№ 12357
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110116082 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против В. К. Г. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2 402,11 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ******, 415,66
лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г.; 22,21 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
както и 4,64 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 70107/2021 г. по
описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № ***** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството и на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ******,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че ответницата е собственик на имота, а с това и клиент на топлинна
енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е
доставил до имота топлинна енергия, като В. Г. не е изпълнила насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в
случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че
1
съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя
се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответницата,
като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. Г. не е погасила в срок дължимите суми в
размер от 2 402,11 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 415,66 лева, представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2021 г.,
сумата от 22,21 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 4,64 лева,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 30.11.2021 г. Намира за дължима и законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Посочва, че за тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 70107/2021
г. по описа на съда е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК. С тези съображения обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя
искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата В. К. Г., чрез
пълномощника си адв. Г., оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
съществуването на облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия в
процесния имот между нея и ищцовото дружество. Твърди, че по делото не са представени
доказателства, от които да се установява, че е собственик или вещен ползвател на
апартамента. Оспорва да е ползвала топлинна енергия на претендираната стойност.
Поддържа, че в имота не е консумирана топлинна енергия за отопление, както и, че
радиаторите са демонтирани през 2004 г. Излага, че стойността на топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е начислена въз основа показанията на водомер №
*********, какъвто не е монтиран в имота. Посочва, че договорът между етажните
собственици и [фирма] е бил със срок до 19.09.2007 г., а след това не е сключван нов
договор. Поради това ответницата счита, че дяловото разпределение на топлинната енергия
следвало да се извършва от ищцовото дружество, а всички сметки, изготвени от ФДр са
незаконосъобразни. Навежда възражение, че претендираните вземания са погасени по
давност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за
присъждане на направените разноски по делото.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] в писмено изложение –
приложение към депозирана по делото молба от 28.06.2022 г. заявява, че при определяне на
разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни
изисквания, установени в разпоредбите на чл. 139 – чл. 148 от Закона за енергетиката и в
Наредба № [№]/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Изяснява, че в процесния имот с титуляр
на партидата към [фирма] – К.К., липсват присъединени отоплителни тела към
разклоненията на общата отоплителна инсталация, като е наличен един индивидуален
водомер за топла вода. Поддържа, че в случая абонатът е потребител за количеството
топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлоенергия, отдадено от
сградната инсталация и количеството топлоенергия, необходимо за подгряване на
изразходените кубически метра топла вода. Уточнява, че през първия отчетен период –
месец май 2018 г. – месец април 2019 г., включен в исковия такъв, делът за топла вода е
изчислен съгласно налична информация от месец януари 2019 г. за водомер със снето
показание и от 15.04.2019 г. за промяна на водомер със снето показание от подменения
такъв. Посочва, че през втория отчетен период – месец май 2019 г. – месец април 2020 г.
2
делът за топла вода е начислен служебно на база на брой потребители – двама, поради
неосигурен достъп за отчет.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 70107/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като
съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване
на вземанията и е подадено в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при
наличието на правен интерес от търсената защита.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата с предмет покупко
– продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи
условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния
топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила,съгласно
която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор от 29.04.1985 г. за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (НДИ),
сключен между Председателя на ИК на Районен народен съвет „Люлин“, като продавач и
третите за процеса лица К.Г.К. и Й.Т. К., като купувачи, е извършена покупко – продажба на
недвижим имот, представляващ апартамент 81, собственост на държавата /ведомствен на
МВР/, находящ се в [адрес], с принадлежащите избено помещение № 30 и 1,626% идеални
части от общите части на сградата. В договора е посочено, че покупната цена на имота и
3
режийните разходи за същия са заплатени изцяло от купувачите, което е потвърдено със
съответните платежни документи. Отразено е, че договорът е сключен въз основа на Заповед
№ [№]/84 г. от 26.12.1984 г.
По делото се установява, че в приложение – поименен списък към Протокол от
проведено Общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищен [адрес], на
което е взето решение да бъде извършен монтаж на индивидуални топлинни разпределители
и да се сключи договор за услугата „топлинно счетоводство“ с [фирма], чрез упълномощено
от ЕС лице – М. Д.В., в графа под № [**] като собственик на апартамент в сградата с
абонатен № ****** се е подписало лицето К.Г.К.. В изпълнение на взетото протоколно
решение на ЕС, същият е посочил, че в имота има 6 броя радиатори с четири броя
разпределители. В декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от действащата към момента Наредба за
топлоснабдяването, с нотариална заверка на подписа лицето М. Велев е удостоверило, че
подписите на етажните собственици в протокола са положени в негово присъствие.
В жалба, адресирана до [фирма] третото за процеса лице К.Г.К. е оспорил издадена от
дружеството изравнителна сметка за периода месец май 2018 г. – месец април 2019 г.,
касаеща имот с адрес: [адрес] и вписан абонатен № ****** с изложени твърдения, че между
дружеството и ЕС няма сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение, а
и данните се отнасят за водомер, какъвто не е монтиран в имота.
Данните, следващи от приобщените по делото Удостоверение за наследници с изх. №
[№]/1/27.07.2022 г. и Удостоверение за наследници с изх. № [№]/2/27.07.2022 г., двете –
издадени от С.о., р. "О.к." сочат, че лицето Й.Т. К. е починало на 21.03.2010 г., оставяйки за
свои законни наследници съпруга си К.Г.К. и дъщеря си В. К. Г. (ответницата по делото).
Установява се, че К.Г.К. е починал на 25.03.2020 г., оставяйки за свой единствен законен
наследник дъщеря си В. К. Г..
Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода,
че процесният недвижим имот – апартамент № [**], находящ се в [адрес], е придобит от
третите за процеса лица К.Г.К. и Й.Т. К. по силата на договора за покупко – продажба от
29.04.1985 г. на държавен недвижим имот по реда на НДИ. Посоченото обстоятелство се
подкрепя и от данните, отразени в последващите документи, подписани от лицето К.К. и
пряко свързани с доставката на топлинна енергия в процесния имот със сочения от ищеца
абонатен ******.
След смъртта на Й.Т. К. и на К.Г.К., съответно през 2010 г. и през месец март 2020 г.
техният наследник по закон – дъщеря им В. К. Г. е придобила изцяло наследството,
оставено от наследодателите и – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН (в приложимата законова редакция) по
силата на настъпилото универсално наследствено правоприемство от починалите и
родители, включващо правата и задълженията на наследодателите. По силата на това
универсално правоприемство същата е придобила собствеността върху процесия недвижим
имот, съответно поначало отговаря за задълженията във връзка с доставка на топлинна
енергия в същия през исковия период – в цялост, като собственик на имота и като наследник
по закон на лицето К.К., след смъртта му през месец март 2020 г.
По делото не се твърди и не се установява недвижимият имот да е бил предмет на
последващи прехвърлителни сделки, поради което съдът достига до извод, че включително и
в рамките на исковия период – 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. ответницата В. Г. се легитимира
като негов собственик, което обстоятелство обуславя възникването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество във връзка с доставката на топлинна енергия до
имота и на отговорността на Г. за нейното заплащане при доказано реално потребление.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
4
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото се установява, че въз основа на решението на Общото събрание на етажните
собственици от процесната сграда, обективирано в Протокола от 28.06.2002 г., между ЕС с
административен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 2“, бл. 229, вх. В, като възложител и
топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз [фирма], като изпълнител, е сключен договор
от 19.09.2002 г. за монтиране на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата в режим на
ЕС. В раздел IVти „Цени и срок на договора“ е предвидено, че същият се сключва за пет
години, считано от датата на подписването му. В клаузата на т. 1, раздел VI „Други“ е
посочено, че всяка от страните по договора може да поиска прекратяване на действието му
само с писмено предизвестие, не по-малко от три месеца преди началото на следващия
отоплителен сезон.
С договор № ДОГ-55 от 02.06.2017 г., сключен между [фирма], като възложител и
[фирма], като изпълнител, е възложено и прието извършването на услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия в СЕС, описани в приложение № 1 към договора. В
последния е предвидено, че се сключва за 1 година с възможност за автоматично
продължаване на действието му с до още 2 години.
От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ следва, че ФДР за
процесната сграда през периода е подпомагащата страна в процеса [фирма], извършила
дяловото разпределение на топлинна енергия в процесните сграда и вход, и изготвила
главните отчети и изравнителните сметки за релевантния период.
При съвкупната преценка на така анализираните доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, съдът намира за установено, че за времето от месец май 2018 г. до месец
април 2020 г. дяловото разпределение на топлинна енергия в процесната сграда в режим на
етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 229, вх. В, е извършвано от [фирма],
която ФДР е избрана от ОС на етажните собственици от сградата с решение, обективирано в
протокола от 28.06.2002 г. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата Г. за незаконосъобразно извършване на дяловото разпределение от това
дружество, обосновано с липсата на сключен нов договор между него и ЕС. Изясни се, че с
решението от 28.06.2002 г. етажните собственици са упълномощили свой представител,
който да сключи договора с ФДР, без това решение да касае конкретен срок на действие на
договора. При систематичното тълкуване на клаузите на сключения договор от 19.09.2002 г.,
в т.ч. на т. 1 от раздел VI „Други“ и данните по делото, сочещи, че и след 2007 г. (когато
поначало изтичат 5 години от сключването на този договор) именно [фирма] е продължило
да извършва дяловото разпределение в сградата, съдът приема, че се касае за автоматично
продължаване срока на действие на посочения договор, като няма твърдения, нито
доказателства някоя от страните по същия да е изпратила писмено предизвестие до
насрещната страна за прекратяване на действието му. В подкрепа на този извод са и
данните, отразени в приетия констативен протокол от 19.05.2019 г., изготвен от ФДР,
отразяващ извършен годишен отчет на уреди за дялово разпределение в процесната
жилищна сграда, който отчет е подписан и от представител на етажната собственост, което
свидетелства, че последната не е прекратила договора с избраната през 2002 г. ФДР и
извършеното от нея отчитане на топлинната енергия не е незаконосъобразно осъществено.
За установяване на факта на реално доставена до имота на ответната страна топлинна
5
енергия по делото е прието заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, което съдът, преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, намира за обосновано,
компетентно изготвено - от специалист от съответната област, въз основана на приетите по
делото писмени доказателства и допълнително представени такива, останало неоспорено от
страните и го кредитира. В експертизата е изяснено, че в процесната сграда с адрес: [адрес]
има монтирана една абонатна станция – индиректна, автоматизирана. Посочено е, че
количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост е измервана чрез
определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан по електронен път
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Съгласно данните от главните отчети и изравнителни сметки, вещото лице достига до
извод, че през процесния период в имота на ответната страна всички отоплителни тела са
били демонтирани, поради което абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за
отопление на имот. Посочено е, че са начислени суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, разпределена между всички абонати пропорционално пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект, като стойността и се определя от ФДР по
зависимост, отразена в Наредба [№]/06.04.2007 г. – Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради в режим на ЕС и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. Отразено е,
че през исковия период са начислени като дължими и суми за топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, като за първия отчетен период, включен в процесния, а именно
месец май 2018 г. – месец април 2019 г. начислението е служебно на база на разход от
предходния период, а за втория отчетен период – от месец май 2019 г. до месец май 2020 г.
отново служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л./денонощие за 1 бр. потребител,
като според ФДР за този период в процесния имот потребителите са били двама. При
изслушването си пред съда вещото лице разяснява, че през целия релевантен за делото
период се касае за извършено служебно начисляване на суми за БГВ, поради което за
определяне на дължимата от абоната сума няма нужда от показанията на водомера. През
първия отчетен период служебното начисляване е поради неосигурен от абоната достъп за
отчет, а през втория – поради отказан отчет, тъй като абонатът не е желаел отчет.
Експертизата установява, че за времето от месец май 2018 г. до месец април 2019 г.
начисленото количество БГВ на база на „разход от предходен период“ е довело до
ощетяване на абоната със сумата от 171,83 лева, тъй като такова начисление е допустимо, но
само при първа липса на достъп за отчет, с оглед презумпцията, че при следващият отчет ще
бъде изравнен, но в случая това не е налице. В заключението е отразено, че от техническа
гледна точка сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба, извън констатираното нарушение. Вещото лице достига до
извод, че общата дължима сума за процесния период възлиза на 2 333,20 лв., а в случай на
приспадане на сумата от 171,83 лева, определена в нарушение на нормативните изисквания,
на 2 161,37 лева.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
същата в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, в частност
представените от подпомагащата страна констативен протокол от 19.05.2019 г., талон за
отчет на уреди за дялово разпределение сезон 2019 г. – 2020 г. и изравнителни сметки, съдът
достига до извод, че служебното начисляване на топлинна енергия за БГВ за първата част от
процесния период – месец май 2018 г. – месец април 2019 г. е извършено при наличието на
доказано основание за това, а именно несигурен достъп от абоната, което обстоятелство е
надлежно удостоверено в констативния протокол от 19.05.2019 г. В последният изрично е
вписано, че сред абонатите, неосигурили достъп до имота си за извършване на реален отчет
е и собственикът на апартамент 81 с абонатен № ******. Тази констатация на представителя
на ФДР е извършена в присъствието на представител на етажната собственост, който също е
подписал протокола.
6
Ето защо, съдът намира, че в случая е било налице основание за служебно
начисляване, представляващо изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144 ЗЕ и в
чл. 141 ЗЕ принцип за заплащане на реално доставената и потребена топлинна енергия,
определена въз основа на отчетените единици от средства за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището, както и на реално изразходваните
количества гореща вода, определени по данните, отчетени от водомерите. Това изключение
следва от разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба № [№] от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (в редакциите , приложими към процесния период), издадена въз
основа на законова делегация. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, когато не е осигурен
достъп за отчитане на водомерите, изразходваното количество гореща вода от отделните
потребители се определя служебно, при норма за разход на гореща вода 140 л. потребление
за едно денонощие на всеки обитател. Правната норма на чл. 70, ал. 4 от същата Наредба
предвижда, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от Приложението по чл. 61, ал. 1 - като за
отоплителни тела, работили непрекъснато, без уреди. От анализа на тези норми следва
изводът, че при неосигурен достъп до помещенията и отоплителните средства за отчитане в
имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално
потребление.
В настоящия случая, през първата част от процесния период начисляването на
служебен разход за БГВ е въз основа именно на неосигурен достъп от абоната.
Същевременно, съдът съобрази изводите на експерта за допуснато нарушение при
определяне на крайната дължима сума за това перо, довело до ощетяване на абоната, поради
изчисляване на служебен разход на база данни от предходен отчетен период, което правило
е неприложимо в процесната хипотеза. Следователно, за този отчетен период абонатът
дължи сума за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и сумата за топлинна
енергия за БГВ, определена при съобразяване с това ощетяване, която възлиза на 1 122,09
лева (определена въз основа на данните в СТЕ, а именно: 1384,40 лв. дължима сума по
фактури, – 90,48 лв. сума за получаване, и - 171,83 лв. ощетяване за абоната).
По отношение на втория отчетен период, включен в исковия, от месец май 2019 г. до
месец април 2020 г. съдът намира, че от страна на ищцовото дружество не е доказано пълно
и главно наличието на основание за изключение от принципа за заплащане на реално
доставено количество топлинна енергия по отношение на разхода за БГВ, а именно
наличието на предпоставките за определяне на служебен разход – в случая отказан достъп
от абоната. За установяване на това обстоятелство по делото е представено и прието
заверено копие от талон за отчет на уреди за дялово разпределение 2019 г. – 2020 г. от
06.06.2020 г., в който е отразено, че по отношение на водомер № ********* в имот с адрес:
[адрес] няма отчет, тъй като абонатът не желае такъв отчет. Този талон е подписан
единствено от клиента, но без посочване на неговото име, с вписан абонат – лицето К.К..
Съдът намира, че в настоящия случай този механизъм на служебно начисляване е
приложен от ищеца без наличието на доказателства, обуславящи основанието за това.
Представеният талон не е подписан от представител на ФДР, нито от лице от ЕС, в
присъствието на който да е направен този отказ. Липсва и яснота по отношение на лицето,
което е подписало талона в графа: „за клиент“, доколкото вписаният абонат К.К. към този
момент е починал, а срещу клиент не е вписано име, в т. ч. и на ответницата В. Г.. С оглед
изложеното и предвид изричното оспорване, проведено от ответната страна, съдът приема,
че за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. неоснователно е начислен
служебен разход за топлинна енергия за битова гореща вода – поради липсата на
предпоставката, даваща основание за това начисляване – неосигурен достъп от абоната,
което прави недължима сумата за БГВ. За този период абонатът дължи заплащане
единствено на сумата за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, възлизаща на
138,77 лева (определена от съда на основание чл. 162 ГПК въз основа на данните от СТЕ за
7
помесечните задължения, включени в периода).
В тази връзка и в отговор на възраженията на ответната страна съдът намира за
необходимо да отбележи, че фактът на демонтиране на отоплителните тела в процесния
имот е било съобразено от доставчика на топлоенергия, като през релевантния период за
жилището не е начисляван разход за топлинна енергия от същите, а единствено за БГВ,
чието ползване ответницата не отрича, както и за топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Съдът счита за неоснователни и доводите на В. Г. за недължимост на сумите поради
отчитане на показанията на водомер, какъвто не е монтиран в имота, тъй като от изводите на
вещото лице се изясни, че в случая не се касае за суми, начислени въз основа на реален
отчет и на данни, снети от водомер, а за служебен разход, определен чрез съответните
нормативни изчисления, обстоятелство, потвърдено от експерта и при изслушването му в
съдебно заседание.
По отношение на цената за разхода на топлинна енергия за сградна инсталация следва
да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и дължат
заплащането . Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по
предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия
в сграда в режим на етажна собственост може да се извърши в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от
ЗЕ, която в случая не е налице. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени в
мотивите на Тълкувателно решение от 25.05.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г.
на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че поради естеството на етажната собственост отказът
от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на
Конституционния съд, постановено по к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната
инсталация в сграда – етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат
на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали
или демонтирали отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект
придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да
участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната
енергия, отдадената от сградната инсталация. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се
извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и на приложението към нея.
Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.
Изясни се, че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в
процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, където се
намира имотът на ответницата, е определена именно по реда на т. 6.1.1 от приложението към
Наредбата и е разпределена между индивидуалните потребители по реда на т. 6.1.3 –
3
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а именно 216 м. Предвид
изложеното и като потребител В. Г. дължи заплащането на сумата.
Следователно за целия процесен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. поначало
абонатът дължи заплащане на сума в общ размер от 1 260,86 лева, включваща стойността на
топлинната енергия за БГВ и за сградна инсталация за първия отчетен период и за сградна
инсталация – за втория отчетен период. Останалата част от главницата в размер от 1 141,25
8
лева (формирана като разлика между общо претендираната от ищеца от 2 402,11 лева и
действително дължимата от 1 260,86 лева) се явява недоказана по свето основание и размер
и на това основание исковата претенция в тази част следва да бъде отхвърлена.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответницата въвежда възражение за
погасяване по давност на процесните вземания. Съдът намира това възражение за частично
основателно, предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.12.2021 г.
което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл.
116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е само част от вземането за главница в размер
на сумата от 590,14 лева (определена от съда на основание чл. 162 ГПК при съобразяване с
данните за месечните задължения, отразени в заключението на СТЕ), дължима от
ответницата за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., при съобразяване с
обстоятелството, че изискуемостта на вземането за месец септември 2018 г. е настъпила към
15.11.2018 г., а с това и преди 08.12.2018 г. /три години преди датата на депозиране на
заявлението/, а същевременно изискуемостта на вземането за главница за следващия месец
октомври 2018 г. е настъпила след тази дата, поради което считано от този месец до края на
периода или за времето от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. вземането за главница в размер от
670,72 лева е останало непокрито от давността.
Предвид всичко изложено, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ се явява основателен за
сумата от 670,72 лева за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и в тази част следва да
бъде уважен.
В останалата част – за сумата от общо 1 731,39 лева, включваща сумата от 1 141,25
лева – главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 590,14 лева –
главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, съответно поради недоказване на иска по основание и размер; респ. поради
погасяване на част от вземането по давност.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 22,21 лева.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № [№]/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да се
9
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане – от месец ноември 2018 г. до
месец април 2020 г. не е покрит с тригодишната давност, то претенцията на ищеца за цена
на услуга за дялово разпределение следва да се приеме за доказана в горепосочения размер,
поради което предявеният иск за цена на услуга за дялово разпределение се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 08.12.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период, останали
непогасени по давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Предвид установения по делото размер на дължимата главница от 670,72 лева за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., то именно върху същата е дължимо и акцесорното
вземане за лихва за забава, като такова не се дължи върху отхвърлената част от главницата,
останала недоказана по основание и размер, както върху погасената по давност част от
главното вземане – по арг. от чл. 119 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че размерът на лихвата за забава за периода от
15.09.2019 г. до 30.11.2021 г., дължима върху главницата от 670,72 лева за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., възлиза на сумата от 150,54 лева, определен от съда на
основание чл. 162 ГПК, с помощта на електронен лихвен калкулатор, вземайки предвид
общия размер на начислената лихва за забава, периода, за който е начислена и респ. размера
и периода на уважената част от главницата.
За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 415,66 лева или за
сумата от 265,12 лева – отхвърлен като неоснователен.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 22,21 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.12.2021 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 4,64 лева за
периода от 31.12.2018 г. до 30.11.2021 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
10
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК в полза на ищеца се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
70107/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, както и в исковото производство, съразмерно
с уважената част от исковете, които съответно възлизат на сумата от 31,69 лева – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и на сумата
от 170,26 лева – платени държавни такси, депозит за съдебно-техническата експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъде
присъдена сумата от 400,98 лева – разноски в исковото производство - депозит за СТЕ и за
адвокатско възнаграждение. Заплащането на последното съдът намира за установено по
делото, с оглед отразеното в представения договор за правна защита и съдействие
№*******/05.05.2022 г. (л. 44 от делото) плащане на уговореното възнаграждение в брой, в
която част същият има характера на разписка, удостоверяваща заплащането му – арг. т. 1 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. При
определяне размера на следващите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази направеното от ищцовата страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с довод за
прекомерността му, намирайки същото за неоснователно, доколкото общо претендираният
от ответната страна размер от 500 лева е малко над минимума от 429,12 лева, установен в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция). В тази връзка съдът съобрази
извършените действия от процесуалния представител на ответната страна, изразяващи се в
депозирането на писмен отговор, с направени доказателствени искания, както и в лично
явяване в съдебното заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу В. К. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: [адрес] обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че В. К. Г. дължи на [фирма] сумата от 670,72 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим
имот с адрес: [адрес], с абонатен № ******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 150,54 лева, представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
30.11.2021 г. и сумата от 22,21 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
11
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
08.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело №
70107/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** от 17.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважения размер от 670,72 лева до предявения размер от 2 402,11 лева или за
сумата от 1 731,39 лева, включваща сумата от 1 141,25 лева – главница за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 590,14 лева – главница за периода от 01.05.2018 г.
до 30.09.2018 г.; за сумата над уважения размер от 150,54 лева до пълния предявен размер от
415,66 лева или за сумата от 265,12 лева, представляваща лихва за забава върху
отхвърлената част от главницата в общ размер от 1731,39 лева, както и изцяло за сумата от
4,64 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 30.11.2021 г.
ОСЪЖДА В. К. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес] да
заплати на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 31,69 лева, представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 70107/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав, както
и сумата от 170,26 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на В. К. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес], на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400,98 лева представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12