителното деяние, с което се осъществява състава на административното нарушение. Според съда в обстоятелствената част на наказателното постановление, съвсем необосновано и незаконосъобразно наказващият орган е допълвал нови обстоятелства, които липсват в АУАН. Това допълнение в НП е определено като недопустимо доколкото с НП се санкционира установено по надлежния ред нарушение, а пропуските при установяване на нарушението и неговата недостатъчна конкретизация не могат да бъдат отстранени чрез пълно описание на нарушението за пръв път в НП. В мотивите на решението са изложени и съображения относно неприложимостта на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, както и че в описателната част на НП се навеждат факти и за други нарушения на ЗМ, за които обаче няма съставен акт за установяване на нарушение и не става ясно за кое е наказан жалбоподателят, което представлява нарушение на чл.18 от ЗАНН.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна е установено, че на 11.02.2022 г. в [населено място] метал България ЕООД представил пред митническите органи на Република България Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение, посредством митническа декларация № 22BG005808078268R2 стоки и декларирал некоректен код по Т., съгласно който се възползвал от непреференциална тарифна [жк], като не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, с което е осъществил състава на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

Административнонаказващият орган издал наказателното постановление, като приел фактите за безспорно установени. Оставил без уважение възраженията на жалбоподателя, тъй като намерил същите за неоснователни. Приел е, че в обстоятелствената част на АУАН са изложени подробни мотиви по отношение на новото тарифно класиране на стоките, а именно дължимо мито, нова данъчна основа, което е довело до вземане под отчет на мито и ДДС в посочен размер. В заключение формулирал неизпълнението на задълженията на ответника по касационната жалба по следния начин: на 11.01.2022 г., в МБ София Изток при ТД Митница София, „Галва метал България“ ЕООД декларирало неправилен код по Т. **********, представяйки пред митническите органи 2 бр. Mill Test Certificate, неточно отразяващи обективните характеристики на стоката (съгласно чл.15, §2, б. „а“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013), за който тарифен код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0 % по митническата тарифа на ЕС, въз основа на непреференциална тарифна [жк], вместо правилния код по Т. **********, за който е била приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %, като по този начин избегнал заплащането на дължими публични държавни вземания в общ размер на 43 724,76 лв., от които мито в размер на 36 437,30 лв. и ДДС в размер на 7 287,46лв., с което осъществил състава на административно нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ и е наложена санкция на основание чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ.

Основният спор между страните се свежда до това – представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила липсата на описание в акта за установяване на митническо нарушение на елементи от състава на неизпълнението на задължения към Държавата, с оглед правната [жк], ал.2, т.1 от ЗМ вр. с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ и довело ли това е до нарушаване на правото на защита на ответника по касация.

Настоящият касационен състав намира, че в производството по издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното дружество. В подкрепа на този извод, съдът намира за необходимо да посочи, че актът за установяване на административно нарушение има функция да повдигне обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на нарушителя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна квалификация. В случая в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, в акта за установяване на нарушение липсва описание на съставомерни признаци на деянието, а описаните не съответстват на правната [жк], ал.1, т.1 от ЗМ.

Съгласно чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи се наказва за митническа измама. От обективна страна изпълнителното деяние е „избегне“ или „направи опит“. Следва да бъде посочен конкретният размер на митата, видът и размерът на другите публични вземания, както и каква част от пълния размер или целият размер не е заплатен. Съдът намира, че сертификатът, който не отразява верния химичен състав и некоректно посоченият код по Т. не е задължително да доведе до допълнително заплащане на мито и ДДС. В този смисъл при описване на неизпълнението на задълженията от фактическа страна задължително следва да се посочи конкретният размер на дължимите публични държавни вземания, за да е осъществен този състав.

В акта за нарушение са описани част от елементите от обективната страна, като е поставен акцент върху представяне пред митническите органи на Република България на Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики на стоките допуснатите за свободно обращение, в резултат на което в митническата декларация № 22BG005808078268R2 е деклариран некоректен код по Т., което довело до възползване от непреференциална тарифна квота. При тези факти е направен извод за неизпълнение на задължения, произтичащи от чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза. Разпоредбата на чл.15, §2, б. „а” и б. „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9/10/2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза вменява задължение за точно и пълно попълване на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението, както и автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, уведомлението или заявлението. От изложеното може да се направи извод, че от фактическа страна е формулирано обвинение за невярно деклариране или използване на документ с невярно съдържание пред съответния орган, но не и че деянието е избягване на заплащане на публични държавни вземания.

При тези констатации, настоящият касационен състав намира, че с АУАН не са формулирани обстоятелствата, които представляват елементи от обективната страна на нарушението, квалифицирано в акта и наказателното постановление по чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ вр. с чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ –митническа измама.

По отношение на аргумента, че всички съставомерни елементи на нарушението са описани подробно в обстоятелствената част на акта, с което е спазено изискването на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, включително е посочено защо според характеристиките на стоките същите неправилно са декларирани в код по Т. **********, а е следвало да бъдат декларирани в код по Т. **********, дължимото мито, определяне на нова данъчна основа и ДДС, настоящият касационен състав счита, че е недопустимо да има съществени различия във фактическото описание на нарушението в акта за установяване на нарушение и наказателното постановление. В конкретния случай от акта за нарушение не се извежда изпълнителното деяние и гореописаните обстоятелства, които са съществени за описанието на нарушението от обективна страна. Този порок не може да се санира с наказателното постановление. Несъответствието на изпълнителното деяние, вменено на лицето в акта за установяване, и посоченото в наказателното постановление е съществено процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не дава възможност на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява – невярно деклариране или избягване на заплащането на публични задължения.

В случая не е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на акта за установяване, а за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на неговото съставяне, което не може да се санира по друг начин, освен чрез законосъобразно съставяне на нов акт за установяване. Това нарушение не може да се отстрани и в хода на съдебното обжалване, тъй като е от категорията на съществените, които водят до ограничаване правото на защита на нарушителя, който с акта за нарушение следва да разбере по какво обвинение да се защитава.

Като е стигнал до същите изводи, Районен съд – Бургас е постановил валидно, допустимо и правилно решение, с което е отменил наказателното постановление и което следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство разноски се претендират от касационния жалбоподател, но предвид изхода на спора, такива не се дължат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – Бургас, ХXVI-ти състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. решение № 1301/29.12.2023 г., постановено по АНД № 4452/2023 г. на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно.