Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на трети април две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
Виляна Цачева
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 3891 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на твърдения, че на 20.04.2011г. срещу него е издаден изпълнителен
лист по влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1061/2011г. на ВТРС за
сумата от 1412, 61лв., представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS – 01029390/24.01.2007г., за сумата от 447,79лв. –
мораторна лихва за периода 08.06.2007г. – 17.03.2011г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 17.03.2011г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 137, 21лв. - разноски по заповедното производство. Ищецът
сочи, че за принудителното събиране на тези вземания на 28.09.2011г. е
образувано изп. дело № 786/2011г. по описа на ЧСИ ***, по което на 19.11.2011г.
му е връчена призовка за принудително изпълнение. Твърди, че след образуване на
изпълнителното производство единственото валидно изпълнително действие по него,
изразяващо се в налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, е
извършено на 06.11.2014г. Предвид на изложеното ищецът счита, че на
29.09.2013г. изпълнителното производство е прекратено поради настъпила
перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, тъй като за период от три години след
образуването му не са извършвани действия по събиране на вземанията. Ищецът
твърди, че на 15.05.2015г. първоначалният кредитор е цедирал на ответника
процесните вземания, както и че на 17.08.2015г. последният е подал молба за
конституирането си като нов взискател. Сочи, че на 26.11.2017г. съдебният
изпълнител е констатирал настъпилата перемпция на изпълнителното производство и
е издал нарочно за това постановление, което не е обжалвано от страните. Счита,
че всички действия извършени по перемираното делото са негодни за прекъсване на
давността и че за процесните вземания тя е настъпила на 29.09.2016г. В тази
връзка изтъква, че новообразуваното въз основа на изпълнителния лист от
20.04.2011г. изпълнително дело № 302/2018г. по описа на ЧСИ ***не може да
прекъсне вече изтеклата давност. По изложените съображения моли съда да приеме
за установено, че не дължи на ответната страна цедираните й горепосочени
вземания, вкл. това за законна лихва в размер на 1114, 89 лв. за периода от
17.03.2011г. до 11.12.2018г., поради изтекла погасителна давност. В условията
на евентуалност, ако не бъде установена недължимостта на целия дълг, иска да се
установи такава за вземанията за мораторната и законната лихва за периода
08.06.2007г. - 11.12.2015г. съответно в размер на 447, 79 лв. и в размер на
684, 70 лв. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба,
ответникът заема становище за неоснователност на предявения иск, като поддържа,
че течението на давностния срок по отношение на процесните вземания е
прекъснато още с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1061/2011г. на ВТРС. Ответникът не оспорва, че е носител на
процесните вземания в качеството си на цесионер по договор за цесия от
15.05.2015г., както и че на 17.08.2015г. е подал молба за конституирането си
като нов взискател. Изтъква, че ищецът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземанията, чрез лице от домашните. Излага, че както цедентът,
така и цесионерът са предприели множество действия водещи до прекъсване на
давността – молба за образуване на изп. дело № 786/2011г. на ЧСИ ***от
28.09.2011г., с която на съдебния изпълнител са възложени права по чл. 18 ЗЧСИ,
справка от ПП КАТ от 01.12.2011г. за притежавани от длъжника МПС-та, наложен на
06.11.2014г. запор върху вземане за трудово възнаграждение, изпращане на
призовка за принудително изпълнение на 14.01.2016г., с която се уведомява
длъжника за датата на насрочения опис, оценка и публична продан на движими
вещи, уведомяване за нов опис на 26.02.2016г. и на 25.03.2016г., налагане на
запори върху банкови сметки на длъжника в различни кредитни институции на
03.05.2016г., 31.05.2016г. и на 26.10.2017г. Ответникът признава, че на
06.12.2017г. изп. дело № 786/2011г. е прекратено, поради перемпция и че въз
основа на същия изпълнителен лист на 21.03.2018г. е образувал при ЧСИ ***ново
изпълнително дело № 302/2018г. Ответникът смята, че с така предприетите
изпълнителни действия е прекъснато течението на погасителната давност. Относно
последното развива съображения, че до датата на отмяната на ППВС № 3/1980г. с
т. 10 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК следва да се прилагат
отменените задължителни разяснения по тълкуването на закона, съгласно който
давност не е текла в периода след образуване на изп. дело № 786/2011г. на ЧСИ ***до
26.06.2015г., на основание чл. 115 ал. 1 б. „ж” ЗЗД. По тези съображения моли
за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Въз
основа на влязлата в сила на 13.04.2011г. заповед за изпълнение №
767/24.03.2011г. по
ч.гр.д. № 1061/2011г. на ВТРС, на
20.04.2011г. срещу ищцата е издаден изпълнителен лист за сумата от 1412, 61лв.,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 01029390/24.01.2007г., за сумата от 447,79лв. –
мораторна лихва за периода 08.06.2007г. – 17.03.2011г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 17.03.2011г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 137, 21лв. - разноски по заповедното производство. На 28.09.2011г. кредиторът /„***” ЕАД/ е
подал молба до ЧСИ ***за образуване на изпълнително производство, с която му е
възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Въз основа на молба е образувано изп.
дело № 786/2011г. по описа на ЧСИ и на длъжника е изпратена призовка за принудително
изпълнение с изх. № 9925/08.11.2011г., получена на 19.11.2011г. от лице от
домашните – съпруг. На 06.11.2014г. ЧСИ е изпратил до работодателя на длъжника
запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение до
размера на дължимата сума. Липсват данни въз основа на запора да са удържани
суми от заплатата на ищеца. Между страните не е спорно, а и от договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. се установява, че кредиторът
е прехвърлил на ответника по делото вземанията си срещу ищеца, за които има издаден изпълнителен лист от 20.04.2011г.
и е образувано изп. дело № 786/2011г. по описа на ЧСИ ***.
Ответникът в качеството си на цесионер е подал молба с вх. № 07730/17.08.2015г.
за конституираното си като нов взискател по посоченото изпълнително
производство, с която е овластил съдебния изпълнител по реда на чл.
18 ЗЧСИ. Липсва спор между страните, че на 16.11.2017г. ЧСИ е
издал постановление за прекратяване на изп. дело № 786/2011г., поради перемпция, както и че ответникът е
образувал ново изпълнително производство № 302/2018г. при същия ЧСИ, въз основа
на процесния изпълнителен лист.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК за установяване
недължимостта като погасени по давност вземания за главница и лихви по договор
за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение в полза на ответника. Предоставената
на длъжника защита с разпоредбата на чл. 439 ГПК се реализира по исков ред и
следва да е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. За разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./, заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, поради което
разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не
се провежда.
В
случая ищцата оспорва ответникът да притежава право на принудително изпълнение
срещу нея за процесните суми поради това, че в хода на изпълнителния процес е
изтекла погасителната давност за тях. Предвид на това последният следва да
установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване на тази давност. Съгласно
чл. 116 б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл. 117 ал. 1 ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок.
Според
задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013г. ОСГТК давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ. Такива
изпълнителни действия са: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. От друга страна се посочиха действията, който не могат да
се квалифицират като изпълнителни и които
не прекъсват давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отделно
от това се прие, че в изпълнителното производство не могат да се
прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия
процес, поради което ППВС № 3/1980г. се обяви за изгубило сила. Даде се
задължително за съдилищата разяснение, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ и че новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие. В тази връзка редовната
молба на взискателя за образуване на изпълнителното производство, в която се
сочат определени изпълнителни способи, включително и в хипотезата на възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ прекъсва давността и от този момент започва да тече нов
давностен срок.
От
наличните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
кредиторът на 28.09.2011г. е подал молба за образуване на изпълнително дело,
която съдържа овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, поради което започналата да тече след
влизането в сила на заповедта за изпълнение /13.04.2011г./ давност е
прекъсната. След този момент ответникът не доказа по делото да са предприемани
каквито и да е изпълнителни действия до изпращането на запорното съобщение от
06.11.2014г. Въпреки изричните указания на съда дадени му с доклада по чл. 146 ГПК, същият не е представил по делото никакви доказателства респ. не е поискал
събирането на такива /напр. прилагане на изп. дело № 786/2011г. по описа на ЧСИ ***/, с които да установи наведените
от него обстоятелства, водещи до прекъсване на погасителната давност. Съдът
няма задължение служебно да изисква събирането на подобни доказателства, а
единствено е длъжен да посочи за кои факти и обстоятелства страната не сочи
такива, което е сторено с доклада на делото. Нещо повече, дори да бе доказано
твърдяното от ответника извършване на справка в ПП КАТ и получаване на
резултати от нея, това не съставлява изпълнително действие, годно да прекъсне
започналата да тече след образуване на изпълнителното производство погасителна
давност /в този смисъл ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК/. В
тази връзка след като в продължение на повече от три години /от 28.09.2011г. до
06.11.2014г./ по изпълнителното производство не са предприемани изпълнителни
действия, същото се явява прекратено поради настъпила перемпция по смисъла на
чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. За да се проявят последиците й не е необходимо да е
налице произнасяне на съдебния изпълнител с нарочен акт. Перемираното
принудително изпълнение се прекратява по силата на закона, в случая на
29.09.2013г., поради бездействие на взискателя в продължение на две години. При
настъпила перемпция на изпълнителното производство новата давност за погасяване
на вземането е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие /т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013г. ОСГТК/. Понастоящем като такова следва да се съобрази подаването на молбата
за образуването на изпълнителното дело /28.09.2011г./, която съдържа възлагане
по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Предприетите от съдебния изпълнител действия по
налагане на запор върху трудово възнаграждение на ищцата /06.11.2014г./ и
конституирането на нов взискател /17.08.2015г./, за които по делото са
представени доказателства, не съставляват валидно извършени изпълнителни
действия, тъй като са реализирани след прекратяване на изпълнителното
производство. Следователно същите не могат да породят целените с тях правни
последици и да доведат до прекъсване на давността за вземанията по
изпълнителния лист от 20.04.2011г. Доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на присъдено нещо /Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г. о./,
спрямо процесните вземания е приложима петгодишна давност по арг. от чл. 117
ал. 2 ЗЗД. С оглед датата на последното валидно изпълнително
действие /28.09.2011г./ този давностен срок се явява изтекъл на 28.09.2016г.
