РЕШЕНИЕ
№ 528
гр. Варна, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110110086 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба с
вх.№ 187440/8.7.2021 г. от „Б. Д.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: г*,
представлявано от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н.а, чрез пълномощника
- юрисконсулт Е. С., упълномощена съгласно пълномощно рег.№ 5116/28.05.2014г. на
нотариус М. Ш., рег.№ *с район на действие района на PC - гр. София, с адрес за
получаване на призовки и съобщения: **, против ответника Д. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: **, с постоянен адрес: **, с която са предявени главни
специални положителни установителни искове в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1
ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предметът на установителната защита е очертан в петитума на иска , като с
предявения иск ищцовата страна желае да бъде установено със СПН съществуването
на паричното вземане за което в полза на „Б. Д.“ АД е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК - Заповед
№ 3978 31.1.2020 г.по ч.гр.д.№ 1098/2020г. по описа на РС Варна, XLII - ви състав,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Предявените от ищцовата
страна „Б. Д.“ АД, ЕИК *, обективно кумулативно съединени специални положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал. ГПК и вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде постановено Решение по силата на което да бъде
установено със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания
за които е била издадена в полза на „Б. Д." ЕАД по частно гр.д.№ 1098/2020г. по
описа на РС Варна, XLII -ви състав Заповед № 397/31.1.2020 г.за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК както следва:
сумата от 1680,81 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева и осемдесет и една
стотинки), представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 01.03.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 29.01.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането; сумата от 191,30 лв. (сто деветдесет и един лева и тридесет стотинки),
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 10.05.2019г. до 20.01.2020 г.;
сумата от 26.56 лв. (двадесет и шест лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на
1
настъпване на изискуемост, за периода от 10.06.2019 г. до 20.01.2020г.; сумата от 3.74
лв. (три лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава ) след датата на настъпване на изискуемост, за периода от
21.01.2020 г. до 29.01.2020 г., сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет лева),
представляваща дължими разходи за изискуем кредит, на основание чл. 422 ,ал.1
вр. чл. 415,ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В условията на евентуалност - в случай, че исковете по чл.422 ГПК бъдат
отхвърлени поради липсата на предсрочна изискуемост на кредита към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищцовата страна е
предявила и осъдителни искове, като моли съда да постанови Решение по силата на
което ответника да бъде осъден да заплати на „Б. Д." АД следните суми,
представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за кредит за текущо
потребление от 1.3.2019 г. - СУМАТА о т 1680,81 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет
лева и осемдесет и една стотинки), представляваща дължима главница ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда - 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 191,30 лв.
(сто деветдесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща договорна лихва,
дължима за периода от 10.05.2019г. до 20.01.2020 г.; сумата от 26.56 лв. (двадесет и
шест лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост, за периода от
10.06.2019 г. до 20.01.2020г.; сумата от 3.74 лв. (три лева и седемдесет и четири
стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) след
датата на настъпване на изискуемост, за периода от 21.01.2020 г. до 29.01.2020 г.,
сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща дължими разходи за
изискуем кредит, на осн. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдяни правно
релевантни факти и обстоятелства а именно:
Твърди се, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от
01.03.2019 г. „Б. Д.„ АД от една страна като кредитор и Д. Б. Д. от друга страна като
кредитополучател, Банката предоставила кредит в размер на 2000 лв. със срок на
издължаване на кредита 18 месеца, считано от датата на усвояване.Кредитът се
олихвявал с фиксиран лихвен процент в размер на 16,35 % годишно или 0,05 % на ден.
На 1.3.2019 г. съгласно условията на пописания Договор, твърди „Б. Д.“ АД, че
наредила по разрешения кредит по посочената в договора разплащателна сметка №
BG40STSA9300002593285, като със същата сума била заверена кредитна сметка №
11/25935622 . Съгласно т. 5 от Договора, пояснява още ищцовата страна, че кредитът
се погасявал чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски
съгласно погасителния план - приложение към договора за кредит. Неразделна част от
договора за кредит били и Общите условия за предоставяне на бърз Кредит, Такси по
кредити за текущ потребление, Приложение № 3 , които на осн. т. 17 от договора
кредитополучателя получил и приел с подписване на договора за кредит.Твърди се от
ищцовата страна, че с предоставяне на кредита от „Б. Д.“ АД по сметка на
кредитополучателя кредиторът е изпълнил поетия п договора ангажимент и се явявал
изправна страна. За разлика от ищцовата страна, обаче кредитополучателят допуснал
просрочия по погасяване на кредита до датата на изискуемост.
В тази връзка, поради допусната забава в плащанията, и съгласно т. 13.1 и сл. от
ОУ кредиторът твърди, че предприел действия по обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, чрез изпращане на уведомително писмо с изходящ номер
06-20-02187/2.10.2019 г. до кредитополучателя, за отнемане на договореното
преимущество на срока, на декларирания постоянен адрес, което било получено от
бащата на кредитополучателя, със задължението да го предаде на сина си. Видно за
ищцовата страна било от съдържанието на уведомлението, че кредиторът с нарочно
уведомление уведомил своя кредитополучател, че към датата на получаване на
писмото счита кредита за предсрочно изискуем. Към исковата молба ищцовата страна
е приложила и моли съда да приеме описаните писмени доказателства - покана -
уведомление, съпроводително писмо на ЧСИ № *за извършени действия по връчване
от призовкар , от които било видно, че преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК
Б. Д. АД, в качеството си на кредитор уведомила Д. Б. Д. затова, че кредита е обявен за
предсрочно изискуем . За ищеца също така било видно от съдържанието на цитираните
2
доказателства , че кредитора с нарочни изявления уведомил длъжника , че от
датата на получаване на уведомителното писмо счита кредит № 25935622 за
предсрочно изискуем, като уведомлението от ЧСИ, както бе посочено и по-горе се
твърди че било връчено на бащата на кредитополучателя на дата 18.10.2019 г.
Към момента на връчването, сочи още ищцовата страна, че кредитополучателя не се
намирал в трудово правоотношение.
Извършените правни и фактически действия , сочи още „Б. Д." АД в исковата си
молба, че били изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика, която
еднозначно приемала , че за да стане вземането на кредитора предсрочно изискуемо
е необходимо длъжникът да бъде уведомен от кредитора затова. Поради липсата на
изпълнение от кредитополучателя заявява още в исковата си молба Банката - ищец, че
на основание чл. 417, т. 2 ГПК било депозирано на 29.1.2020 г. заявление пред ВРС с
искане за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на
кредитора и против кредитополучателя, като било заведено ч.гр. дело № 1098/2020 г.
по описа на ВРС, 42 състав. Към датата на подаване на заявлението, уточнява още
ищцовата страна, че били налице общо 8 броя месечни вноски, непогасени/ частично
погасени месечни вноски за лихва и или главница до датата на изискуемост - или общ
размер на просрочената сума: 1007,98 лева.По силата на чл. 13.1. от Общите
условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница,
сочи ищеца, че се олихвявала с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилагала, ако
Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата. Съгласно чл. 13.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията
на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
,сочи Б. Д. АД, че ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането на вземането по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта, а след тази дата - с надбавка за забава, равна на
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.Заявената по реда на чл. 417 ГПК претенция на „Б.
Д." АД конкретизира още ищцовата страна ,че била за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, както следва: 1680,81
лева - дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 29/01/2020 г. до окончателното изплащане
на задължението ; 191.30 лева - договорна лихва за периода: - 10/05/2019 г. -20/01/2020
г.; 26,56 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на
настъпване на изискуемост за периода: - 10/06/2019 г. - 20/01/2020 г.; 3,74 лева -
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) след датата на настъпване на
изискуемост за периода: - 21/01/2020 г. до 29/01/2020 г. 120.00 лева - дължими
разноски: разходи при изискуем кредит; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 29/01/2020 г.
до окончателното изплащане на задължението;както и ведно със сторените в
заповедното производство разноски -ДТ в размер на 40,45 лв. и юрисконсултско
възнаграждение.Предвид необходимостта за идентичност на вземането на „Б. Д.“ АД
по заповедното и настоящото производство, претенцията на Б. Д. АД в настоящия иск
изцяло съвпада, като с оглед пълна яснота на съща, моли съда да има предвид
следното:
Претендираната в заповедното, респективно настоящото производство лихва
представлявала възнаградителна такава, дължима на основание т. 7 от представения
към исковата молба договор. В тази връзка началният момент на претендираната
договорна лихва - 10/05/2019 г. се явявал моментът, от който съгласно договора и
погасителния план към него било налице начисляване на възнаградителна лихва, която
не била платена. Посоченият краен момент -20/01/2020 г. бил датата, до която
кредитополучателят дължи възнаградителна лихва, съгласно условията на подписания
договор и общите условия.Претендираната наказателна надбавка представлявала
договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание т. 13.2. от
Общите условия, като същото било в размер на 10% върху частта от дължимата и
неплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода от
10/06/2019 г. до 29/01/2020 г. (период, разбит в извлечението от счетоводни книги - до
датата на настъпване на изискуемост от 10/06/2019 г. до 20/01/2020 г. и след датата на
3
настъпване на изискуемост от 21/01/2020 г. до 29/01/2020 г. Претендираната сума в
размер на 120,00 лева, представлявала извършените разходи по изискуем кредит,
дължим на основание т.16 от Договора за кредит във връзка с Тарифата за лихвите,
таксите и комисионите, които „Банка ДСК“ АД прилага за извършвани услуги на
клиента. Съгласно същата договорка и тази в т.17, кредитополучателят бил запознат с
Тарифата, действаща към деня на сключване на договора, получил и я приел с
подписването на договора.Претендираните суми, твърди „Б. Д.“ АД, че са изцяло в
съответствие с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение и Закона за изменението и допълнението му, като за периода от
13/03/2020 г. до 13/05/2020 г. не били начислявани лихви за забава.
Сочи се още в исковата молба, че образуваното по реда на чл. 417 ГПК ч.гр.д. №
1098/2020 г. приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника, предвид доказаното пред заповедния съд наличие на основания за
това -ликвидно и изискуемо вземане, обективирано в документа по чл. 417, т. 2 ГПК. С
молба по чл. 426 ГПК от „Б. Д.“ ЕАД до ЧСИ С. Д., рег. № *, с район на действие
Окръжен съд - Варна било образувано изпълнително дело № 171/2020 г., като на
последния били възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. В образуваното въз основа
на издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист изпълнително
производство - ИД 949/2020 г., заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, което обуславяло и правния интерес на „Б. Д." АД в законоустановения
срок и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви настоящия иск за установяване
на вземанията й от ответника, по Договор за кредит за текущо потребление от
01.03.2019 г., като подчертава, че съобщението с указанията на заповедния съд
получили на 08/06/2021 г.
При така изложеното по-горе, са отправени до исковия съд исканията
визирани в т. 1 и т.2 от петитума на исковете -вписани и по - горе.
Изрично е посочено в исковата молба, че поради допусната забава над 90
дни в погасяване на задълженията на ответника Д. Б. Д. по описания по-горе
Договор за кредит за текущо потребление от 01/03/2019 г., на основание чл.13.1. и
следващи от Общите условия, че Банката счита целия непогасен остатък от
задължението за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на
препис от настоящата искова молба от кредитополучателя, с която кредиторът „Б.
Д.“ АД кани ответника да заплати предсрочно всички дължими суми по Договора за
кредит, предмет на исковата молба и подробно описани по-горе.
Твърди се още от ищеца, че исковата молба служи като покана за
изпълнение, от който момент длъжникът изпадал в забава. Съгласно приетото в
TP № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.11б), въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност, с което по същество на спора обосновава и
правния си интерес от воденето на предявен в условията на евентуалност
осъдителен иск.
Изрично е отправено искане до исковия съд да бъде осъден ответника да
заплати на „Б. Д.“ АД съдебно - деловодните разноските в настоящото
производство, както и исковия съд да определи юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство по чл.78, ал.8 от ГПК. Желае се и в полза на „Банка ДСК“ АД
да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски - 40.45 лева
(2% ДТ) и присъдено от заповедния съд юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, за което ищецът сочи, че ще представи списък с разноските по смисъла на
чл.80 от ГПК в законоустановения за това срок. В случай, че исковете бъдат уважени
частично,изрично отправя искане ищеца разноските на ищеца да бъдат изчислени
по съразмерност и след компенсация. Във връзка с предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск, на основание чл.127, ал.4 от ГПК ищецът сочи
банкова сметка, по която ответникът може да плати: Б. Д. BIC код: STSABGSF IB
AN: в лева BG14STSA93000010011111.
В подкрепа на исканията си и твърденията ищецът е направил
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника по иска Д. Д.,чрез адвокат А.Т. Х. от
4
ВАК - особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба.
На първо място в отговора на искова молба е изложено становище за
допустимост и неоснователност на предявения специален положителен установителен
иск.
По отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск -
становището на ответника е, че този иск е недопустим, а по същество и
неоснователен.
В отговора на искова молба особения представител на ответника твърди, че
вземането на ищеца не е доказано и не били представени достатъчно доказателства
за реалното му съществуване , предвид което и оспорва предявените искове напълно и
изцяло и по основание и по размер.
Изрично е наведено възражение, че предсрочна изискуемост не е настъпила,
както и че не били представени достатъчно доказателства за редовното
уведомяване за предсрочната изискуемост, поради което и не можело да се
приеме,че били изпълнени всички предпоставки за настъпването на предсрочна
изискуемост.
Оспорени са изцяло претенциите да договорна лихва, обезщетения за забава
и дължими разходи при изискуем кредит.
Ответника, чрез особения си представител счита, че клаузите от договора
относно тях представляват неравноправни клаузи.
Относно предявения в условията на евентуалност иск, особения представител на
ответника счита, че този иск не следва да се разглежда в настоящото производството
правейки изрично възражение.
С оглед горното и в отговора на искова молба се желае съда да отхвърли
предявения против ответника иск като неоснователен и недоказан , без да са направени
доказателствени искания .
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание
ищцовата страна, чрез юрисконсулт Митракова моли съда да уважи исковата молба, на
основанието на което е предявена, като счита че от събраните по делото доказателства
безспорно се доказва съществуването на валидно правоотношение по процесния
договор за кредит, предоставянето на процесната сума, настъпването на предсрочната
изискуемост, както и неиздължаването на сумите от страна на ответната страна,
съответно не останали доказани и направените оспорвания от ответника, чрез особения
представител. В този смисъл ищцовата страна моли да бъдат уважени исковете,ведно с
присъждане на разноските в производството.
В същото открито съдебно заседание адвокат Х. в качество на особен
представител на ответника моли съда да отхвърли иска по съображенията изложени в
отговора на искова молба ,обективира и искане за издаване на РКО.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото са приобщени само писмени доказателства : представените с
исковата молба от ищцовата страна заверени за вярност с оригинала копия на :
Договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2019 г., ведно с Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителен план, и такси по кредити
за текущо потребление; съпроводително писмо с изх. № 11044/21.10.2019 г.; покана-
уведомление с изх.№ 06-20-02187/02.10.2019 г.; Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК с дата 29.01.2020 г.; Заповед № 397/31.01.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена
по ч.гр.дело № 1098/2020 г. по описа на РС - Варна, 42 състав; изпълнителен лист №
628/31.01.2020 г., издаден по ч.гр.дело № 1098/2020 г. по описа на РС - Варна, 42
5
състав; извлечение от счетоводните книги на „Б. Д.“ ЕАД за сметка № 11/25935622 от
29.01.2020 г.; молба с вх.№ 02717/11.02.2020 г. по описа на ЧСИ № *; извлечение от
кредитна сметка за периода от 01.03.2019 г. до 08.07.2021 г.; извлечение от
разплащателна сметка за периода от 01.03.2019 г. до 08.07.2021 г.
Приобщено и приложено като писмено доказателство в исковото производство е
и заповедното дело,инициирало исковия процес - частно гражданско дело № 1098/2020
г. по описа на Районен съд - Варна, 42 състав.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната,
изготвена изслушана съдебно –счетоводна експертиза, заключението по която е
приобщено по делото без да е оспорено от страните .
Съвкупния и поотделен анализ на писмените доказателства по делото налага
следните изводи от фактическа страна : На 29.1.2020 г. Б. Д.ЕАД в качеството си на
кредитор- заявител е депозирала във ВРС Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжника Д. Б. Д., ЕГН ********** за паричните
вземания индивидуализирани и по основания и размер и периоди в т. 9 и т.12 от
заявлението ведно със сторените съдебно деловодни разноски . Видно от л. 16 – ти от
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 1098/2020 г. по описа на ВРС, 42-ри
състав, заповедният съд е приел че заявлението отговоря на формалните и
съдържателни изисквания за редовност , както и че на налице отрицателните
процесуални предпоставки за частично и или цялостно отхвърляне, като е разпоредил
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката и постановил на осн. чл.
418 ГПК незабавно изпълнение . От оригинала на Заповед № 397/ 31.1.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК , издадена
от ВРС 42 –ри състав по ч. гр. д. № 1098/ 2020 г. е видно, че заповедният съд е
разпоредил длъжникът Д.Д. да заплати на кредитора Б. Д. ЕАД сумата от 1680,81лв.
представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от
1.3.2019 г., сумата от 191,30 лв. представляваща договорна лихва, дължима за периода
от 10.5.2019г. до 20.1.2020 г. вкл., сумата от 26,56 лв.представляваща обезщетение за
забава /лихвена надбавка за забава / до датата на настъпване на изискуемост , за
периода от 10.06.2019 г. до 20.01.2020 г. вкл., сумата от 3,74 лв. представляваща
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост , за периода
21.01.2020 г. до 29.01.2020 г. , сумата от 120,00 лв. представляваща дължими разходи
за изискуем кредит , дължими суми въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК –
извлечение от счетоводните книги на банката към 29.01.2020 г. за сметка №
11/25935622 по Договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2019 г. с
кредитополучател Д. Б. Д. , ЕГН ********** , предсрочно изискуем , считано от
21.01.2020г. поради забава в плащанията на дължими вноски , за предсрочната
6
изискуемост на който кредит кредитополучателят е надлежно уведомен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 29.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането., както и направените
съдебно –деловодни разноски в размер на 40,45 лв. за заплатена държавна такса и 50,00
лв. за юрисконсултско възнаграждение , на осн. чл. 417, т.2 ГПК и чл. 78, ал.1 и ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП,вр. чл.26 НЗПрП .
Видно от л.19 –ти от заповедното дело на 31.1.2020 г. е бил издаден изпълнителен лист
№ 628 съгласно чл. 418 , ал.3 ГПК , получен от представител на заявителя на
4.2.2020г. Всички останали по заповедното дело книжа удостоверяват връчването на
Заповедта по чл. 417 ГПК на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, дадените указания
до заявителя за възможността да предяви специалния си положителен установителен
иск и спазването на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК с
представяне на препис от предявената искова молба по заповедното дело.
Горните факти обуславят допустимостта на предявения главен специален
положителен установителен иск.
Установено по делото е на база неоспорения по реда на чл.193 ГПК от ответника
ДПК, че на дата 1.3.2019 г. Банката кредитор – заявител в заповедното производство и
ищец в исковото от една страна, в качество на кредитодател и от друга страна
длъжникът в заповедното производство и ответник в исковото Д. Б. Д. в качество на
кредитополучател са встъпили във валидна облигационна връзка . Кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя сумата от 2000 лв./кредит за текущо потребление /
съгласно т.1 от договора /л. 5 от делото /.Кредитът е следвало съгласно клаузите на
договора да бъде върнат от кредитополучателя за срок от 18 м. , съгласно погасителен
план приложение 1 , с падеж на месечните вноски 10 –то число на медеца, при
фиксиран лихвен процент към момента на договора 16,35 годишно или 0,05 % на ден,
ГПР 20,23 %/ с опция за промяна при предпоставките в ОУ/без обезпечение. Съгласно
т.16 от ДПК Кредитополучателя заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите ,таксите
и комисионните които Б. Д. прилага по извършвани услуги на клиента /
Тарифата/.Изрично е посочено в т.17 от ДПК, че неразделна част от договора са
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица
и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Б. Д. прилага по
извършвани услуги на клиента (Приложение 3) които кредитополучателят е получил и
приема с подписването на договора.
Общите условия към ДПК са приложени на л. 6 и 7 и същите, както и самия ДПК
са подписани от кредитополучателя . Погасителния план е приложен на л. 8 като
съдържа разбивка на 18 –те дължими анюитетни месечни вноски от по 126,04 лв. за
вноските от 2 до 17 , първа 0,00лв.и последна осемнадесета 103,07 лв.На л. 9 –ти по
делото е приложено Приложение 3 към договора – Тарифата на Б. Д.,като
7
погасителния план и Тарифата носят подпис на кредитополучателя.
Установено е по делото, че с покана – уведомление Банката кредитор е
уведомила кредитополучателя , че поради забавата в погасяване на задълженията по
сключения с Б. Д. ЕАД Договор за банков кредит от 1.3.2019 г., отпуснат в размер на
2000 лв., отчитан по сметка № *и на основание предвидените в него условия, Банката
обявява кредита за предсрочно изискуем.Изрично е вписано, че от датата на
получаване на уведомителното писмо цялата непогасена главница по договора става
дължима и върху нея се начислява законна лихва, както и че Б. Д. ще пристъпи към
събиране на вземането по съдебен ред, съгласно действащото
законодателство.Завереното за вярност с оригинала копие на цитираното уведомително
писмо е приобщено на л. 11 –ти по делото и съдържа ръкописно положен подпис за
получател, с отразяване на връзката между получателя и кредитополучателя –баща ,
дата 18.10.2019 г., имена и подпис на връчителя. Безспорно от л. 10 –ти по делото се
констатира, че ПДИ е връчена на длъжника чрез ЧСИ Н.Г. – ЧСИ с рег.№ *и район на
действие ВОС .
От приложеното на л.18 –ти по делото заверено за вярност с оригинала копие на
Молба се констатира, а и не е и оспорвано , че въз основа на издадения в заповедното
производство изпълнителен лист Б. Д.ЕАД е отправила искането до ЧСИ Ст.Д. за
образуване на изпълнително дело и привеждане на изпълнителния лист в действие,
като при ЧСИ Д. – ЧСИ № *с район на действие ОС Варна е образувано изпълнително
дело № 171 / 20
Приложените по делото на л.19,20 извлечения по банковата сметка на ответника
съдът следва да анализира ведно със заключението на в.л. И. по допуснатата ССчЕ.
От приобщеното по делото на листи от 70 до 74 вкл. , заключение на в.л. М.И.
по ССчЕ се установяват и изясняват следните правно релевантни факти и
обстоятелства :
1.Сумата по кредита в размер на 2000 лв. е усвоена на 1.3.2019 г. по сметка № *с
титуляр Д. Б. Д. .
2.Размера н дължимите към Банката суми, към датата на подаване на
Заявлението – 29.1.2020 г. по чл.417 ГПК е 2023,03 лева, в това число : 1680,81 лв.
главница, 190,84 лв. договорна лихва за периода 10.06.2019 г. – 20.1.2020 г. , 27,64 лв.
лихва за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 10.06.2019 г. –
20.01.2020 г. ; 3,74 лв. лихва за забава за периода 21.1.2020 г./датата на настъпване на
изискуемост /до 29.1.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ и
120,00 лв. такса при изискуем кредит.
3.Задълженията по кредита посочени по-горе, са натрупани в периода 10.5.2019
г. до 29.1.2020 г.
8
4.По сметката на кредитополучателя, служеща за отчитане на кредита (11)*са
постъпили суми на обща стойност 378,79 лв.
5.Последната дата на редовно погасяване на процесния кредит, съгласно
погасителния план е 10.05.2019 г. / видно и от Таблица 1 – погасителен план ,
неразделна част от ССчЕ – л. 74 от делото / .
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на Заповед № 397/
31.1.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК , издадена от ВРС 42 –ри състав по ч. гр. д. № 1098/ 2020 г.
С доклада по делото, приет от страните без възражения, съдът е разпределил
тежестта на доказване както по главните специални положителни установителни
искове, така и по евентуалните осъдителни.В исковото производство ищцовата страна
при условията на пълно и главно доказване носи доказателствената тежест да установи, че
между „ Б.А Д.“ АД и отв.Д.Д. е сключен договор за кредит, съдържащ твърдените права и
задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси и др./, предаването на заемната сума на
кредитополучателя, изпадането на ответника в забава, както и размера на претенциите си за
главница и лихви и такса. От своя страна, ответникът е следвало да установи
правопогасяващите си възражения,наведени в отговора на искова молба.
Въз основа на приетата по-горе от исковия съд фактическа обстановка, сключването
на процесния договор за кредит, ведно с твърдените от Б. Д. АД права и задължения по
ДПК, се установяват от събраните по делото писмени доказателства.
От заключението на вещото лице М.И. по съдебно-счетоводната експертиза се
установява изправността на кредитора – превода на сумата от 2000 лв. предмет на договора
за кредит по уговорения начин - по сметка на кредитополучателя в същата банка.
С оглед на гореизложеното се установява безспорно съществуването на твърдяното
от Банката-ищец облигационно правоотношение по договора за потребителски кредит.
Предвид посоченото в чл. 7, ал. 3 ГПК служебно задължение на съда е да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е и
процесният. Съдът съобразява, че за да бъде определена като неравноправна една клауза,
трябва да се установят следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена;
2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена
във вреда на потребителя.
След анализ на клаузите в договора/вписани и по-горе,изчерпателно изложени и в
обстоятелствената част на исковата молба, настоящият първоинстанционен съдебен състав,
9
прави извод, че съдържанието на ДПК от 1.3.2019 г. е в съответствие с изискванията на ЗПК
и съответно липсват договорки, които биха могли да бъдат отнесени към категорията на
неравноправните.В отговора на искова молба особеният представител на ответника е навел
възражение, че претенциите за договорна лихва, обезщетения за забава и дължими разходи
при изискуем кредит са неравноправни клаузи. Както бе посочено и по-горе ДПК, ОУ,
Тарифата, погасителния план са подписани лично от кредитополучателя и приети от него.
Отделно от горното, за всяко от акцесорните вземания Банката - кредитор както в Договора,
така и в погасителния план е посочила основанието на което възниква и начина на
определянето му , което в никакъв случай не води до недействителност на договорните
клаузи. По същество на това възражение следва да бъде съобразена и практиката на СЕС –
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) от 9 ноември 2016 година по дело № С - 42/15
постановено във връзка с „Преюдициално запитване—Директива 2008/48/EО—Защита на
потребителите— Потребителски кредит— Член 1, член 3, буква м), член 10, параграфи 1 и
2, член 22, параграф 1 и член 23— Тълкуване на изразите „на хартиен носител“ и „на друг
траен носител“— Договор, препращащ към друг документ— Изискване за „писмена форма“
по смисъла на националното право— Предоставяне на изискуемата информация чрез
посочване на обективни критерии— Данни, които трябва да съдържа срочният договор за
кредит— Последици от липсата на задължителната информация— Пропорционалност“.По
аргумент на Решение С 42/15 отново се налага извод, че договорните клаузи на които
Банката кредитор и ищец се позовава за да начисли претендираните акцесорни вземания не
са неравноправни,респ. недействителни клаузи.
На последно място исковият съд намира възражението на ответника за това , че не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита за останало напълно недоказано.
На база ССчЕ по делото е установен факта на изпадане в забава на длъжника и
последната дата, на която и отв.Д. е извършил погашения по кредита – 10.05.2019 г.Срокът
на договора е бил 18 м. като по погасителен план последната 18 месечна вноска е следвало
да бъде изплатена от длъжника на 1.9.2020 г. На 21.1.2020 г. обаче , поради забава в
плащанията на дължими вноски Банката – кредитор е обявила кредита за предсрочно
изискуем, като е уведомила затова длъжника по надлежния ред, а уведомлението е редовно
връчено на 18.10.2019 г. При надлежно уведомяване на кредитополучателя за предсрочната
изискуемост, преди датата на подаване на заявлението /т.е. преди 29.1.2020 г./, а и при
изтекъл и краен падеж на договора на 1.9.2020 г. изискуемостта на вземанията и за главници
и за лихви и за такси е напълно доказана.
При съпоставка между предмета на установителната защита със заключението на
вещото лице М.И. по ССчЕ , исковият съд установява, че парични вземания предмет на
заповедта по чл.417 ГПК и на установителната защита са напълно доказани в следните
части : 1680,81 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от
01.03.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на
10
вземането;сумата от 3.74 лв.(три лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава ) след датата на
настъпване на изискуемост, за периода от 21.01.2020 г. до 29.01.2020 г., сумата от
120.00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща дължими разходи за изискуем
кредит.
Различия има само в размерите на лихвата за забава върху главницата до
датата на настъпване на изискуемост и от датата на настъпване на изискуемостта
до датата на подаване на заявлението. Сумата от 191,30 лв. (сто деветдесет и един
лева и тридесет стотинки),се претендира от Б. Д. АД като договорна лихва, дължима
за периода от 10.05.2019г. до 20.01.2020 г.; а сумата от 26.56 лв. като обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост, за
периода от 10.06.2019 г. до 20.01.2020г.Съгласно заключението на в.л.М.И.
договорната лихва за периода 10.05.2019 г.до 20.01.2020 г. е 190,84 лв. или с 0,46
лв. по –малко, поради което и исковият съд следва да уважи претенцията за
установения размер, а за разликата иска следва да се отхвърли. Съгласно ССчЕ
обезщетението за забава за периода от 10.06.2019 г. до 20.01.2020г. е от 27,64 лв. или
с 1,08 лв. в повече от претендираното, поради което искът за сумата от 26.56 лв.
(двадесет и шест лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост, за
периода от 10.06.2019 г. до 20.01.2020г. следва също да бъде уважен в пълен размер ,
без съда да се произнася плюс петитум .
С оглед изложеното по-горе исковия съд уважава предявените ОСИ с правно
основание чл. 422 ГПК в заявените размери като основателни и доказани изцяло ведно
с акцесорното искане за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението и
частично отхвърля исковата претенция само за разликата в размера на договорна лихва
от установения от 190,84 лв. до претендирания от 191,30 лв.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по отговорността за
разноски, както в заповедното , така и в исковото производство.
Доколкото исковият съд констатира разлика само с 0,46 лв. по една от обективно
кумулативно съединените положителни установителни искови претенции, счита че не
следва да изпада в излишен формализъм, предвид незначителния материален интерес
от отхвърлената част на иска (а и липса на искане на ответника по реда на чл. 78, ал.3
ГПК) а да присъди изцяло в полза на Б. Д. АД сторените и по заповедното и по
исковото производство разноски, за които е представен списък по чл.80 ГПК и
доказателства за реално извършване.
На първо място в заповедното производство, при издаване на заповедта по
чл.417 ГПК заповедният съд е определил дължимите се на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК
съдебно – деловодни разноски, поради което същият размер следва да бъде присъден в
11
полза на ищцовата страна – 40,45 лв. за заплатена държавна такса и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение- общо 90,45лв. (деветдесет лева и четиридесет и пет
стотинки ).На второ място в исковото производство на л. 76 в списъка по чл. 80 ГПК от
страна на процесуалния представител на Б. Д. АД са посочени реално сторените от
Банката –ищец разноски в исковото производство, възлизащи на сбора от 226,78 лв. за
заплатена държавна такса, 200 лева депозит за ССчЕ, като се желае съда да определи
размера на юрисконсултско възнаграждение, така както повелява и нормата на чл. 78,
ал. 8 ГПК. Видно от л. 42-ри , на 1.10.2021 г. Б. Д. АД е внесла по сметка на РС Варна
депозит от 371,57 лв. за назначаване на особен представител на ответника, който
разход, съдът следва да включи при определяне на пълния размер на дължимите се от
ответника в полза на Б. Д. АД разноски в исковия процес.Ето защо, сборът от реално
сторените разноски от Б. Д.АД по исковото производство е равен на 226,78 лв. + 200,00
лв. + 371,57 лв. за внесени такси и депозити – или общо 798,35 лв. Предвид липсата на
фактическа и правна сложност на конкретното исково производство, исковия съд
определя сумата от 100,00 лв. минималното дължимо се юрисконсултско
възнаграждение в полза на Б. Д. АД съгл. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, поради което и общия
сбор от разноските които съдът възлага по исковото производство в тежест на
ответника възлизат на сумата от 898,35 лв. ( осемстотин деветдесет и осем лева и
тридесет и пет стотинки ).
И на последно място, исковият съд следва да разпореди издаване на РКО в полза
на адвокат Х. за осъщественото от него особено процесуално представителство на
ответника, при условията на чл. 47, ал.6 ГПК, в размер на внесения от ищцовата страна
депозит – общо 371,57 лв., т.к. разноските затова са винаги дължими и депозита е
внесен от ищцовата страна предварително.
С оглед изхода на спора по специалните положителни установителни искови
претенции,исковият съд не дължи произнасяне по евентуалните осъдителни искове.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищцовата
страна „Б. Д.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н., чрез пълномощника - юрисконсулт Е.
С., с адрес за получаване на призовки и съобщения: * и ответника Д. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: *, с постоянен адрес: *, съществуването на паричните
вземания, за които в полза на „БАНКА ДСК“ АД е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК - Заповед
№ 3978 31.1.2020 г.по ч.гр.д.№ 1098/2020г. по описа на РС Варна, XLII - ви състав,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК,както следва:
сумата от 1680.81 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева и осемдесет и една
стотинки), представляваща дължима главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 01.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
12
на заявлението в съда - 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 190.84 лв. (сто и деветдесет лева и осемдесет и четири стотинки)
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 10.05.2019г. до 20.01.2020 г.;
сумата от 26.56 лв. (двадесет и шест лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на
настъпване на изискуемост, за периода от 10.06.2019 г. до 20.01.2020г.;
сумата от 3.74 лв. (три лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава ) след датата на настъпване на
изискуемост, за периода от 21.01.2020 г. до 29.01.2020 г.,
сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща дължими разходи за
изискуем кредит, на основание чл. 422 ,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ частично предявения специален положителен установителен иск
от ищцовата страна „Б. Д.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от изпълнителните директори Ви. М. С. и Д. Н. Н., чрез пълномощника
- юрисконсулт Е. С., с адрес за получаване на призовки и съобщения:*, против
ответника Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: г*, с постоянен адрес: *, в частта в която
се иска да бъде признато за установено със СПН съществуването на паричните
вземания, за които в полза на „Б. Д.“ АД е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК - Заповед № 3978
31.1.2020 г.по ч.гр.д.№ 1098/2020г. по описа на РС Варна, XLII - ви състав, връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК,както следва:
за разликата от установения размер от 190,84 лв. (сто и деветдесет лева и
осемдесет и четири стотинки ) до претендирания размер от 191,30 лв. (сто деветдесет
и един лева и тридесет стотинки) - договорна лихва, дължима за периода от
10.05.2019г. до 20.01.2020г., като недоказан по размер, на осн. чл. 422 , ал.1 , вр. чл.
415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН ********** , с адрес: *, с постоянен адрес: * ДА
ЗАПЛАТИ на "Б. Д. " АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н., чрез пълномощника -
юрисконсулт Е. С., с адрес за получаване на призовки и съобщения: * СУМАТА от
общо 90,45лв. (деветдесет лева и четиридесет и пет стотинки)-представляваща
сторените от ищцовата страна – Б.Д. АД в качеството й на заявител съдебно –
деловодни разноски в заповедното производство – частно гр.дело.№ 1098/2020г. по
описа на РС Варна, XLII - ви състав, на основание чл. 78,ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН ********** , с адрес: *, с постоянен адрес: *4 ДА
ЗАПЛАТИ на " Б. Д. " АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н., чрез пълномощника -
юрисконсулт Е. С., с адрес за получаване на призовки и съобщения: * СУМАТА от
общо 898,35 лв. ( осемстотин деветдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки )-
представляващи сторените от ищцовата страна – Б. Д. АД в исковото производство
съдебно –деловодни разноски,пред първоинстанционния съд, на основание чл. 78,
ал.1 и ал. 8 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат А.Т. Х. от ВАК в
качеството му на особен представител на ответника Д.Д.,по реда на чл. 47 , ал.6 ГПК в
РАЗМЕР на СУМАТА от 371,57 лв . (триста седемдесет и един лева и петдесет и
13
седем стотинки) – от внесения за целта депозит,за осъщественото от особения
представител пред настоящата инстанция процесуално представителство на ответника
.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за издаване на РКО не подлежи на обжалване.
РКО следва да се връчи на адв.Х. след издаването .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от получаване на преписа пред Окръжен съд Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14