Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260061 03.06.2021
година град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, трети състав, в открито заседание на дванадесети май,
две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ИВАНКА Г.
ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ
като разгледа докладваното
от съдията КАМЕНОВА ВНОХД № 1028 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ
на НПК.
С Присъда № 260022/21.10.2020
г., постановена по НОХД № 481/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол,
подсъдимият Я.И.П., ЕГН **********, е признат за невинен в това на 11.03.2018 г., около 06.20 часа, в град
Ямбол, в близост до кръстовището при бензиностанция *** на ул. „***“, да се е
заканил с убийство на Х.Д. Д., с думите: „Сега ще те убия, майка ти да еба,
помияр“ и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което е оправдан в това да е извършил престъпление
по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
С присъдата е отхвърлен
предявеният граждански иск от Х.Д. Д.срещу подсъдимия Я.И.П. за сумата от 5000
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В срока по чл.319 от НПК в Окръжен съд – Ямбол са постъпили протест от
Районна прокуратура – Ямбол и въззивна
жалба от частния обвинител и граждански ищец Х.Д. Д.чрез повереника му.
Както в протеста, така и във
въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на фактологичните изводи
на съда, обусловили постановяването на оправдателната присъда.
ИСКАНЕТО в протеста е за
отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимият Я.И.П. да
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото срещу му обвинение.
ИСКАНЕТО във въззивната жалба
е за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимият Я.И.П.
да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото срещу му обвинение, както и
да бъде уважен предявения граждански иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
В постъпили в срока по
чл.320, ал.4 от НПК допълнителни изложения към въззивната жалба са изложени съображения
за постановяване на обжалваната присъда при съществено нарушение на
процесуалните правила – липса на мотиви.
След отвод на основание
чл.29, ал.2 от НПК на всички съдии от Окръжен съд – Ямбол, пред който е било
образувано ВНОХД № 393/2020 г., с Определение
№ 11/29.01.2021 г. на ВКС на РБ, I н.о., постановено по ЧНД № 53/2021 г., на
основание чл.43, т.3 от НПК делото е изпратено за разглеждане в Окръжен съд –
Стара Загора.
Окръжна прокуратура – Стара
Загора не поддържа протеста.
Частният обвинител и
граждански ищец поддържа въззивната си жалба.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в
протеста и във въззивната жалба оплаквания, прие следното:
Производството пред Районен
съд – Ямбол по НОХД № 481/2019 г. е образувано въз основа на обвинителен акт, с
който срещу Я.И.П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 във
връзка с ал.1 от НК за това, че на 11.03.2018 г., около 06.20 часа, в град
Ямбол, в близост до кръстовището при бензиностанция *** на ул. „***“, се е
заканил с убийство на Х.Д. Д. с думите: „Сега ще те убия, майка ти да еба,
помияр“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
В разпоредително заседание от
13.06.2019 г. е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск от пострадалия Х.Д. Д.срещу подсъдимия Я.И.П. за сумата от 5000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на деянието, предмет
на обвинението, което обезщетение е претендирано ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието.
Пострадалият Х.Д. Д., освен
като граждански ищец, е конституиран и
като частен обвинител.
Като краен резултат
първоинстанционният съдебен акт е правилен, макар и въззивният съд да не
споделя напълно всички съображения за постановяването му.
Присъдата на Районен съд –
Ямбол не страда от липса на мотиви, каквото оплакване е повдигнато от частния
обвинител и граждански ищец. Действително първостепенният съд е придал
доказателствена стойност на някои от доказателствените материали, каквато същите не притежават, а е омаловажил тази на
други, но същият ясно е изложил фактите, които приема за установени и въз
основа на кои доказателства по делото.
Въззивният съд няма задължение да изследва доколко допуснатите нарушения
в оценъчната дейност по доказателствата са се отразили върху правилността на
вътрешното убеждение на първоинстанционния съд,
защото, като инстанция по фактите
разполага с правомощия да формира суверенно вътрешно убеждение въз
основа на собствен независими анализ и преценка на доказателствените материали.
Извършвайки самостоятелна
преценка на доказателствата по делото, Окръжен съд – Стара Загора прие за
установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият Я.И.П. и частният
обвинител и граждански ищец – свидетелят Х.Д.Д., се познавали. Съществувалите първоначално
помежду им приятелски отношения били влошени от няколко години. Последното
обстоятелство е видно от съдържащото се на л.36 нохд Постановление от
06.02.2017 г. на Районна прокуратура – Ямбол (л.36 нохд), с което е отказано
образуването на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК по
преписка № 168/2017 г., образувана по заявление на Я.И.П. срещу Х.Д. Д.за
отправени му заплахи и закани.
Към време на осъществяване на
разглежданото деяние, спрямо подсъдимия Я.И.П. е била постановена Присъда №
6/16.01.2018 г. по НОХД № 1412/2017 г. по описа на Районен съд – Ямбол, в
последствие потвърдена с Решение № 30/18.05.2018 г. по описа на Окръжен съд –
Ямбол, с която за престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК на основание чл.78а, ал.7 във връзка с чл.2, ал.2 от НК
същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв., както и наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца.
Свидетелят Х.Д. Д.имал знание
за постановяването на горепосочената присъда.
Рано сутринта, около 6.20
часа, на 11.03.2018 г., в град Ямбол, свидетелят Х.Д. Д.и свидетелката Г.С. П.,
с която съжителствал на семейни начала, се прибирали от клуб „Валентин“, където
вечерта двамата празнували рождения ден на свидетелката. Пътували с л.а. „***“
с рег.№ ***, управляван от свидетеля Х.Д. Д.. Спътничката му пътувала в автомобила,
седнала до водача.
Придвижвайки се с посочения
автомобил по ул. „***“ в град Ямбол, свидетелят Х.Д. Д.настигнал лек автомобил
„***“ с рег. № ***. Изпреварвайки движещия се пред него лек автомобил „***“, свидетелят
видял, че е управляван от подсъдимия Я.И.П., който по това време се прибирал
към дома си на ул. „***“ № ***, вх.*. Имайки
знание за горепосочената присъда на Районен съд – Ямбол, свидетелят Х.Д. Д.решил
по някакъв начин да уличи подсъдимия Я.И.П. в това, че управлява лек автомобил, въпреки,
че е постановено лишаването му от такова право. Посредством своя лек автомобил,
свидетелят Х.Д. Д. започнал да „сече“ пътя на управляваното зад него моторно превозно средство от подсъдимия,
принуждавайки го по този начин да спре. Двата автомобила спрели в близост до
кръстовището при бензиностанция „***“ на ул. „***“, град Ямбол, на разстояние
от няколко метра помежду си. Свидетелят Х.Д. Д.излязъл от автомобила си,
държейки в ръка предмет с форма на метална тръба, съпроводен от съжителката си Г.С.
П., която започнала с телефона си да снима подсъдимия Я.И.П.. Той също излязъл от колата си, вземайки със себе си
металната тръба, която ползвал за развиване на болтовете на джантите на гумите. Докато двете момчета си разменяли злостни реплики
свидетелката Г.С. П., снимайки подсъдимия, говорела по микрофона на телефона си:
„Това е Я.П.. Той управлява автомобил и няма шофьорска книжка.“. В хода на
разправията свидетелят Х.Д. Д.се обадил някому по телефона, настоявайки да дойде на мястото на свадата. Не след дълго,
на около четири-пет метра зад автомобила на подсъдимия спрял друг лек
автомобил, от който слезли три-четири момчета. Виждайки ги, подсъдимият Я.И.П. преустановил
разправията със свидетеля Х.Д. Д.и се качил в автомобила си. Потегляйки с лекия
си автомобил от мястото на произшествието, подсъдимият Я.И.П. усетил удари
върху колата си, които е категоричен, че не са били нанесени от свидетеля Х.Д. Д.,
тъй като към този момент той със своя
автомобил бил пред него. След като паркирал пред дома си, подсъдимият Я.И.П.
установил, че е счупено задното му дясно стъкло, както и че има следи от удар
върху гредата от тавана на колата, в близост до това стъкло.
След случилото се и двамата
младежи се обадили на телефон 112 – подсъдимият
Я.И.П. в 07.01 часа, а свидетелят
Х.Д. Д.в 07.02 часа.
Същият ден – 11.03.2018 г., свидетелят
Х.Д. Д.чрез заявление (вх. № 167900-938/12.03.2018 г. – л.3 ДП) до РУ
– Ямбол, прието от свидетелката инспектор В.И. Г.–К., се оплакал от поведението
на подсъдимия.
На 14.03.2018 г. свидетелят Ж.И.
Ж.изготвил и връчил на подсъдимия Я.И.П. Протокол за предупреждение по чл.65,
ал.1 от ЗМВР - № 1679-8120/18 г. (л.66 ДП) за това „Да не отправя закани за
извършване на престъпление спрямо личността и имота на Х.Д. Д.“.
Във връзка със случилото се
от подсъдимия Я.И.П. не е подадена жалба в РУ – Ямбол.
Гореизложените фактически
обстоятелства не съответстват в пълен обем на приетото за установено от
първоинстанционния съд. За да приеме тази фактология на случилото, въззивният
съд взе предвид следното:
Гореприетата фактическа
обстановка на инцидента отговаря на
обясненията на подсъдимия Я.И.П. относно случилото се, без да ги припокрива напълно (подсъдимият
отрича между него и свидетеля Х.Д. Д. да е имало гневен словесен двубой). На
обясненото от подсъдимия противостоят показанията на свидетелите Х.Д. Д.и Г.С. П..
Според съобщеното от тях подсъдимият без каквато и да е причина поставил
началото на конфликтната ситуация. Чрез своето моторно превозно средство той
принудил свидетеля да управлява автомобила си максимално вдясно, притискайки го
към паркираните от тази страна на улицата други моторни превозни средства,
което наложило свидетелят да преустанови движение и спре автомобила си. След
като подсъдимият спрял автомобила си зад този на свидетеля, излязъл от същия с
металната тръба и държейки я, изправен до шофьорската врата на автомобила на
свидетеля Х.Д. Д.му казал: „Сега ще те убия. Майка ти да еба, помияр!” Твърдят,
че освен това с металната тръба подсъдимият ударил автомобила на свидетеля Х.Д. Д.в задната й лява част,
над левия стоп. Свидетелите Х.Д. Д.и Г.С.
П. са категорични, че не са слизали от автомобила, в който пътуват, като била
отворена само вратата на водача. От пасажерското място на което стояла (до
водача – съжителят си Х.Д. Д.), без да напуска купето на колата, свидетелката Г.С.
П. с телефона си снимала подсъдимия.
За да кредитира тезата на подсъдимия относно това кой е
инициирал конфликтната ситуация и за да приеме съдържание на същата, такова,
каквото е изложено по-горе, в общ план отговарящо на обясненото от подсъдимия Я.И.П.,
въззивният съд взе предвид следното:
Очевидец на конфронтацията между подсъдимия Я.И.П. и
свидетеля Х.Д. Д.е бил свидетелят И.В.В.. От показанията му, съпоставени с тези
на подсъдимия, с когото са приятели, се установява, че вечерта на 10/11.03.2018
г., двамата са били заедно на дискотека, като подсъдимият си тръгнал преди
свидетеля. Преди да се разделят вечерта, се разбрали сутринта да се видят на по
кафе в дома на подсъдимия. Свидетелят И.В.В.
обяснява, че сутринта, след като се придвижил с такси от дискотеката до
бензиностанцията на „***” на ул. „***”, където си купил цигари, продължил към дома на подсъдимия, като
стигайки до жилищния блок на № * от
същата улица, видял разправията между подсъдимия и свидетеля Х.Д. Д., в която
преценил, че е по-добре да не се намесва. Съобщеното от свидетеля за видяното
отговаря на разказа на подсъдимия, с това изключение, че според свидетеля И.В.В.,
когато в края на инцидента подсъдимият Я.И.П.
потеглял с колата си, автомобилът му бил ударен не от някой друг, а от
свидетеля Х.Д. Д..
Съображенията на районния съд, поради които не е
кредитирал с доверие показанията на свидетеля И.В.В. – че от
бензиностанцията на „***” до жилищния
блок на № ** от ул. „**”, където живее подсъдимият, има по-пряк път от този, по
който е минал, тъй че да стане очевидец
на ситуацията и че показанията му противоречат на обясненото от подсъдимия
кога, дали същият ден или на следващия, е разбрал от приятеля си, че е станал
очевидец на конфликтната случка - са
неприемливи и недостатъчни за дискредитиране на истинността им. Сериозен аргумент, за да приеме противното, а
именно, че свидетелят И.В.В. е бил очевидец на случилото се, въззивният съд
видя в гореизтъкнатото противоречие между показанията на свидетеля и тези на
приятеля му – подсъдимият Я.И.П.. Както
вече се посочи, за разлика от обясненото от подсъдимия, който е категоричен, че
не свидетелят Х.Д. Д.е ударил колата му,
а някой от пристигналите на място негови приятели, свидетелят И.В.В. твърди, че
това е сторил именно свидетелят Х.Д. Д.. Това противоречие е убедително
доказателство, че свидетелят И.В.В. не се представя за очевидец на случилото се
в услуга на приятеля си. Несъмнено, такова съществено несъответствие би
отсъствало, ако показанията на свидетеля И.В.В. обслужват обясненото от
подсъдимия, тъй като в този случай разказът относно инцидента на двамата
приятели - подсъдимият Я.И.П. и свидетелят И.В.В. – би бил предварително,
добре взаимно съгласуван. А относно противоречиво съобщеното от двамата
приятели обстоятелство, въззивният съд
прие за истинно обясненото
от подсъдимия, тъй като той е бил пряк участник в случилото се, тъй като не е установен ракурсът, от който,
при това от разстояние, свидетелят И.В.В. е бил наблюдател на ситуацията, а и
най-после, защото е възможно, ръководен от криворазбрани приятелски чувства, чрез
показанията си в тази им част свидетелят И.В.В. да се стреми по някакъв начин
да помогне на приятеля си, уязвявайки противника му - свидетелят Х.Д. Д..
Първоинстанционният съд незаслужено е омаловажил
доказателствената стойност на съдържанието на проведените телефонни разговори с тел.112. За разлика от
него въззивният съд приема, че съобщеното на оператора от спешния телефон е с
особена важност, тъй като участниците
в инцидента, поради това, че са
се обадили на тел.112 непосредствено слез извършването му, са имали кратко
време за предварително обмисляне на това, което ще съобщят, като при това всеки
от тях е бил в емоционално състояние, повлияно от преживяното. По тези
съображения съдържанието на проведените от подсъдимия Я.И.П. и свидетеля Х.Д. Д.телефони разговори с тел.112 е от
съществено значение при преценката на достоверността на по-късно съобщеното от
тях в хода на наказателното производство.
Чрез заключение на аудиотехническа експертиза,
обективирано в Протокол № 141/2018 г. – л.40 ДП, са свалени на хартиен носител
записаните на компакт диск – предоставен от Дирекция „Национална система 112“,
Районен център 112 – Бургас с писмо рег. № 10584Р-1539/04.07.2018 г. (л.37 ДП)
– разговори от получени повиквания: на 11.03.2018 г., в 07.02 часа, от телефон ***
от лице, представило се с името Х. Д.и на същата дата, в 07.01 часа, от телефон
*** от лице, представило се с името Я.П..
В съдебно заседание, при изслушване на вещото лице,
изготвило заключението, са възпроизведени аудиозаписите от компакт диска в
присъствието на подсъдимия и това на частния обвинител и граждански ищец, като
никой от тях не е възразил, че той е лицето, подало съответния сигнал до
тел.112.
Съдържанието на подадения сигнал до тел.112 от свидетеля Х.Д.
Д.е убедително доказателство за недостоверност на показанията му, а от там и
тези на свидетелката Г.С. П., с които са еднотипни. Това е така, поради
следното:
След като съобщава, че е бил нападнат от подсъдимия,
чието име и автомобил посочва, на въпрос от оператора дали има нужда от
линейка, от медицинска помощ, свидетелят отговаря: „Ами не, не, ударен съм, но
не е нищо фрапиращо. В смисъл боли ме само ръката.“ В разрез с това, в хода на
наказателното производство свидетелят не твърди да са му били причинени от
подсъдимия травматични увреждания.
Относно конкретно случилото се, свидетелят Х.Д. Д.– след
като е обяснил на оператора, че нападателят му е избягал „защото той доколкото
знам няма и книжка“ и след като е посочил
като причина за действията на агресора си това,
че „той като цяло има май проблем с наркотичните вещества“ – е съобщил,
че подсъдимият му е скочил с желязна тръба, след като е спрял своя автомобил
пред неговия („Той спря пред мен, да, и направо дойде към мен.“), че
подсъдимият е ударил по автомобила му, когато вече е потеглял.
Горепосочената разстановка на инцидента пред оператора от
тел.112 противоречи на показанията на свидетеля Х.Д. Д.пред съда, където
обяснява: „…имаше
спрени коли отдясно. Толкова вече ме беше притиснал, че за да не ударя колите,
аз бях принуден да спра. Спрях. Той спря от лявата ми страна, малко по-назад от
моя автомобил, слезе до вратата и започна да ми вика.“
В разговора с оператора от тел.112 свидетелят Х.Д. Д.не
посочва къде са причинени щети по автомобила му. Това прави пред съда: „Ударът
с тръбата беше над левия стоп – заден ляв стоп.“ Твърди, макар и уклончиво, че
в хода на досъдебното производство е извършен оглед на автомобила му („Не
мога да кажа с точност, помня, че полицаите огледаха колата, но не са правили
снимки.“), за извършването на каквото действие по разследването отсъства
съставен протокол, което навежда на заключение, че не е провеждано. Към
04.06.2020 г., когато първоинстанционният съд е провел следствен експеримент на
мястото на произшествието, което съдебно следствено действие ще бъде обсъдено
по-долу, от изявленията на свидетеля Х.Д. Д.става
ясно, че автомобилът му вече е отремонтиран, при все, че няколко месеца
по-рано, в съдебно заседание от 25.10.2019 г., чрез процесуалния си
представител е посочил, че не е ремонтирал автомобила си, тъй като причинената
му повреда не е пречка за управлението му.
В разговора с оператора от тел.112 свидетелят Х.Д. Д.не съобщава за никакви отправени спрямо него
вербални заплахи от подсъдимия.
Освен всичко гореизложено относно съдържанието на
подадения сигнал от свидетеля Х.Д. Д.до тел.112, прави впечатление и това, че
при приключване на разговора с оператора, свидетелят е пред РУ – Ямбол.
Единственото възможно обяснение за това обстоятелство е неистово желание на
подателя на сигнала същият да бъде
регистриран в Дирекция „Национална
система 112“.
За разлика от свидетеля Х.Д. Д., в сигнала си до тел.112 подсъдимият
Я.И.П. е изключително конкретен за това,
че с палка е ударено и счупено задното,
дясно стъкло на неговия автомобил. Макар и да посочва марката, модела и
регистрационния номер на автомобила, управляван от свидетеля Х.Д. Д., чието име
не упоменава, в сигнала си подсъдимият е иносказателен относно конкретното лице
нанесло удар по автомобила му. Посочената фигуративност в изказа на подсъдимия
при подаване на сигнала относно това кой е ударил автомобила му отговаря на
обясненията му пред съда, че не
свидетелят Х.Д. Д.е ударил колата му, а
някой от пристигналите на място негови приятели.
Единственото съществено противоречие между обясненията на
подсъдимия и съобщеното от него на оператора на тел.112 е, че в подадения
сигнал подсъдимият Я.И.П. съобщава, че по време на случилото се неговият
автомобил е бил паркиран пред дома му на ул.“***“, бл.**, до вх.*. Това невярно
съобщено обстоятелство – обяснено в съдебно заседание от подсъдимия с объркване
при подаване на сигнала, за каквото не
може да става и дума, поради категоричността му пред оператора, че автомобилът
му е бил паркиран – въззивният съд
отдава на това, че подсъдимият е искал да укрие факта, че е управлявал
автомобила. Тази причина е и логичното обяснение защо след подадения сигнал на
тел.112, подсъдимият не е подал жалба до РУ – Ямбол, въпреки причинените щети
по автомобила му.
В хода на съдебното следствие от подсъдимия е представен
документ (л.115 нохд) за направена от него на 12.03.2018 г. и получена на
14.03.2018 г. доставка чрез Еконт на странично стъкло на автомобил. Подсъдимият
обяснява, че сам е сменил счупеното
стъкло на автомобила си, тъй като се занимава с авторемонтна дейност. При проведеното на 04.06.2020
г. съдебно заседание, когато първоинстанционният съд е провел следствен
експеримент, подсъдимият Я.И.П. е посочил като следи от нанесения удар
по колата му подбитости по гредата от тавана на колата, над дясното стъкло, видно от фотокопие на снимка № 53 от изготвения по
разпореждане на съда фотоалбум.
Видно от всичко гореизложено е, че считано от
сигнализиране на тел.112 за инцидента, подсъдимият Я.И.П. е последователен и непротиворечив за причинените
по автомобила му при случилото се щети и начина на претърпяването им.
В хода на досъдебното производство с Протокол за
доброволно предаване от 29.06.2018 г. (л.30 ДП) от свидетелката Г.С. П. са
предадени 6 броя снимки с размер 15
х10.4 см, за които тя обяснява, че са направени от нея при инцидента.
Правилно, в мотивите на
съдебния си акт първостепенният съд е приел, че
посочените снимки – поставени в три прозрачни джоба след протокола за
доброволно предаване – не представляват веществени доказателствени средства по
смисъла на НПК. Съгласно чл.126, ал.1 от НПК веществените доказателствени
средства се изготвят от лицата, които извършват действията по разследване в
досъдебната фаза, както и от съда. В практиката си ВКС приема, че случайно
създадените върху записващи устройства записи, включително и тези, създадени
чрез предварително поставени на обществени места камери, е допустимо да бъдат
използвани в наказателния процес като веществен носител на информация щом
записът върху тях допринася за разкриване на истината. В случая обсъжданите 6
броя снимки не съдържат случаен, а преднамерен и фрагментиран запис на отделни
моменти от случилото се, според показанията на свидетелката, без да дават
цялостна представа за развоя на инцидента и поведението на участниците в него,
поради което и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла
на НПК.
Най-после, дори и да се
приеме противното, каквато е обвинителната теза, доколкото посочените снимки са
инкорпорирани в доказателствената маса от досъдебното производство, следва да
се посочи, че те не доказват, а опровергават обвинението.
Ако се приеме, че на втората
от обсъжданите снимки, поставена долу, в първия джоб, е заснет лекия автомобил
на подсъдимия в движение, управляван от последния, както и че тази снимка е
направена от свидетелката Г.С. П., докато е пътувала в управлявания от
свидетеля Х.Д. Д.автомобил, седнала на мястото до водача, то би следвало
кадърът да е заснет при изпреварване на лекия автомобил на подсъдимия от този
на свидетеля Х.Д. Д.или иначе казано, че е направена в момент, в който лекият
автомобил на свидетеля се е намирал в ляво спрямо автомобила на подсъдимия.
Тази пътна ситуация противоречи на горецитираните показания на свидетеля Х.Д. Д.,
че притиснат от управляваното от
подсъдимия моторно превозно средство е бил принуден да управлява възможно максимално вдясно своя
лек автомобил. Същевременно съответства
напълно на обясненията на подсъдимия, че неговият автомобил е бил изпреварен от
този на свидетеля Х.Д. Д., който след
това започнал да „сече“ пътя му.
Както вече се посочи на 04.06.2020 г.
първоинстанционният съд е провел на мястото на извършване на деянието следствен
експеримент. От определението за допускането му, а после и от начина, по който
е воден съдебният протокол, не е видно проверката на какви данни се цели да се
установи чрез провеждането му, нито пък какви са констатациите, направени при
извършване на това съдебно следствено действие. От направените обаче по
разпореждане на съда снимки от специалиста – технически помощник (фотограф),
присъствал при провеждането му, с ракурс от мястото до водача, на което е била
свидетелката Г.С. П., става ясно, че е невъзможна направата от това
място на последните четири от представените от свидетелката снимки, което пък
навежда на заключение, че по време на направата им тя е била извън автомобила
на съжителя си – свидетелят Х.Д. Д., както твърди подсъдимият.
В първоинстанционното производство са разпитани като свидетели
В.И. Г.–К. – служител на РУ – Ямбол (л.119 нохд), приела заявлението (вх. № 167900-938/12.03.2018
г. – л.3 ДП) на свидетеля Х.Д. Д., както и Ж.И. Ж.(л.88 нохд) – също полицай в
РУ – Ямбол, извършил проверка по преписката, образувана по посоченото заявление.
За разлика от първостепенния
съд, въззивният съд приема, че въз основа на показанията на свидетеля Ж.И. Ж.не
могат да бъдат правени изводи относно фактите по делото, тъй като същите са без
доказателствена стойност. В случая свидетелят съобщава информация, получена при
проведени беседи с подсъдимия, под формата на извън процесуални обяснения,
преди същият да придобие качеството на обвиняем и да му бъде разяснено правото
на адвокатска защита, т.е., чрез способ, различен от разпит на обвиняем или
иначе казано, получена чрез заобикаляне на строго лимитираните в процесуалния
кодекс правила за събиране на доказателства.
Показанията на свидетелката В.И. Г.–К. са от значение дотолкова, доколкото същата съобщава впечатленията си от
емоционалното състояние на свидетеля Х.Д. Д.при подаване на заявлението.
Свидетелката твърди, че не й е направило впечатление да е уплашен или
притеснен, по-скоро бил афектиран от
случилото се.
Тъкмо обратното съобщава за сина си - Х.Д. Д., свидетелят
Д.С.Д.(л.53 нохд), който, повикан по телефона, пристигнал в полицията, където
синът му подавал заявление. Според свидетеля Д.С.Д.синът му бил много притеснен
от инцидента.
Съобщеното от горепосочените двама свидетели емоционално
състояние на свидетеля Х.Д. Д.е резултат от субективната им преценка, която не
може да бъде взаимно противопоставяна.
С основание първостепенният съд не е кредитирал с доверие
обясненото от подсъдимия Я.И.П., че между него и свидетеля Х.Д. Д., не е имало
словесен сблъсък. Наличието на такъв, макар и с неясно съдържание, произтича от
цялостната динамика на конфликта помежду им.
Макар и да е приел различна фактология на случилото се,
първоинстанционният съд правилно е заключил, че от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не произтича извод за това подсъдимият Я.И.П.
да е извършил престъплението по
повдигнатото срещу му обвинение.
Съгласно трайно утвърдената
съдебна практика – ТР № 53-89-ОСНК, престъплението по чл.144, ал.3 от НК –
закана с убийство, е квалифициран
състав на престъплението по чл.144, ал.1 от НК – закана с престъпление. За осъществяването на това престъпление от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и да е могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. А от субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че е възприета от заплашения като
действителна заплаха, като е достатъчно да съществува основание, че заканата би
могла да бъде осъществена.
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства не се установява – до какъвто извод е стигнал
и първостепенният съд, в хода на вербалния конфликт със свидетеля Х.Д. Д.,
подсъдимият Я.И.П. да му е отправял закана за престъпление, в това число и за
убийство, още по-малко пък с инкриминираните думи: „Сега ще те убия, майка ти
да еба, помияр!“. Фактическата обстановка на случилото се, установена от
въззивния съд след самостоятелен доказателствен анализ, не дава основание да се
приеме, че такава закана спрямо свидетеля се съдържа и в действията на подсъдимия.
При положение, че свидетелят Х.Д. Д.е инициирал конфликтната ситуация, че
самият той по време на апогея й е държал в ръка метален предмет с форма на
тръба, не може да се приеме, че аналогичното поведение на подсъдимия,
провокирано от свидетеля, съставлява закана, при това такава за убийство,
даваща основание да се счита, че може да се осъществи.
По изложените съображения
въззивният съд не установи наличие на основания за отмяна на
първоинстанционната присъда, с която подсъдимият Я.И.П. е признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 във
връзка с ал.1 от НК.
Правилно първостепенният съд
е отхвърлил предявеният граждански иск от Х.Д. Д.срещу подсъдимия Я.И.П. за
сумата от 5000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на деянието по повдигнатото обвинение, тъй като гражданският иск има акцесорен
характер по отношение на обвинението и споделя неговата съдба.
Поради всичко гореизложено и
тъй като не установи основания за отмяна на атакуваната присъда, Окръжен съд –
Стара Загора прие, че същата на
основание чл.338 от НПК следва да бъде
потвърдена.
Водим от гореизложеното,
Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260022/21.10.2020 г., постановена
по НОХД № 481/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
Решението не подлежи на жалба
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.