Следователно след тази датата установените с влязлата в сила заповед за
изпълнение вземания на ответника към ищеца се явяват изсрочени по давност,
поради което и не се дължат от последния.
Дори
да се възприеме становището на ответника, че до датата на
отмяната на ППВС № 3/1980г. с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК следва да се прилагат отменените задължителни
разяснения по тълкуването на закона, а именно, че по време на изпълнителното производство давност не
тече, същият не проведе по делото доказване, което да обоснове извод различен
от горепосочения. Противно на твърдението на ответника, при съобразяване на ППВС № 3/1980г., давността спрямо процесните вземания следва да се
счита за спряна единствено в периода 28.09.2011г. – 28.09.2013г., но не и до
26.06.2015г. След перемиране на принудителното изпълнение на 29.09.2013г.
липсва валидно изпълнително производство, което да представлява годно основание
за спиране течението на давностния срок. Следователно след тази дата е започнал
да тече нов петгодишен давностен срок относно процесните вземания. По вече
изложените съображения същият не е прекъсван от извършените от взискателя
изпълнителни действия по перемираното изп. дело № 786/2011г. на ЧСИ ***. Макар
и страните да не спорят, че през 2018г. взискателят е образувал нов
изпълнителен процес, последният не доказа по делото, въпреки дадените му
указания, че това е сторено преди изтичането на петгодишния давностен срок.
Дори да се приеме, че изп. дело № 302/2018г. по описа на ЧСИ ***е образувано на
твърдяната от ответника дата - 21.03.2018г., сам по себе си факта на
образуване на изпълнителното производство не води до прекъсване на давностния
срок /ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК/. В тази връзка ответникът не доказа, че при
образуване на новото изпълнително дело е овластил съдебния изпълнител по реда
на чл. 18 ЗЧСИ, нито доказа в хода му да са предприемани валидни изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на давността. Твърденията му в тази насока не са подкрепени с
никакви доказателства и съобразно правилото на чл. 154 ГПК следва да се приеме,
че в течението на петгодишния давностен срок не са осъществени факти, които да
го прекъснат или спрат. С изтичането му най – късно на 29.09.2018г. вземанията
на ответника срещу ищеца следва да се считат за погасени по давност.
По
тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1 вр. чл. 124 ГПК за
недължимост на сумата от 1412, 61 лв. /хиляда четиристотин и дванадесет лева и 61
стотинки/ – представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 01029390/24.01.2007г., СУМАТА от 447, 79лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и 79
стотинки/ –
мораторна лихва за периода 08.06.2007г. – 17.03.2011г., СУМАТА от 1114, 89 лв. /хиляда сто и четиринадесет
лева и 89 стотинки/ - законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2011г. до 11.12.2018г., както и сумата от 137, 21лв. /сто тридесет и седем лева и 21 стотинки/ - разноски по заповедното
производство, за които суми има издаден изпълнителен лист от 20.04.2011г. по ч.гр.д. № 1061/2011г. на ВТРС, поради изтекла погасителна давност на
вземанията, се явява основателен и следва да се уважи изцяло. С оглед на това
съдът не следва да разглежда и да се произнася по евентуалното искане на ищеца
за погасяване по давност на задълженията за лихви.
При
този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски
се явява неоснователна. Ищецът не търси присъждането на такива, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношение на страните, че Н.С.Г., ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин-
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: