Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом,04.12 .2015 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на  трети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Катя Цветанова

 

при секретаря  , Л.П. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1482 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е особено исково, по реда на чл.318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл.49,ал.1 от СК..

     Ищец по делото е К.П. *** ,която се  явява лично в съдебно заседание, няма упълномощен  пълномощник.

       Ответник по делото е Й.П.И. ***, не  се явява в съдебно заседание, вместо него се явява   пълномощник адв. Н. Г. от МАК..

      В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 13.03.2009г. и  от брака си имат едно дете –  П. Й. П., родена на *** г. Ищцата сочи, че отначало са живеели добре. След раждане на детето  между тях се появили сериозни недоразумения и противоречия, които със времето се задълбочили. От четири години ответника живее в чужбина и са във фактическа раздяла,която се оказала необратима,тъй като не поддържали никакви контакти.Никои от тях не е направил опит за помирение и всеки си е устроил живота отделно. Моли съда да  постанови решение с което да прекрати брака между тях,без да се произнася за вината,  родителските права върху   детето П.  да се предоставят на ищцата, като се определи режим за лични отношения на бащата с детето и заплащане от него на месечна издръжка в размер на по 90 лв. Да носи предбрачното си име – Г..Няма  искане за  ползван на семейно жилище.

     Правното основание на предявения иск е чл.49 ал.1 СК.

    Ответникът, редовно призован,  е подал отговор на исковата молба.  Не сочи доказателства.Признава иска.

                За да се произнесе по така поставения за разрешаване спор съдът се запозна подробно със становищата на страните и събраните по делото доказателства и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.

Представения препис от удостоверение за граждански брак, от който се установи, че страните са съпрузи въз основа на акт № 0008  от 13.03.2009 г.  на Община Лом.

Представен е препис от удостоверение за раждане на детето – П. Й.  П. ,родена на *** г. с посочени в него родители:майка -  К.П. И. и баща: Й.П.И..

Представено е удостоверение,  че ищцата   работи по трудово правоотношение в Република България и получава 500 лв.  месечен доход.

Установено, е че бащата е работи в чужбина, но не представя  данни за дохода си. Ответника,чрез пълномощника си  заяви в съдебно заседание,че желае брака да бъде прекратен,като  е съгласен да плаща по 90 лв. месечна издръжка за детето. Да му се определи и режим на свиждане с детето.

Като свидетел  по делото е разпитани Р. С..  Св. С. установи, че страните са разделени от няколко години, и че   детето  П.  живее при майка си, ответника живее в чужбина и  отношенията между страните са се влошили отдавна. Свидетелят е на мнение, че брака на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, и че двамата нямат желание да го запазят.

В съдебно заседание пълномощника на ответника,заяви,че не възразява детето П. да остане да живее при майката,като на ответника  се определи режим на свиждане, и да плаща издръжка така както е предявена.

 Предвид така установената фактическа обстановка съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.49 ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В процесния се установи, че е налице предпоставката за допускане на развода. Ищцата не живее в  семейното жилище, тъй като ответника, собственик на семейното жилище е сменил патрона на вратата и тя няма достъп до него.

  По делото не е направено изрично искане съдът да се произнесе по въпроса относно вината за разстройството на брака, поради което следва да се отбележи единствено, че установеното поведение на страните и отношенията им обосновават извод, че разстройството на брака е дълбоко и непоправимо.

 Безспорно между страните е установено от доказателствата по делото, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е причинено в съвкупност, от взаимното неразбирателство, отчуждение,    и липсата на диалог.

    Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно от няколко години. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира, че следва да прекрати брака на страните с развод по реда на чл. 49, ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

    Предвид изхода на делото, съдът дължи и произнасяне и по реда на чл. 59 от СК за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака дете –  П. Й. П. с ЕГН **********. Съдът приема, че майката,се грижи добре за детето, направила е искане да й се предоставят родителските права, както с исковата молба така и в съдебно заседание. Ответника  не е направил такова искане и не се противопоставя в това отношение на ищцата.

 Съдът,счита,че родителските права   следва да бъдат предоставено на ищцата   до навършване на пълнолетие или настъпване на законни .Всичко това може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще създаде съдебният акт - той не контролира чувствата между родителя и децата. Поради това, ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка - като определящ отново ще е интересът на детето/децата, до навършване на пълнолетието им. Тъй като процесът на възвръщане на доверието, влизането в ролята на авторитетен и потребен фактор и изграждането на емоционална и духовна връзка, е дълъг и бавен, не е оправдано да се експериментира с възможността да се наруши рязко установения динамичен стереотип. Нито специфичната възраст на децата, нито интензитета на живота, позволяват това, а точно обратното - прекият интерес на децата диктува да се избере този, който гарантира по-малко стрес.   Излишно е да се поставя това в риск. В интерес на   детето е за неговото спокойствие и щастие, да не бъде изваждано от настоящата си обичайната си жизнена среда. Така, при съпоставяне на двете съвкупности от обстоятелства в полза на всеки родител, се налага изводът, че за момента по-пригодният родител е майката и интересите на детето ще бъдат по-добре защитени при нея.  Тя притежава и физическа възможност и качества да полага грижите по отглеждане и възпитание на детето дом, средства и отношение, създала е предпоставки за доверие и привързаност от страна на детето и с отношението си го е накарала да се чувства спокойно в среда, в която вече  се е адаптирало. В този смисъл упражняването на родителските права по отношение на детето  П. следва да бъде предоставено на майката.

   На следващо място, настоящата инстанция следва да определи и режим на лични отношения между бащата и детето. Това се налага с оглед необходимостта всяко дете да общува с родителя си, предвид правилното формиране и изграждането му като личност, като режимът на лични контакти следва да се съобрази и с възрастта им. По закон режимът следва да бъде строго фиксиран с оглед осъществяване на родителските права на другия родител настоящата инстанция следва да определи режим на лични контакти на бащата  с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

    Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал.5 вр. ал.1 от СК, съдът следва да определи и размера на дължимата издръжка. Ищцата е поискала месечна издръжка в размер на 90 лв. и ответника е съгласен с така предявения размер.  Изложените съображения мотивират съда да определи размера на дължимата издръжка, като осъди   Й.  П.И.  да заплаща: на  К.  П.Г. като майка и законен представител на малолетната  П. Й.  П. , родена на*** г., месечна издръжка в размер на 90.00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.10.2015 г. до настъпването на законови основания за нейното изменяване или прекратяване.   Съгласно чл. 146, ал.1 от СК паричната издръжка се плаща ежемесечно и при забава се дължи лихва. Формата на плащане на издръжката, която е в парични платежи, определя иска за присъждане на издръжка и за изменение на присъдената издръжка като осъдителен за повтарящи се задължения. За да се уважи такъв иск, първото плащане е трябвало да стане изискуемо, а изискуемостта на следващите платежи настъпва след постановяване на осъдителното решение в зависимост от срока - в случая месечния срок. С оглед периодичността на вземането, законната лихва се дължи от датата, когато е следвало да се заплати всяка вноска поотделно и това плащане е забавено.

    Според разпоредбата на чл. 53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име/Решение № 245/17.05.2012 г. по гр.дело№ 1058/2011 г. - IV г.о. ВКС; Определение № 172/15.02.2012 г. по гр.дело№ 1058/2011 г. - IV г.о. ВКС/. По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно име. В настоящия случай съпругата при сключването на брака   е приела фамилното име на своя съпруг,- И.,направила е искане за използване на предбрачното си име поради което  следва да  носи предбрачното си име  Г..

         Страните  не са направили иск за произнасяне на съда за ползване на семейно жилище.

    Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на по 50.00 лв., която следва да се заплати от страните по сметката на Ломският районен съд, а също така ответника следва да бъде осъден да заплатиш  сумата 129.60лв., представляваща ДТ върху определения размер издръжка по ЗДТССГПК, сумата 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. 

     Съгласно чл. 329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

   На основание чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

   Водим от изложените съображения и на основание чл. 258 и сл. от ГПК, чл. 7, ал.2 от ГПК, съдът

                                                           

                                                    Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 13.03.2009 г. граждански брак между Й.  П.И. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес: адв. Н.Г. *** и К.П. И. с ЕГН ********** , съдебен адрес: ***, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл. 49, ал.1 от СК.

    ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете П. Й. П. с ЕГН **********, на майката  К.П. И. с ЕГН **********.

    ОПРЕДЕЛЯ на  Й.  П.И. с ЕГН ********** ***, режим на лични контакти и отношения с детето П. Й. П. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, както и 30дни през лятото, когато майката К.П. И.   не е в платен годишен отпуск.

    ОСЪЖДА Й.  П.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на К.П. И. с ЕГН **********,  като майка и законен представител на малолетната П. Й. П. с ЕГН **********, родена на ***  г., месечна издръжка в размер на по  90.00 лв./ деветдесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.10.2015 г.   до настъпването на законови основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното и изплащане.

    ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете   П. Й. П. с ЕГН ********** на  К.П. И. с ЕГН **********.,

П    ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака- К.П. И. с ЕГН **********., да носи фамилното предбрачно   име – Г., т.е. К.П.Г..

    ОСЪЖДА  Й.П.И. с ЕГН ********** и К.П. И. ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на  Ломският РАЙОНЕН СЪД сумата по 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща окончателна ДТ по допускането на развода по т .6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК, Й.П.И. с ЕГН ********** сумата  129.60 лв./ сто двадесет и девет лв. и 60 ст./ представляваща ДТ върху размера на определената издръжка по Тарифа за ЗДТССГПК, както и 5.00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом.

   ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред  Монтанският окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

    Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                                           Районен съдия: