№ 2234
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Диана Василева
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100501705 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1705/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Е. Г. П. , ЕГН
********** , с регистриран адрес гр. София, район „Сердика ”, бул. „****” № **** срещу
решение №22300 от 09.12.2024 г по гр.д.№66976/23 г на СРС , 68 състав , с което
въззивникът е осъден да заплати на основание чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на
“Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК ********* сумата от 3615,17 лв стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Сердика”
, бул. „****” , бл.****, с абонатен № 235191, през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ;
сумата от 550,81 лв мораторна лихва върху посочената стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 13.11.2023г.; сумата от 49,02 лв цена на услугата
„дялово разпределение” за посочения имот за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г. , и
11,62 лв мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
16.12.2020 г. до 13.11.2023 г., заедно със законната лихва въху двете главници от датата на
предявяването на исковата молба- 06.12.2023г. до окончателното плащане , както и сумата от
общо 1346,57 лв разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Не са налице
облигационни задължения за доставка на топлинна енергия , защото не е подписан писмен
договор , поради което не се дължат процесните суми . Ищецът не е доказал
законосъобразно отчитане и начисляване на сумите за топлинна енергия и дялово
1
разпределение . Ищецът не е издал и ответникът не е получил фактури за начислените суми
. Ищецът не е легитимиран да претендира суми за дялово разпределение . Ищецът е
следвало да издава ежемесечни фактури , поради което задълженията са погасени по давност
.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ********* гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.12.2024 г и
е обжалвано в срок на 12.12.2024 г /по ел.поща/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е частично неправилно .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ , като пред СРС са представени доказателства , че ответникът е
собственик на процесния имот .
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
2
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло
от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в
режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда -
етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответника или с етажната собственост . Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим и касае
взаимоотношения с друг вид страна – доставчик на топлинна енергия . Липсват
законоустановени специални изисквания за реквизити на процесния договор за доставка на
топлинна енергия . Задължението на ищеца е да доставя топлинна енергия съгласно
нормативните изисквания , а задължението на ответника е да заплаща тази топлинна енергия
по установените цени и в сроковете посочени в ОУ .
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е
специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД , чл.298 ТЗ и на чл.147а ЗЗП
по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
С представените пред СРС писмени доказателства и СТЕ е доказано , че измерването и
отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото
разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №Е-РД-04-1
от 12.03.2020 г за топлоснабдяването . СТЕ установява извършване на дялово разпределение
, като няма данни етажната собственост да се е противопоставила на извършването на
същото .
Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника
съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ /2016 г/ . Услугата „Дялово разпределение“ е възмездна
(арг. от разпоредбата на чл.140 ал. 5, т.8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл.139
ал.2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по
чл. 139а ЗЕ. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител
се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните
собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово разпределение – чл.
139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия
купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец
(чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен
3
по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника, тъй като същият е
битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя . Предмет на
делото са доставки на топлинна енергия , а не неистинност на частни документи – фактури ,
известия , извлечения от сметки .
Частично основателно е възражението на въззивника за изтекла погасителна давност за
вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2020 г – м.09.2020 г предвид подаване на
исковата молба на 06.12.2023 г . Според чл.33 ОУ /2016 г / месечните задължения за
доставена топлинна енергия се дължат в 45-дневен период , след изтичане на периода , за
който се отнасят. В случая задълженията за последния месец от визирания период /м.09.2020
г/ са станали изискуеми на 15.11.2020 г и исковата молба е подадена след изтичане на 3-
годишния давностен срок на 06.12.2023 г . Следователно въззивникът не дължи сумата от
132,40 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г – м.09.2020 т.е. не дължи
разликата над 3482,77 лева до 3615,17 лв цена на доставената топлинна енергия за целия
претендиран в исковата молба период . Съответно не се дължи и разликата над 530,64 лева
до 550,81 лева лихви за забава върху посочената главница .
Не се дължи лихва за забава върху главницата за дялово разпределение . Чл.36 от ОУ /2016 г
/ не посочва срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за дялово
разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва на уговорен
падеж , респ.на покана от ищеца до ответника съобразно чл.84 ал.2 ЗЗД и не е възникнало за
ответника задължение за лихви .
С оглед изхода на делото въззивникът дължи и по-малки по размер разноски пред СРС .
Пред СГС въззивникът дължи съответната част от разноските на въззиваемата страна , както
и дължи част от държавната такса за въззивно обжалване , която не е заплатена поради
подаване на въззивната жалба от особен представител .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №22300 от 09.12.2024 г по гр.д.№66976/23 г на СРС , 68 състав , в
частта , с която Е. Г. П. , ЕГН ********** , с регистриран адрес гр. София, район „Сердика ”,
бул. „****” № **** е осъдена да заплати на основание чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК ********* разликата над 3482,77 лева до
3615,17 лв стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, район „Сердика” , бул. „****” , бл.****, с абонатен № 235191, през периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; разликата над 530,64 лева до 550,81 лв мораторна лихва върху
4
посочената стойност на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
13.11.2023г.; сумата от 11,62 лв мораторна лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 16.12.2020 г. до 13.11.2023 г.; заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяването на исковата молба- 06.12.2023г. до окончателното
плащане ; както и разликата над 1297,26 лева до 1346,57 лева разноски пред СРС ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК ********* в частта да
се осъди Е. Г. П. , ЕГН ********** , с регистриран адрес гр. София, район „Сердика ”, бул.
„****” № **** да му заплати на основание чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД разликата
над 3482,77 лева до 3615,17 лв стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, район „Сердика” , бул. „****” , бл.****, с абонатен № 235191,
през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г; ведно със законната лихва от датата на
предявяването на исковата молба- 06.12.2023г. до окончателното плащане ; разликата над
530,64 лева до 550,81 лв мораторна лихва върху посочената стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 13.11.2023г.; и сумата от 11,62 лв мораторна лихва
върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.12.2020 г. до 13.11.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която Е. Г. П. , ЕГН ********** ,
с регистриран адрес гр. София, район „Сердика ”, бул. „****” № **** е осъдена да заплати
на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК 83160904 на основание чл.150 ЗЕ , чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на сумата от 3482,77 лева стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Сердика” , бул. „****” , бл.****, с
абонатен № 235191, през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; сумата от 530,64 лева
мораторна лихва върху посочената стойност на доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 13.11.2023г.; сумата от 49,02 лв цена на услугата „дялово разпределение” за
посочения имот за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022 г ; и сумата от 1297,26 лева
разноски пред СРС ; ведно със законната лихва върху двете посочени главници от датата на
предявяването на исковата молба- 06.12.2023г. до окончателното плащане .
ОСЪЖДА Е. Г. П. , ЕГН ********** , с регистриран адрес гр. София, район „Сердика ”, бул.
„****” № **** да заплати на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК ********* сумата
от 481,69 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА Е. Г. П. , ЕГН ********** , с регистриран адрес гр. София, район „Сердика ”, бул.
„****” № **** да заплати по сметка на СГС сумата от 118,75 лева държавна такса за
въззивно обжалване .
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК *********
гр.София като трето лице помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********
гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6