РЕШЕНИЕ
№……../………г.
Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд петнадесети състав
На осемнадесети
февруари Година две
хиляди двадесет и първа
В публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР:РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 4676 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.П.Б.- ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 457/16.10.2020г. на зам.
Кмета на Община-Варна, с което на въз.Б.
е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 50 лева, на основание чл.178 „е“ от
ЗДвП за нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че НП е
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните норми и
процесуални закон, както и че е необосновано.Визира се като нарушена нормата на
чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като не са били взети предвид от АНО направените
възражения срещу съставения АУАН, твърди се, че процесното място никога не е
било градина и винаги се е ползвало за паркиране на автомобили,визира се
разминаване в описанието на нарушението в АУАН и във фиша, въз основа на който
е съставен АУАН, твърди се, че не е осъществен състав на административно
нарушение, излагат се аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и се
иска отмяна на НП.
В съдебно
заседание въз.Б., редовно призована, не
се явява лично, представлява се от
адв.Н.С., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител
поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено и да бъдат присъдени
направените по делото разноски с аргументи, аналогични с изложените в жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з.,
депозира се писмено становище с искане НП да бъде потвърдено и изложени
аргументи в подкрепа на становището, че в хода на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения и правилно е бил приложен материалния закон,
тъй като нарушението е безспорно установено и доказано, а случаят не е
маловажен, като се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
18.06.2020г. въз.Б. паркирала собствения си л.а. „Ауди“ с рег. № В 8855 КА в
гр.Варна, на ул.“Морска сирена“ срещу №
41, върху кална площ, където имало и други паркирани автомобили коли.
Около
11,45ч. св.И., служител на Общинска полиция-Варна установил, че на
горепосоченото място има паркирани автомобили, сред които и автомобилът,
собственост на жалбоподателката, като приел, че установените автомобила са
паркирани върху градина., въпреки, че съгласно показанията му, дадени в с.з.,
мястото не било затревено, представлявало кална площ и от години се ползвало за
паркиране на автомобили. Предвид горното св.И. съставил глоба с фиш серия ОВ, с
бланков № **********/18.06.2020г. за допуснато нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП.
Въз.Б.
подала жалба срещу издадения фиш, в която оспорила извършването на административно
нарушение, поради което издадения срещу нея фиш бил анулиран.
На 09.09.2020г. Галя Таскова- служител на Общинска полиция-Варна,
съставила АУАН срещу въз.Б., в която описала приетото за установено нарушение,
квалифицирано по чл.15 ал.7 от ЗДвП.При предявяване на акта жалбоподателката
вписала в същия, че има възражения и депозирала такива в писмен вид.
Видно от
съдържанието на НП, АНО приел възраженията за неоснователни и въз основа
на съставения АУАН и материалите по
преписката било издадено и атакуваното наказателно постановление , в което наказващият орган възприел изцяло
описаните от актосъставителя фактически констатации и правната квалификация на нарушението по
чл.15 ал.7 от ЗДП.С НП на въз.Б. на
основание чл.178 „е“ от ЗДП била
наложена „Глоба“ в размер на 50лв.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе
разпитан св.И., който е констатирал приетото за установено нарушение, чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са последователни, конкретни и непротиворечиви.От същите, обаче,
категорично се установи, че процесното място видимо е представлявало кална площ
без растителност.
В с.з.
се събраха и писмени доказателства, че съгласно специализираната кадастрална
карта описаното в АУАН и НП място би следвало да е градина съобразно знака на
картата, но в периода от месец май 2020г. до месец септември 2020г. е изграден паркинг от бетонови паркоелементи.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима
Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган- от зам. Кмета на Община –Варна, съгласно приложената по делото заповед и
в шестмесечния преклузивен срок, като формално
съдържа изискуемите от нормата на чл. 57
от ЗАНН реквизити. АУАН също е съставен от компетентен служител, като НП и АУАН
формално съдържат изискуемите реквизити.НП се издава въз основа на АУАН, а не
въз основа на съставения фиш и тъй като между АУАН и НП има пълно съответствие,
в тази връзка съдът не констатира съществени процесуални нарушения. Срещу АУАН
са били депозирани възражения, които АНО не е приел за основателни, но в
конкретния случай съдът споделя становището, че е била нарушена нормата на
чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съобразно
събраните по делото доказателства съдът споделя възраженията в жалбата, че неправилно административно-наказващият
орган е констатирал нарушение по чл.15
ал.7 от ЗДвП , като е отнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. Тази норма забранява паркирането на МПС
в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за
това места.Въз. Б. е наказана за това, че е паркирала МПС в градина извън
обозначените за това места, с което виновно е нарушила нормата на чл.15 ал.7 от ЗДвП, но липсват доказателства за наличието на виновно поведение.Макар, че в
писмения отговор от Община Варна се сочи, че мястото, съгласно знак в специализираната кадастрална карта, би
следвало да представлява градина, по делото са събрани безспорни и категорични
доказателства, че към процесната дата това място е
представлявало единствено кална площ в междублоково пространство, върху която
системно са били паркирани автомобили, което място към настоящия момент в
действителност е обособено като паркинг за автомобили и към датата, визирана в
НП е протичал ремонт в тази насока.За да се приеме, че има виновно поведение,
не е от значение какво е било предназначението по карта на определено място, а
какво реално е представлявало това място, като от събраните по делото доказателства
се установява, че процесното място е представлявало единствено кална площ и
няма как да се приеме, че жалбоподателката съзнателно е паркирала в градина
извън обозначените за това места.
Само по себе си наличието на дървета на определено място не го превръща
в градина, поради което съдът намира, че неправилно е приложен материалния
закон, тъй като на жалбоподателката е наложено административно наказание за
нарушение, което не е било безспорно установено и доказано, че е извършила
виновно.Представлявало ли е процесното място някога градина и ако да, кога
точно е било това и съзнавала ли е въз.Б. този факт, само може да се гадае.
Поради
това съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
При
наличието на предпоставки за отмяна на НП съдът намира, че искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
жалбоподателя е основателно и доколкото
представените по делото доказателства са за направени разноски в минимално
предвидения размер от 300лв., съдът намира, че именно тази сума следва да бъде
присъдена, тъй като не е прекомерна.
По същите
съображения съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на АНО
е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 457/16.10.2020г. на зам. Кмета на Община-Варна, с което на С.П.Б.- ЕГН ********** е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 50 лева,
на основание чл.178 „е“ от ЗДвП за нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на С.П.Б.- ЕГН ********** сумата от 300/триста/ лв. за
платено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: