РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Ямбол, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330100971 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н. Р. С. от
гр. Б., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я. ул. «***, чрез адв. Г.-
ЯАК, против И. З. В. от гр. С., с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 350,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в следствие на увреждания получени при ПТП, настъпило на 05.10.2021 г. и
сумата от 2000 лв. неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в следствие
на увреждания получени при ПТП, настъпило на 05.10.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на настъпване на уврежданията, до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 05.10.2021 г. около 10.15 ч. между автомобила
управляван от ответника и автомобил управляван от С.М.С. и в който е пътувала
ищеца Н. Р. С. възникнало ПТП. Съгласно изготвения КП за ПТП с пострадали лица,
управлявания от ответника автомобил марка „Крайслер Вояджер“ с рег. номер *** при
движение на главен път ***, кмв. ***не спазил разпоредбите на ЗДвП, като не бил
спазил необходимата минимална дистанция за безопасно спиране на движещия се пред
него автомобил и се удря в автомобила управляван от С.М.С. марка „Мазда 3“ с рег. №
***, собственост на М.С.С., като вследствие на удара по последния автомобил били
причинени материални щети които били тотални. В следствие на ПТП пострадала
ищеца Н. С. която ударила главата си в огледалото с голям интезитет и от камшичен
удар са травмирани шийните и гръдни прешлени, от предпазния колан били
травмирани гърдите й, както и получила травми в областта на слабините.
Първоначално не бил повикан екип на спешна помощ, но в следствие на болките които
изпитвала пострадалата се наложило да потърси медицинска помощ. Бил и извършен
преглед в отделението по *** в МБАЛ- Б., където били установени наранявания които
1
отговаряли да били получени по време на ТПТ-то. Освен видимте външни
наранявания, пострадалата се оплаквала от болки в кръста и гърдите, които изпитвала
при движение и дишане и каквито не е имала преди ПТП. С оглед получените
увреждания се наложило извършването на ЯМР, за което изследване самата тя
заплатила. При извършените прегледи и ЯМР били установени травми в областта на
шииния дял на гръбнака и гръдната област, които предизвиквали болки и страдания
при ходене и дишане, като изпитвала затруднения и при поемане на въздух. Била и
предписана медикаментозна терапия, като болките и страданията продължавали и към
момента на подаване на И.М. Също така пострадалата имала и психологически
проблеми, все още не била преодоляла силната уплаха и продължавала да изпитва
негативните последици от случилото се. Към момента на настъпването на ПТП-то
ответника имал сключена ГО на автомобилистите при ЗД „Бул ИНС“ АД, като при тях
била заведена щета. Ищеца депозирала молба пред застрахователното дружество за
изплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди,
като с писмо от 01.12.2021 г. застрахователното дружество изискало допълнителни
медицински документи. С писмо от 10.01.2022 г. на същата било отказано изплащането
на обезщетение с мотив, че застрахователното дружество не разполагало с влязъл в
сила акт, доказващ виновността на ответника като водач на автомобил предизвикал
ПТП, с оглед на което се предявява настоящия иск срещу ответника, като пряк
причинител на вредите.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В депозирания в срок отговор ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител оспорва иска по основание и размер,като от представените от ищеца
писмени доказателства не се установявало описаните в ИМ наранявания, както и
неимуществените вреди, изразяващи се в уплаха и безсъние, които да имали връзка с
настъпилото ПТП.
Иска се отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник адвокат, чрез
който поддържа исковата молба, сочи доказателства и моли за уважаване на
същия,като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответника се представлява от назначения му от съда особен
предсавител- адвокат, чрез който поддържа отговора на исковата молба, сочи
доказателства и моли за отхвърляне на същия,като неоснователен и недоказан.
По делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника
ЗД „ Бул Инс“ АД.
В съдебно заседание третото лице-помагач на се явява и не изпраща
представител,като с писмени молби изразява становище по иска. Счита се, че
Възразяват срещу конституирането им като трето лице помагач, с оглед на това, че към
момента на датата на ПТП, не е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ между тях и ответника. Твърдят, че не могат да бъдат
едновременно подпомагаща страна, както и да бъдат задължени да представят
документи по чл.192 от ГПК. Оспорват изцяло да се е случило ПТП, оспорва се вината
или приноса на водача на МПС „Крайслер“ за настъпването на събитието, както и се
2
твърди, че същото е с характера на случайно такова по смисъла на чл.15 от НК за
ответника. Оспорва се ищцата да е била увредена от настъпилото ПТП. Оспорва се
оздравителния процес на ищцата. Оспорва се, че същата е изживяла стрес и душевни
страдания. Оспорва се претенцията за мораторна лихва от датата на ПТП, като се
твърди, че същата е недължима, поради липса на покана за плащане.
По съществото се иска отхвърляне на иска като правят възражение за
съпричиняване, както и възражения за прекомерност на адвокатското възражение на
ищеца и ответника и молят същите да бъдат намалени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че към датата на ПТП е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „Крайслер
Вояджер“ с рег.номер ***, както и затова,че при застрахователя от има заведена щета
по която е отказано изплащането на застрахователно обезщетение.
Видно от представения протокол за ПТП се установява,че на 05.10.2021 г. в
10.15 ч. на път ***, км.*** превозно средство „1“ марка „Крайслер Вояджер“ с
рег.номер *** с водач И. З. В. е застраховано при третото лице –помагач, като е
отбелязано, че участник 1 се движи на такова разстояние на движещия се пред него
участник „2“ превозно средство марка „Мазда 3“ с рег. номер *** с водач М. С. С.,
което не му позволява да избегне удар в него, когато той намаля скоростта си и го
блъска, като в следствие на удара участник 2 блъска намиращия се пред него участник
3. Също така от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица се
установява, че на ищцата Н. Р. С. возеща се в лекия автомобил марка „Мазда 3“ с рег.
номер *** е пострадала. По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение
№ *** г. издадено от д-р Ш., *** в отделение по *** при УМБАЛ- АД Б., която на
08.10.2021 г. прегледала пострадалата при ПТП Н. Р. С., като установила
кръвонасядане по главата, тялото и крайниците. Болки в гърба и гърдите, като
получените наранявания отговаряли да са получени по време и начин, както се
съобщавало от пострадалата от действието на твърд тъп предмет с широка повърхност,
каквито били частите вътре в автомобила, при непосредственото му привеждане от
движение в покой. Причинено било болка и страдание. Представени са още две писма
от 01.12.2021 г. и 10.01.2022 г. до пострадалата от застрахователното дружество, в
случая трето лице –помагач в процеса, с които я уведомяват, че по първото писмо
следва да представи първичната медицинска документация, а по второто писмо, не
били ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования в
ЗД“Бул Инс“ АД водач за настъполото ПТП, което било абсолютна предпоставка за
изплащане на обезщетение по застраховка „ГО“. Представени са още писмени
доказателства, а именно амбулаторни листове, медицинско направление, искане за
образно изследване, изследване на МРТ на гръбнак- гръден дял с мултипланарна;
мултисеквенциална; нативна техника, фактури за заплащане на сумата от 350 лв.,
фактура за 350 лв., рецепти за изписани лекарства и банкова сметка. Приложени са
още НП № *** г. на с-р „***“ при ОДМВР- Я., от което е видно, че на ответника в
резултат на нарушения на ЗДвП при настъпилото ПТП са му наложени
административни наказания – глоби, акт за установяване на административно
нарушение № *** г., докладна записка. От страна на третото лице – помагач е
3
представена цялата преписка образувана по процесната щета.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля С.М.С., ***
на ищцата. Същия заявява, че на 05.10.2021 г. пътувал от гр. Б. за с. Т., като на шосето
разклона за с. О. имало спрял автомобил на който левия мигач бил пуснат. Свидетеля
намалил скоростта до 30 км. в час, като в този момент водача на другия автомобил
който бил зад тях ги ударил. Съпругата му седяла на предна дясна седалка с поставен
колан, защото ако последния не бил поставен колата пищяла. След удара ударил
спирачка, колата се завъртяла, като предната кола пред тях се изместила напред.
Водача на колата която ги ударила карал с около 120 км. в час, и ако били спрели щял
да ги убие, като той ги ударил отзад, а те ударили пред тях колата. В резултат на удара
се отворили въздушните възглавници и се спукали. От колана съпругата му имала
синини на гърдите си, от удара очилата им били отзад, като от огледалото за обратно
виждане на веждата си имала рана. Гърба й бил син, като на следващия ден ходили в Б.
при личната си лекарка, която пък от своя страна я изпратила при лекари специалисти.
Лекарите я преглеждали я с разни апарати, като платили сумата от 300 лв. Предписали
й лекарства, но болките не преминавали, като доста време продължила болките в
гърдите. През месец февруари другата година започнало да я стяга сърцето, получила
сърцебиене и ходили на лекар, като я пратили в болница „***“ на изследвания.
Застрахователя на шофьора който ги ударил, след като закарали „Маздата“ в сервиза,
ходил четири пъти, като майсторите установили, че шасито било изкривено от зад, като
не давали гаранция, че след ремонта няма да яде гумите, като не можела да стане и я
пратили за скраб.
На въпрос на особения представител на ответника свидетеля отговори, че бил
намалил скоростта до 30 км., като жена му се обърнала назад, защото в огледалото
страничното, в дясната страна се виждало ,че колата ги наближава и докато извикала
той ги ударил. В момента на удара съпругата му не била обърната назад.
На въпрос на съдат свидетеля отговори, че се обадили на тел. 112, като ги питали
дали искат да им изпратят линейка. Тя тогава от шока нищо не я боляло, но в 16.00 ч.
когато отишли при застрахователя на шофьора който ги ударил видели, че тя цялата
била синя и започнало да я боли.
За установяване дали процесния автомобил марка Мазда 3 с предпазни колани на
всички седалки, предназначени за водача и пътниците и дали тяхната употреба
намалява риска от травми, по делото бе изслушена автотехническа
експертиза,извършена от в.лице ***.М. Г. М.,чието заключения не е оспорено от
страните и съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и компетентно.
От заключението е установено,че лекия автомобил мазда 3 бил оборудван с 5
бр. триточкови предпазни колани, като предназначението на обезопасителния
предпазен колан било да осъществи максимално придържане на тялото на пътника към
облегалката на автомобилната седалка. Коланите са инерционен тип, ( прилепяйки/
задържайки) тялото към облегалката на седалката при определена стойност на
спирачно закъснение- т.е при сблъсък на автомобила, когато постъпателната скорост
рязко се промени ( намали) за малък отрязък от време, обезопасителния колан
придържа торса към облегалката. Предпазния колан бил задължителен за ползване при
движение на МПС, тъй като световната статистика отбелязвала значително по-малко
4
травми при автомобилни злополуки за пътуващите в автомобила ( по време на пътен
инцидент), когато се ползвали обезопасителни колани за пътуващите в автомобила.
На въпроси на третото лице помагач зададени чрез молба в. лице отговори, че не
му била поставяна задача дали е имало данни за отваряне на въдушната възглавница на
л.а. Мазда, като не било имало информация, касаеща сработили ейрбези. Не можел да
отговори на въпроси дали имало доказателства на коя седалка е стояла ищцата извън
нейните лични изявления в И.М., както не може да отговори на въпроса в коя част на
интериора на автомобила си е ударила главата, с оглед на това, че е нямало поставена
такава задача. Тялото на ищцата се било предвижвало напред, по посока движението
на автомобила, предвид обстоятелството, че този автомобил е реализирал челен
сблъсък с преходно разположения. От инженерно-техническа гледна точка бил
допустим такъв механизъм, където ищцата да си била ударила главата в огледалото си,
както твърдяла тя и ако е била с правилно поставен триточков колан.
Видно от назначената СМЕ в резултат на настъпилото на 05.10.2021 г., около
10.15 ч. ПТП на републикански път ***, км. ***, преди с. О. общ. Т., обл. Я., ищцата Н.
Р. С. получила автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания :
контузия на главата с наличие в лявата половина на челната област на кръвонасядане с
размери 3/2 см.; кръвонасядане на горния клепач на лявото око, в областта на външния
ъгъл на очната цепка с размери 1/1 см.; кръвонасядане в лявата гърда с размери 18/8
см.; кръвонасядания в областта на двете слабинни гънки с размери 7/1 см. в дясно и 3/1
см. в ляво; контузия на шийния и гръдния сегменти на гръбначния стълб с болезненост
при движение, без данни от проведените образни изследвания за травматични промени
на костни структури ;
Кръвонасяданията в лявата половина на челната област на главата, външния
ъгъл на горния клепач на лявото око и двете слабини гънки са причинила на ищцата С.
болка и страдание.
Контузията на лявата половина на гръдния кош и лявата гърда с наличието на
масивен хематом е осъществило смисъла на медико- биологичния характеризиращ
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищцата С..
Контузията на шийния и гръден сегменти на гръбначния стълб е причинила на
ищцата Н. С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаните в медицинските документи по делото телесни увреждания имали
травматична генеза, дължали се на механичното действие на твърди тъпи и/или
тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са получени в резултат на процесното
ПТП. В механогенезата на уврежданията, които получавал пътника на предна дясна
седалка при този вид автомобилни травми, през различните фази на произшествието,
участие вземали различни по своите характеристики травмиращи сили. В момента на
първоначалния удар в задните състави на автомобила от попътно движещия се с голяма
5
скорост автомобил, водило до форсирано движение на гръбначния стълб назад, при
което се травмирали най-често междупрешления връзков апарат. Първоначалния удар
бил последван от ускорение на тялото на ищцата напред, при което в резултат на
възпиращото действие на триточковия предпазен колан била получила увреждания в
областта на лявата половина на гръдния кош, лявата гърда и двете ингвинални гънки.
Повърхностната травма в лявата половина на челото и горния клепач на лявото око най
вероятно се дължала на удар във въздушната възглавница.
В медицинските документи било описано кръвонасядане в лявата половина на
гръдния кош, по неговата предна повърхност, в областта ня лявата гърда с размери 18
на 8 см. Такова кръвонасядане , с тези размери и локализация се получавали в резултат
на възпиращото действие на диагоналния ремък на триточковия предпазен колан, като
на неговото възпиращо действие най –вероятно се дължали и описаните в
медицинските документи кръвонасядания в двете ингвинални гънки.
Уврежданията имали травматична генеза, дължали се на действието на твърди
тъпи предмети, както и на форсираното извънмерно движение на гръбначния стълб
провокирано от внезапно ускорение. Описаните в медицинските документи телесни
увреждания отговаряли да са получени при правилно поставен и изправен триточков
предпазен колан. Описаните в медицинската документация медицински документи по
делото телесни увреждания, получени от ищцата С. в резултат на настъпило на
05.10.2021 г. ПТП била настъпили при правилно поставен и изправен триточков
предпазен колан. Кръвонасяданията в двете ингвинални ( слабинни ) гънки били
получени по индиректен механизъм и не се дължали на директен удар с или върху
предмет или елемент от вътрешното оборудване на автомобилния салон. Тяхната поява
била свързана с възпиращото действие на хоризонталния ремък на триточковия
предпазен колан.
На въпроси на тритото лице помагач вещото лице отговори, че имало
информация, че въздушната възглавница на л.а. Мазда се е отворила по данни от И.М€
и като информация съобщена от ищцата. Характеристиката и локализацията на
получените от ищцата увреждания, добре отговаряли към момента на настъпване на
ПТП, тя да се е намирала на предна дясна седалка. Ударила главата си в огледалото за
обратно виждане, като това го съобщила ищцата, като същата не твърдяла че била се
ударила във въздушната възглавница, но съобщавала, че същата се била отворила.
Според в.лице автоексперт бил възможен такъв механизъм, макар и по-малко вероятен,
ако е била с правилно поставен триточков колан и да си удари главата в огледалото.
Имало увреждания, които обуславяли, с голяма достоверност, че ищцата в момента на
произшествието била с правилно поставен и действащ триточков предпазен колан.
Кръвонасяданията в двете слабинни обалсти се дължали на директен удар с или върху
тъп предмет. Тези кръвонасядания били получени в дълбоките меки тъкани, които
6
имали рехава структура, дълбоките меки тъкани на предна коремна стена в нейната
долна половина. Там тъканите били рехави, особено при възрастните хора, и особено
при хора с по-изразена мастна тъкан. При възпиращото действие на хоризонталния
ремък на предпазния колан се упражнявал значителен натиск в тази област,
достатъчен, за да предизвика кръвоизлизи в дълбоките тъкани. Поради структурата им,
която била обяснена малко по-рано, от силата на гравитацията, кръвонасядането
можело да промени своята локализация, преди да се прояви на мястото, където е
възникнало. В случая, на мястото на натиска. Именно по този механизъм са се
получили тези кръвонасядания, те са се проявили като кръвонасядания, в двете
слабинни на ищцата. Това в съдебномедицинската практика се означава като
„миграция на хематом“. Локализация на тези две кръвонасядания, в двете слабинни
гънки, изключва възможността те да се дължат на удара. В тази област няма как да
попадне предмет или ищцата да се удари в тази област само в двете гънки, те са две
линейни кръвонасядания, ще травмира краката, ще травмира по средата между двете
гънки, това изключва възможността да се дължат на удара.
Заключението на в. лице не е оспорено от страните и съдът кредитира изцяло,
намирайки го за обективно и компетентно.
След приемането на заключенията на в.лица по изготвените експертизи, третото
лице- помагач, чрез пълномощника си ги е оспорило, като е поискало назначаването
на комплексна САТМЕ, което искане съдът е отхвърлил с оглед настъпилата
преклузия.
При тази фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи :
Предявения осъдителен иск за имуществени вреди иск е процесуално допустим.
Всеки може по съдебен ред да претендира поправянето на вредите, които твърди, че са
му виновно причинени от другиму, като в случай на непозволеното увреждане, вината
се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане
по чл.45 ЗЗД носят само физически лица, които са причинили вреда чрез свои
конкретни виновни действия или бездействия, които могат да се претендират както
имуществени, така и неимуществени вреди. Съгласно императивната норма на чл.45,
ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на които са :
деяние /действие или бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на увредения или неговия телесен интегритет/, противоправност на деянието /
несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено поведение/,
причинна връзка между противоправното поведение и вредата, както и вина, за която е
въведена законовата призумция и тя се предполага до доказване на противното / чл.45,
ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите
7
искания или твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно
действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответника е
осъществил противоправно действие или бездействие, настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага
до доказване на противното / чл.45, ал.2 ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника,
а ищецът следва да установи всички останали обективни елементи от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД. Ищецът с всички доказателствени средства, следва да установява
по делото увреждащо деяние, вредите и причинно- следствената връзка между тях
така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличие на деликт. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи
истинността на твърденията си за релевантните факти. В тежест на ответника и на
третото лице помагач при своевременно наведено оспорване в процеса, т.е. чрез пълно
и главно доказване да оборят създадената от законодателя презумция за виновност, ако
твърдят, че деянието не е извършено виновно от ответника.
Действително в процесния случай няма постановена влязла в сила присъда,с
която виновния за процесното ПТП водач да е осъден и от която съгласно чл.300 ГПК
настоящия съд е обвързан относно извършването на деянието,неговата
противоправност и виновността на дееца,т.е. за всички елементи от фактическия състав
на деликтната отговорност.Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че всички
тези елементи следва да бъдат доказани в настоящото гражданско производство.
В настоящото производство е представен от страна на ищеца протокол за
пътно транспортно произшествие от 05.10.2021 г. Въпросния протокол съставлява
официален документ, който установява, че отразените в него факти са се осъществили.
Отделно от това е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица в който е
посочено, че ищцата е пострадала при въпросното ПТП. В тази връзка следва да се
посочи, че уврежданията на ищцата вследствие на процесния инцидент, се установява
от всички допустими доказателствени средства.
Механизма на настъпване на процесното ПТП според съда е изяснен от протокола
за ПТП, ценен в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.Според съда
по делото се доказа, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност. Следва да се има предвид, че по делото са събрани преки
доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увреден ищецът. При
съпоставката на писмените и гласните доказателства с приетите експертни заключения,
се стига до еднозначния извод за причините за настъпването на ПТП, телесните
увреждания на ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между тях.
Според съда поведението на водача на автомобила е противоправно, тъй като е
нарушил императивните правила на ЗДвП, а именно не се е движил на такова
разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удара
8
в него, когато то намали скоростта и с което виновно е норушил разпоредбата на чл.23,
ал.1 ЗДвП.
Също така, по отношение на възражението на ответника и застрахователното
дружество- помагач на страната на ответника, че доказателствата относно вината, за
осъщественото непозволено увреждане, от страна на В., че не се релевирани
доказателства относно неговата вина, следва да се отбележи, че съгласно чл.45, ал.2
ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване
на противното. В настоящото съдебно производство, не бяха представени никакви
доказателства от тяхна страна в тази насока. От страна на ищеца бяха ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля С.М.С., който макар и заинтересован
от изхода на делото, се преценяват от настоящия съдебен състав съгласно разпоредбата
на чл.172 ГПК същите са последователни и безпротиворечиви и като такива следва да
се кредитират. От същите се установява, че ответника е управлявал автомобила който
ги ударил с около 120 км. в час, и ако били спрели щял да ги убие, като той ги ударил
отзад, а те ударили пред тях колата. Съобразно, всичко изложено до тук, фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, се явява осъществен и доказан. . С
оглед на посочените по-горе обстоятелства се установява противоправно поведение и
вината на И. З. В., водач на лек автомобил с рег. № *** за причиняването на
посочените по-горе увреди на здравето на ищцата.
Уврежданията получени от ищцата, съдът приема за установени от
заключението на СМЕ, което дава категорично заключение за настъпилите увреждания
от ПТП-то : контузия на главата с наличие в лявата половина на челната област на
кръвонасядане с размери 3/2 см.; кръвонасядане на горния клепач на лявото око, в
областта на външния ъгъл на очната цепка с размери 1/1 см.; кръвонасядане в лявата
гърда с размери 18/8 см.; кръвонасядания в областта на двете слабинни гънки с размери
7/1 см. в дясно и 3/1 см. в ляво; контузия на шийния и гръдния сегменти на гръбначния
стълб с болезненост при движение, без данни от проведените образни изследвания за
травматични промени на костни структури , като всички увреждания се характеризират
като болка и страдание и временни разстройства на здравето, неопасно за живота, или
три леки телесни повреди ( разстройства на здравето извън случаите на бл.128 и чл.129
НК ).
По изложените съображения настоящия съдебен състав счита иска за обезвреда
на щетите, причинени на ищцата в резултат на настъпилото ПТП, за доказан в своето
основание.
Обезщетението по чл.51 ЗЗД обхваща претърпени вреди и пропуснати ползи.
„Вреда“, която не е нормативно определена, следва да се тълкува в широк смисъл, като
всяко смущение, накърняване или засягане на човешкото благо, имущество, телесна
цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на
9
обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка / резултата
на / противоправното и виновно поведение на дееца. Вредите по начало са тези
благоприятни последици, които засягат правата и законните интереси на увредения.
При непозволеното увреждане или при неизпълнение на общото задължение да не се
вреди никому се накърняват както имуществени, така и неимуществени интереси.
Вредата при деликта е неблагоприятна последица от засягане на блага, които са
предмет на абсолютните права и обезщетението се дължи на увредения.
При настоящия казус, се претендира обезщетение за имуществени вреди, които
трябва да засягат материалните интереси на увредения. Това означава, че претърпените
загуби или пропуснати ползи трябва да се отнасят до имущественото състояние на
този, който претендира, че е увреден. Ако липсва разлика между имотното състояние
преди и след твърдяното увреждане, то няма въобще причинена вреда. В настоящото
производство, настоящия съдебен състав приема за безспорно установено и доказано
настъпването на вреди за увреденото лице- Н. Р. С., съставляващи разходи направени
във връзка с лечението й, а именно изследване с ЯМР, за което са представени писмени
доказателства, а именно медицински документи и фактура № *** г. на стойност 350
лв., които доказателства не са оспорени от страните.
По отношение на размера на обезщетението , дължимо от ответника по иска за
неимуществени вреди : При определянето му следва да се вземат предвид критериите,
приети в ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално решение на ВКС ( например
Решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 46/2011 г., т.к., II т.о.), справедливостта като
критерий за определяне на размера на обезщетението при деликт съгласно чл.52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства- обема, характера и тежестта на уврежданията; интензитета и
продължителността на търпимите болки и страдания; физическите и психологически
последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, на приноса им спрямо
увреждането. Според ВКС, обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпъстват
същите. Също така според ВКС понятието „ неимуществени вреди“ обхваща всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава.
Съдът като взе предвид момента на настъпване на процесното събитие;
10
социално- икономическата обстановка в страната към този момент, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие ; възрастта
на пострадалата към посочения период ; броя, вида и характера на получените
травматични увреждания, подробно описани в приетата СМЕ; начина, времетраенето и
степента на тяхното възстановяване ; вида и интензитета на преживените болки и
страдания ( съгласно показанията на свидетеля С.М.С. ), в съответствие и с
прогласения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост съдът приема, че следва да
определи обезщетение за причинените на Н. Р. С. неимуществени вреди в размер на 2
000 лв., което би било в състояние да репарира понесените от пострадалата болки и
страдания от физическо и морално естество по повод на претърпените от нея
увреждания.
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността
на деликвента е ако и пострадалия е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се
намира в пряка причинно- следствена връзка с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единственото наличие на
такава обективна причинно- следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение /напр.вината/ на пострадалия- в този смисъл т.7 ППВС № 17/18.11.1963 г. и
т.7 ТР № 1/2015 г. на ОСТГК на ВКС. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Възражение на съпричиняване на деянието е направено от третото лице-
помагач.
За съпричиняването на вредоносния резултат в контекста на въпроса за
намаляване на размера на дължимото обезщетение, от правно значение е само въпроса
за поведението на самото увредено лице, както и дали обективно, това поведение е
допринесло пряко или косвено до настъпването на вредоносния резултат, както и дали
то се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия деликт.
В настоящия случай в делото бе установено, че към момента на ПТП пострадалата
се е возила на дясната предна седалка на лекия автомобил марка Мазда, управляван от
съпруга й. Анализът на всички приобщени по делото писмени доказателства, а също и
заключенията на в. лица, изготвили автотехническа и съдебномедицинската
експертизи, налагат извода, че не са извършени от страна на пострадалия действия,
които биха могли да се квалифицират като нарушение на правилата за движение по
пътищата и да се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, поради
което не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
съответно предпоставки за намаляване на определеното обезщетение. В тази насока
съдът не възприема твърденията на третото лице- помагач, че ищцата към момента на
11
настъпването на ПТП била без предпазен колан. Съпричиняването подлежи на
доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, тя цели намаляване отговорността си към
увреденото лице, като в настоящия случай не бяха ангажирани никакви доказателства,
в тази насока.
Относно възраженията на третото лице помагач за недопустимост на иска.
Правото на увреденото лице да получи обезщетение може да се упражни в условията
на алтернативност или от застрахователя,на основание чл.432,ал.1 КЗ,или на основание
чл.45 ЗЗД от делинквента.Правата за всеки от носителите на отговорност възникват за
увреденото лице едновременно,като е налице общност на част от фактите,от значение
за ангажиране на отговорността.Правата на конкуриращите се,се погасяват при
удовлетворение на увредения. Основанията на прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя и на иска срещу делинквента съществуват в условията на
алтернативност. Отговорността на делинквента по чл.45 ЗЗД обхваща поправяне на
всички вреди,причинени на пострадалия,при наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Застрахователя по застраховка „ГО“ покрива
отговорността на застрахования делинквент,която е ограничена до определената в
договора застрахователна сума.Следователно обемът на отговорността на
застрахователя не би могла да надвишава обема на отговорността на застрахования,но
ограничението до размера на застрахователната в отговорността на застрахователя
няма последица ограничение в обема на отговорността на деликвента. В този смисъл
доброволното плащане на обезщетение при упражнено пряко право погасява
деликтното право,но само да размера на обезщетение от застрахователя вреди,като
увредения няма право да претендира същото обезщетение и от делинквента.Ако
застрахователят не е обезщетил вредите на пострадалия в действителния им размер,то
правото на обезщетение може да се упражни и срещу делинквента. С оглед на това
предявения иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да се уважи.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва за забава, от 05.10.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските :
На основание чл.78,ал.1 ГПК ищеца има право на разноски и такива следва да му
се присъдят в размер на 1488,50 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. З. В., ЕГН ********** от гр.С., ул. „***“ № *** да заплати на Н.
12
Р. С., ЕГН **********, от гр.Б., със съдебен адрес в гр. Я., ул. „ ***“ № ***,чрез адв.
Г.- ***АК, на основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 350, 00
лева имуществени вреди и сумата от 2000, 00 лв. неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 05.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано
от 05.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. З. В., ЕГН **********, да заплати на Н. Р. С., ЕГН **********, на
основание чл.78,ал.1 ГПК направените по делото разноски пред настоящата инстанция
в размер на 1488,50 лв.
Решението е постановено при участието на ЗД „ БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *** –
трето лице-помагач на страната на ответника И. З. В., ЕГН ********** от гр.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
13