Р
Е Ш Е Н И Е
гр. П.Р.С., 28.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
П.Р.С., граждански
състав, в
публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ренета Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 771 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск от Д.В.Д. срещу „Е.Б.Е.” ЕАД с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 324,11 лв., представляваща платена без
правно основание цена на електрическа енергия за периода 30.01.2014 г. –
04.04.2014 г. по фактура № **********/04.08.2014 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2018 г., до окончателното
ѝ изплащане.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия,
предоставяна от ответното дружество, за обект на потребление, находящ се в гр. С.,
ул. „П.Р.С.” №*. Поддържа, че при заплащане на текущите си задължения на
07.08.2014 г. установил, че ответникът бил издал фактура №
**********/04.08.2014 г., с която бил начислил сумата от 324,11 лв. Ответникът
претендирал заплащането на исковата сума поради извършена на основание чл. 48,
ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ корекция на сметката на ищеца за периода 30.01.2014
г. – 04.04.2014 г. Въпреки че считал, че не е потребил посоченото във фактурата
количество електроенергия, за да не бъде преустановено захранването, ищецът
заплатил сумата от 324,11 лв. на ответника. Възразява, че за да бъде извършена
едностранна корекция на сметката за ел. енергия, следвало да бъде установено
неправомерно въздействие върху СТИ в резултат на виновно поведение на
потребителя. Поддържа, че в случая не било налице виновно поведение, тъй като
СТИ било собственост на търговеца и достъп до него имали само служители на
ответника. Намира, че коригирането на сметката за ел. енергия, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, било недопустимо, тъй като се
нарушавал установеният в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност. Възразява, че при коригиране на сметката ответникът следвало да
докаже количеството на реално потребената ел. енергия. Също така ищецът счита,
че била опорочена и процедурата по извършване на проверката, тъй като не бил
присъствал и не бил уведомен. Поддържа, че съставеният протокол за техническа
проверка не бил подписан от изискуемите двама свидетели. По изложените
съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в който
излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че при
извършена проверка на електромера, отчитащ доставената на ищеца ел. енергия на
адрес: гр. С., ул. „П. Р. С.” №*, същият бил демонтиран и
изпратен за експертиза. Посочено е, че повод да бъде извършена проверката бил
анализ на товаровия профил на клиента, според който от датчика за неправомерен
достъп постъпвала информация за несвойствени явления (манипулации). Съмненията
за извършена манипулация се потвърждавали от извършената в БИМ експертиза,
съгласно която при отваряне на електромера било констатирано, че е осъществяван
достъп до вътрешността му – следи от презапояване по измервателната платка, при
спойките на шунта и зануляващата клема. Поради това на основание чл. 48, ал. 1,
т. 1 ПИКЕЕ била извършена корекция на
сметката на ищеца, като било начислено допълнително количество ел. енергия в
размер на 1815 kWh, а дължимата сума възлизала на 324,11 лв. Посочено е,
че периодът, за който била извършена корекцията, не превишавал максимално
определения период от 90 дни. Също така счита, че нямал задължение да доказва
виновно поведение от страна на ищеца. Излага съображения, че въпросът кой е
конкретният извършител на манипулацията е ирелевантен, защото законовите
разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа
енергия, не съдържали условия за извършване на корекциите при установено
виновно поведение на крайния клиент. Единственото условие за коригиране на
сметката било да бъде установено при спазване на съответния ред, че е налице
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Според ответника корекционната процедура имала за цел да възстанови настъпилото
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение. Възразява, че в ОУ на ЕВН ЕС имало предвиден ред за
уведомяване на клиентите при извършена корекция, поради което не било налице
задължение за крайните снабдители да изменят общите си условия след измененията
на ЗЕ. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
По
делото е безспорно, че страните са обвързани от сключен при общи условия
договор за продажба на ел. енергия. Няма спор и за това, че процесната сума от
324,11 лв. е била допълнително начислена от ответното дружество като корекция
на сметката на ищеца, за което е издадена фактура № **********/04.08.2014 г.,
вследствие на установено непълно измерване на количеството електрическа енергия
за периода 30.01.2014 г. – 04.04.2014 г. Представена е и касова бележка от 07.08.2014
г., от която се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество
исковата сума от 324,11 лв.
Според констативен протокол за техническа
проверка № 99275/04.04.2014 г., съставен от представители на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД, електромер № *********, който измервал доставената
на ищеца ел. енергия на адрес на потребление: гр. С., ул. „П.Р.С.” №*, бил
демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 267475, за
предаване за експертиза. В протокола е отразено, че при проверката се
установило, че дисплеят на електромера показвал само осмици и не светил
светодиодът за отброяване на импулси при товар 2,5 А. Също така е посочено, че
показанията на тарифи I и II не се четели. Протоколът бил подписан от
извършилите проверката служители и полицейския служител И.В.Х.. Демонтираният
електромер бил изпратен за експертиза на Български институт по метрология –
Регионален отдел Бургас, където бил изготвен констативен протокол № 667/10.07.2014
г., съгласно който били налице несъответствия с протокола за демонтаж от
04.04.2014 г. по отношение показанията на тарифите. При извършения оглед
показанията били, както следва: I тарифа – 000123 kWh и II тарифа – 000454 kWh.
При отваряне на електромера било констатирано, че е осъществяван достъп до
вътрешността му, като имало следи от презапояване по измервателната платка при
спойките на шунта и зануляващата клема.
От показанията на свидетеля С.Г. – служителят на
„ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, извършил проверката, преценени
съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се
установява, че заедно с колегата му Л.И.Л.извършили проверка на електромера,
отчитащ ел. енергия за обект с адрес: гр.С., ул. „П. С.” №*. Свидетелят е
изяснил, че тъй като на адреса в момента нямало никого, повикали служител от
РПУ С.. Разказва, че в присъствието на полицейския служител отворили таблото.
Посочил е, че дисплеят на електромера показвал само осмици, а светодиодът за
отчитане на консумация не светил. Поддържа, че демонтирали електромера и го
изпратили в метрологията.
От
приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че наличието на следи от
презапояване по измервателната платка при спойките на шунта и зануляващата
клема водело до неправилно измерване на консумираната електрическа енергия. Размерът
на допълнително начислената сума бил определен при спазване на нормативната
уредба в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като в конкретния случай правилно било
остойностено неизмереното количество за коригиране на сметки. Според вещото
лице не било известно от кога датира установената грешка, което обуславяло
невъзможност за обективно установяване на началния момент на неточното
измерване от СТИ.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В
процесния случай периодът, за който е извършена едностранната корекция на
сметката, е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн.
ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). Същевременно с Решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. нормите на ПИКЕЕ, с
изключение на чл. 48-51, са отменени. От своя страна, разпоредбите на чл. 48-51
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на
ВАС, обн. в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г./респ.
бр. 97 от 23.11.2018 г. Поради това и с оглед действието занапред на решенията
на ВАС относно извършената на 04.04.2014 г. проверка на средството за търговско
измерване, ПИКЕЕ съставляват приложим материален закон
В
практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение №
203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о.) се приема, че с
изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при
налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С
изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като
следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012
г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при
доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ.
С
оглед горното, съдът намира, че е допустима едностранната корекция на оператора
след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки: 1) предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка; 2) наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;
3) спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията
и реда за тяхното обслужване.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
(в сила от 17.07.2012 г.) като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на
ЕВН ЕС е посочено, че продавачът
изготвял справка за дължимите суми и в 7-дневен срок уведомявал клиента за
сумите, които последният дължи. Съдът не споделя становището на ответника, че
за него не съществувало задължение да изменя общите си условия, тъй като видно от
правилото на чл. 28, ал. 2 от ОУ не е предвиден подробно разписан ред за
уведомяване на клиента, а само, че трябва да му бъде съобщено за корекцията. В
тази насока е необходимо да се отбележи, че ПИКЕЕ предвиждат няколко хипотези,
при които е допустимо да се коригира сметката за ел. енергия, а именно– чл. 48,
чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ. Поради това, с оглед спецификата на всяка една от тях, е
необходимо, за да бъде защитен в пълна степен интересът на потребителя и с цел
обективно установяване на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността
на абоната, да се регламентира начин за уведомяване на клиента за отделните
етапи на корекционната процедура, а не само за отправяне на покана за доброволно
изпълнение за допълнително начислената сума. Ето защо, съдът счита, че не е
изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като не е предвиден ред
за участие на потребителя в корекционната процедура и защита на неговите права.
Така например, в разглеждания случай ответното дружество е посочило, че
проверката била извършена поради констатирани в системата за дистанционен отчет
несвойствени явления (манипулации) по товаровия профил на клиента, но не е
представило писмени доказателства, че потребителят е уведомен за това. Като се
вземат предвид несъответствията между показанията на тарифите в протокола за
техническа проверка и метрологичната експертиза, не би могло да бъде прието, че
електроснабдителното дружество е създало гаранции за обективност на извършените
от него действия във връзка с корекционната процедура.
От
изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
непълно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,
че в случая не е изпълнена и третата предпоставка за ангажиране отговорността
на ищеца, доколкото не е спазена и уредената в ПИКЕЕ процедура за извършване на
корекцията. Съгласно чл. 41 ПИКЕЕ (отм.)
всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и
последващи проверки, които се извършват от оператора на съответната мрежа,
относно съответствието им с нормативните изисквания, установени в ПИКЕЕ, като,
когато при проверка по реда на чл. 41 ПИКЕЕ се установи грешка над допустимата съгласно
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
или неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя
съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или
в раздел ІХ от тези правила за оператора на разпределителната мрежа – арг. чл.
45 ПИКЕЕ (отм.). Разпоредбите на чл. 47, ал. 3 и 4 ПИКЕЕ (отм.) предвиждат, че при извършване на проверка на измервателните уреди при
отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от
негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа, а
операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с
препоръчано писмо с обратна разписка. В разглеждания случай ищецът или негов
представител не са присъствали по време на проверката, като протоколът е
подписан от служител на РПУ С. и не са представени доказателства от ответното
дружество препис от протокола да е изпратен на абоната. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от
страните по договора за продажба на ел. енергия с ПИКЕЕ е предвиден ред за
коригиране на сметките за ел. енергия за минал период вследствие на неточно
отчитане количеството на доставената ел. енергия. Поради това, за да възникне субективното материално право
на крайния снабдител за извършване едностранна корекция на сметката на
потребителя, е необходимо да са
спазени формалните изисквания, установени в ПИКЕЕ, като нарушаването на тази
процедура от ответника е основание да се направи извод за основателност на
предявения иск. В разглеждания случай съдът намира, че предвидената в чл. 47
ПИКЕЕ (отм.) процедура за извършване
на проверки относно констатиране на неточности в измервателните уреди не е
спазена, тъй като не са присъствали изискуемите двама свидетели и препис от
констативния протокол не е изпратен на абоната.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск следва да
бъде уважен. В разглеждания случай ищецът установи, че е заплатил процесната
сума на ответника, която се явява платена без основание, тъй като ответникът не
доказа, при негова доказателствена тежест, че правомерно се е възползвал от
правото си да начисли процесното допълнително количество ел. енергия за
посочения във фактурата период. Предвид гореизложеното, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 324,11 лв., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2018
г., до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода
на спора в настоящото съдебно производство на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, платена
държавна такса и банкова такса в общ размер на 352 лв. съобразно представения
списък.
Така мотивиран,
РС П.Р.С.
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Д.В.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 324,11 лв.,
представляваща платена без правно основание цена на електрическа енергия за
периода 30.01.2014 г. – 04.04.2014 г. по фактура № **********/04.08.2014 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 25.10.2018 г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.В.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 352 лв., представляваща сторени пред първата инстанция
разноски.
Сумите, дължими от „Е.Б.Е.” ЕАД, могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка: ***: ***, клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв
на адв. М.Д..
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: