Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

Гр. Велинград, 17.07.2019 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 974 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 от КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на Д.Г.Т., ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника му адвокат С.М.от АК-Пазарджик, с адрес за призоваване: Велинград, бул. „Хан Аспарух" № 21, бл.Б, ет.1, ап.10, п р о т и в „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ” ЕООД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.Велинград, бул. ”Съединение” № 49, представлявано от управителя Ж.И.Ч..

Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на следните суми: сумата от общо 2275,0лв., представляваща сбор от неизплатени части от трудови възнаграждение за месеците септември и ноември 2015г. , това число 975лв. за м.септември и 1300лв. за м.ноември 2015г.; както и общо 620,20лв. – сбор от лихва за забавено плащане върху тези трудови възнаграждения, включваща: 275,26лв. за периода от 01.10.2015г.-13.07.2018г.; 344.94лв. за периода от 01.12.2015г.-13.07.2018г., едно със законна лихва, считано от подаване на искова молба до окончателното плащане.

ДОКЛАД

Ищецът твърди, че е бил в трудови правоотношение с ответника, като работил в „ОАИЛ“ на длъжност „началник отделение" с код по НКПД 13427001 Работил и по вътрешно съвместителство в „кръвна банка“, където заемал длъжността „лекар“ с код по НКПД 22117011. На 04.04.2026г. на ищеца били връчени Заповед №16/04.04.2016г. и Заповед №17/04.04.2016г., с които трудовите договори – основен и допълнителен били  прекратени на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.

Настоява се на това, че поради финансови затруднения и след консултации с представителите на синдикалните организации и при информираност на съвещателния орган в лечебното заведение - Медицински съвет, се взело решение трудовите възнаграждения на служителите на болницата, както и на самия управител, дължими за месеците Септември и Ноември 2015г. да се изплатят частично, като изцяло се покрият задълженията за дължимите данъци и осигурителни вноски. Така останал незаплатен остатък от възнагражденията на ищеца за месец Септември 2015 г. в размер на 975.70лв и за месец Ноември 2015г. в размер на 1300.0лв., или общо дължимата сума като сбор от останалите незаплатени остатъци на възнаграждението му възлизал на 2275,0  лева.

С цел извън съдебно да уредят финансовите си взаимоотношения ищеца провел няколко разговора,  но до настоящия момент от страна на ответното дружество към  ищеца нямало извършени плащания. Освен това във връзка с неизплатените трудови възнаграждения ищеца подал Жалба с вх. № 18012558 в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик.При извършената проверка се установило, че не са изплатени претендираните суми. 

Предвид изложеното ищеца счита,че  за него е налице  правен интерес от завеждане на настоящия иск против ответника „Многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД гр. Велинград седалище и адрес на управление гр. Велинград Бул.”Съединение” № 49, представлявано от управителя Ж.И.Ч..

Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда   да постанови  решение с което да  се осъди ответника „Многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД гр. Велинград, да заплати на ищеца следните суми: сумата от общо 2275,0лв., представляваща сбор от неизплатени части от трудови възнаграждение за месеците септември и ноември 2015г. , това число 975лв. за м.септември и 1300лв. за м.ноември 2015г.; както и общо 620,20лв. – сбор от лихва за забавено плащане върху тези трудови възнаграждения, включваща: 275,26лв. за периода от 01.10.2015г.-13.07.2018г.; 344.94лв. за периода от 01.12.2015г.-13.07.2018г., едно със законна лихва, считано от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

 

В определения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Поради което и му е указано, че в случай че не се яви в първо съдебно заседание без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то могат да настъпят последиците на чл.238, ал.1 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.

В о.з. ищецът редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.Димитров, поддържа исковете и ска уважаването им.

В о.з. ответникът редовно уведомен, не изпраща представител, не взема отношение по исковете.

От представените от ищеца ДС № 137/01.08.2011г. към трудов договор, Заповед № 16/04.04.2016г. за прекратяване то му на осн. чл.325, т.1 КТ, както и копие от Трудова книжка /л.51/ се установява, между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в периода 15.06.20009г.-04.04.2016г., през което време ищеца Д.Т. е работила в ответното дружество, като „Началник отделение ОАИЛ“ на пълен работен ден от 8 часа, при договорено основно трудово възнаграждение за тази работа от 1200лв. месечно с ДТВ /клас/ от 30% и уговорено заплащане на нощен труд и разположение, което според ТД се изплаща еднократно месечно.

От представените от ищеца ДС № 7/01.02.2016г. към трудов договор и Заповед № 16/04.04.2016г. за прекратяване то му на осн. чл.325, т.1 КТ, се установява, между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по договор за вътрешно съвместителство в периода 01.02.2016г.-04.04.2016г., през което време ищеца Д.Т. е работила в ответното дружество, като „Лекар в кръвна банка“ при договорено основно трудово възнаграждение за тази работа от 480лв. месечно, което според ТД се изплаща един път месечно до 30 число на всеки месец.

По делото е приета и неоспорена от страните  ССЕ изготвена от вл.Д.Т., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на доказателствата по делото и проверени ведомости за заплати при ответника. Видно от заключение по ССЕ за процесните месеци –септември и ноември 2015г. на ищеца по ведомости за заплати са начислени за плащане възнаграждения в размери съответно от 4315,96лв. и 4419,87лв., включващи и сумите от по 480лв., във връзка с изпълнението на задълженията по втория договор. Видно от заключение по ССЕ на ищеца се дължат неизплатени трудови възнаграждения в размер на общо 2275,00лв. в това число: за м.09.2015г. - 975,00лв., след приспадане на законово регламентирани удръжки и извършено частично плащане на 29.10.2015г., за м.ноември 2015г. - 1300лв., след приспадане на законово регламентирани удръжки и извършено частично плащане на 29.10.2015г., които няма данни да са изплатени до момента. Според т.4 от заключение по ССЕ върху тези неизплатени трудови възнаграждения се дължи лихва за забава в размер на общо 613,58лв., в това число 272,42лв. за периода 01.10.2015г.-12.07.2018г.; 341,16лв. за периода 01.12.2015г.-12.07.2018г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за месеците септември и ноември 2015г., но е изпълнил задължението си да заплати начислените заплати за тези месеци само частично с частични плащания на 29.10.2015г. А са останали неизплатени суми от общо 2275,00лв. за тези месеци, като няма данни това да е направено и до момента.

Съгласно чл.245, ал.1 и 2 КТ - при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. По делото няма данни за това в първоначално сключения през м.06.2016г. да е уговорен падеж на плащането на ТВ, тъй като не е представен. Такъв е определен в № 137/01.08.2011г. и ДС № 7/01.02.2016г., в които е определен падеж на плащането на ТВ ежемесечно и до 30-то число на месеца на полагане на труда. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца във връзка с периодите и конкретно началната дата на периодите на забава. При което и следва да се приеме и в първоначалния трудов договор падежа за плащане да е до 30-то число на месеца следващ този на полагане на труда , а от 1-во число на месеца след полагане на труда работодателя – ответник изпада в забава. Ето защо и съдът намира, че именно за периодите 01.10.2015г.-12.07.2018г. и 01.12.2015г.-12.07.2018г. работодателя дължи лихви за забавено плащане на неизплатените ТВ за процесните месеци септември и ноември 2015г.

Въз основа на горните доказателства и  по изложените съображения съдът  намира, че се установява да са дължими на ищеца Д.Т. ТВ в размер на общо 2275,00лв. в сума за получаване, в това число: за м.09.2015г. - 975,00лв., и за м.11.2015г. - 1300лв., които суми няма данни да са и изплатени срещу подпис от него във ведомостта за заплати и до момента. Върху тези размери на неизплатените ТВ лихвите за забавено плащане видно от ССЕ са общо 613,58лв., в това число 272,42лв. за периода 01.10.2015г.-12.07.2018г.; 341,16лв. за периода 01.12.2015г.-12.07.2018г. Ето защо и съдът намира исковете по чл.128 КТ за основателни и доказани по размер в пълния претендиран такъв от общо 2275,00лв. в сума за получаване, в това число: за м.09.2015г. - 975,00лв., и за м.11.2015г. - 1300лв., която и сума ще се присъди на ищеца, като се осъди ответникът да я заплати, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2018г. (дата на предявяване на искова молба) до окончателното плащане.

На ищеца ще се присъдят и лихви за забавено плащане на тези ТВ в пълните претендирани размери от общо 613,58лв., в това число 272,42лв. за периода 01.10.2015г.-12.07.2018г.; 341,16лв. за периода 01.12.2015г.-12.07.2018г. А над тези размери до пълните претендирани такива от общо 620,20лв. – сбор от лихва за забавено плащане върху същите трудови възнаграждения, включваща: 275,26лв. за периода от 01.10.2015г.-13.07.2018г.; 344.94лв. за периода от 01.12.2015г.-13.07.2018г., искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

По отношение на претенцията за разноски на ищеца, съдът намира същата за основателна, до колкото предвид изхода на делото съгл. чл.78, ал.1 КТ има право на разноски. Видно от ДПЗС договорено е възнаграждение за един адвокат в размер на 400лв., от което е платено в брой. В този смисъл представени са доказателства само за заплатени от ищеца разноски в размер на 400лв., съобразно списък по чл.80 ГПК. Поради което, предвид частично уважаване на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 399,08лв. - разноски по производството.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ВлРС държавна такса в размер на 141лв. , както и 80лв. разноски за ССЕ, при изплатени в този размер от БС, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

По изложените по-горе съображения, V гр. състав при ВлРС,

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, бул. ”Съединение” № 49, да заплати на Д.Г.Т., ЕГН: ********** ***, Сумата от общо 2275,00лв. (две хиляди двеста седемдесет и пет лева), главница представляваща сбор от неплатени трудови възнаграждения за месеците септември и ноември 2015г., в това число за м.09.2015г. - 975,00лв. и за м.11.2015г. - 1300лв., както и СУМАТА от общо 613,58лв. (шестстотин и тринадесет лева и 58ст.) – сбор от лихви за забавено плащане на тези ТВ, в това число 272,42лв. за периода 01.10.2015г.-12.07.2018г. и 341,16лв. за периода 01.12.2015г.-12.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихви за забавено плащане над горните размери до пълните претендирани такива от общо 620,20лв. – сбор от лихва за забавено плащане върху същите трудови възнаграждения, включваща: 275,26лв. за периода от 01.10.2015г.-13.07.2018г.; 344.94лв. за периода от 01.12.2015г.-13.07.2018г., като неоснователен.  

ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, бул. ”Съединение” № 49, да заплати на Д.Г.Т., ЕГН: ********** ***, Сумата от 399,08лв. (триста девтедесет и девет лева и 08ст.), разноски за производството за адв.възнаграждение, както и да заплати на ВлРС държавна такса от 141 лева (сто четиридесет и един лева) и 80,0 лева (осемдесет лева)- разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на ВСС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивана жалба пред ПОС в двуседмичен срок, считано от дата обявена на страните за изготвянето му – 25.07.2019г., а копие от същото да им се изпрати.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)