№ 125
гр. Шумен, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20223630202799 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0000151 от 28.03.2022 год. на
Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр.Варна, с което на „К. Б. 13” ООД, с
ЕИК204425755, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Тодор Икономов”
№28А, представлявано от А.К.А., с ЕГН********** е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като в жалбата излага конкретни доводи в тази
насока. В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. За Началника на
отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр.Варна-административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН, в съдебно заседание също не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения: ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „К. Б. 13” ООД притежава Удостоверение за регистрация за извършване на
1
таксиметров превоз №12707 от 21.07.2017 год. На 20.01.2022 год. била извършена
комплексна проверка на дейността на търговеца по спазване на изискванията на
нормативните актове. Било констатирано, че в Списъка на превозните средства към
Удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз са вписани
множество автомобили, като превозвачът не е съхранил и не е представил по време на
извършване на проверката пътните книжки на 22 от тях, между които и пътната книжка
№04443/03.02.2021 год. за лек таксиметров автомобил марка „Дачия сандеро “ с рег.
№Н8630ВА. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за
извършена комплексна проверка от 20.01.2022 год. За констатираното нарушение на
дружеството[1]жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №319751 от 20.01.2022 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.34, т.2, предл. второ от Наредба №34 от 06.12.1999
год. на МТ. Актът е бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството и подписан от него, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно[1]наказателната преписка е издадено наказателно постановление №23-
0000151 от 28.03.2022 год. на Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр.Варна, с което
на „К. Б. 13” ООД, с ЕИК204425755, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.”Тодор Икономов” №28А, представлявано от А.К.А., с ЕГН********** е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в
съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя И. Д. И., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът намира, че напълно следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетеля, доколкото същият е участвал лично в извършената
проверка и непосредствено е възприел фактите и обстоятелствата, за които свидетелства. В
същото време показанията му кореспондират напълно с останалия събран по делото
доказателствен материал и установената от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В разпоредбата на чл.34, т.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров
превоз на пътници на МТ е вменено задължение на регистрираният търговец да осъществява
контрол върху правилното и редовното попълване на пътната книжка, както и нейното
съхранение за срок пет години, като по делото е безспорно установено, че дружеството-
жалбоподател има качеството на "Превозвач" по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвтП, а и
„регистриран търговец“ по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за
таксиметров превоз на пътници, доколкото извършва таксиметров превоз на пътници в
качеството си на търговец, притежаващ удостоверение за регистрация и разрешение за
таксиметров превоз на пътници, издадени от кмета на община Шумен или от оправомощени
от него длъжностно лице. В подкрепа на изложеното е и факта, че търговецът притежава
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №12707/21.07.2017
2
год., към списъка на което са вписани множество автомобили, чрез които се осъществява
таксиметров превоз на пътници. Следователно за дружеството-жалбоподател в качеството
му на регистриран търговец е съществувало задължение да осъществява контрол върху
правилното и редовното попълване на пътните книжки на автомобилите, както и тяхното
съхранение за срок от пет години. От материалите по делото и по – конкретно от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя И. Д. И. се установява, че по време на извършената
проверка, а и по-късно жалбоподателят не е представил пътна книжка №04443/03.02.2021
год . за лек таксиметров автомобил марка Дачия сандеро “ с рег. №Н8630ВА. , които е бил
вписан в списъка към удостоверението под №273. Поради изложеното настоящият състав
намира, че жалбоподателят, в качеството си на регистриран търговец не е осъществил
контрол върху съхранението на пътните книжки за срок от пет години, с което е осъществил
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.34, т.2, предл. второ от Наредба
№34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници на МТ. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение обща
санкционна разпоредба, а именно чл.105, ал.1, от ЗАвП, доколкото за конкретното
нарушение не е предвидена изрична такава. Съгласно посочената правна норма за
нарушения на ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага „глоба” или „имуществена санкция” в размер 200 лева.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил „имуществена санкция” в
нейния абсолютен размер. Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в
жалбата, че неизпълнението на задължението се дължи на форсмажорно обстоятелство, а
именно наводнение вследствие на проливен дъжд в офиса на дружеството, в резултат на
което е била унищожена част от архивната документация. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че подобни твърдения не са били направени от страна на жалбоподателя
или представляваното от него дружество по време на извършване на проверката, като не са
били представени и доказателства в тази насока. Подобни доводи са наведени за първи път
едва със жалбата срещу наказателното постановление, като доказателства в тази насока не
са представени и в хода на съдебното производство.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява ЗАвтП
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. С оглед характера на нарушението в настоящия случай горецитираната
норма не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение не е инцидентна проява в дейността
на търговеца, доколкото видно от материалите по делото същият е бил наказан и за други
идентични нарушения. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да
бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. По изложените съображения деянието не би могло да се квалифицира и като
малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
3
С оглед изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно[1]наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай с оглед депозирано по делото становище,
обективирано в придружителното писмо/, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №23-0000151 от 28.03.2022 год. на
Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр.Варна,.
ОСЪЖДА „К. Б. 13” ООД, с ЕИК204425755, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.”Тодор Икономов” №28А, представлявано от А.К.А., с ЕГН********** да
заплати на ИА „АА“, гр.София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4