Определение по дело №179/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №11/27.01.2012 год., постановена по н.ч.х.дело № 595/2011 год., К.йският районен съд е признал подсъдимия Ю. Б. М. от с.С., общ.Кьрджали с ЕГН * за виновен в това,че на 29.11.2010г. в Г., като извършител, причинил на Т. М. Т. от с.Н. П., О., обл.К., лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на кожата в областта на дясното колянно капаче, което е причинило болка и страдание- престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 1200.00лв.Осъдил е подсъдимия М. да заплати на Т. М. Т. от с.Н. П., О., обл.К. сумата от 400,00лв. ведно със законната лихва считано от 29.11.2010г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, като е отхвърлил гражданският иск до пълния предявен размер от 3 000,00лв. като недоказан и неоснователен.Осъдил е подсъдимия М. да заплати на Т. М. Т. и сумата от 912,00лв., представляващи направени по делото разноски, от които 12,00лв. за държавна такса и 900,00лв. за адвокатско възнаграждение.Осъдил е подсъдимия М. да заплати по сметка на Районен съд Г. сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител Т. Т.,който чрез пълномощника си адв. М. Ш. от АК–К.,обжалва същата,като постановена при явна несправедливост на наложеното наказание и занижен размер на присъденото обезщетение.Моли съда да увеличи размера на наложеното наказание на подсъдимия, както и да го осъди да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в по-голям размер.В съдебно заседание адв.Ш. поддържа жалбата.

Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимия Ю. М. ,който чрез пълномощника си адв. С.А. от АК–К.,обжалва същата,само в частта относно размера на присъденото обезщетение.Моли съда да намали размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди до 150-200лв.В съдебно заседание редовно призовани не се явяват,като адв.А. е депозирал писмено становище, с което поддържа жалбата.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба на частния тъжител Т. Т. е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят Т. Т. бил собственик на пицария М.намираща се в Г. на бул.Б.. В нея като барманка работела и съпругата му- свидетелката Н. Т., която била племенница на подсъдимия Ю. М..На 29.11.2010г. сутринта около 9.00ч.- 9.30ч. пицария М.в Г. била отворена. Пострадалият Т. Т. бил на тротоара пред нея, където подреждал масите и чадърите, а съпругата му била на работа вътре в заведението. По това време от там преминал подсъдимия М., който след като видял тъжителя Т. Т. пред заведението, отишъл при него и започнал да го бута, след което го ударил по слабините с крак. Виждайки това, свидетелката С.П., която работела като сервитьорка в пицарията и в този момент се намирала до бара вътре в заведението, казала на свидетелката Н. Т. да излезе навън, защото биели съпруга й. Тя вдигнала очи и видяла, че чичо й- подсъдимият М., удрял с крака свидетеля Т. Т. като го ритнал два- три пъти по десния крак. За това свидетелката Н. Т. веднага тръгнала към двамата мъже, за да ги раздели. На помощ се притекли и клиенти на пицария „М.", които излезли навън, за да предотвратят случващото се.

На следващият ден пострадалият Т. Т. посетил съдебен лекар, който му издал медицинско удостоверение, според което при прегледа се установило охлузване на кожата в областта на дясното колянно капаче, което травматично увреждане причинило болка и страдание.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.Фактът на причинената телесна повреда, съдът е установил от следните събрани по делото доказателства:- показанията на свидетелката С.П., която е пряк очевидец на случилото се и е дала логични и последователни свидетелски показания, които кореспондират, както с показанията на свидетелите И.Д. и Н. Т., така и с приетото по делото съдебномедицинско удостоверение; от свидетелските показания на Н. Т., която също е била пряк свидетел на получените увреждания на пострадалия и въпреки,че тя е заинтересова от изхода на делото поради това, че е съпруга на пострадалия, това не е основание те да бъдат изключени от доказателствения материал.Приел е,че това е така, защото тя е описала подробно и логично възприетите от съда факти, които са подкрепени от посочените по- горе доказателства; от свидетелските показания на И.Д., който видял пострадалото лице преди, по време и след инцидента и свидетелства пряко за нанесените удари с крак по десния крак на тъжителя и накрая от представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение № 329/2010г. от което се установява, че на 30.11.2010г. тъжителят Т. е имал охлузване на кожата в областта на дясното колянно капаче, което увреждане било получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да е възникнало така, както съобщавал освидетелствания.В крайна сметка се е установило по делото, че именно от ударите нанесени му от подсъдимият Ю. М., тъжителят Т. Т. е получил лека телесна повреда. Налице е и причинно следствената връзка между ударите и увреждането, защото е безспорно, че пострадалият е бил здрав на инкриминираното място преди идването на дееца, както и че след ударите, нанесени му от подсъдимия, той е получил нараняване, което го е мотивирало да посети съдебния лекар и да се снабди с медицинско удостоверение.

Правилно съдът не е дал вяра на показанията на свидетелката Н.И.като се е мотивирал,че тя не е била очевидец на инцидента възникнал на инкриминираната дата в Г. и е заинтересована от изхода на делото, като работеща при защитника на подсъдимия М.,както и че показанията й не кореспондират с нито едно друго доказателство по делото.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимия Ю. М. е осъществил от обективна и от субективна страна престъпния състав на чл. чл.130 ал.2 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

Във връзка с изложеното до тук,с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъплението,в което е обвинен, като при условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до 6 месеца и алтернативни - наказания „пробация”и „глоба”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало, обществената опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението, като правилно е приел, че следва бъде наложено административно наказание, близо до минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на 1200 лв.Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 400 лв., като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 400 лв. до пълния му размер от 3 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 400 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване.

Изложеното по-горе важи и за въззивната жалба на подсъдимия Ю. М.,която също е неоснователна.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия Ю. Б. М. наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №11/27.01.2012 год., постановена по н.ч.х.дело № 595/2011 год., К.йският районен съд

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.