№ 9
гр. Попово, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20223520100614 по описа за 2022 година
Предявеният е иск с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът от Ю. А. М. от с. Л., общ. О., чрез пълномощник: адв. Б. К. от АК – Т.,
твърди в исковата си молба, че с ответницата били съпрузи от 10.07.1997 г. и от брака си
имали родени две деца, пълнолетни понастоящем.
Твърди, че семейното им жилище било в с. Л., общ. О., ул. **** и същото било
придобито от съпрузите в режим СИО.
Първоначално отношенията между съпрузите били добри. През 2011 г. двамата
решили да работят в чужбина, за да обезпечат финансовото благополучие на семейството.
След два месеца съпругата се прибрала в страната, тъй като нямало работа за нея. По Коледа
на същата година и съпругът се прибрал в страната, като след празниците разбрал от
съпругата си, че тя си е намерила друга работа в чужбина, чрез други хора и че се кани
отново да замине за Г., но ще живее в друга квартира, различна от тази на съпруга си.
Въпреки обидното поведение, ищецът продължил да контактува със съпругата си в
името на децата. Във времето всеки от двамата съпрузи работел своята работа в Г., живеели
разделени, но тъй като децата били още ученици и имали нужда от грижи, се наложило
ищецът да се прибере в България поради отказ от страна на ответницата да стори това.
Така ищецът поел изцяло грижите и издръжката на децата, а ответницата си идвала
периодично, оставала за около седмица и отново заминавала. През 2016 и 2017 г. въобще не
се била прибирала в страната.
На практика от осем години страните живеели разделени и в отношенията им
1
липсвали уважение, доверие, любов и разбирателство.
Предвид изложеното и като счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с развод, без да се произнася
по въпроса за вината. Моли ползването на семейното жилище да бъде предоставено на него,
тъй като той го ползвал и нямал друго жилище.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез адв. Б. К. от АК – Т. –
пълномощник с изрично пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощител.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от
ответницата, не е изразено становище по предявените искове.
В съдебно заседание ответницата не се явява, не изпраща процесуален представител,
не изразява становище по предявения иск.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № 1/10.07.1997 г., съставен
в с. Л., общ. О., обл. Т. (видно от приложеното по делото заверено копие на удостоверение
за сключен граждански брак – дубликат).
Няма спор, че по време на брака си съпрузите имат родени две деца, които
понастоящем са пълнолетни.
Няма спор и че семейното жилище на съпрузите се намира в с. Л., общ. О., ул. ****,
както и че същото се ползва от раздялата на страните и до момента от ищеца.
От показанията на св. М. А.ов М.ов от с. Л., общ. О., се установява, че през 2011 г.
съпрузите заминали в Г., за да работят, но се върнали много скоро. След това ищцата отново
заминала, този път сама и повече не се върнала при семейството си. Ищецът се грижел за
децата, докато те били малки, а ответницата им изпращала периодично пари за издръжка.
Децата пораснали, големият син на страните дори се оженил. И двамата съпрузи
присъствали на сватбата на сина си, но като чужди хора. Свидетелят заяви още, че ищецът
от преди пет години заживял с друга жена, както и че е чувал, че ответницата също имала
друг мъж в живота си, но него не го бил виждал.
Съдът кредитира показанията на горепосочения свидетел, тъй като същият има
непосредствени впечатления от подлежащите на доказване факти и показанията му не
оборени от други доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от
основните му предпоставки – физическа и духовна близост между съпрузите.
Настоящият състав на съда приема, че фактическата раздяла между съпрузите,
датираща от няколко години, продължаваща и понастоящем, липсата на желание у
2
съпрузите да подновят съвместното си съжителство и да възстановят брачните си
взаимоотношения, както и факта, че всеки от съпрузите е организирал живота си по нов
начин, независим от другия съпруг и несъвместим с нормалните брачни взаимоотношения,
напълно са лишили брака от присъщото му съдържание и смисъл. Поради изложеното,
съдът счита, че следва да бъде допуснат развод между страните поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брачните отношения.
Предвид факта, че не е направено искане от нито една от страните за произнасяне по
въпроса за вината, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Тъй като няма спор, че родените от брака деца са навършили пълнолетие, както и
няма искания за присъждане на издръжка между бившите съпрузи след прекратяване на
брака, съдът не дължи произнасяне и по посочените въпроси.
Тъй като няма искане от ответницата за промяна на фамилното й име след
прекратяване на брака, следва да бъде постановено същата да продължи да носи брачното си
фамилно име – М.. Желанието на ищеца след прекратяване на брака ответницата да
възстанови предбрачното си фамилно име е ирелевантно в настоящия случай, предвид
разпоредбата на чл. 53 от СК, даваща уредба на въпросите за фамилното име на съпруга
след прекратяване на брака, различна в сравнение с разпоредбата на чл. 103 от СК`85 г. и
предоставяща правото на промяна на брачното фамилното име само на съпруга, който е
приел да носи това фамилно име.
По направеното от ищеца искане за предоставяне ползването на семейното жилище
на него, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК: „При допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя
ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда...“.
В конкретния случай няма спор, че семейното жилище на съпрузите се намира в с. Л.,
общ. О., ул. ****, както и че същото се ползва от раздялата на страните и до момента от
ищеца. Няма данни по делото това жилище да може да се ползва съвместно от двамата
съпрузи, като искане за предоставяне ползването му е направено само от ищеца.
Ответницата нито е изразила желание да ползва жилището, нито е възразила срещу
направеното от ищеца искане. При това положение съдът приема, че семейното жилище
следва да бъде предоставено за ползване на ищеца.
Съдът определя държавна такса по допускането на развода – в размер 50.00 лв., които
следва да бъдат заплатени поравно от страните, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между Ю. А. М., ЕГН **********, от с. Л., общ.
3
О., обл. Т., ул. **** и В. Х. М., ЕГН **********, от с. ****, сключен с акт за граждански
брак № 1/10.07.1997 г., съставен в гр. с. Л., общ. О., обл. Т., КАТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената В. Х. М. да продължи да носи БРАЧНОТО си
ФАМИЛНО ИМЕ: М..
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище в с. Л., общ. О., обл. Т., ул.
****, на мъжа: Ю. А. М..
ОСЪЖДА Ю. А. М., ЕГН **********, от с. Л., общ. О., обл. Т., ул. ****, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово
сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА В. Х. М., ЕГН **********, от с. ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева
00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд – Т..
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4