Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

398/30.6.2020г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, ІV състав

на двадесет и четвърти юни 2020 година,

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                         Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Христова

 

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №3596/2019 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.258 и сл. от ЗЗД.

 

 В исковата си молба до съда, ищецът „Проектстрой - Станков“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от С.И.С., със съдебен адрес за призоваване: ***, чрез адв. А.С.от САК, излага, че между него, в качеството му на изпълнител и ответника „Винекс Преслав" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор К.Б.Й., в качеството му на възложител, е сключен договор за изработка, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят се е съгласил да извърши със свои сили и средства, строително- монтажни работи /СМР/ на обект: Козирка склад „Готова продукция“, по видове, количества и единични цени, съгласно приложение към договора. Страните били уговорили цена на СМР в размер на 19 835, 52 лева, с включен ДДС, като били приели, че ако има непредвидени разходи, свързани с извършване на СМР, същите ще подлежат на заплащане от възложителя. В последствие към договора били изрично прибавени и допълнителни СМР, като общата цена на СМР възлизала на 20 268, 48 лева с включен ДДС. Възложителят бил приел извършената работа, но въпреки точното изпълнение от страна на ищеца, ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане цената на извършената работа. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да му заплати сумата от 20 268, 48 лева, с включен ДДС, дължима по договор за възлагане на СМР от 04.10.2019 г. Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на извършените по делото разноски.

В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа иска и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.

  Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна по следните съображения:

  От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявения иск – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – сключен договор за изработка, като е установена и изискуемостта на вземането. Установен е и размерът на дължимото плащане.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 351.00 лева, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

                                                             Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Винекс Преслав" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор К.Б.Й., да заплати на „Проектстрой - Станков“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от С.И.С., със съдебен адрес за призоваване: ***, чрез адв. А.С.от САК, сумата от 20 268, 48 лева /двадесет хиляди двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, с включен ДДС, дължима по договор за възлагане на СМР от 04.10.2019 г., за която сделка е съставена фактура №*********/01.11.2019 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска 28.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му заплати сумата от 2 351.00 лева /две хиляди триста петдесет и един лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: